Решение по дело №8227/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4645
Дата: 6 юни 2016 г. (в сила от 1 март 2017 г.)
Съдия: Биляна Владимирова Балинова-Ангелова
Дело: 20131100108227
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ …

гр. София, 06.06.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Балинова

 

при участието на секретаря С.А., като разгледа гр.д. № 8227 по описа на СГС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 535 ТЗ.

 

Ищецът „Х.а.р.а. – Б.“ ООД твърди, че на 27.10.2008 г. трето за делото лице – „С.на п.“ ООД издало два записа на заповед, всеки от които за сумата от по 18 186,24 евро, първият от които с падеж 01.12.2008 г., а вторият – 01.12.2009 г. Двата записа на заповед са авалирани от ответника С.З.Б., който се е задължил за сумите по него, наред с издателя. Поддържа, че за сумата по записа на заповед с падеж 01.12.2008 г. – 18 186,24 евро, както и за част от сумата по записа на заповед с падеж 01.12.2009 г. в размер на 6 035,32 евро, поради непогасяването на задълженията по тях на падежа в полза на ищеца била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която длъжникът възразил, което поражда правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск по чл. 422 ГПК за вземания в общ размер от 24 221,56 евро. Моли съда да установи съществуването на тези вземания, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявленията за издаване на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

Ответникът С.З.Б., чрез назначения по делото особен представител оспорва иска.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира следното:

По делото е приет запис на заповед, издаден в гр. София на 27.10.2008 г., с който дружеството „С.на п.“ ООД неотменимо и безусловно се е задължило срещу представяне на записа на заповед да плати на „Х.а.-а.а.“ ЕООД /предишното наименование на ищеца/ сумата 18 186,24 евро на 01.12.2008 г. В записа на заповед е обективирано изявление, с посочен автор - С.З.Б., че авалира задължението по записа на заповед при условията, при които е прието, след което изявление е положен подпис от соченото като негов автор лице. Посочено е, че записът на заповед е предявен на датата на падежа – 01.12.2008 г.

Приет е запис на заповед, издаден в гр. София на 27.10.2008 г., с който дружеството „С.на п.“ ООД неотменимо и безусловно се е задължило срещу представяне на записа на заповед да плати на „Х.а.-а.а.“ ЕООД /предишното наименование на ищеца/ сумата 18 186,24 евро на 01.12.2009 г. В записа на заповед е обективирано изявление, с посочен автор - С.З.Б., че авалира задължението по записа на заповед при условията, при които е прието, след което изявление е положен подпис от соченото като негов автор лице. Посочено е, че записът на заповед е предявен на датата на падежа – 01.12.2009 г.

Разпоредбата на чл. 535 ТЗ установени реквизитите от съдържанието на записа на заповед. Съдът приема, че представените два документа отговаря на същите и се явява редовен от външна страна. Документите съдържат безусловно обещание за плащане на сумата от по 18 186,24 евро на 01.12.2008 г., респ. – на 01.12.2009 г. (падеж), дата на издаване – 27.10.2008 г., лицето, на заповед на което следва да се плати – ищцовото дружество, съдържа се подпис на издателя; изразът „запис на заповед“ се съдържа в текста на документа. Не е посочено място на плащане, но съгласно чл. 536, ал. 3 ТЗ, щом то не е изрично уговорено, за такова се приема мястото на издаване – гр. София.

Съобразно разпоредбата на чл. 537 ТЗ във вр. с чл. 484, ал. 2 ТЗ подписът на лицевата страна на менителничния документ презюмира поемане на авал, освен ако подписът е на издателя. В случая върху лицевата страна на всеки от записите на заповед, след менителничното волеизявление е положен подпис от името на физическото лице – ответник, с отбелязване, че авалира задължението по записа на заповед. Съдът намира, че е спазена установената в ТЗ форма и е възникнало валидно менителнично поръчителство /авал/ върху процесните записи на заповед, поето от ответника по делото. Правните последици от волеизявлението на авалиста са, че за него се поражда задължение, което по вид, съдържание и предпоставки за принудително осъществяване се определя от обезпеченото задължение, като авалистът дължи същата по вид престация, както и авалата.

С оглед на изложеното, съдът намира, че ответникът като авалист отговаря за заплащане на сумите по записите на заповед, падежите за изпълнение на които задължения са настъпили. Не са представени доказателства за плащане на дълга по всеки от записите, нито е установявано каузално правоотношение, за обезпечаване вземания по които е поет менителничния дълг, респ. – авал. С оглед на горното исковете следва да бъдат уважени в пълните предявени размери.

По отношение на разноските.

При посочения изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, направени в заповедното производство в размер на 1 043,47 лв., както и разноски в исковото производство в размер на 3 747,95 лв.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че С.З.Б., ЕГН ********** дължи на „Х.а.р.а. Б.“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 485, ал. 1, вр. чл. 535 ТЗ сумата 18 186,24 евро, на основание запис на заповед от 27.10.2008 г., издаден от „С.на п.“ ООД, ЕИК *********, с падеж на задължението 01.12.2008 г., за задължението по който ответникът се е задължил като поръчител, както и сумата 6 035,32 евро, на основание запис на заповед от 27.10.2008 г., издаден от „С.на п.“ ООД, ЕИК *********, с падеж на задължението 01.12.2009 г., за задължението по който ответникът се е задължил поръчител, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2010 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА С.З.Б., ЕГН ********** да заплати на „Х.а.р.а. Б.“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 043,47 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата 3 747,95 лв. -  разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: