№ 431
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Снежана Бакалова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20241001000366 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано е по повод постъпила въззивна жалба от
„Булгаргаз БГ” ООД, с която обжалва решение № 125 от 22.01.2024 г., постановено по т. д.
№ 453/22 г. , по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 19 състав, с което
съдът е осъдил „Булгаргаз БГ“ ООД да заплати на „Промишлена енергетика“ АД
сумата от 7 128 лв., представляващи неплатени наемни вноски за периода от 05.02.2021
г. до 03.03.2021 г., вкл. за отдадената под наем автовишка с договор за наем, обективиран в
приемо-предавателен протокол от 05.02.2021 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата от 7 128 лв. за периода от 15.03.2021 г. до 07.03.2022 г., в размер на
708.84 лв., осъдил е „Булгаргаз БГ” ООД да заплати на „Промишлена енергетика“
АД сумата от сумата от 94 248 лв., представляваща обезщетение за
продължаване на ползването на вещта - автовишка след прекратяване на договора за наем,
обективиран в приемо-предавателен протокол от 05.02.2021 г., и въпреки
противопоставянето на наемодателя, за периода от 15.03.2021 г. до 07.03.2022 г.,, както и е
осъдил „Булгаргаз БГ” ООД да заплати на „Промишлена енергетика“ АД сумата от
16 173.18 лв., на основание чл. 78 от ГПК.
В жалбата се твърди от въззивника, че атакуваното решение е неправилно,
поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необосновано. В
1
подкрепа на тези твърдения оспорва извода на съда относно наличието на облигационна
връзка, позовавайки се на показанията на разпитания по делото свидетел Б. Г.. Твърди, че
съдът е основал извода относно приложението на разпоредбата на чл.301 от ГПК на
единични, изолирани факти, който са тълкувани превратно, извън контекста на цялостния
комплекс от отношения между страните. Твърди, че с оглед този неправилен извод
атакуваното решение е незаконосъобразно и по отношение на обективно съединените
такива. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него
постанови ново, с което претенциите да бъдат отхвърлени, като претендира и разноски.
Ответникът по въззивната жалба „Промишлена енергетика“ АД оспорва
същата. Твърди, че атакуваното решение е правилно, детайлно обосновано и в пълно
съответствие с материалния закон. Твърди, че конкретни факти относно необосноваността и
незаконосъобразността на атакуваното решение не са посочени. Моли съда да постанови
решение, с което да потвърди атакуваното и претендира разноски за настоящето
производство.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 125
от 22.01.2024 г., постановено по т. д. № 453/22 г. , по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 19 състав, че съдът е осъдил „Булгаргаз БГ“ ООД да заплати на
„Промишлена енергетика“ АД сумата от 7 128 лв., представляващи неплатени наемни
вноски за периода от 05.02.2021 г. до 03.03.2021 г., вкл. за отдадената под наем автовишка с
договор за наем, обективиран в приемо-предавателен протокол от 05.02.2021 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от 7 128 лв. за периода от 15.03.2021 г. до
07.03.2022 г., в размер на 708.84 лв., като е отхвърлил като неоснователен иска по чл. 232,
ал. 2 ЗЗД за горницата над уважената сума до претендираните 9 768 лв. и за периода от
04.03.2021 г. до 14.03.2021 г. и иска за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за горницата
над уважената сума до сумата от 971.45 лв., осъдил е „Булгаргаз БГ” ООД да заплати на
„Промишлена енергетика“ АД сумата от сумата от 94 248 лв., представляваща обезщетение
за продължаване на ползването на вещта - автовишка след прекратяване на договора за наем,
обективиран в приемо-предавателен протокол от 05.02.2021 г., и въпреки
противопоставянето на наемодателя, за периода от 15.03.2021 г. до 07.03.2022 г., като е
отхвърлил като неоснователен иска за законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в
размер на 4 686.58 лв. върху главницата от 94 248 лева, за периода от 15.03.2021 г. до
07.03.2022 г., както и е осъдил „Булгаргаз БГ” ООД да заплати на „Промишлена енергетика“
АД сумата от 16 173.18 лв., на основание чл. 78 от ГПК.
