Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 10

 

гр. София, 24.01.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав, в открито  съдебно заседание при закрити врата на седемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

  

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

при секретаря М.Б., като разгледа докладваното от съдията т. д. н. № 82 по описа за 2015 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 625 ТЗ.

Постъпила е молба от „Х.Л.“ С. за откриване на производство по несъстоятелност на „Т.” ООД. В молбата се твърди, че длъжникът дължи на кредитора суми в общ размер на 25683.97 евро, произтичащи от договори за международна продажба на стоки от 17.05.2013 г. и от 30.09.2013 г. Кредиторът претендира неплатежоспособност, евентуално – свръхзадълженост, с начална дата 31.12.2014 г.

Длъжникът не е изложил становище по молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

            Съдът, след преценка на доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

            От представените от кредитора писмени доказателства – фактури, документи за транспорт и товарителници, се установяват твърдените от кредитора търговски отношения с длъжника – сключени договори за международна продажба на стоки, в изпълнение на които са издадени описаните в молбата на кредитора фактури за дължими от „Т.” ООД суми.   

            От заключенията по основната и допълнителната съдебно-икономически експертизи се установява следното:

Задълженията на „Т.“ ООД към 31.12.2014 г. (по баланса за 2014 г.) и към 25.05.2015 г. (датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност) са в размер на 9291000 лв., от които краткосрочни (до една година) – 6957000 лв. и дългосрочни (над една година) - 2334000 лв. Сумата 9291000 лв.  включва: задължения към банки - 2738000 лв.; получени аванси от клиенти - 2653000 лв.; задължения към доставчици - 2074000 лв.; задължения към персонала – 466000 лв.; осигурителни задължения - 136000 лв.; данъчни задължения - 1200000 лв.; други задължения - 24000 лв. Към 08.12.2015 г. (датата на изготвяне на заключението) тези задължения, актуализирани с информация от НАП и СО, са в общ размер от 9259000 лв. Същите не се обслужват редовно. Тъй като дружеството не обслужва задълженията си, срещу него са образувани множество изпълнителни дела и имуществото му е запорирано. Балансовата стойност (по баланса към 31.12.2014 г.) на всички активи на „Т.“ ООД е 5162000 лв., но на вещото лице не е предоставена информация дали към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност бързо ликвидните активи като парични средства и материални запаси са налични. Общата тенденция при коефициентите за ликвидност е намаляване на размера на краткосрочните вземания и парични средства през 2014 г. и съответно влошаване на бързата, незабавната и абсолютна ликвидност, което показва затруднения на предприятието в посрещането на текущите задължения. За 2014 г. коефициентите за рентабилност и показателите за ликвидност приемат отрицателна стойност поради реализираната загуба за годината. По данни от баланса към 31.12.2014 г. „Т.“ ООД разполага с ликвидно имущество. През 2015 г. са продадени 4 апартамента от съдия-изпълнител. Съответно към 25.05.2015 г. цялото имущество на търговеца е станало недостатъчно за покриване на паричните му задължения. По счетоводни данни към 31.12.2014 г. имуществото на „Т.“ ООД е достатъчно за покриване на началните разноски. Задължението на „Т.“ ООД към „Х.Л.“ С. е във връзка с доставки на стоки, за които са съставени фактури № 100184/17.05.2013 (за 16999.84 евро) и № 100364/30.09.2013 (за 15821.17 евро) на обща стойност 32819.81 евро, а съгласно счетоводна справка за салдото по сметка 4011 „Доставчици във валута“ на „Т.“ ООД дружеството води задължение към „Х.Л.“ С. по фактура № 100184/17.05.2013 г. от 22318.92 лв.

От представените по делото справки от ЧСИ се установява, че последната  установена точна дата на извършено от длъжника плащане е 22.05.2015 г. (съгласно справка от ЧСИ Миладин Миладинов – л. 352 от делото, от която се установява, че длъжникът е извършил частични плащания по образувано по молба на взискателя „И. А.Б.“ АД изп. д. и за остатъка е в забава от 23.05.20015 г.), както и че през 2015 г. (в периода между 01.01.2015 г. предвид годината на образуване на изпълнителното дело и 10.09.2015 г. - датата на прекратяване на същото) длъжникът е погасил задълженията си по изп. д. по описа на ЧСИ Георги Дичев (справка от същия – л. 369  от делото). За извършени след 10.09.2015 г. плащания от длъжника по делото липсват доказателства.

