Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 25.09.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при
участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№
1739 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са при условията на евентуално обективно съединяване искове с правно основание
чл. 135 ЗЗД (главен иск) и чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ (евентуален иск).
Ищецът И.В.Р. – синдик на „Е.Ф.Г.“ АД
(в несъстоятелност), ЕИК *****, твърди, че с Решение № 1764/28.08.2019 г. по
т.д. № 1907/2017 Г., VI-2 състав, по описа на СГС ответникът „Е.Ф.Г." АД
бил обявен в неплатежоспособност, определена била началната й дата - 31.12.2015
г., открито било производство по несъстоятелност на дружеството. Сочи, че
решението било вписано в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Е.Ф.Г.“ АД на 31.08.2018 г.,
с вписване № 2018083117475.
Твърди, че непосредствено преди
постановяване на решението, с което било открито производство по
несъстоятелност, изпълнителният директор на дружеството предприел редица
действия и сключвал договори за прехвърляне на вземания (цесии) с трети лица,
като по този начин на практика била преградена възможността на дружеството да
събере вземанията си и същите да бъдат включени в масата на несъстоятелността.
Сочи, че с Решение № 2241/08.11.2018
г. по т.д. № 1907/ 2017 г., VI-2 състав, по описа на СГС, вписано в ТРРЮЛНЦ на
09.11.2018 г. с вписване № 20181109102225, съдът по несъстоятелността лишил
длъжника „Е.Ф.Г.“ АД от правото да се разпорежда с имуществото си и предоставил
тези правомощия на синдика.
Поддържа, че получил счетоводна
информация, съгласно която „Водоснабдяване и Канализация Добрич“ АД (в
неплатежоспособност) имало задължения в значителен размер към „Е.Ф.Г.“ АД,
поради което на 24.10.2018 г. изпратил изрично уведомление до длъжника, с което
го приканил задълженията да бъдат платени по откритата за нуждите на
производството по несъстоятелност особена сметка. Сочи, че в отговор на
цитираното писмо, „Водоснабдяване и Канализация Добрич“ АД, на 02.11.2018 г.
получил отговор, с който бил информиран, че предвид изпратено уведомление от
изпълнителния директор на „Е.Ф.Г.“ АД за сключен договор за цесия с ответника „Е.с.о.“
ЕАД, „Водоснабдяване и Канализация Добрич“ АД приемало за свой кредитор именно
„Е.с.о.“ ЕАД. Твърди, че по силата на договора размерът на вземането, придобито
по договора за цесия от „Е.с.о.“ ЕАД било 773 744,40 лева, от които към
02.11.2018 г. били заплатени 520 000 лева, а остатъкът бил в размер на 253
744,40 лева. Остатъкът не бил заплатен,
което се потвърждавало от образуваното т.д. № 62/ 2019 г., VI-13 състав, по
описа на СГС, по което „Е.с.о.“ ЕАД имал качеството на ищец, „Водоснабдяване и
Канализация Добрич“ АД имал качеството на ответник, а „Е.Ф.Г.“ АД бил
присъединен като трето лице помагач, като към момента по делото нямало влязъл в
сила съдебен акт.
Твърди, че договорът за цесия между „Е.Ф.Г.“
АД и „Е.с.о.“ ЕАД бил подписан на 19.07.2018г., непосредствено преди
постановяването на решението за откриване на производството по несъстоятелност
спрямо „Е.Ф.Г.“ АД - 28.08.2018 г. и след датата на последното проведено
съдебно заседание, на което делото било обявено за решаване - 08.06.2018 г.
Сочи, че съгласно чл. 2, ал.1 от Договора срещу прехвърленото вземане
цесионерът не дължал възнаграждение на цедента, като същото се прехвърляло за
погасяване на част от задълженията на „Е.Ф.Г.“ АД към „Е.с.о.“ ЕАД, възлизащи
на 2 475 405,46 лева, представляващи дължими суми за небаланси за периода от
01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., съгласно фактура № **********/ 30.06.2018 г. по
договор № БАЛ 22/ 24.08.2012 г.
Намира, че сключеният договор за цесия
от 19.07.2018 г. бил относително недействителен по смисъла на чл. 135 ЗЗД.
Счита, че в случая било налице знание за увреждане от страна на цедента „Е.Ф.Г.“
АД, който бил активна страна в развиващото се производство по несъстоятелност
спрямо него, като същият знаел и че предстои произнасяне на съда с решение.
Намира, че „Е.с.о.“ ЕАД също следвало да знае за развиващото се производство по
несъстоятелност по отношение на лицето, с което е било в договорни отношения,
предвид възможността да направи свободна справка в информационната система на
Министерство на правосъдието. Счита, че именно предстоящото откриване на
производството по несъстоятелност по отношение на „Е.Ф.Г.“ АД станало причина
за сключването на договора за цесия, с който на практика „Е.с.о.“ ЕАД получил
възможност да се удовлетвори от трето лице, вместо да предяви твърдяното
вземане по законоустановения ред и да бъде включено в списъците на кредиторите
с предвидена поредност на удовлетворение по чл. 722, ал. 1 ТЗ, респ. да получи
удовлетворение съобразно правилата на производството по несъстоятелност.
Поддържа, че с процесната сделка била
ощетена масата на несъстоятелността на „Е.Ф.Г.“ АД, тъй като сумата в размер на
773 744,40 лева щяла да постъпи по откритата особена сметка на дружеството и да
послужи за удовлетворяване на всички кредитори в производството по
несъстоятелност. Счита, че процесната сделка била увреждаща кредиторите в
масата на несъстоятелността, като целта й била заобикалянето на закона и
предпочтително удовлетворяване на един кредитор за сметка на останалите.
Поради
изложеното моли да се постанови решение, с което да се прогласи за
недействителен договора за цесия № 0100-ЦУ/ 19.07.2018 г. на основание чл. 135 ЗЗД по отношение на
длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност на „Е.Ф.Г.“
АД. Евентуално моли с решението си съдът да прогласи за недействителен сключения
договор за цесия на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ по отношение на длъжника,
синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност на „Е.Ф.Г.“ АД.
Ответникът „Е.Ф.Г.“
АД (в несъстоятелност) не е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът
„Е.с.о.“ ЕАД, ЕИК *****, е депозирал отговор на исковата молба. Намира
предявените искове за допустими, но за неоснователни. Счита, че не са налице
основания за обявяване на договора за цесия за недействителен. Сочи, че
договорът се предшествал от Протокол № 127/19.07.2018 г. за прихващане на
насрещни задължения, подписан между страните. Твърди, че поради непогасяване в
срок на задълженията от „Е.Ф.Г.“ АД по договор
за балансиране № БАЛ 22/24.08.2012 г., „Е.с.о.“ ЕАД преди подписването на
договора за цесия усвоило и
предоставеното от страна на „Е.Ф.Г.“ АД
обезпечение в размер на 1 684 189,12 лв. и едва след като изчерпало
всички възможни варианти, за да се удовлетвори- чрез усвояване на депозит и
прихващане с насрещни задължения, за част от задълженията на „Е.Ф.Г.“ АД към „Е.с.о.“
ЕАД в размер на 773 774,40 лв. по фактура № **********/30.06.2018г. по договор
№ БАЛ 22/24.08.2012 г., представляващи дължими суми от „Е.Ф.Г.“ АД за небаланси
за периода от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., бил сключен договора за цесия.
Поддържа,
че в случая не била налице хипотезата на чл. 647,ал.1, т.3 ТЗ, както и че
ответникът не си събрал към момента всички цедирани от „Е.Ф.Г.“ АД суми от
длъжника „Водоснабдяване и Канализация Добрич“ АД, заради което било образувано
т.д. № 62/19 г. по описа на СГС. Евентуално твърди, че в случая била налице
хипотезата на чл. 646, ал. 5, т. 1 от ТЗ, тъй като изпълнението било в кръга на
обичайната дейност на длъжника „Е.Ф.Г.“ АД и било извършено съобразно
уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока
или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното
задължение.
Сочи,
че ответникът „Е.Ф.Г.“ АД бил координатор на стандартна балансираща група и
отговарял за небалансите на своите членове пред независимият преносен оператор
„Е.с.о.“ ЕАД, като за небалансите на координатора, „Е.с.о.“ ЕАД издавал
фактура, на базата на месечен сетълмент, както и че фактура № **********/
30.06.2018 г. била издадена по договор № БАЛ 22/ 24.08.2012 г. за балансиране,
представляващи дължими суми от „Е.Ф.Г.“ АД за небаланси за периода от
01.06.2018 г. до 30.06.2018 г.Моли за отхвърляне на исковете.
Ищецът
е депозирал допълнителна искова молба. Поддържа предявените искове. Намира за
неоснователни твърденията на ответника. Поддържа изложените твърдения в
исковата молба. С допълнителната искова молба ищецът е предявил евентуални
осъдителни искания. Иска се при уважаване на обуславящите искове по чл. 135 ЗЗД
или по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ осъждане на „Е.с.о.“ ЕАД да възстанови в масата
на несъстоятелността на „Е.Ф.Г.“ АД, сумите получени от „Водоснабдяване и
Канализация Добрич“ АД във връзка с договора за цесия – в размер на
520 000 лева, т.е. синдикът е заявил искане по чл. 649, ал. 2 ТЗ.
Ответникът
„Е.с.о.“ ЕАД е депозирал допълнителен отговор. Навежда твърдения за
недопустимост на исковете по чл. 135 ЗЗД, чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, както и на
обусловените осъдителни искове, доколкото исковата молба била депозирана на
30.08.2019 г., ДИМ била подадена на 20.12.2019 г., а решението на СГС за
откриване производството по несъстоятелност по отношение на „Е.Ф.Г.“ АД било от
28.08.2018 г., т.е. според ответника не бил спазен преклузивният срок по чл.
649, ал.1 ТЗ за предявяване на исковете. Моли производството да бъде прекратено
поради недопустимост на исковете.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно наличието на
договора за цесия № 0100-ЦУ/ 19.07.2018 г., сключен между ответниците по делото „Е.Ф.Г.“ АД /в
несъстоятелност/ и „Е.с.о.“ ЕАД, въз основа на който е погасено част от задължение
по ф-ра № 7142/30.06.2018 г. по договор БАЛ 22/24.08.2012г. сключен между
сктраните.
По
делото е била изслушана ССЕ, чието заключение съдът кредитира като обосновано.
Експертът е стигнал до следните изводи: От проверката в счетоводството на “Е.с.о.”
е било установено, че Договорът за цесия
№ 0100-ЦУ/19.07.2018г. сключен между “ЕФГ” АД - цедент и ЕАД - цесионер, е
осчетоводен в счетоводството на “Е.с.о.“ ЕАД, със счетоводна операция с дата
19.07.2018 г., като вземане, по дебита на 411’’Клиенти” - анал. “Водоснабдяване
и канализация Добрич” АД за сумата 773 744 лв. Със същата сума, със знак
минус по сметка 411’’Клиенти”, е намалено вземането което “ECO” ЕАД от “ЕФГ”
АД. по фактура № **********/30.06.2018 г. цялата на стойност 2 475 405.46 лв. От
проверката в счетоводството на “Е.Ф.Г.” АД е било установено, че цесия №
ЦУ/19.07.2018 г. е осчетоводена в счетоводството на дружеството със счетоводна oперация
от дата 19.07.2018 г. Към момента на проверката вземането на “ЕФГ” АД от клиент
Добрич” АД по фактура №**********/30.06.2018 г., осчетоводена по дебитна сметка
№ 411’’Клиенти — анал.ВиК Добрич е с нулево салдо. ( вземането е закрито ). Задължението
на “ЕФГ” АД към “ECO” АД по фактура № **********/30.06.2( цялата на стойност 2
475 405.46 лв., издадена на основание договор № БАЛ 22/24.08 г. и осчетоводена
по кредита по сметка 401“Доставчици - анал. ECO ЕАД” е намалено( със знак
минус) със сумата 773 744.40 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Ищецът
е предявил в условията на евентуалност искове по чл.135 ЗЗД, свързан с ПН и
чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ. Това налага за се разгледа на първо място отношението
между тези искове.
Исковете по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ се
явяват разновидност на защитата по чл.135 ТЗ, свързани с ПН, предвид
конститутивния им характер, подсъдността, целта и предмета - защитата на
кредиторите срещу увреждащите действия или сделки на длъжника, правните
последици, активната и пасивна процесуално правна легитимация, преклузивните
срокове за предявяване, липсата на предварително внасяне на ДТ и пр.
Същевременно те се различават по
предпоставките, явяващи се основанията за тяхното уважаване. Искът по чл.135 ЗЗД изисква увреждане на кредитора, знание у длъжника за увреждането, а при
възмездност на действието и знание на лицето, с което длъжникът е договарял. Защита по ТЗ не изисква такива предпоставки,
с изключение на увреждането по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ. Налице е разлика и в кръга на атакуваните актове – чл.135 ЗЗД се
отнася за действия, независимо кога в периода преди откриване на ПН са
извършени, докато защитата по чл.647 ТЗ е приложима за действия и сделки,
осъществили се в определен период преди
подаване на молбата по чл.625 ТЗ или на постановяване на решението за откриване
на ПН.
Макар да се явяват разновидност на
Павловия иск, исковете по чл.647 ТЗ не го изключват (арг. от на чл. 649, ал.1 ТЗ). Следователно ищецът може да прибегне до всяко от тези защитни средства в
указана от него последователност, доказвайки различните им материално правни
предпоставки за основателност.
По претенцията по чл.135 ЗЗД.
Решението за откриване на ПН е било
постановено на 28.08.2018 г. Исковата молба е депозирана на пощата на
28.08.2019 г., т.е. в срока по чл.649, ал.1 ТЗ и следователно е искът е
допустим.
Съобразно нормата на чл. 13 ЗЗД,
кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът
е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Когато действието е
извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било
предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди
кредитора.
Искът
по чл.135 ал.1 ЗЗД е облигационен и представлява средство за защита на
кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които
намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него - т.е.
накърнява „общото обезпечение на кредитора” /чл.133 ЗЗД/. Целта на иска е да
бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора, действията на длъжника, с които той го
уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното
действие - увреждащата сделка - остава действителна за страните по нея
/прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна /т.е. за
нестанала/ по отношение на кредитора ищец – и той може да насочи изпълнението
за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е
преминало в патримониума на приобретателя. Чрез предявяването на иска се
упражнява едно потестативно право - кредиторът да се удовлетвори от сумата,
получена на публична продан при принудително изпълнение върху вещта, обект на
договора между длъжника и неговия съконтрахент. Последният понася санкцията да
търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при
възмездното й придобиване - действал е със знанието, че сделката е увреждаща -
чл.135 ал.1 предл.2 ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно; ако иска да се
освободи от изпълнението, той може да плати на кредитора, погасявайки
задължението на праводателя си, като след това търси възмездяване от него
/Тълкувателно решение №.5/29.12.2014 по тълк. д.№.5/13, ОСГТК на ВКС/. Предвид
горните характеристики искът съставлява част от общото обезпечение на
кредиторите, уредено в чл.133 ЗЗД(ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2017).
В
хода на производството по несъстоятелност синдикът действа като процесуален
субституент на кредиторите, като техните вземания са предявени в хода на ПН и включени
в списъка за приети вземания или да са предмет на искове по чл.694 ТЗ. При
липса на други доказателства, съдът приема за установени вземанията на
кредиторите включени в списъка на приети вземания, одобрени с определенията по
чл.692 ТЗ обявени в ТР на 30.05.2019 г. и 13.03.2020 г. По делото не се оспорва твърдението на ищеца,
че те са възникнали преди сключването на атакувания договор.
В
случаят е налице даване вместо изпълнение – прехвърляне на вземане вместо
дължимото, т.е. длъжникът се е лишил от свое имущество, но за да погаси свое
задължение по друга сделка. Следователно е налице едновременна промяна на
пасива и липсва, т.е. лисва увреждане.
Хипотезата е аналогична на
прихващанията, като спецификата на случая е наложила изрично тяхното нормиране
в чл.645 ТЗ.
Съдът
намира, че е не е налице и друга предпоставка обуславяща основателността на
иска.
Тъй
като не е налице безвъзмездност, ищецът следва да се установи наличието на знание за
увреждане от страна на насрещната страна - цесионера.
Ищецът
извежда тази предпоставка от обстоятелството, че „Е.с.о.“ ЕАД е знаело за
развиващото се производство по несъстоятелност по отношение на лицето, с което
е било в договорни отношения, предвид възможността да направи свободна справка
в информационната система на Министерство на правосъдието.
Съдът
не споделя тази теза. Нормата изисква знание за наличието на увреждане, а не за
наличие на висящо производство по несъстоятелност, чиито предмет не е вземането на заявителя, а състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост.
От друга страна наличието регистър на висящите производства по молби по чл.625 ТЗ към МП не придава публичност на вписването, аналогично на чл.9 ЗТРРЮЛНЦ.
Горното мотивира настоящата инстанция
да приеме, че искът е неоснователен.
Поради
сбъдване на вътрешно-процесуалното условие следва да се разгледа иска по чл.
647, ал.1, т.3 от ТЗ.
Искът е допустим, предвид установените
по-горе процесуални срокове в които е предявен.
Молбата
за откриване на ПН е било подадена на 30.05.2017 г. Началната дата на
неплатежоспособността е 31.12.2015 г. Атакуваната сделка е била сключена на
19.07.2018 г., т.е. попада в предметния обхват на посочената норма.
Съгласно
нормата на чл. 647, ал.1 ТЗ, освен в предвидените от закона случаи могат да
бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността възмездни сделки, при които даденото значително надхвърля по
стойност полученото, извършени в двугодишен срок, но не по-рано от датата на
неплатежоспособността, преди подаване на молбата по чл. 625.
Посредством цесията е прехвърлено
вземане в размер на 773 744,40 лв.
и е погасено съществуващо задължение на цедента към цесионера в същия размер.
Следователно не е налице нееквивалентност на престациите. Това налага извода за
неоснователност на иска по чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ.
Дължимата държавна такса, в
съответствие с нормата на чл.694, ал.6 ТЗ, следва да се съберат от масата на
несъстоятелността.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от И.Р. - синдик на „Е.Ф.Г.“ АД
(в несъстоятелност), ЕИК *****, с адрес за призоваване, ул. *****, срещу „Е.Ф.Г.“
АД(Н), *** и „Е.с.о.“ АД ,ЕИК:*****, гр.София, р-н Витоша, бул.“*****иск по
чл.135 ЗЗД и евентуален иск по чл. 647,
ал.1, т.3 от ТЗ за обявяване на недействителността на ДОГОВОР ЗА ЦЕСИЯ от
19.07.2018 г.
Осъжда „Е.Ф.Г.“ АД (в
несъстоятелност), ЕИК *****, с адрес за призоваване, ул. ***** да заплати на
Софийски градски съд, бул.“Витоша“№2 сумата 30 949,76 лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: