№ 39719
гр. София, 25.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110109862 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.248 ГПК
Постъпила е молба по чл.248 ГПК, обективирана във Въззивна жалба с
вх. № 24254/23.01.2025 г. и молба с вх. № 96443/13.08.2025 г. по описа на СГС
по в. гр. д. № 3418/2025 г. по описа на СГС, от ищеца М. Г. Г., с която моли да
се измени Решение № 21722/29.11.2024 г. по гр. д. № 20241110109862 по
описа за 2024 година на СРС, в частта за разноските.
В молбата са изложени твърдения, че съдът неправилно е присъдил
адвокатското възнаграждение. Същото не е съобразено с НМРАВ. Делото не е
от фактическа и правна сложност. Възнаграждението следва да се определи,
съгласно НМРАВ и е несъразмерно с извършената процесуална дейност.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК ищецът подава отговор. Твърди, че съдът
правилно е съобразил фактическата и правна сложност на делото, както и че
разликата в адвокатското възнаграждение между двамата процесуални
представители е 200 лева, поради което няма как да бъде прекомерно. Твърди,
че делото е сложно, тъй като в исковата молба са изложени седем и повече
самостоятелни основания за отмяна на решението. Освен това има налице
експертиза и процесуалният представител на ответника е извършил
многобройни процесуални действия, поради което делото не е завършено в
едно съдебно заседание. Моли съда да остави без уважение молбата.
1
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото
и молбата по чл.248 ГПК, установи следното:
За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са
изпълнени следните предпоставки:
Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
на ОСГТК на ВКС, според чл. 80 ГПК страната, която иска изменение на
решението в частта за разноски, трябва да е представила списък най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските.
В процесния случай ищецът иска намаляване на адвокатското
възнаграждение на противната страна, а не изменение на решението в частта
за своите разноски. Ето защо не е необходимо да има списък с разноски. В
този смисъл са Определение №518/28.09.2015 г. по ч. т. д. №2046/2015 г., II
т.о. на ВКС, Определение №416/20.06.2019 г. по ч. т. д. №1124/2019 г. II т.о.
на ВКС, Определение №252/17.05.2016 г. по ч. т. д. №2489/2015 г., I I т.о. на
ВКС, Определение №51/18.03.2022 г. по ч. гр. д. №755/2022 г., I г.о. на ВКС,
Определение №107/01.03.2018 г. по ч. т. д. №407/2018 г., I т.о. на ВКС.
Решението е връчено на страната на 10.01.2025 г. ( л. 145 от делото),
поради което срокът за обжалване изтича на 24.01.2025 г. Молбата по чл.248
ГПК е подадена на 23.01.2025 г. Същата е в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът приема, че подробно е изложил мотиви защо е присъдил
посоченото възнаграждение. Съдът се е произнесъл за разноските в
решението. Не е налице хипотезата на допълване. Не е налице грешка, за да е
налице хипотезата на изменение на решението в разноските. Настоящият
съдебен състав приема, че правилно и съответствие със закона е приложил
чл.78 ГПК. Ето защо не следва да се преповтарят отново същите мотиви.
Съдът е изложил подробно изложение за размера на адвокатското
възнаграждение на свободния пазар на адвокатски услуги и е определи това
възнаграждение съобразно Правото на ЕС. Настоящият съдебен състав счита,
че не следва да се позовава на НМРАВ с оглед даденото решение в C‑438/22 по
описа на СЕС. Ето защо възраженията и твърденията на страните в тази
2
насока са неоснователни.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че адвокатското
възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на
делото. Делото е с голяма сложност, тъй като в исковата молба са въведени
всевъзможни основания за отмяна, а не само едно или две. Колкото повече
основания за отмяна са въведени, толкова повече се усложнява правната
страна на спора, а и фактическата с оглед факта, че следва да се събират
отделни доказателства за всяко едно основание. И за всяко едно основание
съдът дължи произнасяне.
Освен това, няма такъв минимум, за който твърди ищецът. Второ, съдът
изобщо не е приел за основателно възражението на ответника по чл.78, ал.5
ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, а е признал цялото
такова възнаграждение.
Както съдът е посочил в мотивите на решението си, разликата между
двата хонорара за адвокати на ищеца и на ответника е 100 евро. Тази разлика е
нормална с оглед свободния пазар на адвокатски услуги. Следователно до
1000 лева или 500 евро, възнаграждението не е прекомерно, тъй като другата
страна се е договорила за същото възнаграждение от същия порядък.
Възражението по чл.78, ал.5 ГПК не би било основателно само за тези 200
лева или 100 евро, защото минималната разлика в двата адвокатски хонорара
се определя от свободния пазар на Общностното право. След като е
минимална разлика, то няма как другото възнаграждение да бъде прекомерно,
тъй като двете възнаграждения не се различават драстично. Противното би
означало страната да черпи права от собственото си противоправно поведение
(договаряне на прекомерно голямо възнаграждение) и да иска да черпи права
от това, като се намали възнаграждението на противната страна при все че
разликата между тях е 100 евро. Тази разликата определя, че договореното
възнаграждение на двете страни не е прекомерно, а разликата между тях се
базира на принципа за свободно предлагане на стоки и услуги на пазара.
Следователно противното възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл.78,
ал.5 ГПК, ако драстично надвишава това на искащата страна. Такова по делото
не се установи. Но тъй като всеки адвокат има различна методология на
работа, отношение, различно качество на работа, то разликата от 100 евро не е
такава, която да определи възнаграждението като прекомерно за другата
3
страна. Именно на това се базира свободния пазар на Общността.
Не е основателно възражението на ищеца, че възнаграждението на
адвоката не съответства на извършените от него процесуални действия. На
първо място, това е възражение по договора за поръчка, а не за противната
страна по чл.78, ал.5 ГПК. Трудът не е престация към противната страна, а
към възложителя. Дали възнаграждението е прекомерно с оглед положения
труд се преценява от поръчващия и изпълнителя. Второ, съдебното заседание
е протекло в три съдебни заседания, а не в едно. Процесуалният представител
на ответникът е бил изключително активен по време на о.с.з., видно от
протоколите. Правил е съответните възражения в законовия срок, формулирал
е въпроси към експертиза в о.с.з., показал е набито око при редовността на
ИМ в. о.с.з., поради което е накарал ищецът да уточни претенциите си в о.с.з..
За съжаление процесуалният представител на ищеца поиска допълнителен
срок, тъй като не е бил готов да изрази становище по възражението и да
уточни иска си в о.с.з., което е доказателство за не отлично познаване на
делото и фактите по него от самия ищец и неговия процесуален представител.
Ето защо и това възражение не е основателно. Напротив трудът, който е
положил процесуалният представител на ищеца не съответства на минимални
стандарти за качество и подготовка по делото.
С оглед изложеното, молбата е неоснователна.
По разноските
В това производство разноски не се дължат.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл.248 ГПК, обективирана във
Въззивна жалба с вх. № 24254/23.01.2025 г. и молба с вх. № 96443/13.08.2025
г. по описа на СГС по в. гр. д. № 3418/2025 г. по описа на СГС, от ищеца М. Г.
Г., с която се иска изменение на Решение № 21722/29.11.2024 г. по гр. д. №
20241110109862 по описа за 2024 година на СРС, в частта за разноските, на
основание чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок,
4
считано от получаване на настоящото определение, на основание чл.248,
ал.3 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срокове
и при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5