Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 07.05.2019
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV-А състав, в публично заседание на осми април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл. с-я ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА, като разгледа
докладваното от мл. съдия Павел Панов в.гр.дело № 1538 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
С Решение №555009 от 06.12.2018г., постановено по гр. дело №47134/2018г. по описа на СРС, ГО, 79 състав се признава за незаконно и отменя на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на М.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, извършено със Заповед № 25/15.05.2018 г. на Главния изпълнителен директор на „Б.п.“ ЕАД, на основание чл. 328, ал. 2 КТ - поради сключване на договор за управление. Ищцата е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата до уволнението длъжност „Ръководител отдел „Счетоводство““, дирекция „Финанси и икономика“ при „Б.п.“ ЕАД. „Б.п.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати на М.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 8 492,50 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 16.05.2018 г. до 16.11.2018 г„ ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.07.2018 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 10 179,30 лв., или за размера от 1 686,80 лв.
Срещу решението в частта, в която исковете са уважени е подадена въззивна жалба от ответника, в която се излагат аргументи, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи, че са налице предпоставките на чл.328 ал.2 от КТ и уволнението е извършено при спазване на трудовото законодателство. Твърди, че е налице бизнес задача в договора за управление, изразяваща се в организиране и осъществяване на стопанската дейност в предприятието, осъществяване на правоотношенията с трети лица , формиране и изразяване на волята на предприятието. Сочи, че на главния изпълнителен директор е вменено по договор да разработва проекти за организационна и управленска структура, програми и планове за дейността му, сключването на колективни и индивидуални трудови договори, както и тяхното прекратяване. Сочи, че е представена бизнес програма за периода 2017-2020г., която е одобрена на заседание от 22.12.2014г., от което се установява, че на главния изпълнителен директор е поставил бизнес задача, поради което е налице и правото му да подбере ръководен екип. Сочи, че е налице ново мандатно правоотношение. Излага аргументи, че длъжността на ищцата е ръководна. Моли съда да отмени решението на СРС в обжалваната част и да отхвърли исковете.
Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал1. от КТ за сумата над 8 492,50 лв е влязло в сила като необжалвано.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, в който я оспорва. Счита решението на СРС за правилно. Излага доводи, че не е налице нов договор за управление със същото лице. Сочи, че не е формулирана бизнес задача в договора за управление. Твърди, че и длъжността, която е заемала въззиваемата не е ръководна по смисъла на §1 т.3 от ДР на КТ. Моли съда да потвърди атакуваното решение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и във връзка с изтъкнатите от страните доводи, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми във връзка с правилността на решението.
По същество, настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Не се спори между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Д.Д.е сключен Договор от 11.11.2014 г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала –„Б.п.“ ЕАД. Предвидено е в чл. 3, т. 3 от договора Министърът лично или чрез упълномощен заместник - министър да одобрява бизнес програмата на дружеството за срока на договора и за всяка отделна финансова година. С протокол от 12.11.2014 г. Съветът на директорите на дружеството избира Д.С.Д.за главен изпълнителен директор и се сключва на същата дата договор между упълномощен член на Съвета и Д.Д.. На 19.10.2017г. министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията преизбира Д.С.Д.за член на Съвета на директорите за срок от три години, считано от 11.11.2017 г. и на 19.10.2017г. е сключено допълнително споразумение към Договора за възлагане управлението на „Б.п.“ ЕАД, с което срокът на договора се продължава с 3 години, считано от 11.11.2017 г. на 09.11.2017 г., на свое заседание Съветът на директорите на „Б.п.“ ЕАД взима решение да преизбере Д.С.Д.за главен изпълнителен директор, като на същата дата е подписан договор за възлагане на управлението и представителство на „Б.п.“ ЕАД с лицето.
Установява се от доказателствата по делото, че с трудов договор от 29.08.2011г. ищцата М.С.П. е назначена на длъжността „Ръководител сектор „Регионално счетоводство“ в Дирекция „Финанси и икономика“ при ответника. Уговорено е основно трудово възнаграждение в размер на 1 050 лв.
От наличните по делото 2 броя допълнителни споразумения № 96 от 09.05.2013 г. и № 169 от 31.01.2017 г. към трудов договор № 62 от 29.08.2011 г. се установява, че ищцата е преназначена на длъжност „Ръководител отдел“ на отдел „Счетоводство“ в дирекция „Финанси и икономика“ и месечното ѝ възнаграждение е определено на 1400 лева. Със споразумение №169 основаното месечно трудово възнаграждение е в увеличено от 1400 на 1450 лева.
