О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260045
Дата 15.10.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД , търговско
отделение, в състав
Председател: Красимир Коларов
Членове:
Георги Чамбов
Емил Митев
в закрито заседание от същата дата
разгледа докладваното от съдия Емил Митев частно търг. дело № 437/2020 г.
, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274,ал.1 т.2 ГПК във връзка с чл.130 ГПК.
Образувано
е по частната жалба на П. Л. У., ЕГН: **********, представляван от
пълномощника си по делото адвокат Н.Б.
от САК против Определение № 130 от
21.02.2020 г.,постановено от Пазарджишкият окръжен съд по търг. дело № 322/2018
г.
По
силата на обжалваното определение
съдът е прекратил производството по
делото,поради недопустимост на предявените от П.Л. У. против
„А.“ООД искове по чл.74 от
ТЗ - за отмяна на решенията на Общото
събрание на дружеството, взети на 21.11.2018 г.
В частната жалба се поддържа
оплакването, че съдът не е отчел
факта ,че изпълнителното
производство е прекратено и наложеният запор върху дружествения дял
на ищеца П.Л.У. е вдигнат. Според тезата на
частния жалбоподател вдигането
на запора има
обратно действие,аргумент за
което е новата разпоредба на чл.433,ал.4 ГПК.
Ответника по частната
жалба Д.
Г. М. конституирана като трето
лице – помагач поддържа становището ,че процедурата по чл.517,ал.3 ГПК е изпълнена и следва да се приеме, че
членственото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от 06.11.2017 г., на
която дата е връчено изявлението на взискателя за прекратяване на участието на
съдружника –длъжник в дружеството.
Частна жалба против
постановеното определение е подадена и от адвокат
Р.З. *** в качеството му на
особен представител на ответника „А.-*ЕООД в частта му
с която съдът служебно е намалил
определеното възнаграждение за особения представител от 800 лева на 400 лева.
Претендира да му бъде
присъден пълния размер на определеното
възнаграждение от 800 лева, която сума е внесена от ищеца.
Пловдивският
апелативен съд след преценка на изложените в частните жалби оплаквания и доводи, приема за установено следното :
А./ По частната жалба на ищеца П. Л. У.
Първоинстанционният
съд е прекратил производството по
делото, като е приел, че предявеният от ищеца П.У. против ответното дружество „А.-*„ООД
иск по чл.74 ТЗ е недопустим. Приел е , че не е налице активна процесуална
легитимация за ищеца да предяви иска по чл.74 ТЗ,тъй като към момента на
провеждането на Общото събрание на съдружниците,проведено на 21.11.2018 г.
ищецът не е бил съдружник. Това е така,
тъй като
членственото му правоотношение е прекратено, считано от 06.11.2017 г., на която дата е връчено изявлението на
взискателя по чл.517,ал.3, изр.първо
ГПК,адресирано до дружеството .
Възражението,поддържано
в частната жалба е ,че искът по чл.517,ал.3
ГПК е отхвърлен, изпълнителното дело е прекратено и
наложеният запор върху дяловете на ищеца в ответното дружество е бил вдигнат. Според тезата на частния
жалбоподател вдигането на запора има обратно действие,т.е. процедурата по
чл.517,ал.3 ГПК не е била изпълнена.
ПАС намира, че действително към релевантния момент ,а именно датата на
провеждане на ОСС,проведено на 21.11.2018г
ищецът П.У. не е бил съдружник
в ответното дружество.
Елементите от фактическият състав на по силата на който настъпва прекратяване на участието на съдружника са
посочени точно и изчерпателно в
Решение № 236 от 18.01.2017 г. на
ВКС,постановено по т.д. №2309/2015 г, първо т.о., ТК,докладчик: съдията Тотка
Калчева. В цитираното решение е посочено , че
изявлението на взискателя
по чл.517,ал.1 ,изр.първо ГПК ще
има за последица прекратяването на длъжника като съдружник при
следните условия:
Първо, взискателят е
разполагал с изпълнителен титул като кредитор;
Второ, образувал е
изпълнително дело и е предприел действие по
принудително изпълнение- наложен запор върху дяловете на съдружника-длъжнит;
Трето, вземането,
предмет на изпълнителния титул, не е удовлетворено към момента на връчване на
изявлението на взискателя по чл.517,ал.1 изр.първо ГПК.
Ако вземането бъде удовлетворено, но след но
след получаване на изявлението на
взискателя за прекратяване участието на
съдружника в дружеството,то искът за
прекратяване на дружеството ще следва
да бъде отхвърлен от съда, но няма да
отпаднат последиците от прекратяване на участието на съдружника.
В конкретния случай взискателят Д. Н. Д. се е снабдил с изпълнителен лист срещу П.Л.,въз
основа на който е образувано изп.дело №
***/**** г.по описа на ЧСИ В. Б., с
рег.№ ***. По изпълнителното дело,приложено в ксерокопие е
представен запор върху дружествен дял,
който е вписан на 03.11.2017 г. Наложеният запор предхожда изявлението
за прекратяване участието на длъжника
в дружеството,което е получено на дата 06.11.2017 г.
Безспорно е ,че
вземането на взискателя не е било удовлетворено към 06.11.2017 г.
Възражение относно
редовността на връчването на изявлението по чл.517,ал.1 изр.първо ГПК не е
направено от ищеца.
В случая искът по
чл.517,ал.3 ГПК е отхвърлен с влязло в сила решение,но не поради това, че
вземането е било удовлетворено,а
поради това, че собствения капитал на дружеството е отрицателна величина.
Независимо от това, че искът за прекратяване
на дружеството е отхвърлен, то това не
рефлектира върху факта, че членственото
правоотношение на съдружника П.Л. е прекратено,считано от 06.11.2017 г. На тази
дата дружеството е получило изявлението
на взискателя по чл.517,ал.3,изр.първо ГПК за прекратяване участието на съдружника –длъжник в дружеството.
Доказателства, че това е датата на която е
прекратено членственото правоотношение се съдържат и по ч.търг. дело №246/2020
г.по описа на ПАС,образувано по частната
жалба на същия частен жалбоподател.
Довода , че вдигането на запора има обратно
действие не се споделя от въззивната инстанция.
Частният жалбоподател се аргументира с
разпоредбата на чл.433,ал.4 от ГПК,която обаче е специална правна разпоредба,
приложима за вдигането на запори и заличаване на възбрани по отношение на
имущества,продадени в хода на
изпълнителното производство. Не е такъв процесният случай,при който единственото
изпълнително действие е вписания
запор върху дружествения дял т.е от
специалната правна разпоредба по чл.433,ал.4 ГПК не може да се извлече
аргумент, че във всички останали случаи вдигането на запора има обратно
действие.
Б/ По частната
жалба на
особения представител адв.Р.З..
Съдът правилно е определил възнаграждението на особения представител
,като при предявен иск по чл.74 ТЗ-възнаграждението е в размер на 800
лева. Съдът няма правомощия служебно да
намалява този размер,още повече ,че особения представител е направил всички
възможни възражения по предявения иск,
който се оказва недопустим.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 130 от 21.02.2020 г.,постановено от Пазарджишкият
окръжен съд по търг.д.№ 322/2018 г. в
частта, с която съдът е отказал да заплати сумата от 400 лева, която е част от внесения депозит в общ размер от 800 лева,представляваща
възнаграждение за особения представител адвокат Р.З..
Разпорежда сумата от 400 лева да се изплати на
особения представител на „А.“ООД адвокат Р.
З..
ПОТВЪРЖДАВА Определението в частта,
с която производството по търг.дело№
322/2018 г. на Пазарджишкият окръжен съд е прекратено поради недопустимост на
предявения иск по чл.74 ТЗ.
Определението
подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.