№ 669
гр. София , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20201000503476 по описа за 2020 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.04.2020г по гр.д. № 7016/2018г на Софийски градски съд І-11с са
отхвърлени предявените от Д. Ив. Д. против А. Б. Д. и Л.Д. М.-Д.а осъдителни искове с
правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 вр. чл.34 ЗЗД за сумата от 68 711,80лв, представляваща
продажна цена по недействителен договор за продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 128/28.11.2003г., том II, рег. № 8126 по н.д. № 276/2003г. и с правно
основание чл.86 ЗЗД за сумата от 22 704лв, представляваща лихва за забава за периода
07.06.2015г- 07.06.2018г.
Решенето е обжалвано от ищеца Д. Ив. Д. чрез пълномощник адв. Ст.О. с оплаквания
за неправилност. Конкретните доводи са насочени против решаващите изводи на съда, че не
е установено продажната цена и получена от продавачите да е била предадена от мнимия
пълномощник на купувача. Твърди се, че този извод противоречи на доказателствата по
делото, като съдът не е съобразил, че изрично в нотариалния акт е обективирано
изявлението на купувачите, че са получили продажната цена по сделката в претендирания
размер. Изтъква се още, че щом в нотариалния акт има признание от продавачите, че са
получили продажната цена и сделката е призната за нищожна, то е налице основание за
връщането й по чл.55, ал.1 вр. чл.34 ЗЗД. Посочва се още, че в обжалваното решение има
объркване относно лицата, действали като пълномощници на страните по сделката, и че
съдът е излязъл извън предмета на спора, обсъждайки факти и обстоятелства, които въобще
1
не са заявени като възражения против исковете в отговора на ответниците. Поради
изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на ново
по същество, с което се уважат осъдителните искове в претендираните размери.
В срок не подаден отговор от въззиваемите–ответници. В съдено заседание техният
особен представител адв.Кр.М. в пледоарията си по същество, е заела становище, че нейните
доверители са собственици, и че договорът за покупко-продажба не е развален, за да се иска
връщане на полученото по него на отпаднало основание.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
При служебна проверка се установява, че обжалваното решение е валидно и
допустимо / чл.269, изр.първо ГПК/.
Производството пред първата инстанция е било образувано по предявени
субективно съединени осъдителни искове по чл. 55, ал.1, предл. първо във вр. чл.34 ЗЗД от
Д. Ив. Д. против АЛ. Б. ДЖ. и Л.Д. М. –Д.а за солидарното им осъждане да заплатят сумата
от 68 711,80лв, представляваща получена без основание продажна цена и 22 704лв,
представляваща лихва върху главницата за периода 07.06.2015 г. до 07.06.2018 г. Като
правопораждащи факти в исковата молба ищецът е посочил влязло в сила решение от
07.06.2013 г. по гр.д. № 12242/2010 г. на СГС, ІV д състав, с което договорът за покупко-
продажба от 28.11.2003 г., обективиран в нотариален акт № 128, т. ІІ, рег.№ 8126 по н.д. №
276/2003 г. е обявен за нищожен и съответно не е породил вещно-транслативен ефект
относно имот в гр.***, кв. ***, предмет на сделката. Посочено в исковата молба е, че
ответниците /съпрузи помежду си/ се явяват продавачи по сделката, които са получили
продажна цена по договор, признат за нищожен и на посоченото основание дължат
връщането й, ведно със законната лихва за забава за периода 07.06.2015 г. до 07.06.2018г.
Ответниците АЛ. Б. ДЖ. и Л.Д. М.- Д.а чрез назначен от съда особен представител
адв.К.М. са оспорили исковете по основание с възражения, че са признати за суперфициарни
собственици в режим на СИО по цитираното от ищеца гражданско дело, и че не е
прогласена пълна недействителност на сделката.
Настоящият състав като взе предвид оплакванията и възраженията на страните,
съобрази събраните пред първата инстанция доказателства, приема за установено следното:
От фактическа страна не е спорно и се изяснява от писмените доказателства, че
между страните - ищецът Д. Ив. Д. в качеството на купувач, действащ чрез пълномощник Д.
Д. Д. и от друга ответниците АЛ. Б. ДЖ. и Л.Д. М. –Д.а в качеството на продавачи, и
двамата чрез пълномощник Б. А. Д., на 28.11.2003 г. е сключен договор за продажба на
недвижим имот, по силата на който е прехвърлено правото на собственост на недвижим
2
имот в гр.***, ул. *** № **, в кв.***, със застроена площ от 92,28 кв.м., както и вилна
сграда-ателие с площ от 60 км.м., построени върху държавна земя при отстъпено право на
строеж, за сумата от 68 800,00 лева, за която сума продавачите А.Д. и Л. М. –Д.а чрез
пълномощника си Б. Д. са заявили, че са получили изцяло от купувача. С т.нар. генерални
пълномощни упълномощителите- продавачи са делегирали права на пълномощника Б. Д. да
извършва неизчерпателно посочени правни действия от тяхно име и сметка, в т.ч. да
получава и предава суми, вещи и документи от и на лица и организации, и че всички клаузи
в пълномощното се тълкуват изцяло в полза упълномощения.