От представения по делото приемо-предавателен протокол от 05.02.2021 г. се
установява, че ищецът е предал на ответника процесната автовишка.
Не се спори, а се установява и от представеният договор за продажба от
29.06.2021 г., сключен между „Булгарлифт“ ООД, в качеството на продавач и „Промишлена
енергетика“ АД, в качеството на купувач, че ищецът е придобил собствеността върху
употребявана артикулираща платформа тип JLG 450 AJ.
Не се спори, а се установява и от писмо от 02.03.2021 г., че ищецът е поканил
ответника „Булгаргаз БГ“ ООД да предаде фактическата власт (върне) върху отдадената му
2
под наем автовишка не по-късно от 05.03.2021 г.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в отговор на
така изпратеното писмо ответникът е отговорил, че между страните няма подписан договор
за наем, а приемо-предавателен протокол за ползване на автовишка при цена от 220лв./на
ден като при промяна на продължителността на ползването двете страни ще договорят
евентуално друга цена. В същото писмо е отправил покана до ищеца да определят ден и час
за договаряне на нова наемна цена, предвид продължителността на ползването. Отправено е
волеизявление, че с оглед сключено между страните споразумение, по силата на което
„Промишлена енергетика“ АД дължи на „Булгаргаз БГ“ ООД сума в размер на 36 000 лв.,
платима на вноски, считано от 10.07.2020 г., която сума не е изплатена към настоящия
момент, ще бъде направено прихващане на насрещните задължения между страните.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 09.03.2021 г.
ищецът е отправил нова покана за доброволно изпълнение на задълженията, като е
предоставил възможност за връщане на автовишката до края на седмицата, респ. до
14.03.2021 г.
Не се спори, а се установява и от представения сигнал, че ищецът е сезирал ОД
МВР - гр. Ямбол (вх. № 326000-4775/02.06.2021г.), както и че по така подадения сигнал е
образувана пр. пр. пред Районна прокуратура - гр. Ямбол за извършване на проверка с оглед
осъществено неправомерно деяние от ответника във връзка в процесната автовишка. От
представеното постановление за изпращане на преписка по компетентност до Софийска
Районна Прокуратура е отразено, че са налице данни за евентуално осъществено
престъпление по чл. 206, ал. 1 НК (обсебване).
От приложения към допълнителната искова молба имейл от „Промишлена
енергетика“ АД, изпратен на 22.03.2021 г. до ответника се установява, че е бил изготвен
проект на приемо-предавателен протокол с краен срок на връщане на автовишката до
05.04.2021 г. Така изготвения проект не е подписан от страните.
В показанията си разпитания свидетел Б. Г. Г. твърди, че не си спомня Д. Н. Г.
да се е свързвал с него и да му е указвал да получи от името на „Булгаргаз БГ“ООД
автовишката, както и твърди, че е ползвал автовишката професионално като бил уведомил,
че трябва да си оправят финансовите отношения след ползването, но не е получавал фактура
и затова не е заплащал наем. В показанията си твърди, че знае къде е автовишката в момента
- в база в гр. Ямбол на фирма „Неотерм“ ООД, но никой не я е търсил до момента. Твърди,
че Д. Н. Г. му е съдействал за наемането на автовишката, като не знае какво са коментирали
С. Ч. и Д. Г. в тази връзка, а цената е определена при подписване на протокола. Сочи, че е
подписал протокола лично, но неговият екземпляр бил без дата. Твърди, че е в колегиални
отношения с двете страни по делото. На въпрос втори и трети отговаря, че не получил
процесната автовишка.
От приобщените по делото материали по образуваното досъдебно
производство по описа на № 9 РУ –СДВР е видно, че в обясненията си управителя на
ответното дружество твърди, че не е сключвал договор за наем с ответното дружество по
повод вишката и не я е използвал за нуждите на дружеството. Твърди, че е възможно да е
водил кореспонденция по вайбър, за да съдейства на Б. да я ползва в гр. Ямбол в болницата.
От представената като доказателство кореспонденция по вайбър между С. Ч. и
Д. Г., управители на страните по делото по повод автовишка в периода 04.02.2021 г. -
07.04.2021 г. е видно, че М. Н. на 04.02.2021 г. е изпратил съобщение на управителя на
ответното дружество със следния текст: „ Здравей. Утре ще вземем вишката Б. ще ти звънне,
за транспорта да се у точните.Благодаря !!!.... На отправения въпрос „За колко време за къде,
Има ли човек който да я управлява?“ е изпратен отговор: „Има. За болницата в Ямбол. До 15
дни трябва да е готово “.
3
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
уточнения са предявени обективно съединени, при условията на кумулативното обективно
съединяване искове, с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл. 236, ал.2 и чл. 86 от ЗЗД.
С атакуваното решение № 125 от 22.01.2024 г., постановено по т. д. № 453/22
г. , по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 19 състав, че съдът е осъдил
„Булгаргаз БГ“ ООД да заплати на „Промишлена енергетика“ АД сумата от 7 128 лв.,
представляващи неплатени наемни вноски за периода от 05.02.2021 г. до 03.03.2021 г., вкл.
за отдадената под наем автовишка с договор за наем, обективиран в приемо-предавателен
протокол от 05.02.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 7 128 лв.
за периода от 15.03.2021 г. до 07.03.2022 г., в размер на 708.84 лв., като е отхвърлил като
неоснователен иска по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за горницата над уважената сума до
претендираните 9 768 лв. и за периода от 04.03.2021 г. до 14.03.2021 г. и иска за лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за горницата над уважената сума до сумата от 971.45 лв.,
осъдил е „Булгаргаз БГ” ООД да заплати на „Промишлена енергетика“ АД сумата от сумата
от 94 248 лв., представляваща обезщетение за продължаване на ползването на вещта -
автовишка след прекратяване на договора за наем, обективиран в приемо-предавателен
протокол от 05.02.2021 г., и въпреки противопоставянето на наемодателя, за периода от
15.03.2021 г. до 07.03.2022 г., като е отхвърлил като неоснователен иска за законната лихва
за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 4 686.58 лв. върху главницата от 94 248 лева, за
периода от 15.03.2021 г. до 07.03.2022 г., както и е осъдил „Булгаргаз БГ” ООД да заплати
на „Промишлена енергетика“ АД сумата от 16 173.18 лв., на основание чл. 78 от ГПК.
Решението е обжалвано само в осъдителната част, поради което, в частта, в която са
отхвърлени предявените искове е влязло в сила.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба от
ответника:
По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е
процесуално допустима, като подадена в установения срок и от оправомощено лице.
Атакуваното решение в тази част е валидно и допустимо.
Релевираните във въззивната жалба на ответника доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решението са свързани с изводите на съда относно
наличието на облигационна връзка, произтичаща от договор за наем между страните, както
и приложението на чл.301 от ТЗ. Така релевираните основания за незаконосъобразност на
атакуваното решение, в осъдителната част, съдът намира за неоснователни по следните
съображения:
Липсва спор в доктрината и съдебната практика, че договорът за наем е
неформален и консенсуален такъв и за валидното възникване на наемното правоотношение е
необходимо между страните, а бъде постигнато съгласие за вещта, която наемодателят ще
предостави за ползване на наемателя и за възнаграждението, което наемателят ще заплаща за
така предоставеното му ползване. При постигането на такова съгласие договорът се счита за
сключен, независимо от това дали вещта, предмет на същия, реално е била предадена на
наемателя. Предаването й е от значение единствено за дължимостта на наемната цена,
доколкото вземането на наемодателя за същата е обусловено от изпълнението на основното
му задължение да отстъпи ползването на вещта, предмет на наемния договор. В случай, че
наемодателят не е изпълнил задължението си по чл. 228, във връзка с чл. 230 от ЗЗД да
предаде на наемателя вещта, предмет на наемния договор, за последния не е възникнало
обусловеното от изпълнението на задължението за предаване насрещно такова за заплащане
4
на наемната цена. В случай, че наемодателят е изпълнил задължението си за предаване на
вещта на наемателя и му е предоставил ползването върху същата, насрещното задължение
на наемателя за заплащане на наемната цена е възникнало и той дължи такава, като
обстоятелството дали реално ползва вещта или не. В този смисъл и решение №
238/04.09.2013 г., постановено по т. д. № 123/11 г. и решение № 27/16.04.2014 г.,
постановено по т. д. № 1 893/13 г., двете по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о.
За да бъде успешно проведен иска с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД
ищецът следва да установи по безспорен начин, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за наем, че ищецът е изправната страна, като е изпълнил
задълженията да предаде имота. В тежест на ответника е да ангажира доказателства от които
се установява, че е изпълнил задълженията си за заплащане на уговорената цена, както и да
докаже всички правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Успешното провеждане на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 236, ал.
2 от ЗЗД предпоставя ищецът да установи по безспорен начин, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за наем, че ищецът е изправната страна,
като е изпълнил задълженията си точно и в срок относно предоставянето за временно
ползване на веща, ползването на същата да е продължило след изтичането на договора за
наем, както и че същият се е противопоставил на това ползване. В тежест на ответника е да
ангажира доказателства от които се установява, че е изпълнил задълженията си за заплащане
на уговорената цена, както и да докаже всички правоизключващи и правопогасяващи
възражения, вкл. и че е върнал веща след изтичането на договорения срок.
Спорно пред настоящата инстанция е възникването на облигационната връзка
между страните по договор за отдаване под наем на процесната автовишка, както и относно
приложението на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ.
Наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, в частта,
в която съдът е приел за установено, че страните са обвързани от валиден договор за наем
съдът в настоящия си състав намира за неоснователни. В производството пред
първоинстанционния съд ответникът е релевирал възражение, че лицето подписало
приемателно-предавателния протокол е действало без представителна власт, т. е. не от
името и за сметка на ответното дружество. От събраните по делото доказателства, вкл. и от
показанията на разпитания свидетел Б. Г. се установява, че наемната цена е определена
заедно с наемодателя при подписването на протокола за предаване на веща. Липса спор
между страните, а от доказателствата се установява, че към момента на подписване на
приемо-предавателния протокол трудовият договор на Б. Г. с ответното дружество е
прекратен. От кореспонденцията по вайбър се установява, че управителят на ответното
дружество на 04.02.2021 година е посочил, че „утре (05.02.2021 година) ще вземем вишката,
Б. ще ти звънне ...“. От друга страна в отговора на исковата молба ответното дружество не
оспорва факта, че Б. Г. е оставил автовишката в края на месец февруари (2021 г.) в двора на
дружество заедно с приемо-предавателния протокол, без дата. В представеният протокол за
приемане-предаване се съдържат всички основни (задължителни) елементи на договора за
наем.
Не се спори, а се установява и от събраните по делото доказателства, вкл. и от
отговора на изпратеното от ищеца писмо от 02.03.2021 г. с искане да бъде върната
автовишката, че управителят на ответното дружество е предложил да бъде договорен нов
размер на наемната цена, с оглед по-голямата продължителност на ползването на вещта,
както и е отправил волеизявление, с оглед на съществуващо насрещното парично
задължение на „Промишлена енергетика“ АД да се направи прихващане.
С оглед на така установените по делото факти, съдът е направил обоснован
извод, че ответникът не се е противопоставил на извършените без представителна власт
5
действия. Законовата норма на чл. 301 ТЗ въвежда оборима презумпция за потвърждаване на
извършени от търговец действия по търговски сделки, при сключването на които той не е
бил надлежно представляван. По смисъла на тази норма потвърждаването на сключена
търговска сделка от ненадлежно представляван търговец се презумира, ако последният не се
противопостави веднага след узнаването на извършени правни и/или фактически действия,
посредством които се обективира съгласие. За разлика от гражданското право, при което
извършените правни действия от чуждо име без представителна власт или извън границите
на представителната власт, изобщо не пораждат правни последици до изричното им
потвърждаване от мнимо представлявания, при търговските сделки законодателят е
приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ.
потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след
узнаването на извършените правни действия в хипотезата на мним представител или при
превишаване пределите на представителната власт. Приложението на презумпцията на чл.
301 ТЗ предпоставя изследване на конкретни факти, от които да се изведе извод, че
търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените без представителна власт
действия. Способите, по които ненадлежно представлявания търговец узнава за сделката, не
са законово регламентирани, но в непротиворечивата практика на ВКС по приложение на
чл. 301 ТЗ се приема, че това са: отразяване на съответните правни действия и/или на
последиците от тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър;
уведомяване на търговеца от ненадлежния му пълномощник, или от трети лица; при
предприемане на действия по реализиране на права или изпълнение на задължения по
търговската сделка от мнимо представлявания търговец и др. В горния смисъл е създадена,
по реда на чл. 290 ГПК, практика на ВКС: решение по т.д. № 465/10 г., решение по т.д. №
87/11 г., решение по т.д. № 431/12 г. на II т.о., решение по т.д. № 24/13 г., I т.о. и мн. др. В
част от посочените съдебни актове (постановени в тази връзка, съдържащи различни
законови оборими презумпции) е застъпено становище и по разпределението на
задълженията на страните по спора да докажат фактите, от които извличат благоприятни за
себе си правни последици. Според това становище, при законните оборими презумпции
доказателствената тежест се размества, и страната, която се стреми да обори презумирания в
презумпцията факт, следва да проведе пълно обратно доказване, т. е. да докаже
отрицателния факт на неосъществяване на презумирания факт. В практиката на ВКС
(например, решение по т.д. № 593/09 г., решение по т.д. № 465/10 г. и др.) се приема също,
че е необходимо съдът да разграничава извършените процесуални действия от страната, в
чиято правна сфера са рефлектирали извършените без представителна власт действия, от
оспорването на формалната доказателствена сила на документ, обективиращ съответна
търговска сделка; оспорването на автентичността на документа, обективиращ действия на
ненадлежен пълномощник на търговеца, не съставлява основание за изключване на
презумпцията по чл. 301 ТЗ. В конкретния случай видно от събраните по делото
доказателства се установява, че ответното дружество е узнало за сключения от негово име
договор без представителна власт най-късно на 02.03.2021 г. (датата на писмото) и същото
не се е противопоставило незабавно след узнаването. Събраните доказателства установяват
6
не само липсата на противопоставяне, но и съгласие с така сключеният договор, предвид
отправеното волеизявление за промяна в съществените елементи на договора за наем (цена),
както и с отправено изявление за прихващане на насрещни задължения между страните, при
изпълнение на задължението за заплащане на договорената наемна цена. Не на последно
място ответникът, чиято е доказателствената тежест не е ангажирал годни доказателства,
които да установят отрицателния факт на неосъществяване на презумирания от
законодателя факт.
По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
На основание чл. 78 от ГПК ответникът дължи разноски за настоящата
инстанция, поради което следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9 900 лв.,
разноски за адвокатска защита. Така претендираното възнаграждение не следва да бъде
редуцирано, предвид липсата на оспорване от страна на ответника.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 125 от 22.01.2024 г., постановено по т. д. № 453/22 г. , по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 19 състав, в частта, в която съдът е
осъдил „Булгаргаз БГ“ ООД да заплати на „Промишлена енергетика“ АД сумата
от 7 128 лв., представляващи неплатени наемни вноски за периода от 05.02.2021 г. до
03.03.2021 г., вкл. за отдадената под наем автовишка с договор за наем, обективиран в
приемо-предавателен протокол от 05.02.2021 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата от 7 128 лв. за периода от 15.03.2021 г. до 07.03.2022 г., в размер на
708.84 лв., осъдил е „Булгаргаз БГ” ООД да заплати на „Промишлена енергетика“
АД сумата от сумата от 94 248 лв., представляваща обезщетение за
продължаване на ползването на вещта - автовишка след прекратяване на договора за наем,
обективиран в приемо-предавателен протокол от 05.02.2021 г., и въпреки
противопоставянето на наемодателя, за периода от 15.03.2021 г. до 07.03.2022 г., както и е
осъдил „Булгаргаз БГ” ООД да заплати на „Промишлена енергетика“ АД сумата от
16 173.18 лв., на основание чл. 78 от ГПК , като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „Булгаргаз БГ“ ООД , с ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 104, вх. А, ет. 4, ап. 12 да заплати на
„Промишлена енергетика“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Ямбол, ул. „Ямболен“ № 30 сумата от 9 900 (девет хиляди и
деветстотин) лв., на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
7
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховен касационен съд, при условията
на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8