Решение по дело №5264/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София 11.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на  четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав :

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА

при участието на секретаря И.Коцева, като разгледа гр.д. №5264 по описа на СГС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по искова молба на Г.Х.Г. ЕГН ********** с адрес *** и В.Н.К. ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. В.О. от САК със съдебен адрес *** срещу ЗАД „ОЗК – З.“ АД ЕИК ******със седалище  и адрес на управление ***, представлявано от А.П.Л.и Р.К.осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по застраховка ГО относно автобус марка „Ютонг“ модел ******с рег.№******, чийто водач е виновен за настъпило ПТП на 09.05.2018г. да заплати на ищците обезщетение, съответстващо на причинените им неимуществени вреди – болки, страдания и стрес от процесното ПТП както следва: за Г.Х.Г. обезщетение  в размер на 26000лв., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2018г. – датата на която  ответника е следвало да заплати обезщетението, до окончателното й изплащане, за В.Н.К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лв., ведно със законната лихва от 26.01.2019г. – датата на която ответника е следвало да му заплати обезщетение до окончателното й изплащане. Претендират сторените по делото разноски.

Ищците твърдят, че на 09.05.2018г. около 18.55ч. в гр.София С.И.Ф. управлявал автобус марка „Ютонг“ модел „ЗК 6126 ХГА“ с рег.№****** по бул.“Тотлебен“ с посока на движение от бул.“Акад.Иван Гешов“ към площад „Руски паметник“. Ищците пътували в автобуса, който поради движение с несъобразена скорост напуснал очертанията на пътното платно, качил се върху тротоара, където реализирал ПТП с пешеходка, след което самокатастрофирал в метален стълб. Поради рязкото спиране на автобуса ищецът Г.Х.Г. паднал от седалката си, като ударил силно главата си и загубил съзнание. Ищецът В.К. се държал с една ръка за метална тръба в автобуса, при удара залитнал, ударил дясната си ръка в металната тръба и паднал по гръб на пода в автобуса. В резултат на Г.Х.Г. били причинени следните травматични увреждания – мозъчно сътресение; малък хидром в дясно фронтално с максимално отслояване 18мм; разкъсно-контузна рана на главата в лявата челна област; разкъсно-контузни рани на двете подбедрици. След ПТП ищецът Г. бил откаран в БМП в УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ и настанен за лечение в отделение по невротравматология. На 14.05.2018г. бил изписан с препоръки за активно наблюдение и провеждане на КТ на главен мозък в планов порядък. Ищецът твърди, че месеци след това бил в тежко физическо състояние, изпитвал силно главоболие, световъртеж, гадене, обща подтиснатост, болки в долните крайници. Трудно преодолявал стреса, станал чувствителен, изпитвал страх да излезе извън жилището си. Оздравителния процес бил дълъг.

Ищецът В.Н.К. получил следните травми от процесното ПТП – масивно кръвонасядане на ляв горен крайник; оток на лява мишница. Изпитвал продължително време силни болки на левия горен крайник.

Твърди се, че срещу виновния било образувано ДП №11172/2018г. по описа на СДВР пр.пр.№19900/2018г. по описа на СГП, прекратено с Постановление от 29.01.2019г.

Твърди се, че към момента на настъпване на ПТП за процесния автобус  е била валидна застраховка ГО на автомобилистите по ЗП №BG/03/117000619832, валидна от 20.10.2017г. до 19.10.2018г., сключена с ответника. Ищците твърдят, че са депозирали молби вх.№ЦУ99-2840/06.06.2018г. от името на Г.Г. и молба вх.№ЦУ99-5418/25.10.2018г. от В.К., с които са предявили пред З.О. АД писмена претенция за заплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди, но до момента ответникът не бил определил и изплатил обезщетение, с което обосновават правния си интерес от предявяване на настоящия иск.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея, на осн. чл.367 от ГПК са връчени на ответника.

В законоустановения двуседмичен срок ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва изцяло основателността на предявения иск.

Оспорва да е причинен деликт. Поддържа, че не е изяснен механизма на ПТП.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и собственика на процесния автобус.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите ищци, които не са се държали докато са се возили, поради което са загубили равновесие и са паднали.

Оспорва претендирания размер на обезщетение като завишен и в противоречие с нормата на чл.52 от ЗЗД. Претендира разноски.

Съдът е връчил препис от писмения отговор на  ищците с указания по чл.372 от ГПК. Постъпила е Допълнителна ИМ. Развиват се подробни доводи по всяко едно от възраженията на ответника.

Допълнителен отговор е постъпил. Поддържат се направените възражения.

От фактическа страна съдът приема за установено следното.

По делото е представен Констативен протокол за ПТП №К-308 от 09.05.2018г., станало на същата дата около 18.55ч. в гр.София на бул.“Тотлебен“ в района на спирка МГТ №0273 бул.“Акад. Иван Гешов“, паднали пътници в автобус и пешеходец.

Според представената Епикриза към ИЗ №17471/2018г., издадена от УМБАЛСМ Пирогов, клиника по Неврохирургия, отделение Невротравматология, Г.Х.Г. е постъпил на 10.05.2018г. и изписан на 14.05.2018г. Посочена е окончателна диагноза- контузия и разкъсно-контузна рана на главата в лявата челна област. Мозъчно сътресение. Контузия и разкъсно-контузни рани на подбедриците. Бил изписан  с обективно състояние – ясно съзнание, без отпадна неврологична симптоматика. Били му назначени два контролни прегледа.

Според болничен лист №Е20181480869 издаден от Пирогов за 35дни, считано от 10.05.2018г. до 13.06.2018г., пет дни е бил в болнично лечение и 30 дни домашен стаен режим на лечение с диагноза „открита рана на окосмената част на главата“.

Според болничен лист №Е201814009649, издаден от  МДЦ Кристал АД за 30 дни от 14.06.2018г. до 13.07.2018г. е бил предписан на Г. домашен амбулаторен режим на лечение с диагноза Открита рана по космената част на главата.

Според представеното съдебно-медицинско удостоверение, издадено на 13.05.2018г. от д-р П.К.– съдебен лекар,ищецът В.К. е получил масивно кръвонасядане на ляв горен крайник, оток на лява мишница.

Не се оспорва от ответника, че е застраховател на виновния водач С.Ф. за периода 20.10.2017г. – 19.10.2018г. Не се констатира произнасяне от ответното дружество.

От представеното постановление за прекратяване на наказателно производство от 29.01.2019г. на прокурор при СРП, се установява, че образуваното наказателно производство по ДП пор пр.пр.№19900/2018г. по описа на СРП е било прекратено по искане на пострадалите.

Според изслушаната КСМАЕ, изготвена от вещите лица д-р Е.И. и инж.В.П. се установява, че при процесното ПТП ищецът Г.Г. е получил следните травматични увреждания – мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в лявата челна област, разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица, разкъсно-контузна рана на лява подбедрица. Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчно сътресение. Ищецът В.К. е получил – оток на лявата мишница и масивно кръвонасядане на лявата мишница и предмишница по задната им повърхност. Всички травматични увреждания отговарят да са получени в условията на процесното ПТП. Според вещото лице възстановяването при ищеца В.К. е за срок от около 25-30дни, а при Г.Г. за около 65 дни. Вещото лице е посочило, че към момента на прегледа и двамата ищци са съобщили, че са в добро здравословно състояние, без остатъчни симптоми от получените травми. Отразено е, че оплакването на ищеца К. за болка в ляво рамо, изтръпване, изпускане на предмети от лявата ръка, не може да бъде обяснено с получената травма на левия горен крайник във вида, в който е описана – оток и масивно кръвонасядане. В обобщение е посочено, че не се очаква в бъдеще и при двамата ищци да се проявят симптоми, свързани с получените травматични увреждания от процесното ПТП. Налице е пълно възстановване и при двамата ищци.

Според вещото лице инж.В.П.,  механизмът на ПТП е следният: непосредствено преди настъпилото ПТП автобусът „Ютонг“ е бил в процес на равноускорително движение в посока „напред“ и „надясно“ и със скорост от около 20км/ч. От дясно на автобуса се намирала тротоарна площ с наличен върху нея метален стълб. След потегляне, по неясни причини, автобусът напуснал платното за движение, качва се върху тротоара и реализира удар с металния стълб. Липсвали данни за наличие на обекти, ограничаващи видимостта на водача. Пътниците, намиращи се в автобуса загубили устойчивост и са реализирали контакт с различни части от вътрешното оборудване на превозното средство, като са получили различни по степен и локализация травматични увреждания. Според вещото лице околната среда и пътят не са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото събитие. Липсвали данни за възникнала техническа неизправност или авария в процеса на движение на автобуса. Причините според него са от субективен характер. Ищецът К. се държал за метална тръба в автобуса, предназначена да предпази от падане при движение на автобуса. Ищецът Г. е бил седнал, като не било предвидено допълнително средство за захващане на седалката или предпазен колан, който  да го задържи на мястото. Вещото лице е обяснило, че на седалките в автобуси тип „градски“ липсват места за захващане на пътниците, пътуващи в положение „седнал“, както и колани за обезопасяването им. Обезопасителни колани са налични само и единствено на местата за превоз на колички. При внезапно спиране седящият пътник под действието на инерционни сили се е придвижил в посока напред и е реализирал контакт с намиращата се пред него седалка. Другият пострадал е в положение прав, държейки се за тръбен държач и под действието на инерционните сили се е придвижил в посока напред, инстинктивно се е опитал да се подпре с дясната си ръка в опорна повърхност и е реализирал контакт с части от интериора на автобуса.

По искане на ищците съдът е допуснал съдебно-психологическа експертиза. В заключението си вещото лице К.К. обобщава, че ищците са преживели негативни емоции – тревожност, страх, но не е налице хронична психологична травма, достигаща до ниво посттравматично стресово разстройство, разстройство в адаптацията или до психично разстройство в смисъла на психична болест.

По делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си разпитания свидетел С.Ф. – шофьор на процесния автобус, твърди, че не си спомня да е извършвал някаква маневра, тръгнал, когато светнал зелен светофар, след което му се губели всички моменти. Твърди, че не бил почивал от 9-10 дни. Движел се по бул.“Акад.Иван Гешов“ в дясната лента за движение за свиване в дясно в посока площад „Руски паметник“, след което не помнел нищо.

Според показанията на св.Л.И., водачът на автобуса, след като направил завой на бул.“Цар Борис“ забравил да изправи волана. Ударил се в стълб, ударил и една жена, която чакала на спирката трамвая. Свидетелят бил на първата седалка до шофьора, бил седнал. Счупил предпазното стъкло при удара.

Според показанията на свидетеля Ю.К. – брат на ищеца В.К., които съдът цени при условията на чл.172 ГПК като взема в предвид възможната му заинтересованост от изхода на спора, видял брат си след катастрофата на следващия ден. Ръката му била посиняла, като в следващите дни все повече посинявала и не можел да я движи. Изпитвал болки, бил изплашен. Възстановявал се поне петнадесет дни. Свидетелят твърди, че ищецът Г. бил по-тежко пострадал, бил лекуван и в Пирогов. Наложило се да му помагат с брат му при пазаруването. Твърди, че поне месец лично той му е пазарувал, тъй като живеел сам.

При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното.

Предявени са преки искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ за обезщетение от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач.

Претендираното обезщетение произтича от следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника. Твърди се, че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/ и имуществени вреди от посочените увреждания.

Прието е за безспорно между страните, че ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач.

Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява противоправно поведение и вина на С.И.Ф. за процесното ПТП. Съгласно чл.5 ал.1 ЗДвП – всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, чл.20 ал.1 от ЗДвП – не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал.

При доказан ФС на деликта, вкл.нанасяне на процесните увреждания на ищците съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението. При преценка по чл.52 ЗЗД съдът взема предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за  справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив.

Претендираният размер на обезщетение от 26 000 лева от ищеца Г.Г. е завишен, като подобно обезщетение се присъжда за по-тежки травматични увреждания, като процесното не е такова. Наличието на мозъчно сътресение е без загуба на съзнание, което е значително по-лека форма на травма, другите рани и охлузвания също не са били сериозни – няма трайни последици и е налице пълно възстановяване за сравнително кратък период от време.

            Съдът счита, че обезщетение от 7 000 лева  адекватно отстранява негативните изживявания на ищеца Г. за претърпените болки и страдания, като за разликата до 26 000лв. ще се отхвърли иска като неоснователен.

Върху присъдената сума ответникът дължи лихва за забава, считано от 28.09.2018г. – датата на  която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне от страна на ответника по предявената претенция.

Претендираният размер на обезщетение от 5000лв. от ищеца В.К. е също завишен. Установи се, че възстановителния период при него е в рамките на 25 до 30 дни и няма невъзстановени увреди. Оплакванията му от болки в рамото му и нарушена чувствителност на ръката, според медицинската експертиза, която съдът кредитира изцяло, не могат да се свържат като последица от процесното ПТП. Не се установява причинно-следвственавръзка между тях. Съдът ще присъди обезщетение в размер на 2500лв. като за разликата до 5000лв. ще отхвърли иска като неоснователен.

Върху присъдената сума ответникът дължи лихва за забава, считано от 26.01.2019г. – датата на  която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне от страна на ответника по предявената претенция.

По възражението за съпричиняване.

Своевременно в предвидения от закона срок, а именно с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците, с доводи, че не са предприели необходимите действия, за да предпазят себе си, не са се държали, докато са се возили, поради което при извършване на коркретната маневра от шофьора на автобуса, те са паднали. Съдът намира това възражение за неоснователно. Налице е категорична практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 от 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В случая е установено, че ищецът К. се е държал за метална тръба в автобуса, поставена с цел да се предпази от падане при движението, а ищецът Г. е бил седнал, като се установява от експертизата, че седалката не е снабдена с предпазен колан. Ето защо направеното възражение не беше доказано от ответника, чиято е доказателствената тежест за този факт.

По разноските.

На ищците следва да бъдат заплатени разноски в размер на 533,13лв. съобразно уважената част от исковете.

На осн. чл.78 ал.1 ГПК ищците следва да заплатят на ответника разноски в размер на 1457,94лв., съобразно отхвърлената част от иска.

На осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да заплати на адв.В. Ортакчийски от САК сумата от 966лв. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищците.

 

 

Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД ЕИК ******със седалище  и адрес на управление ***, представлявано от А.П.Л.и Р.К.да  заплати на Г.Х.Г. ЕГН ********** с адрес *** и В.Н.К. ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. В.О. от САК със съдебен адрес *** обезщетение, съответстващо на причинените им неимуществени вреди – болки, страдания и стрес от процесното ПТП, настъпило на 09.05.2018г. около 18.55ч. в гр.София, както следва: за Г.Х.Г. обезщетение  в размер на 7000лв./седем хиляди/, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2018г. – датата на която  ответника е следвало да заплати обезщетението, до окончателното й изплащане, за В.Н.К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500лв./две хиляди и петстотин/, ведно със законната лихва от 26.01.2019г. – датата на която ответника е следвало да му заплати обезщетение до окончателното й изплащане, като за разликата от присъдения размер от 7 000лв.  до претендирания размер от 26 000лв. за ищеца Г.Г. и разликата от присъдения размер от 2500лв. до претендирания от 5000лв., ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД ЕИК ******със седалище  и адрес на управление ***, представлявано от А.П.Л.и Р.К.да заплати на  Г.Х.Г. ЕГН ********** с адрес *** и В.Н.К. ЕГН ********** с адрес ***, разноски в размер на 533,13лв./петстотин тридесет и три лева и 13ст./ съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 ГПК Г.Х.Г. ЕГН ********** с адрес *** и В.Н.К. ЕГН ********** с адрес *** да заплатят на ЗАД „ОЗК – З.“ АД ЕИК ******със седалище  и адрес на управление ***, представлявано от А.П.Л.и Р.К.разноски в размер на 1457,94лв./хиляда четиристотин петдесет и седем лева и 94ст./, съобразно отхвърлената част от иска.

            ОСЪЖДА на осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.3 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ЗАД „ОЗК – З.“ АД ЕИК ******със седалище  и адрес на управление ***, представлявано от А.П.Л.и Р.К.да заплати на адв.В. О. от САК сумата от 966лв./деветстотин шестдесет и шест/ адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищците.

 

            Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване на страните.

 

                                                                                  СЪДИЯ: