РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №260454/23.11.2020г.

                                   Година 2020                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На двадесет и трети ноември                                    Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 2888 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на  И.А.П. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Б. К.,***-0000518/22.05.2020 год. на и.д. Директор на РД АА Варна, с което за нарушение на чл. 36, пар.2,т. ii от Регламент / ЕО/ № 165/2014 , на осн. чл.93в, ал.17,т.3 от ЗАвтПр му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв..

            В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения от материалноправен и процесулноправен характер. Твърди се, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като не е осъществил от обективна и субективна страна състава на описаното в АУАН и НП нарушение.Оспорва се изложената фактическа обстановка. Твърди се, че в НП е налице противоречие между фактическо и юридическо формулиране на административното нарушение.В акта и НП е налице посочване на отделни изпълнителни деяния, включени в разпоредбата на чл.36,пар.2, т.ii от Регламент /ЕС/ № 165/2014 год., а цифрово е била посочена нормата на чл.93в,ал.17,т.3 от  ЗАвтПр, с което е допуснато нарушение на чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН.

В съдебно заседание дружеството, редовно призовано се представлява от адв.Б.К., БАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено изцяло.

            Въззиваемата страна – РД АА Варна се представлява от мл експерт Вълчева, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

          С АУАН с  №  269668/10.03.2020 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на 10.03.2020 год. около 16,25 часа в обл.Варна, пътен възел Летище Варна, в посока гр.Варна, жалбоподателят И.А.П. извършва обществен превоз на товари / в момента без товар/ по маршрут гр.Добрич-гр.Девня, видно от пътен лист № 729356/10.03.2020 год. с влекач марка „ Волво” , кат. N3, с рег. № ***, собственост на « ВИ ПОИНТ» ЕООД с ЕИК *********, с прикачено полуремарке с рег.№ СВ4392ЕА.При проверката е установено: при извършване на превоз с МПС, оборудвано с дигителен тахограф, марка «Siemens”, тип 1381.**********, № 1789028, попадащ в обхвата на Регламент /ЕО/561/2006 год. , водачът не представя за периода от 15,55 часа / UTC/ на дата 06.03.2020 год. до 05,59 часа / UTC на дата 09.03.2020 год. , всеки ръчен запис или разпечатка, тахографски листове или удостоверение за дейности, както и липсва информация в картата на водача за дигитален тахограф-непознат период – нарушение по чл.36,пар.2,т. ii Регламент / ЕС/ № 165/2014.

Акта бил съставен и предявен на упълномощено лице, което в графата бележки и възражения  отразило, че в момента не могло да я намери.

В срока по чл.44 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка издал НП № 23-0000518/22.05.2020 год. , с което за нарушение на чл. 36, пар.2,т. ii от Регламент / ЕО/ № 165/2014 , на осн. чл.93в, ал.17,т.3 от ЗАвтПр наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 1500 лв..

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя К.К., който потвърждава изложеното в акта за административно нарушение. Посочва, че при извършване на пътен контрол, той е колегата му Ю. спрели за проверка управлявания от жалбоподателя товарен автомобил, който в момента на проверката бил без товар.При проверката констатирали няколко нарушения, едно от които било затова, че при извършване на превоз с МПС оборудването с дигитален тахограф, водачът не представил информация за определен период от време, попадащ в предходните 28 дни, като не представил нито една от алтернативно изискуемите документи – тахографски листи, разпечатки от дигитален тахограф или удостоверение за дейности. В представената при проверката от водача дигитална карта липсвал този конкретен период. Тъй като не могъл да извърши пълна проверка за работното време на водача св.К. му съставил АУАН.

Съдът кредитира показанията на св.К., като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение, обстоятелствата по същото, както и процедурата по съставяне на акта.  

Св. Ю. потвърждава с показанията си изложеното от св.К..

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите К. и Ю. и приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

            АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – и.д. Директор на РД АА Варна, съгласно приложената Заповед № РД-08-30/24.01.2020 год. на Министъра на транспорта, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел,  присъствал при извършване или установяване на нарушението. 

Съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени и да са ограничили правото на защита на наказаното лице. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочена е нарушената материално-правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Разпоредбата на чл. 36 §2 от Регламент /ЕС/ 165/14, вменява задължение на водач, който управлява превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган: i) своята карта на водача; ii) всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент /ЕО/ № 561/2006; iii) тахографските листове за същия период като посочения в подточка ii), през който той е управлявал превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф.

В конкретния случай, безспорно се установява, че на процесната дата, жалбоподателят действително не е изпълнил изискването на чл. 36, §2, т. ii, тъй като при извършената проверка не е установен запис на дигиталната карта на водача за периода от  15,55 часа / UTC/ на дата 06.03.2020 год. до 05,59 часа / UTC на дата 09.03.2020 год. .

 В случая отговорността на П. е ангажирана правилно предвид факта, че като водач управляващ превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, е адресат на нормата на чл. 36, § 2, т.ii от Регламент (ЕС) № 165/2014, респективно субект на нарушението. От самото съдържание на заглавието на разпоредбата на чл.36 от Регламента „Записи, извършвани от водача“, става ясно самият водач е длъжен да осъществява записи със съответните средства, предвидени в Регламента и то по такъв начин, че да е и в състояние да представи във всеки момент на проверка от оправомощен за това служител данните за управлението на превозно средство за предходните 28 дни и за текущия, удостоверени чрез разпечатка от съответния тахограф, или чрез ръчен запис.

Предвид установеното по делото категорично виновно неизпълнение от страна на водача на посоченото в гореописаната разпоредба задължение, налице са били основанията за ангажиране отговорността на жалбоподателя по реда на чл. 93, ал.17, т.3 от ЗАвПр, която предвижда, че  се наказва с глоба от 1500 лв. водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни -ръчни записи и разпечатки. Така наложеното наказание е с предвиден в закона твърд размер и не подлежи на редуциране от страна на съда.

Настоящият състав приема, че така описано нарушението е конкретизирано, ясно и недвусмислено, а изложеното словесно описание изцяло съответства на посочената правна квалификация.  

  Действително т.1 и т.4 на чл. 93в, ал.17 от ЗАП не са посочени като правни основания за ангажиране отговорността на жалбоподателя, но този пропуск според състава на съда не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като за непредставянето на който и да е от посочените в четирите точки на ал.17 на чл.93в от ЗАвтПр документи е предвидено в условията на алтернативност едно наказание глоба в размер на 1 500 лева.

Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като обществената опасност на деянието не се отличава от останалите нарушения от този вид. То е формално и за неговата съставомерност не е необходимо настъпване на вредни последици. Поради това съдът намира, че степента на обществена опасност на нарушението не е явно незначителна.

С оглед на изложеното до тук, съдът намира, че наказателното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на делото и съобразно искането на процесуалния представител АНО, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК, съдът намира, че на РД АА - Варна следва да се присъди юристконсултско възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя съгл. Наредба за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е от посочената Наредба за защита по дела по ЗАНН е предвидено възнаграждение от 80. 00 лв. до 120. 00 лв.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.първо от ЗАНН, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  НП № 23-0000518/22.05.2020 год. на и.д. Директор на РД АА Варна, с което на И.А.П. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 36, пар.2,т. ii от Регламент / ЕО/ № 165/2014 , на осн. чл.93в, ал.17,т.3 от ЗАвтПр е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв..

ОСЪЖДА И.А.П. с ЕГН ********** *** да заплати на  РД АА Варна 80 лв., представляваща разноски по делото за юристконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.  

                                                                                                                                 

                                                                      

 

СЪДИЯ :