О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../……………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Цанкова
въззивно гражданско дело № 1466 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 34667/22.11.2019 г., подадена от Държавата чрез Министъра на регионалното развитие
и благоустройството, чрез Областен управител на област с административен център
Варна, с искане за допълване в частта за разноските на Решение №
1326/14.11.2019 г. по настоящото дело, като бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред всички инстанции.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещните страни Р.Н.Н.
и Н.Н.Н. изразяват становище за неоснователност на
молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за присъждане на разноски в производството е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради
което е процесуално допустима.
Производството пред Варненския окръжен съд е образувано
по въззивна жалба депозирана от на
МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО срещу
Решение № 1638/18.04.2018 г., постановено
по гр.д. № 15928/2017 г. на ВРС, в частта, с която е признато за
установено по отношение на Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството,
че Н.Н.Н., ЕГН **********, и Р.Н.Н., ЕГН **********,
СА СОБСТВЕНИЦИ при равни квоти на следния
недвижим имот: Поземлен имот, находящ се в град
Варна, община Варна, район Младост,
местност „Пчелина" с идентификатор № 10135.3506.881 по КК и КР, одобрени със Заповед
РД - 18-64/16.05.2008г. на ИД на
АГКК, с последно изменение със Заповед КД
-1403-988/19.04.2011г. на Началника
на СГКК целият с площ от 842 кв.м.,
а по предходни документи с площ от 950 кв.м., с трайно предназначение на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор № 10135.3521.1; № по
предходен план: 5060881; при съседи по
скица: 10135.3506.1687; 10135.3506.713;
10135.3506.1127; 10135.3506.1126; 10135.3506.1670; 10135.3506.880;
10135.3506.1182; 10135.3506.1686 по давност чрез самостоятелно
владение, упражнявано в периода от 2005г. до предявяване на иска в съда – 20.10.2017 г., на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК. И са осъдени Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, да заплатят солидарно на Н.Н.Н., ЕГН **********, и Р.Н.Н., ЕГН **********, сумата в размер на 2397лв., на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК.
С Решение № 1326/14.11.2019 г. на ВОС е обезсилено първоинстанционното
решене, в частта, в която е
признато за установено по отношение
на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството,
че Н.Н.Н., ЕГН **********, и Р.Н.Н., ЕГН **********, са собственици при равни квоти
на следния недвижим имот: Поземлен имот, находящ се в град
Варна, община Варна, район Младост,
местност „Пчелина" с идентификатор № 10135.3506.881 /едно,
нула, едно, три, пет, точка,
три ,пет, нула, шест, точка,
осем, осем, едно/ по КК и КР, одобрени със Заповед
РД - 18-64/16.05.2008г. на ИД на
АГКК, с последно изменение със Заповед КД
-1403-988/19.04.2011г. на Началника
на СГКК целият с площ от 842 /осемстотин
четиридесет и два / кв.м., а по предходни
документи с площ от 950 кв.м., с трайно предназначение на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор № 10135.3521.1; № по
предходен план: 5060881; при съседи по
скица: 10135.3506.1687; 10135.3506.713; 10135.3506.1127;
10135.3506.1126; 10135.3506.1670; 10135.3506.880; 10135.3506.1182;
10135.3506.1686 по давност чрез самостоятелно владение, упражнявано в периода от 2005г. до предявяване на иска в съда – 20.10.2017 г., на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, както и в частта, в която е осъдена
Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, да заплати солидарно на Н.Н.Н., ЕГН **********, и Р.Н.Н., ЕГН **********,
сумата в размер на 2397лв., на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК. Производството по гр.д. № 15928/2017
г. на ВРС е прекратено, В ЧАСТТА по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, че Н.Н.Н., ЕГН
**********, и Р.Н.Н., ЕГН **********, СА СОБСТВЕНИЦИ при
равни квоти на гореописания недвижим имот по давност чрез самостоятелно
владение, упражнявано в периода от 2005г. до предявяване на иска в съда – 20.10.2017 г., на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
При постановяването на въззивното
решение, съставът на ВОС не се е произнесъл по искането за присъждане на
разноски, направено от въззивнатата страна.
В настоящия случай, първоинстанционният съд е бил
сезиран с искане за присъждане на разноски в полза на Община Варна с
депозирането на писмен отговор на исковата молба. В хода на първоинстанционното
производството страната е претендирала присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и внесен депозит за
съдебно-техническа експертиза в размер на 30 лв.
Пред въззивната инстанция искането за присъждане
на разноски е заявено от процесуалния представител на въззивната
страна в последното проведено по делото открито съдебно заседание, като се
претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед постановеното прекратително
определение, ответникът има право на разноски за двете съдебни инстанции, на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК
(изм. ДВ бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към Наредба
за заплащането на правната помощ на МС от 01.01.2006
г. Съобразно фактическата и правна сложност на делото, неговата продължителност
и обема на извършените процесуални действия от страна на юрисконсулта,
възнаграждението за всяка една от инстанциите следва да бъде присъдено в размер
от 300 лева, предвиден в нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ. В полза на страната следва да бъдат присъдени и направените
пред първоинстанционния съд разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 30 лева, извършването на които се установява
с приложено по първоинстанционното дело авизо по
платежно нареждане от 14.06.2018 г.
Молбата по чл. 248 от ГПК
е основателна и решението следва да се допълни в частта за разноските.
С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА Решение №
1326/14.11.2019 г.,
постановено по в. гр. дело № 1466/2019 г. по описа на ВОС в частта за
разноските, като:
ОСЪЖДА Н.Н.Н., ЕГН **********,
адрес: *** и Р.Н.Н., ЕГН **********,***, да заплатят
на Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, чрез Областен управител на област с административен център
Варна, разноски
направени по делото, съответно: в размер на 330 лв. (триста и тридесет лева)
пред ВРС и в размер на 300 лв. (триста лева) пред ВОС, на основание чл. 78, ал.
4, вр. ал. 8 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ,
в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.