Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 11. 12. 2020 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Плевенският районен съд, тринадесети
граждански състав, в публичното заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА при
секретаря
Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА
гр. д. № 8071 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба
от ***.
***, против ***., с посочено правно основание чл. 415 от ГПК.
В срока по
чл.131 от ГПК е депозиран писмен
отговор от ответната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно е, че от ***. *** ***
е предявен иск за парично задължение по Договор за кредит
за текущо потребление от ***г. на стойност,
както следва: по т. 1 от исковата молба е предявен установителен иск за
съществуване на вземането за: 23 463.30 лв. - главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от ***г. до изплащане на вземането; 120 лв. - такса
изискуемост; 1 742.23лв.-договорна лихва от ***г. до ***г.; 89.16 лв. -
наказателна лихва от ***г. до ***г.
При условия
на евентуалност по т. II от исковата молба е предявен осъдителен иск за: 23
463.30лв. - сбор от главницата по падежирали вноски с падежи от ***г., вкл. до ***г.,
вкл. и главницата по предсрочно изискуеми вноски с падежи от ***г. вкл до ***г.
и 7 143.27 лв.-наказателна лихва от ***г. до ***г. вкл. и
При условия
на евентуалност по т. III от исковата молба е предявен осъдителен иск за: 23
463.30лв. - сбор от главницата по падежирали вноски с падежи от ***г., вкл. до ***г.,
вкл. и главницата по предсрочно изискуеми вноски с падежи от ***г. вкл до ***г.;
4 466.38лв. -възнаградителна лихва, вкл към датата на настоящата искова молба
вноски с падеж от ***г., вкл. до ***г. вкл. и 1 804.76лв. лв.- наказателна
лихва от ***r. до ***г.
Предявеният установителен иск по т. I,
както и предявеният при условия на евентуалност осъдителен иск по т. II и т.Ш,
по същество е недопустим, неоснователен и недоказан, както по основание, така и
по размер. Основателността на предявения иск се обуславя от валидното сключване
на договора за цесия и уведомяването на длъжника за извършването й. Договорът
за цесия е неформален, консенсуален и каузален. С него едно лице (цедент)
прехвърля на друго (цесионер) свое вземане безвъзмездно или срещу насрещна
престация. Следователно, за да е налице валидно сключен договор за цесия е
достатъчно постигане на съгласие между цедента и цесионера, доколкото не се
предвижда форма за действителност или извършване на плащане като елемент от
фактическия състав. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Съобщаването не е
елемент от фактическия състав, който поражда действие на договора за цесия
между страните (правата по цесията преминават върху цесионера с постигане на
съгласие), но уведомяването има значение за третите за договора лица, какъвто е
и длъжникът. Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има
действие спрямо длъжника от деня на уведомяването за извършване на цесията. До
този момент за всички трети лица носител на вземането спрямо длъжника е
цедента.
Уведомяването
на длъжника влияе на придобиване на качеството кредитор от цесионера.
Действително, съобщаването не е елемент
от фактическия състав на сключването на договора за цесия, но е юридическият
факт, от който възниква качеството кредитор на цесионера спрямо всички трети
лица за договора.
В уредбата
на договора за цесия липсва изрична регламентация за начина, по който следва да
бъде уведомен длъжника. Няма и законоустановено съдържание на съобщаването по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Предвидено е единствено, че съобщаването следва да се
извърши от цедента. Това изискване е свързано със сигурността, че действително
е извършена цесия. В практиката на ВКС се приема, че е допустимо предишният
кредитор (цедента) да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник, какъвто е и настоящият случай.
На ***г. е сключен Договор за покупко - продажба
на вземания (цесия) между ********* - ***и ***. ***. Приложен е протокол,
приемо-предавателен, че на ***г. продавачът /*********/ е прехвърлил на
купувача /***. ***/ проблемен кредит на Н. ***. Съгласно т. 5. 4. от договора: Продавачът се съгласява да упълномощи
купувача от негово име да изпраща писмени уведомления до длъжниците за
прехвърляне на вземането. По делото е представено пълномощно и уведомление
до Н. за сключен договор за покупко-продажба на
вземания, изпратено с обратна разписка. От върнатата обратна разписка е видно,
че писмото, с което е следвало длъжника да бъде уведомен за цесията е върнато в
цялост като „не потърсено от получателя", т. е. уведомяването не се е състояло.
При
положение, че изискването за връчването на уведомлението за цедиране на
вземането на ответника не е било изпълнено към датата на подаване на исковата
молба-***г., то и прехвърлянето с оглед разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не
е породило действие спрямо длъжника към същия момент.
Предвид
изложеното, съдът счита, че цесионерът
не е имал валидно придобито и изискуемо вземане към момента на подаване исковата молба, респ. не е бил легитимиран да
завежда установителен, респ. осъдителни искове против длъжника.
В исковата
молба ищеца моли, че в случай, че съдът счете ответника, че не е надлежно
уведомен за прехвърляне на вземането, то да счете ответника за уведомен за
станала цесия с връчване на копие на настоящата искова молба. В тази насока са
и исканията за подадения при евентуалност осъдителен иск по т. III, а именно:
кредитополучателят да се счита за уведомен за обявената предсрочна изикуемост
на вземането на осн. чл. 19.2 от Общите условия, с връчване на препис на
исковата молба на ответника.
Безспорно
предявеният установителен иск и осъдителни при условия на евентуалност, са
недопустими и неоснователни, тъй като от една страна е липсата на надележо
уведомяване на кредитополучателя относно извършената цесия и липсва уведомяване
на кредитополучателя за предсрочна изискуемост, от друга връчването на исковата
молба на особения предствител няма обвързващо действия спрямо последния. Видно
е, че в случая уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, е
връчено не на ответника - кредитополучател (отвеникът не е открит) или на негов
упълномощен представител, а на назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител. Представителната власт на особения представител се
изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното
гражданско дело, по което същият е назначен и не обхваща получаването на материалноправни
изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ
ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени
действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото - арг. от
чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 от ГПК, защото не е страната по спорното
материално правоотношение. При така създадената фактическа обстановка,
получаването от страна на особения представител на изявления, които принципно
биха довели до промяна в това материално правоотношение, като заменянето на
предходния кредитор с нов или обявяване предсрочна изискуемост, няма да
произведе този ефект. Съдебна практика в гореизложения смисъл / Решение №
74/27.07.2017 г. по в. т. д. № 154 / 2017 г. по описа на БАС, недопуснато до
касационно обжалване с Определение № 567 / 18. 09. 2018 г. по д. № 3153/2017 г.
на BKC, II г. o.
Ответникът
не следва да се счита за редовно уведомен за цесията и за предсрочната
изискуемост с връчването на исковата молба и приложенията на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, доколкото в случая
липсва както лично уведомяване на длъжника, така и уведомяване чрез упълномощен
лично от него пълномощник. Исковата молба и приложенията към нея са връчени на
назначения на ответника особен представител, а това връчване не може да се
приравни на връчването на ответника или на упълномощен адвокат, защото
представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна
произтича от акт на съда, с който е назначен той. Приложение намират правилата
на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, която пък се свързва с общото правило
на чл. 29, ал. 3 от ГПК и е ограничена по арг. от чл. 29, ал. 5 от ГПК.
Следователно, особеният представител не
притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с
промяна в материалното правоотношение. Съгласно чл. 29, ал.5 от ГПК, особеният представител може да извършва
действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда,
пред който се води делото. Т.е. за да бъде съобщена цесията на особен
представител, са необходими две неща -
изрично съгласие на особения представител да приеме това съобщаване /което ще е
с оглед възможността на особения представител да доведе реално до знанието на
длъжника извършената цесия/ и одобрение на съда. Нито един от тези два факта не
е налице. Приложимостта на правилата на чл.29 от ГПК към процесуалното
представителство по чл.47, ал.6 от ГПК е приета и с т. 6 на Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6 / 2012 г. на ОСГТК.
Съобщаването
на цесията и / или предсрочна исикуемост в по-късен момент от датата на
подаване на исковата молба (с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея), дори и да се приеме, че връчването чрез особения
представител на ответника е редовно, в конкретната хипотеза не може да се
отчете като факт по см. на чл. 235, ал. 3 от ГПК. При настъпило евентуално
частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за
прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението е цедентът - праводател, който е носител на спорното
право към този момент. Този извод се извлича от задължителните разяснения в т.
106 от ТР 4 / 18. 06. 2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК. В този см. е и
определение № 492 / 30. 07. 2014 г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. №
3933 / 2013 г.
Нещо повече по делото не са представени безспорни
доказателства, че ***. *** *** е частен правоприемник
на *********по смисъла на чл. 429 от ГПК
С оглед
изложените съображения, следва да се приеме, че договорът за цесия, с който ***-
ищец се легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо ответницата -
длъжник. Договорът за цесия е валидно сключен между страните - цедент и
цесионер, но за да породи действие спрямо длъжника, който не е страна по него,
то е необходимо надлежното му уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Предявеният
установителен иск, а в условията на евентуалност и осъдителни искове, се явяват
недопустими и неоснователни и само на това основание следва да се отхвърлят.
Към исковата
молба не са представени доказателства, че е изплатена цялата сумата или че
кредитът е усвоен в пълен размер от ***.
по сключения договор за кредит от ***г. между него и ********* - ***. С оглед
последното е неоснователен размерът на претендиранта главница и лихви, както в
установителния, така и в предявениете алтернативни осъдителни искове.
Освен това, с исковата молба ищецът твърди, че е „частен
правоприемник " на ********* - ***. И като такъв се ползва от издадените
Заповед за изпълнение и изпълнителен лист и че качеството на „кредитор" на
ищеца (като цесионер и частен правоприемник на заявителя *********,) обуславят
правният им интерес да предявят установителен иск за вземането по въпросния
договор за кредит за текущо потребление от ***г.
Съгл. чл.
429, ал. 1 от ГПК: Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както
и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат
изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист.
Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с
писмени доказателства. Персоналният (личен) обхват на разпоредбата е ограничен
до универсалните и частните правоприемници на кредитора по изпълнителния лист.
Частното правоприемство е обосновано с материалните предпоставки по чл. 74 от ЗЗД.
Суброгацията по реда на чл. 429, ал.1 от ГПК е допустима само при пълно
изплащане на дълга. За да е налице тази хипотеза, е необходимо кредиторът да е удовлетворен, а
длъжникът - освободен от задължението спрямо него. По делото не са представени
доказателства, от които да е видно, че ***.
*** са платили цялата сума на *********
по договора за покупко - продажба на вземания(цесия) и са станали действителен
„частен правоприемник" на ***„***" ***. Съответно да има право да
подава установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, както и да може да се
ползва от нотариалната покана (по т. II за предявяване на осъдителен иск и
обявена предсрочна изискуемост на вземането), издаденият изпълнителен лист и
заповед за изпълнение.
Съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 3 от Закона за потребителския кредит: в договора името,
единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния
и настоящия адрес на потребителя. В представеният сключен договор на ***г.
Договор за кредит за текущо потребление в графата: „постоянен адрес"***, а
в графата „настоящ адрес" - не е попълнено нищо. В представената
нотариална покана до ответника, с която ********* твърди, че е обявена
предсрочна изискуемост на кредита, при условията на чл. 47 от ГПК, е посочен
друг адрес: гр. ***. Адресът в договора
е различен от посочения в нотариалната
покана. Съгласно чл. 13, т. 6 от Общите
условия, към договора за кредит, Кредитополучателят е задължен да уведоми
Кредитора при промяна местоработата си, местоживеене или при пенсиониране. По
делото не са представени доказателства в тази насока. С оглед последното,
връчването на покана на различен адрес от този, посочен в договора и обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита по договора се явяват опорочени и
недействителни. Последното не може да се ползва от ищеца по делото като годно
доказателство за обявяване на предсрочна изискуемост. Още повече, че ищецът не е представил безспорни доказателства, че е
„частен правоприменик" на *********
и безспорно се установи, че ***. *** не са уведомили Н. ***за извършената
цесия. С оглед последното, предявеният
осъдителен иск по т. II се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
По
отношение осъдителния иск в т. III и обявяването на предсрочна изискуемост,
чрез връчване на препис на исковата молба на ответника и на осн. чл. 5.2 а от Договора за цесия от ***г,
следва да се има предвид, че преди завеждане исковата молба кредитополучателят не е
уведомен надлежно за прехвърлянето на задължението, а хипотезата за обявяване
на предсрочна изискуемост чрез връчване на исковата молба, не следва да се
взема предвид съобразно особения статут на „особенното представителство" и
изразените по - горе обстоятелства в тази насока.
Освен
това, клаузите в Общите условия, които
са неразделна част от договора за кредит от ***г., за предоставяне на кредити
за текущо потребление, в раздел III, т. 7.1., 7.2; 7.9, 7.10, 8 и 9.1 са
нищожни, доколкото се дава едностранно право на банката да променя клаузите по
договора и да олихвява главницата с неопределен за кредитополучателя, променлив
лихвен процент. Съответно, при промяна
на лихвения процент се променя едностранно и месечните погасителни вноски.
Въведени са такси и комисионни, чийто размер и начин на начисляване не е посочен
и ясен за кредитополучателя.
Съгласно
разпоредбата на чл. 366 от Закона за задълженията и договорите, сключената
спогодба върху непозволен договор е нищожна, дори ако страните са се спогодили
относно неговата нищожност. Уговорките включени в договор с потребител, които
са в негова вреда, не отговарят за изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, са неравноправни съгласно нормата на чл. 143 от Закона за защита
на потребителите. Неравноправните клаузи в договора са изрично обявени от
законодателя за нищожни - чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
С оглед
горното, не е доказан по безспорен начин
дължимостта на главницата, поради което неоснователен се явява искът в частта
му за признаване дължимост на обезщетение за забава върху същата, в размер на
възнаградителна и наказателна лихва, за посочения в исковата молба период.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че следва
да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове с произтичащите от това законови последици.
При този
изход на делото, разноските по делото се възлагат на ищеца.
Водим от
горното, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск от ***. ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***,
представлявано от ***- Изпълнителен директор, чрез пълномощника си ***С.З., против Н.
И. Н., ЕГН
**********,***, с цена на иска
сумата 25 414,69 лева, произтичаща от
неизпълнението на Договора за кредит за текущо потребление от ***г., от която:
- 23 463,30
лв. - неизплатена главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба до
изплащане на вземането
-
4 466, 38 лв. - непогасената по давност
възнаградителна лихва, включена в съм датата на исковата молба вноски с падежи
от ***г. вкл. до ***г. вкл.
- 1804, 76 лв. - непогасената по давност наказателна лихва за
забава по чл. 19.1 от
Общите условия, върху просрочените
главници по вноски с падежи от ***г. до ***г.
вкл. за периода от ***г.
до ***г.
Решението
може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от получаване обявлението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: