Определение по дело №10165/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 22946
Дата: 4 октомври 2019 г. (в сила от 29 октомври 2019 г.)
Съдия: Богдана Николова Желявска
Дело: 20191100510165
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   София, 04.10.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на  четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ

                                                                                  ЕКАТЕРИНА СТОЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 10165 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г.И.П., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, пл. ******срещу действия на ЧСИ Г.Д.по изп.дело № 20197810400195, обективирани в разпореждане (резолюция) от 22.05.2019 г. върху молба с вх. № 07623 от 21.05.2019 г., изразяващи се в отказ за насочване на допуснато обезпечение върху друго вземане – замяна на наложени запори в банки. Искането му към съда е да бъдат отменени атакуваните изпълнителни действия и да бъде извършена замяната.

В жалбата се твърди, че, в изпълнение на обезпечителна заповед, издадена по гр.д. № 2030/19 г. на Софийски районен съд 165 състав, за налагане на запор вземанията на всеки от двамата ответници - Адвокатско дружество „П., А.и П.“ до размера на съмата от 25 000.00 лева по следните им банкови сметки в търговски банки“ „УниКредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД и „Райфейзенбанк (България)“ ЕАД, като запорът се налага в посочения ред, като се започне от първата банка, а в следващите за разликата между вече запорираните суми и остатъка от 25 000.00 лева, по цитираното изпълнителнодело, чиито действия се обжалват, е изпратено запорно съобщение до „УниКредит Булбнк“ АД. Съгласно получения отговор, изх. № 0890-49-027920, 087/ЗАПОРИ/ГЛБЛЧЕ 481209/09.04.2019 г., по сметките на длъжника Г.И.П. няма претенции от други лица върху същото вземане, няма наложени запори от други сдебни/публични изпълнители, НОИ, АМ и дългът по запора е изцяло обезпечен с наличните авоари по сметка с IBAN ***.

На 14.05.2019 г. жалбоподателят твърди, че е подал молба, с приложена банкова референция, като е поискал от ЧСИ наложеният запор по негова сметка в „Уникредит Булбанк” АД да бъде заменен със запор върху банковите му сметки в „Райфазенбанк (България)“ ЕАД, като запорът в Уникредит Булбанк” АД да бъде вдигнат след получаването на отговор от „Райфазенбанк (България)“ ЕАД по реда на чл. 508 от ГПК, от който да е видно, че запорът е наложен и сумата е обезпечена.

Във връзка с подадената молба и след получаване становището на взискателя по изпълнителното дело – по чието искане е допуснато обезпечението, съдебният изпълнител на 22.05.2019 г. е постановил обжалваното разпореждане и е отказал замяна на допуснатата обезпечителна мярка, което, според жалбоподателя, е неправилно и необосновано, пред вид факта, че в резултат на замяната, предявените искове ще бъдат обезпечени по съшия начин, по който са обезпечени към настоящия момент, в изпълнение на обезпечителната заповед, а интересите на взискателя и на длъжниците (за които ще бъде по-благоприятно) няма да бъдат нарушени, или застрашени. В тази връзка, жалбоподателят е направил аналогия с възможността, визирана в чл.443 ГПК, в изпълнителното производство длъжникът да замени обекта на изпълнението, ако разполага с друг обект или обекти и за него това е по-благоприятно.

Ответникът по делото И.Я.К.,***, счита жалбата за недопустима, а на следващо място за неоснователна с подробни съображения, като изрично заявява, че замяната на обезпечението може да бъде извършена само от съда. Моли тя да бъде оставена без разглеждане, евентуално да бъде отхвърлена като неоснователна.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

 

Софийски градски съд, след служебно извършена проверка за редовността и допустимостта на подадената жалба, приема следното:

 

Изпълнителното дело е образувано въз основа на ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД от 04.04.2019г., издадена по гр.д. № 2030/2019 г. на СРС, 165 – ти с-в, срещу АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО "П., А.И П.", ЕИК ******и Г.И.П., ЕГН **********, за допускане обезпечение на основание чл. 389 ГПК на бъдещ иск за заплащане на сумата от 24 000 лв., дължима по споразумение между страните от 18.02.2011 г., както и сумата от 1 000 лв. - обезщетение за забава, чрез налагането на обезпечителна мярка - запор върху вземанията на всеки от двамата ответници до размера на сумата от 25 000 лв. по всичките им банкови сметки в ТБ „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, БАНКА ДСК“ ЕАД, „ОББ“ АД и .РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, като запорът се налага в посочения ред, като се започне от първата банка, а в следващите - само разликата между вече запорираните суми и остатъка до 25 000 лв.

По изпълнителното дело ЧСИ уведомява длъжниците и разпорежда налагането на запори върху банковите сметки, съобразно приложената обезпечителна заповед, съответно: в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД на 09.04.2019 г. и ..БАНКА ДСК“ ЕАД на 16.04.2019 г.

На 12.04.2019 г. от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е получен отговор за признаване на вземането, без да се уточни наличността по сметките, както и дали същите обезпечават в пълен размер претендираната сума.

С писмо от 18.04.2019 г. до банката е направено искане за предоставяне на информация на съдебния изпълнител, дали вземането е обезпечено и в какъв размер, пред вид, че са наложени запори и в други банки.

На 25.04.2019г. жалбоподателят Г.П., лично и качеството му на председател на УС на Адвокатското Дружество “П., А.и П.“, моли да бъде вдигнат наложения в в „Уникредит Булбанк“АД запор на сметките на адвокатското дружество пред вид факта, че наложеният запор в „Уникредит Булбанк“ АД на сметките на Г.И.П. обезпечава изцяло с наличните авоари сумата - предмет на обезпечението.

На 09.05.2019 г., с изричното съгласие на взискателя, ЧСИ вдига запора върху банковите сметки на адвокатското дружество „П., А.и П.“.

С нова молба, вх. № 7194 от 14.05.2019 г. от страна на длъжника Г.П. е поискана нова замяна на обезпечителната мярка - вдигане на запора от банковата му сметка в „Уникредит Булбанк“ АД и налагане на запор върху лични банкови сметки в „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Към молбата е приложена и банкова референция от банката от 14.05.2019 г. удостоверяваща, че лицето поддържа разплащателни сметки, наличността по които надвишава размера на сумата по обезпечителната заповед от 25 000 лв.

Молбата е изпратена за становище на взискателя, като, поради несъгласието му, е оставена без уважение.

На 21.05.2019 г., с нова молба, вх. № 7623Г.П. отново е поискал от ЧСИ замяна на обезпечението, на основание чл. 443 ГПК, което с атакуваното разпореждане от 22.05.2019 г. е оставено без уважение.

Жалбата срещу това разпореждане е подадена на 07.06.2019 г.

 

Съдът я намира за недопустима, а, разгледана по същество, тя е и неоснователна по следните съображения:

 

В конкретния случай производството е образувано въз основа на обезпечителна заповед, издадена от съда на основание чл. 389 ГПК, поради което и не са налице същински изпълнителни действия по принудително изпълнение, а такива по налагане на допусната предварителна обезпечителна мярка.

Замяната на вече допуснато обезпечение може да бъде извършена само от съда, който го е допуснал, по искане на една от страните по реда на чл. 398, ГПК.

Следователно, при действащата към момента правна уредба, обезпечителната мярка се допуска от съответния съд, а съдебният изпълнител има компетенция само относно нейното налагане. Съдът се произнася както досежно допускане на обезпечение на иска – вече предявен или бъдещ, така и досежно неговата замяна.

 

По изложените съображения съдът намира, че, от една страна, атакуваните действия на съдебния изпълнител не попадат в обсега на визираните в чл. 453, ГПК, което прави жалбата процесуално недопустима.

 

От друга страна, както бе посочено по – горе, тя е и неоснователна, тъй като ЧСИ не е компетентен да извършва замяна на допусната вече обезпечителна мярка – дори и такава, представляваща замяна на запори в различни банкови сметки, но, пред вид процесуалната й недопустимост, неоснователността й не следва да се обсъжда.

 

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че жалбата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.

 

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадена от Г.И.П., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, пл. ******частна жалба срещу действия на ЧСИ Г.Д.по изп.дело № 20197810400195, обективирани в разпореждане (резолюция) от 22.05.2019 г. върху молба с вх. № 07623 от 21.05.2019 г., изразяващи се в отказ за насочване на допуснато обезпечение върху друго вземане – замяна на наложени запори в банки/, като процесуално недопустима.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред САС.

                            

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.                        2.