Пред първата инстанция е установено също, че с влязло в сила решение по гр.д. №
12142/2004 г. по описа на СРС, 26 състав, потвърдено с решение по гр.д. № 12242/2010 г. на
СГС, ІV д състав, е уважен в установителната част предявеният от АЛ. Б. ДЖ. и Л. М. –Д.а
срещу Б. А. Д. и Д.Д. И. ревандикационен иск, с правна квалификация чл.108 ЗС, за
установяване в полза на А. и Л. Д.и по отношение на Б. Д.и и Д.И., че първите двама са
собственици на недвижимия имот, предмет на договора за продажба от 28.03.2003г. За да
уважи ревандикационния иск решаващият съд е приел за основателно правоизключващото
възражение на ответниците, че договорът за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 128, т. ІІ, рег.№ 8126 по н.д. № 276/2003 г., не е породил вещно-прехвърлително
действие, тъй като е сключен извън учредената на пълномощника представителна власт и
същият не е потвърден от упълномощителите.
Първоинстанционният съд е съобразил силата на присъдено нещо на решението по гр.д.
№ 12142/2004 г. по описа на СРС, 26 състав по отношение на спорния в процеса въпрос
относно действителността на договора за покупко-продажба, и приел, че същият не може да
бъде пререшаван, независимо, че е разгледан като преюдициален по възражение на
ответниците. Този извод е обоснован с формираната сила на присъдено нещо спрямо
отреченото придобивно основание на ищеца по ревандикационния иск за собственост-
договор за продажба, сключен от пълномощник извън пределите на представителната му
власт и непотвърден от упълномощителите- продавачи.
Правилен е извода на първата инстанция, че по иск за собственост със сила на
пресъдено нещо се разрешава въпросът за придобивното основание, и че признат за
относително недействителен, той не би породил вещен ефект – следователно плащането на
продажната цена по него се явява при начална липса на основание. Неправилно обаче е
отрекъл наличието на предпоставките по чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за уважаване на
исковете по съображения, че плащането на цената няма погасителен ефект към продавачите
–ответници, щом са представлявани от мним пълномощник, и че противопоставянето на
упълномощителите прави недействителна както изпълнителната, така и отчетната сделка по
договора за мандат. Тези изводи не се споделят от настоящия състав, по следните
съображения: Плащането на цената по нищожния договор за покупко-продажба от
28.11.2003г е установено от нотариалния акт. Нотариалният акт в частта, съдържаща
изявлението на купувача, че е платил цената, респ. че същата е получена от продавача е с
3
характер на разписка, частен свидетелствуващ документ за знание, материализиращ
удостоверителното изявление на своя издател за даден факт. Този факт може да се е
осъществил обективно, може и да не се е осъществил, затова частните свидетелствуващите
документи могат да бъдат верни или неверни, но за да се изключи формалната им
доказателствена сила, преди това трябва да се опровергае обективираното в тях изявление
от страната, имаща правен интерес. В срока за отговор по чл.131 ГПК пред първата
инстанция ответниците – продавачи въобще не са заявили възражения, че не са получили
продажната цена от мнимия пълномощник. Напротив, единствените доводи на особеният
представител адв. Кр.М. касаят влязлото в сила съдебно решение, и че с него били уважени
исковете по чл.108 ЗС само в установителната им част. Тези възражения освен неотносими
към спора, са и неоснователни, защото решението по иск по чл.108 ЗС и уважен само в
установителната му част, формира сила на присъдено нещо спрямо отреченото придобивно
основание на ищеца - договор за продажба, сключен от пълномощник извън пределите на
представителната му власт и непотвърден от упълномощителите- продавачи. В този смисъл
недействителността на договора е въпрос, който не подлежи на пререшаване в друг процес.
Следователно като нищожен договорът за покупко-продажба не поражда никакви права за
страните /в частност няма транслативен ефект за правото на собственост/, а получената по
недействителен договор имуществена престация ще подлежи на връщане поради начална
липса на основание. Поради това, обсъждайки въпрос, който не е бил релевиран като довод
от ответниците в срока за отговор на исковата молба, първоинстанционният съд е излязъл
извън предмета на спора, очертан от твърденията и възраженията на страните и с това
допуснал процесуално нарушение, довело до неправилност на решението.
На следващо място за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно чл.
75 ал.1 от ЗЗД изпълнението на задължението следва да бъде направено на кредитора или
овластено от него лице. При сключване на договора за продажба на продавачите съпрузи
помежду си (ответници по делото) са били представлявани от пълномощник и на него
купувачът (ищец) е предал парична сума като продажна цена. В пълномощното за
сключване на договора ответниците изрично са делегирал права на пълномощника си да
получи продажната цена и фактът, че същата е предадена от купувача се установява от
изявлението на страните в нотариалния акт, който в тази си част не е бил оспорен.
Представителството е извършване на правни действия за друго лице и от негово име с
непосредствено действие за него, а съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗЗД правните последици от
извършените от пълномощника действия възникват направо за представлявания. В случая
порокът на волята при овластяването се отнася до изпълнителната сделка, а изпълнението на
пълномощника по отчетната сделка с упълномощилото го лице е въпрос неотносим към
задължението за връщане на даденото по недействителен договор. Освен това /както вече се
посочи/ този въпрос не е бил релевиран като възражение в процеса и съответно е извън
предмета на спора.
Поради изложеното исковете с правно основание чл.55, ал.1 предл. ЗЗД първо са
основателни и доказани по размер и е налице основание за солидарното осъждане на
4
ответниците, произтичаща от факта, че продавачите по процесната сделка са били съпрузи и
имотът, предмет на разпоредителната сделка е притежаван в режим на СИО. Те ще дължат
връщане на получената продажна цена по сделката 68 800лв, върху която главница ще се
следва и законна лихва, но от датата на поканата или в конкретния случай от завеждане на
исковата молба /25.05.2018г./, защото няма доказателства връщането на сумата да е
поискано в по-ранен момент. По този въпрос е постановено решение по тълк. дело №
5/2017г, ОСГТК на ВКС, с което е прието задължителното за съдилищата разрешение, че
при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл.
1 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът дължи обезщетение за забава от
поканата да изпълни. По тази причина и решението в отхвърлителната му част за сумата от
22 704лв, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в
размер на законната лихва за предишен период /7.06.2015г. -7.06.2018г./ ще подлежи на
потвърждаване.
При този различен изход на спора на ищеца ще се следват разноски пред първата
инстанция съразмерно на уважената част на исковете. Представен е списък по чл.80 ГПК и
доказателства за извършени разноски общо в размер на 3314лв /от които 1100лв адв.
възнаграждение; 1800лв- - за особен представител и останалите държавни такси в размер на
360лв предвид частичното му освобождаване по чл.83, ал.2 ГПК /. Тези разноски ще се
следват на ищеца по съразмерност до размер от 2490,94лв. Ответниците не са доказали
разноски и такива не им се дължат. На осн. чл. 78, ал.6 ГПК в тежест на ответниците ще се
присъди дължимата пред първата инстанция държавна такса /3656,64лв/ за горницата над
сумата от 360лв, за която ищецът е бил освободен по реда на чл.83, ал.2 ГПК или дължимият
от тях размер ще възлиза на 3 296,64лв.
Пред настоящата въззивна инстанция право на разноски ще има жалбоподателят-
ищец, който е доказал извършени такива в размер на 1828,32лв за държавна такса и те ще
следва да се възложат в тежест на въззиваемите –ответници. Жалбоподателят- ищец е имал
задължението да внесе депозит за възнаграждение на особения представител в размер на
1200лв, което не е сторил в указания срок и е останал задължен за разноски, които ще
следва да му се присъдят по реда на чл.77 ГПК.
Поради изложеното настоящият състав на САС
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 30.04.2020г по гр.д. № 7016/2018г на Софийски градски съд, І-
11 състав в частта, в която са отхвърлени предявените от Д. Ив. Д. против АЛ. Б. ДЖ. и Л.Д.
М.-Д.а осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 вр. чл.34 ЗЗД за сумата от
68 711,80лв при условията на солидарност, представляваща продажна цена по
недействителен договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
128/28.11.2003г., том II, рег. № 8126 по н.д. № 276/2003г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА АЛ. Б. ДЖ. ЕГН ********** и Л.Д. М.-Д.а ЕГН **********, с постоянен
адрес гр.***, ж.к ***, № **, вх. *, ет.**, ап.***, и за връчване на съдебни книжа: чрез особен
представител адвокат К.М., гр.***, ул.***, № **, ет.*, ап.*, солидарно да заплатят на осн.
чл.55, ал.1, предл. първо вр. чл.34 ЗЗД на Д. Ив. Д., ЕГН **********, от гр.***, ул.***, №
** сумата от 68 711,80лв, представляваща продажна цена по недействителен договор за
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 128/28.11.2003г., том II, рег.
№ 8126 по н.д. № 276/2003г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба
25.05.2018г до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.04.2020г по гр.д. № 7016/2018г на Софийски
градски съд, І-11 в отхвърлителната му част за сумата от 22 704лв, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение по чл.86 ЗЗД за периода
07.06.2015г- 07.06.2018г.
ОСЪЖДА АЛ. Б. ДЖ. и Л.Д. М.-Д.а да заплатят на Д. Ив. Д. сумите: 2490,94лв –
разноски пред първата инстанция и 1828,32лв- разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА АЛ. Б. ДЖ. и Л.Д. М.-Д.а да заплатят по бюджетна сметка на ВСС сумата от
3 296,64лв., представляваща дължима държавна такса на осн. чл. 78, ал.6 ГПК пред първата
инстанция.
6
ОСЪЖДА Д. Ив. Д., ЕГН **********, от гр.***, ул.***, № ** на основание чл.77
ГПК да заплати на адвокат К. Г. М. сумата от 1200лв, представляваща възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд на РБ в едномесечен срок от връчването на преписи на страните, а в частта, в която се
присъждат разноски по чл.77 ГПК има характер на определение и подлежи на обжалване в
едноседмичен срок пред ВКС с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7