Със заповед от 15.05.2018г. е прекратено трудовото правоотношение на служителя на оснвоание чл.328 ал.2 от КТ.
По
иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ
Съгласно чл. 328, ал. 2 от КТ служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на предприятието, като уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ се предпоставя от проявлението на следните юридически факти: 1. компетентен орган на работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение; 2. ищецът да е бил измежду лицата, които представляват "ръководство на предприятието" по смисъла на § 1, т. 3 КТ; 3. преди прекратяването на трудовото правоотношение да е бил сключен договор за управление на предприятието, т. е. на работодателя по смисъла на § 1, т. 1 КТ и 4. да е започнало изпълнението на договора за управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент. Всички тези предпоставки следва да се установят в процеса на доказване от работодателя, върху когото е тежестта от доказване законосъобразността на извършеното уволнение.
От съдържанието на визираната правна норма на чл. 328, ал. 2 КТ може да се направи извод, че законодателят е имал предвид сключването на договор за управление, който по своята правна природа е гражданскоправен договор за поръчка, като същественото за всеки договор за управление е да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действието на договора. Или договорът за управление трябва да съдържа конкретни икономически параметри и бизнес задачи, което е предпоставка за надлежно упражняване правото на уволнение на това основание, а писмената форма е форма за доказване на съществуването на такъв договор.
По силата на договора за управление се предава управлението на предприятието, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок, в този смисъл е Решение № 262 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1146/2010 г., IV г. о., ГК. В свое Решение № 718 от 21.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 67/2010 г., III г. о., ГК ВКС застъпва тезата, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ е наличието на сключен договор за управление на предприятието, с който на управителя са възложени задачи за успешно управление на стопанската дейност и за изпълнение на определената с него бизнес програма. Затова под "предприятие" се разбира организация, която развива стопанска дейност. Целта е да бъде дадена възможност на новия ръководител, при необходимост, да се освободи от стария ръководен персонал и да подбере екип кадри /включително и да назначи нови/, с които най-добре да осъществи набелязаните с договора за управление бизнес цели. При преценката дали един договор, който при сключването му е определен като "договор за управление на предприятие" има характера на такъв по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ и дали въз основа на него могат да бъдат уволнявани служители от ръководството на предприятието, следва да се съобрази между какви страни се сключва, какви са възложените с него задачи и дали те са свързани с осъществяването на конкретна бизнес цел. Трайната практика също посочва, че същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора (Решение № 249 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2012 г., IV г. о., ГК).
В конкретния казус се установява, че в представения договор за управление не е поставена конкретна бизнес задача с ясни финансови и икономически параметри. Дори и да се приеме, че с допълнителното споразумение към сключения вече договор за възлагане на управлението от 11.11.2014г. е възникнало ново мандатно отношение, не може да се изведе от самото споразумение, а и от самия договор, чиито срок се продължава, конкретна бизнес задача или цел, която да отговаря на поне един от критериите, посочени в цитираната по-горе практика. Единствената клауза в допълнителното споразумение е продължаването на срока на договора, поради което не може да се направи извод, че някаква конкретна управленска цел с икономически характер е поставена с това съглашение. Настоящият състав констатира също и че в договора, сключен между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Д.Д.също не фигурира бизнес задача. В чл.4, където са формулирани задълженията на Директора, не са предвидени конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне. В т.3 е предвидено задължение на Директора да представя бизнес програми за одобрение, но следва да се има предвид, че бизнес програмата се различава от бизнес задачата. Последната представлява формулирани между страните и в частност от страна на представляващия дружеството при сключване на договора, конкретни задания, показатели и цели, които управляващият предприятието трябва да постигне. Бизнес програмата от своя страна е изготвен от управляващия метод, начин и способ за реализирането на поставената бизнес задача. Правото на уволнение по чл.328 ал.2 от КТ възниква при кумулативното наличие бизнес план и на бизнес задача. Липсата на бизнес задача, формулирана в договора или в друг документ, и отделно на бизнес програма, обуславя незаконността на уволнението по чл.328 ал.2 от КТ, доколкото изключва необходимостта от сформиране на нов управленски екип от ръководни служители в предприятието. Това е така, защото няма поставени цели и икономически показатели, които да бъдат постигнати с новоназначен управленски екип. Действително е налице приета бизнес програма, но тя не може да санира липсата на бизнес задача, която да бъде изпълнена с приложението на изготвената програма. Самата програма от своя страна няма конкретно формулирани цели за производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, които да бъдат постигнати с одобрената програма.
Неоснователно е възражението в отговора на исковата молба, съответно във въззивната жалба, че е налице поставена в договора за управление бизнес задача, записана в договора за управление като организиране и осъществяване на стопанската дейност в предприятието, осъществяване на правоотношенията с трети лица, формиране и изразяване волята на предприятието. Действително договорът за управление възлага на лицето такива задължения, но те са свързани с ръководене дейността на юридическото лице и не представляват бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, в това число производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Поради тези съображения настоящият състав намира, че нито в договора от 2014г., нито в допълнителното споразумение, както и в никой друг от представените по делото документи не е формулирана бизнес задача въз основа на която да се изготви бизнес план. В цитираното Решение № 249 от 4.07.2013 г. на ВКС е изрично посочено, че бизнес задачата предхожда бизнес планът, като последният се изготвя въз основа на конкретните икономически показатели, заложени в нея.
Необходимо е да се посочи в тази връзка, че право да приложи специфичното по цел уволнително основание на чл.328, ал.2 КТ има управителят, с когото е сключен договор за възлагане на управлението и е необохдимо да се установи, че има сключен договор, с който се предава управлението на предприятието на управител, задължаващ се срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок определен стопански резултат. В този смисъл следва да е налице или договор с нов управител или нов договор - за нов период и задачи, сключен със същия управител, така в Решение № 351/31.10.2013г. по гр.д. № 2188/2013г. на ВКС, IV г.о. ГК. Практиката на ВКС е непротиворечива и че за законосъобразното упражняване на правото по чл. 328 ал.2 КТ от страна на управителя е необходимо договора за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне. Достатъчно е или сключването на нов договор за управление, с нов управител или ако договорът се сключва с досегашния, както е в настоящия случай, то следва да е налице същата или друга бизнес задача, съответно бизнес план за осъществяването ѝ. При сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес програмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание, е без значение - в този смисъл Решение № 481/13.12.2011 г. по гр. дело № 168/2011 г. на ВКС, IV-то гр. о. и Решение № 249 от 04.07.2013г. по гр.д. № 1358/2012г. на ВКС, IV г.о. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, а въз основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция В тази насока е и останалата, трайно установена практика на ВКС, а именно: Решение № 648/17.11.2010 г. по гр. дело № 1484/2009 г. на Ш-то гр. отд. на ВКС, решение № 76/27.03.2012 г. по гр. дело № 937/2011 г. на Ш-то гр. отд. на ВКС, решение № 108/19.03.2012 г. по гр. дело № 819/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.
Правото на управителя по чл.328, ал.2 КТ да избере екип, като прекрати трудовите правоотношения със заварени служители на ръководни длъжности, произтича от мандатния характер на договора с оглед целите, които са му възложени. Правилото на чл.328, ал.2 КТ дава възможност на сключилия договора за управление да прецени доколко работещите в ръководството на предприятието към момента на сключването на договора са подходящи за осъществяване на задачата, заложена в договора за управление. Видно от представените доказателства, конкретна цел, която да бъде постигната не е уговорена, поради което правото на главния изпълнителен директор да уволнява служители на основание чл.328 ал.2 от КТ не е възникнало. Не са налице доказателства и твърдения за обвързаност на възнаграждението на управляващия дружеството с конкретни икономически, стопански и бизнес показатели на юридическото лице.
В Решение № 32 от 25.02.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 4502/2013 г., III г. о., ГК е прието, че правото
на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ по икономически съображения, без да се
излагат мотиви, е дадено на управителя при сключен договор за управление на
дружеството именно с оглед постигането на определени икономически резултати с
нов управленски екип. Когато в договора липсва бизнес задача не може да се
приеме, че е сключен договор по чл. 141, ал. 7 или чл. 244, ал. 7 ТЗ,
следователно не е налице елемент от фактическия състав на чл. 328, ал. 2 КТ и
извършеното на това основание уволнение е незаконно. Доколкото в конкретния
казус се установи, че липсва формирана бизнес задача, въззивният съд приема, че
не е възникнало правото на управителя на уволнява служители на основание чл.328
ал.2 от КТ.
Неоснователно се явява и
възражението на въззивника, че длъжността на ищцата е ръководна. Съгласно
чл.328 ал.2 от КТ служителите
от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в
сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на
предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на
изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. За да е
налице законно уволнение по този текст е необходимо да се докаже от
работодателя, че уволненият служител е с ръководни функции. Кодексът на труда в ДР, §1, т.3 дава легална
дефиниция на това понятие: Ръководство на предприятието" е ръководителят
на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено
ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието,
както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен
съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни).
Ръководна длъжност изпълняват служителите, от
които пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена,
както и постигането на определени производствени цели. Наложено е и
разбирането, че ръководният характер на длъжността се определя от длъжностната
характеристика, но и от естеството на длъжността и съдържанието на
осъществяваните фактически трудови функции - така Решение 259 от 02.06.2011г.
по гр.д. № 1725/2010г. на ВКС, IV г.о. , Решение № 165/06.07.2011г. по гр.д. №
1611/2009г., IV г.о. на ВКС и Решение № 800/22.03.2011г. по гр.д. № 776/2009г.
на ВКС, IV г.о. Достатъчно е на лицето да са възложени организирането и
планирането на трудовия процес, разпределението на задачи между работниците и
служителите, контролиране на тяхното изпълнение - в този смисъл Решение № 68 от
07.04.2015г. по гр.д. № 2712/2014г. на ВКС, III г.о. За да бъде едно лице
служител от ръководството на предприятието, достатъчно е да му бъде възложен
само един етап или фаза от трудовия процес /Решение № 78/ 1995 г. на ВКС/, да
носи отговорност за координирането и контрола върху работата в поверените му
звена и от него да зависи постигането на определени цели /Решение № 452/ 2000
г. на ВКС/.
В Решение № 250 от 13.02.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 2682/2013 г., III г. о е застъпена тезата, че при преценка дали дадена длъжност е
"ръководна" следва да се преценява конкретно при всеки случай като
критерия за преценка освен задълженията по длъжностна характеристика следва да
включва и мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в
предприятието и включените в длъжността трудови функции. Следва да се има
предвид също така, че само по себе си обстоятелството, че длъжността носи
наименованието ръководител не обосновава извод, че служителят е имал ръководни
/управленски функции/ и съответно, че е имал качеството на служител от
ръководството на предприятието.
Настоящият състав споделя трайната
практика, че служител от ръководството на предприятието е например заемащият
длъжността "главен счетоводител", главният юрисконсулт, началници на
отдели и служби, ръководители на цехове и други производства, когато
отговарят за цялостния или поне за част от производствения процес. Дали един служител е част от
ръководството на предприятието или не, е винаги фактически въпрос, при
разрешаването на който от съществено значение са възложените на служителя
трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на
предприятието /така и в Решение № 178 от 07.11.2016 г. по гр. д. № 1838/2016 г.
на ВКС, ІІІг. о.. Необходимо е осъществяваните дейности от ръководеното от
служителя структурно звено да се отразяват на основната дейност на работодателя
/решение № 123 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 117/2016 г. на ВКС, ІV г. о. /, да
липсва опосреденост от множество други служители, стоящи в
организационно-йерархическата структура между длъжността на служителя и
управителя на дружеството-работодател (решение № 249 от 04.07.2013 г. по гр. д.
№ 1358/2012 г. на ВКС, ІV г. о.),. Необходимо е да не се осъществява
ръководството само на част от трудовия процес в низово звено в поделение на работодателя
(решение № 198 от 19.12.2016 г. по гр. д. № 601/2016 г. на ВКС, ІІІг. о.).
След анализа на длъжностната характеристика на
служителя, приложена по делото, се установява, че ръководителят на отдел
„Счетоводство“ има следните основни функции и задължения: отговаря за
оперативната счетоводна отчетност в отдела, да изготвя финансови и счетоводни
справки и анализи, необходими в оперативната работа на дружеството, да отговаря
за законосъобразното и целесъобразно прилагане на счетоводната политика и
индивидуалния сметкоплан на дружеството; да отговаря за законосъобразното и
целесъобразното извършване и документиране на счетоводната отчетност; да
осъществява и отговаря за съхранението и архивирането на счетоводната
документация в „Централно управление“ съгласно Правилника за документооборота;
да участва в разработването на корпоративната информационна система,
бизнес-плана на дружеството и използването на вътрешно-нормативни актове за
регламентиране на счетоводната дейност, да участва в разработването на
индивидуалния сметкоплан на дружеството. Според длъжностната характеристика,
заеманата от М.П. длъжност е била подчинена на Главен и заместник главен
счетоводител, като взаимодейства с всички дирекции и отдели в „Централно
управление“, както и с поделенията на дружеството. Съгласно длъжностно
разписание на „Централно управление“ на „Б.п.“ ЕАД, заеманата от ищцата
длъжност е част от дирекция „Финанси и икономика“, която се състои от няколко
отдела, един които е отдел „Счетоводство“. Съгласно класификатора на
длъжностните, находящ се на лист 131 и сл. от делото, преките горестоящи
длъжности на ръководителя на отдел „Счетоводство“ са посочени не като ръководен
персонал, а като специалисти. Видно от докладна записка, находяща се на лист 69
от делото, за заеманата длъжност ищцата е предложена от директор на дирекция „Финанси“,
която йерархично е горестоящата на отдел „Счетоводство“.
От
извършения анализ на длъжностната характеристика и йерархичната подчиненост на
заеманата длъжност не може да се направи извод, че заеманата длъжност е
ръководна. На първо място следва да се посочи, че задълженията по представената
длъжностна характеристика не отговарят на посочените критерии в §1 т.3 от ДР на
КТ. Отговорностите на ищцата са свързани с изпълнение на текущи задачи по
водене на счетоводството на дружеството, извършване на оперативна счетоводна
отчетност, като естеството на тези задължения обуславя изпълнителен характер на
заемната длъжност, а не ръководен. Вярно е, че на служителя са вменени редица
отговорности, но те са свързани единствено със самото счетоводство на
дружеството, но не и с ръководенето на трудовия процес и на част от предприятието.
Прави впечатление, че в длъжностната характеристика не намира място
задължението да се ръководи персонал, нито се посочва някаква йерархична подчиненост
на други длъжности на процесната. Не са представени и длъжностни характеристики
на други служители от този отдел, от които да е видно, че същите са подчинени и
се ръководят от ищцата. В тежест на работодателя е да установи, че длъжността е
ръководна, като същият не е успял да докаже този факт в условията на пълно и
главно доказване. Следва да се има предвид, че и йерархичната подчиненост на
длъжността „ръководител отдел „Счетоводство““ е многократно опосредена. Преки ръководители
на ищцата са главният счетоводител, съответно заместник главният счетоводител,
като от своя страна целият отдел „Счетоводство“ е подчинен на Дирекция „Финанси
и икономика“, в който са обособени няколко отдела, един от които е този. Самата
дирекция има свой директор, на който, видно от доказателствата по делото, са
подчинени главният счетоводител и зам. главният счетоводител. За всички
дирекции отговаря заместник изпълнителен директор, който е подчинен на Главния
изпълнителен директор. В този смисъл няма пряка подчиненост на ищцата на Главния
изпълнителен директор. Йерархично са налице множество други длъжностни, на
които ръководителят на отдел „Счетоводство“ е подчинен и поради това място на
длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието не може да се приеме,
че същата е ръководна по смисъла на КТ. Още повече, че макар и да е била
„ръководител“, служителката, съгласно представената длъжностна характеристика,
не е имала никакви задължения и права, свързани с ръководенето на самия отдел,
на другите служители в него, съответно не е имала правомощието да им възлага
задачи, да осъществява контрол върху работата им, да ангажира дисциплинарната
им отговорност, да следи за точното изпълнение на задачите, да задава насоките
на работа, съответно да има отношения към цялото или част от ръководството на
предприятието, съответно за част или още по-малко за целия производствен процес
и за самата дейност на дружеството. Нито трудовите функции, нито мястото на длъжността
в системата на предприятието могат да характеризират длъжността като ръководна.
Няма никакви доказателства и дори индиции по делото, че на лицето да са
възложени организирането и планирането на трудовия процес, разпределението на
задачи между работниците и служителите, контролиране на тяхното изпълнение. Не
се установи и служителката да носи отговорност за координирането и контрола
върху работата в отдел „Счетоводство“ и от нея да зависи постигането на
определени цели. Отново следва да се посочи, че обстоятелството, че длъжността
носи наименованието „ръководител“ не обосновава извод, че служителят е имал
ръководни /управленски функции/ и съответно, че е имал качеството на служител
от ръководството на предприятието, в какъвто смисъл е и цитираната по-горе
съдебна практика.
Поради тези правни съображения не са налице предпоставките за уволнение по чл.328 ал.2 от КТ, съответно уволнението се явява незаконосъобразно, а искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ е основателен.
По иска с правно основание чл. 344. ал. 1, т. 2 от КТ.
Доколкото уволнението е незаконно по изложените мотиви на въззивния съд по отношение на първия предявен иск, както и с оглед обстоятелството, че трудовият договор между страните е безсрочен, са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ. Ищцата следва да бъде възстановена на длъжността, която е заемала преди незаконното уволнение, а именно - „Ръководител отдел, „Счетоводство““ към дирекция „Финанси и икономика“ при „Б.п.“ ЕАД.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1. т. 3, вр. чл. 225. ал. 1 от КТ.
Съгласно чл.225 ал.1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. За да бъде уважен искът е необходимо уволнението да бъде признато за незаконно и кумулативно служителят да е останал без работа за срока, за който се претендира обезщетение.
Видно от констатацията на първоинстанционния съд, обективирана в протокол от проведено открито съдебно заседание на 22.11.2018г., в оригинала на трудовата книжка няма вписани и отбелязвания за други работодатели на ищцата след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника в рамките на процесния период. Според приетото и неоспорено заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец ноември 2017 г. е в размер на 1 696,50 лв., или общо за исковия период от 16.05.2018 г. до 16.11.2018 г. - 10 179 лв. Съдът кредитира така изготвеното заключение като обективно и обосновано.
Първоинстанционният съд е намалил дължимото обезщетение, като е приел, че същото следва да се намали със сумата от 1 696,50 лв., представляваща изплатено обезщетение за неспазено предизвестие, с което ответникът е поискал да се направи прихващане. Прието е, че искът е основателен за сумата от 8 492,50 лв. ( какъвто размер е посочило и вещото лице по втората задача на експертизата). СРС отхвърлил искът за горницата до 10 179,30 лв., или за размера от 1 686,80 лв. В отхвърлителната част решението като необжалвано е влязло в сила.
Въззивният съд кредитира така изготвеното заключение и счита, че са налице предпоставките за уважаването на иска, като не е налице основание за неговото отхвърляне, съответно за присъждане на обезщетение в по-нисък размер.
С оглед съвпадането на мотивите на първоинстанционния и на въззивния съд атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото въззиваемата
страна има право на разноски. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание
чл.38 ал.2 в минимален размер. Представен е и списък с разноски, в който се
посочва, че се претендира възнаграждение в размер на 2249.56 лева с ДДС.
Направено е от въззивника и възражение за прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5
от ГПК. Съдът, съобрази задължителната практика на ВКС, обективирана в
Определение № 821 от 23.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5438/2015 г., IV г.
о., ГК, според която минималното адвокатско
възнаграждение по трудови спорове е уредено в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1
от 2004 г. Съгласно тази уредба (ред.. ДВ, бр. 28 от 2014 г.) минималното
възнаграждение за защита по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
както и по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, но само когато са
предявени самостоятелно, е в размер не по-малко от минималната работна заплата
за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. Съгласно чл.
7, ал. 1, т. 3, пр. III-то от Наредбата, минималното възнаграждение за други
неоценяеми искове с предмет трудов спор е в размер на 200 лева, а за трудови
дела с определен интерес - съобразно ал. 2 на чл. 7 от Наредбата. От текста на
Наредбата следва, че когато исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ (за
отмяна на уволнение и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност)
са предявени при условията на обективно съединяване, минималното адвокатско
възнаграждение по делото е в размер общо на една минимална работна заплата, а
възнаграждението по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за обезщетение по чл. 255,
ал. 1 КТ се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, независимо дали е
предявен самостоятелно или при условията на обективно съединяване с исковете по
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. В този смисъл за исковете по чл.344 т.1 и т.2
се дължи 560 лева съгласно Постановление
№ 320 от 20 декември 2018г. за определяне нов размер на минималната работна
заплата за страната или 672 лв. с ДДС. По иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ, за сумата
от 8 492,50 лв., минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 905.56 лв. с ДДС. Общото
минимално възнаграждение е в размер на 1577,56 лева, до който размер следва да
се уважи претенцията за разноски на въззиваемата страна и възнаграждението да
се присъди в полза на адвоката, осъществяващ правна помощ в условията на чл.38
от ЗА.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №555009 от 06.12.2018г., постановено по гр. дело №47134/2018г. по описа на СРС, ГО, 79 състав в частта, в която са уважени предявените искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.З във вр. с чл. 225 от КТ.
В останалата част, с която искът по чл. 344 ал.1, т.3 вр. чл.225 от КТ е отхвърлен за горницата над 8 492,50 лв., решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Б.п.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на адв. Б.Ц.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА., сумата от 1577,56 лв.,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.