Р
Е Ш Е Н И Е
№
13
Габрово,
06.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ГАБРОВО в открито
съдебно заседание проведено на дванадесети
февруари,
две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
при секретаря Мариела Караджова
и с участието на прокурор Стоян Петков от
Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията
КИРОВА к.а.н.д. № 12 от 2020 година по описа на същия съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208
и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на жалба вх. № СДА-01-136 от 23.01.2020
г., подадена от Регионална дирекция по горите/РДГ/ – Велико Търново чрез гл.
юрисконсулт С.И., против съдебно Решение № 117 от 6.12.2019 г., постановено по
н.а.х.д. № 276 от 2019 г. по описа на Районен съд Севлиево /РСС/, с искане за
неговата отмяна и за потвърждаване на отмененото с него НП.
С атакуваното
съдебно решение е отменено Наказателно постановление /НП/ № ********** от 15.07.2019
г., издадено от зам. директора на РДГ – Велико Търново, с което на касатора е
наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лв. на основание чл. 275, ал. 1, т.
2 от Закона за горите /ЗГ/ за нарушение на чл. 12б, ал. 1,т. 4 от Наредба № 1
от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Нарушението,
за което е издадено процесното НП, е описано по следния начин:
На 17.12.2018
г. К.П.Н. не следи за наличието на разрешителни за достъп до имот № *********, попадащ в отдел ***, подотдел „**“, землище ******** – насаждение, в което се извършва добив на дървесина,
като лицата, които извършват такъв добив по Позволително за сеч № 0426546 от
10.04.2018 г. – С.С.М., М. А. И. и Е. Н. П., нямат разрешителни за достъп до горската територия. С това си
деяние привлеченото към административно наказателна отговорност лице е нарушило
чл. 12б, ал. 1,т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии.
В законния
срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба
до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП.
За да
постанови съдебния си акт, РСС е счел, че по делото не е спорно, че Н., като
лице, на което е издадено позволителното за сеч на процесния имот, следва да контролира
извършването на тази дейност. По този повод той е извършил проверка на
17.12.2018 г. и е констатирал, че три лица извършват неправомерна сеч на място
на немаркирани в основата си с контролна горска марка дървета, поради което и
съставил три броя констативни протоколи, а на 27.12.2018 г. и три броя актове
за установяване на административни нарушения на всяко от тези лица. Тези
обстоятелства са били известни на актосъставителя и свидетеля по АУАН, съставен
срещу него, тъй като те са извършили проверка на електронната система за
издаденото позволително за сеч. Въпреки това обаче те приели, че жалбоподателят
не е изпълнил задължението си да следи в имота да не се извършва сеч от лица,
които нямат позволително за достъп до имота. Анализирайки сочената като
нарушена нормативна разпоредба от горепосочената Наредба, съдът е счел, че жалбоподателят
е изпълнил задълженията си да контролира правилното извършване на сечта в имота
и именно поради това, като е констатирал неправомерна такава дейност, той е
съставил трите АУАН против нарушителите. Незаконната сеч не е била възлагана на
трите лица нито от собственика на имот, нито от жалбоподателя. В заключение
първоинстанционният съд е счел, че последният неправилно е бил привлечен към
административнонаказателна отговорност. Също така в негова вина е вменено
нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ,
но тази разпоредба съдържа четири изпълнителни деяния, като в случая не
е посочено за кое от тях се търси отговорност от адресата на НП. Този пропуск
съставлява съществено процесуално нарушение, т. к. липсата на такава
конркретизация съществено затруднява реализацията на правото на защита. С тези
мотиви е отменено и процесното НП.
В законния
срок касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт, с искане за неговата отмяна
в едно с потвърждаване на отмененото с него НП. В жалбата си касаторът се
мотивира с това, че поделото не били ангажирани доказателства за това, че К.П.
е осъществил задълженията си по чл. 12б, ал. 1,т. 4 от Наредба № 1/2012 г. Той
не е извършил действия за установяването на факта, че трите лица не притежават
документи за достъп до процесния имот, не е отбелязал тези факти в съставените
от него КП, не е съставил АУАН на тези лица за това, че извършват
горскостопанска дейност без притежание на разрешително и не е сигнализирал друг
компетентен орган за извършените от тях нарушения. Той е дължал активно
поведение, което в случая липсва и е реализирал виновно противоправно
бездействие, въпреки наличието на задължения за обратното. Не е нарушено и
правото на защита на П., т. к. както в АУАН, така и в НП е посочено, че
нарушена е разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1, а не на чл.
257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Втората е посочена само в НП и то като санкционна, а не
като нарушена.
В проведеното
по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. Депозира писмено становище, с
което поддържа депозираната жалба.
Ответникът,
редовно призован, се представлява от адв. Н., който оспорва жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна и моли за
оставяне в сила на атакуваното с нея съдебното решение.
Като подадена
в законния срок и от заинтересовано лице, жалбата се явява редовна и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
АУАН, въз
основа на който е издадено процесното НП, е редовно издаден от компетентен
орган и в предвидената от закона форма. В него нарушението е описано така,
както това е сторено в последствие в оспореното пред съда НП. Процесното НП е
издадено от компетентен орган, в рамките на предоставената му от закона
компетентност.
АУАН и НП са
издадени за това, че като лесовъд на частна практика К.Н.П. на 17.12.2018 г. „не следи за наличието на
разрешителни за достъп до имот № *******…, в който се извършва добив на дървесина, като лицата,
които извършват добив на дървесина от имота … нямат разрешителни за достъп до
горската територия.“.
Няма спор, че
действително на процесната дата и в посочения имот, за която на П. е било
издадено Позволително за сеч, на място такава са извършвали три лица, които не
са притежавали разрешително за достъп до имота. Служителите от РДГ,
съставителят на АУАН и свидетеля по него, в проведеното поделото открито
съдебно заседание сочат, че П. съставил КП за това, че тези лица извършват сеч
на немаркирани дървета, които протоколи е внесен в РДГ и са станали повод за
допълнителна проверка на 8.01.2019 г., при която се установило, че тези лица не
притежават разрешителни за достъп. Тази
проверка била осъществена чрез електронната система на ИАГ – Велико
Търново, в тази система следвало да бъдат посочени всички лица, които имат
достъп до имота. При проверка в нея служителите от РДГ установили, че тримата,
за които П. е докладвал, нямали такива
права. По тази причина те съставили АУАН на лесовъда – за това, че той бил
длъжен да следи дали лицата, извършващи сечта, имат право на такъв достъп. Той
е следвало да състави актове на тези лица за това, че „нямат достъп“.
Съставените от него актове на тези лица били за сеч на немаркирани дървета,
което е друго нарушение.
Сочената като
нарушена правна норма на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии предвижда, че лицата
по чл. 108, ал. 2 ЗГ
/каквото поделото няма спор че се явява П./ след
получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за наличието на документи за
правоспособност на лицата, извършващи сечта, и за наличието на документи за
достъп до съответната горска територия. Нормата не предвижда в какво конкретно следва да се изразява това
„следене“, както и когато лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ установи липса на
нужната документация у лицата, извършващи сечта, какво следва да направи, какви
конкретни действия следва да предприеме. Съдът не може да запълва подобна
празнота, нито да прилага по аналогия друга, по-конкретна правна норма, която
не е посочена в процесното НП. В случая поделото са приложени три КП и три
АУАН, които П. е съставил на всяко едно от трите лица за това, че извършват
незаконна сеч на немаркирани дървета. Протоколите са били надлежно подадени в
системата на ИАГ. От свидетелските показания на едно от тези три лица става
ясно, че когато лесовъдът отива на място в имота, за който следи, видял тримата
секачи и им казал, че „това не е мястото, където трябва да секат“. В крайна
сметка той е осъществил контрол и лицата са напуснали имота, след като са им
били съставени КП и АУАН. Нито в процесния АУА, нито в оспореното НП са
посочени какви конкретни други действия е следвало да извърши П., а не е
извършил, нито пък е налице препратка към конкретна правна норма, която
очертава подобни конкретни действия на лицето по чл. 108 от ЗГ. Той не
осъществява 24-часов контрол на всеки имот, за който е отговорен и не може във
всеки един момент от него да се очаква, че ще може да контролира кои лица
влизат във всеки един такъв и какви действия осъществяват. В случая неговата
намеса е препятствала продължаването на едни вече започнали административни
нарушения – незаконна сеч на немаркирани дървета от хора, които нямат право на
достъп до процесния имот. АСГ споделя мотивите на първоинстанционния съд, че по
делото не се установява незаконосъобразно поведение на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, както и че при съставянето на
процесните АУАН и НП е допуснато съществено нарушение на процедурата,
изразяващо се в липса на реквизити – посочване на ясно и конкретно нарушение от
фактическа и правна страна с описание в какво точно се изразява неправомерното
поведение на адресата им, за да може това поведение да се съпостави с
хипотезата на правна норма, очертаваща конкретни права и задължения за това
лице.
В заключение
настоящият съдебен състав намира, че процесното НП е незаконосъобразно,
издадено при нарушение на процесуалните правила, и като го е отменил,
първоинстанционният съд се е произнесъл със законосъобразен съдебен акт, който
следва да се остави в сила.
Въз основа на
горното и на основание чл.221, ал. 1, предл. първо от АПК, във вр. с чл.63,
ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Съдебно решение № 117 от 6.12.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 276 от 2019 г.
по описа на Районен съд Севлиево, с което е отменено Наказателно постановление
№ ********** от 15.07.2019 г., издадено от зам. директора на Регионална дирекция
погорите – Велико Търново, с което на К.Н.П. ***, с ЕГН: ********** е наложена
глоба в размер на 300.00 /триста/ лв. на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от
Закона за горите, за нарушение на чл. 12б, ал. 1,т. 4 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като мотивирано и
законосъобразно.
Решението е
окончателно.
Препис от
решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.