С молба от 31.03.2016 г., депозирана от длъжника, е представено платежно нареждане от 24.03.2016 г. за частично плащане към кредитора – молител по настоящото дело.

             При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

За да постанови решение, с което да открие производство по несъстоятелност, съдът следва да установи наличието на твърдените материално-правни предпоставки по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, съответно по чл. 742, ал. 1 ТЗ, като всяка от страните в производството по несъстоятелност следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си – кредиторът следва да установи наличието на материално-правните предпоставки по чл. 608, ал. 1, т. 1, съответно чл. 742, ал. 1 ТЗ – че длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка, съответно – че имуществото на длъжника не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, а длъжникът следва да установи, че затрудненията му са временни или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

По делото не се установи длъжникът изцяло да е спрял плащанията (с оглед приложимостта на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ - ред. ДВ - бр. 13 от 16.02.2016 г.). Вещото лице приема за дата на последното плащане датата 11.02.2015 г., когато според вещото лице е платена към НАП сумата от 0.31 лв. по декларация по ЗДДС (съгласно изходяща от НАП справка, приложена по делото). Съдът не споделя този извод на вещото лице, тъй като освен пренебрежимо малкия размер на плащането, което не би се отразило реално на финансовото състояние на длъжника, видно от справката, изходяща от НАП (л. 199 от делото), декларацията касае периода 01.01.2005 г. - 31.01.2005 г. и вальорът е с дата 11.02.2005 г., а не 11.02.2015 г. Същевременно от представените и обсъдени по-горе справки от ЧСИ се установява, че на 22.05.2015 г. длъжникът е извършил частични плащания по образувано по молба на взискателя „И. А. Б.“ АД изп. д. и за остатъка е в забава от 23.05.20015 г., а в периода между 01.01.2015 г. (предвид годината на образуване на изпълнителното дело) и 10.09.2015 г. (датата на прекратяване на същото) длъжникът е погасил задълженията си по изп. д. на по описа на ЧСИ Георги Дичев.

От събраните по делото доказателства обаче по безспорен начин се установи, че „Х.Л.“ С. е кредитор на „Т.“ ООД, както и че длъжникът не е изпълнил изискуеми парични задължения по търговски сделки - сключени с кредитора договори за международна продажба на стоки. Съдът не взема предвид частично плащане към кредитора – молител по настоящото дело, от 24.03.2016 г., за което е представено платежно нареждане от длъжника с молбата му, депозирана по делото на 31.03.2016 г., тъй като, видно от платежното нареждане, плащането е извършено не от длъжника, а от „Т. 2“ ЕООД.

Същевременно анализът на финансовото състояние на длъжника, направен от вещото лице, води до извод, че към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и към датата на изготвяне не заключението задълженията на длъжника не са временни и имуществото му не е достатъчно за покриване на задълженията му – при общ размер на задълженията към 25.05.2015 г. (датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност) в размер на 9291000 лв., а към 08.12.2015 г. (датата на изготвяне на заключението) - в размер на 9259000 лв.,  стойността на активите е 5162000 лв., при това по баланс към 31.12.2014 г. Въпреки че към 31.12.2014 г. (датата, сочена от кредитора в молбата му за откриване на производство по несъстоятелност като такава на неплатежоспособността, евентуално – свръхзадължеността) по данни от баланса „Т.“ ООД разполага с имущество, продажбата на което да покрие задълженията му, същите не се обслужват редовно, срещу длъжника са образувани множество изпълнителни дела и имуществото му е запорирано и възбранено. Общата тенденция при коефициентите за ликвидност е намаляване на размера на краткосрочните вземания и парични средства през 2014 г. и съответно влошаване на бързата, незабавната и абсолютна ликвидност, което показва затруднения на предприятието в посрещането на текущите задължения. За 2014 г. коефициентите за рентабилност и показателите за ликвидност приемат отрицателна стойност поради реализираната загуба за годината. Не са ангажирани доказателства по делото от длъжника, че бързо ликвидните активи по баланса към 31.12.2014 г. (чиято стойност е отчетена от вещото лице при определяне на стойността на всички активи на длъжника) са налични към релевантния момент, съответно не може да се направи извод, че длъжникът е в състояние да осигури бързо средства за плащане на изискуемите задължения, а дори да бяха ангажирани такива доказателства, към релевантния момент пасивите пак биха надхвърлили значително активите, т. е. имуществото му не е достатъчно за покриване на задълженията му.

Тъй като съобразно всичко гореизложено неплатежоспособността на търговеца бе установена по несъмнен начин по делото, съдът следва да обяви същата и да открие производство по несъстоятелност на длъжника.

Съдът следва да определи датата 25.05.2015 г. за начална дата на неплатежоспособността, тъй като това е най-ранният, установен по делото, момент, към който цялото имущество на длъжника е станало недостатъчно за покриване на неговите парични задължения.

Изводите за неплатежоспособността на длъжника и за началната й дата не се променят и от обстоятелството, че длъжникът е извършил отделни плащания – (обсъдените по-горе), тъй като съгласно чл. 608, л. 3 ТЗ (ред. ДВ – бр. 13 от 16.02.2016 г.) неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори и в конкретния случай анализът на финансовото състояние на длъжника, подробно изложен по-горе, води до извод, че въпреки извършените плащания на отделни кредитори той не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение по търговска сделка. 

            Съдът следва да назначи за временен синдик на „Т.” ООД Е. Г.Т., тъй като същият отговаря на изискванията на чл. 655 ТЗ, включен е в утвърдения от министъра на правосъдието списък  на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици, и е дал писмено съгласие по реда на чл. 666 ТЗ. Съдът следва да определи дата за встъпване на временния синдик в длъжност 01.02.2017 г. и текущо възнаграждение в размер на 1500 лв. месечно за сметка на масата на несъстоятелността.

Съдът следва също така да допусне обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху цялото имущество на „Т.” ООД и да насрочи за 09.02.2017 г. от 15.00 ч. първо събрание на кредиторите на дружеството с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ.

По искането на кредитора за присъждане на разноски съдът намира следното: разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в случая е неприложима по силата на чл. 621 ТЗ, тъй като с решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ съдът не слага край на производството пред окръжния съд, съответно не дължи произнасяне по искането за присъждане на разноски съгласно чл. 81 ГПК. Легалната дефиниция на понятието разноски по несъстоятелността е дадена в чл. 723 ТЗ и поредността на това вземане при разпределението е предвидена в чл. 722, ал. 1 ТЗ, т. е. разноските като вид вземане могат да бъдат предявени пред съда по несъстоятелността по реда и в сроковете чл. 685 и сл. ТЗ, но не и да се присъждат с решението по откриване на производството по несъстоятелност.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

             

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Т.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, п. к. 2280, Цех Контактна мрежа, представлявано от управителя Е.Е., с начална дата 25.05.2015 г.

            ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Т.” ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, п. к. 2280, Цех Контактна мрежа, представлявано от управителя Евтим Евтимов.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Т.” ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, п. к. 2280, Цех Контактна мрежа, представлявано от управителя Е. Е.,  Е. Г. Т. с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: гр. С., ул. „Х. Б.” № 37, партер – адв. кантора, тел **********, e-mail: ********@***.**.

ОПРЕДЕЛЯ дата за встъпване на временния синдик в длъжност 01.02.2017 г.

ОПРЕДЕЛЯ текущо възнаграждение на назначения временен синдик в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева месечно за сметка на масата на несъстоятелността.

            ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху цялото имущество на „Т.” ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, п. к. 2280, Цех Контактна мрежа, представлявано от управителя Е. Е..

НАСРОЧВА първо събрание на кредиторите на дружеството с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ, както следва: 1. Изслушване на доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик; 3. Избор на комитет на кредиторите. Събранието ще се състои на 09.02.2017 г. от 15.00 часа в гр. С., бул. „В.” № 2, Съдебна палата, Софийски окръжен съд.

            Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

Преписи от решението да се връчат на страните и за същото да се уведоми назначеният временен синдик.

 

СЪДИЯ: