Р Е
Ш Е Н
И Е №144
гр.Шумен
26.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито заседание
на двадесет и осми май , две хиляди и
деветнадесета година ,в състав:
Председател: Мирослав Маринов
Членове:1. Азадухи Карагьозян
2. Ралица Хаджииванова
при секретаря Таня
Кавърджикова и като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№176 по описа за
2019г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №323/8.04.2019г.
по гр.д.№496/2019г. по описа на ШРС , съдът е
настанил детето *с ЕГН ********** в професионалното приемно семейство на
Ф.Ш.М., ЕГН: ********** и Р.Ш.М., ЕГН:********** с
адрес: *** за срок от 1 (една) година, или до настъпване на предвидените в закона
основания за изменение или прекратяване на настаняването.
Решението
е обжалвано от майката на детето Ф.С.Т. като незаконосъобразно и неправилно по изложените в
жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо
това съдът да отхвърли искането на Дирекция “Социално подпомагане” - В.за настаняване на
детето *в професионално приемно семейство на Ф.Ш.М., ЕГН: ********** и Р.Ш.М., ЕГН:********** с адрес: ***.
Дирекция
“Социално подпомагане” - В.са депозирали отговор с който оспорват жалбата като неоснователна и недоказана
и молят съдът да потвърди обжалваното решение.
Ф.Ш.М. и Р.Ш.М. не са депозирали отговор на въззивната жалба
.В съдебно заседание заявяват ,че желаят
детето *да бъде настанено при тях и те да се грижат за него като приемно
семейство.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК
от надлежна страна , при наличието на правен интерес и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите изложени
от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна : Видно от Удостоверение за раждане издадено въз основа на Акт за
раждане №1106/20.08.2015 г. на Община Шумен е, че детето *с ЕГН ********** има
родители както следва: майка Ф.С.Т., ЕГН ********** и баща - неизвестен, като до приключване на съдебното дирене пред ШОС не се
установи произхода на детето от бащата.
Отделът за закрила на детето към ДСП В.работил
по случая на детето *от 24.08.2015г., след постъпил сигнал от социален работник
към МБАЛ- гр. Ш.- Р.Н., която ги уведомила, че на 17.08.2015г. се е родило бебе
на име *, но майката била с видими психични проблеми, не разбирала какво й се
говори, била неадекватна и нямала умения да обгрижва бебето си. При извършеното
проучване се констатирало, че майката на
детето е с ЕР на ТЕЛК № 1659/126/18.10.2016 г. до 01.10.2019г. с 80% ТНР и диагноза "Параноидна
шизофрения”. В предвид заболяването й било
констатирано, че без помощ и подкрепа от страна на разширеното семейство не би
могла да полага пълноценни грижи за сина си. След изведените рискове за детето **бил
отворен случай в Отдела за закрила на детето към ДСП- В., като били предприети
мерки за закрила в семейна среда, съгласно чл.23 от Закона за закрила на
детето. Мярката за закрила била
предприета веднага след раждане на детето. През изминалите години със
семейството работили: Семейно- консултативен център - гр. Ш., патронажните
сестри от Център за майчино и детско здраве и Център за обществена подкрепа -
с. В., но нямало постигнати положителни резултати и детето продължавало да е в
риск. На 21.01.2019г. в отдел "Закрила на детето" постъпил пореден
сигнал за детето от МБАЛ- гр. Ш.. Уведомени били, че на 17.01.2019 г. детето
било прието по спешност в Детско отделение към МБАЛ- гр. Ш., с диагноза-
Пневмония. Майката Ф.С.Т. останала с него в болницата, но не била в състояние да
се грижи за сина си. Поведението й криело риск за *. След получаване на
последния сигнал за детето била проведена среща с майката, бабата по майчина
линия и дядото по майчина линия, проведена била
среща с лекуващия лекар на детето в МБАЛ- гр. Ш., като от събраната информация се извела потребност
спрямо детето да бъде предприета спешна мярка за закрила, а именно- настаняване
в професионално приемно семейство, при условията на кризисно настаняване. На
23.01.2019г. с цел опазване живота и здравето на детето, със Заповед №
ЗД/Д-Н-В-002 детето било настанено в дома на професионално приемно семейство Ф.Ш.М.
и Р.Ш.М., с адрес: ***. От представените по делото социални
доклади се установява , че на майката е била предоставена социална услуга „
Повишаване на родителският капацитет ,чрез консултации и подкрепа” от Центъра
за обществена подкрепа общ.В..
Установява се ,че тя съжителства в едно жилище с родителите си ,като живее на
семейни начала с лицето Д.М.,който обаче живее в с.Д.В.в семейната им къща за
да се грижи за животните ,които имат. Предвид заболяването на майката ДСП са
констатирали ,че тя без помоща на своята майка не би могла да полага грижи за
детето *. Майката на детето и родителите й са били консултирани относно необходимите
грижи за детето *и за осигуряване на основните му жизнени потребности. Въпреки
дадените консултации социалните работници са констатирали ,че не се спазва
хранителният режим на детето. Детето било
на 3г. и пет месеца но нямало развити комуникативни умения произнасяло само
отделни срички. Речта при майката била също трудно разбираема. Въпреки
многократните разговори на детето не са били закупени играчки подпомагащи и
осигуряващи правилното му развитие. При ежеседмичните посещения в дома на
майката се установило ,че често тя е оставяна сама с детето ,въпреки , че тя периодично е с влошено психо-емоционално
състояние С цел социализация на детето по препоръка на социалните работници то
било записано в детска градина ,но я посещавало само две седмици ,след което
близките отказали да го водят с мотива ,че много се разболявало. Била налице
необходимост да се поддържа хигиената в дома и тази на детето. Майката не била
в състояние да спазва такава хигиена ,което споделила и бабата на детето.
Въпреки многократните насоки и препоръки семейството не спазвало нужната
хигиена и тя била занижена. Детето било
активно и имало нужда от непрекъснат родителски контрол, като в жилището имало
много рискове за него но семейството не се отнасяло отговорно към тях. Ежемесечно домът на детето бил посещаван от
социален работник с цел наблюдение развитието на детето ,проследяване на
грижите за детето и условията при които се отглежда и с цел консултиране и
подкрепа. Провеждани били срещи с майката и бабата и дядото. Детето било
приемано три пъти в болница. При посещение в дома на родителите през месец
октомври 2018г. било констатирано ,че
детето е болно с висока температура и повръщане и е много отпаднало , но
въпреки това близките му не са го завели на лекар. Същото с помоща на
социалният работник било заведено на лекар и му било предписано лечение. В дома
липсва термометър. Близките не осъзнавали риска за детето при вдигането на
висока температура. Закупеният за детето „Панадол” бил изпит от него без да има
нужда в следващите дни по признание на
бабата. При посещение в дома се установило ,че състоянието на детето се е
влошило тъй като близките му не можели да спазват предписаното лечение.
Закупеният антибиотик за детето му се давал без да е разтворен във вода и не се
спазвал часовият интервал. Детето било прието в болница. Въпреки дадените им
разяснения как да се борави с термометъра те не разбирали как да го използват.
Детето било със забавено развитие и семейството му не осъзнавало нуждата му от
специализирана помощ. Детето не можело да разпознава близките си от непознатите
хора . По информация от приемните родители детето почти не спяло, нямало и
емоции - не се смеело , не плачело и не се усмихвало. Детето се плашело от
майка си , когато тя била с влошено здравословно състояние. Майката нямала умения да приготви храна за
детето и не се спазвал предписаният му хранителен режим, въпреки консултацията
от социалният работник. От проведени срещи с персонала на детската градина се
установява ,че детето било водено не изкъпано и с мръсни дрехи и с пълен
памперс поставен му от предния ден. Детето нямало изграден дневен режим и
сутрин като го оставели заспивало на пода , като отказвало да си играе с другите
деца. При посещение в дома на майката се
установило ,че на 23.11.2018г. тя е с влошено здравословно състояние била
раздразнителна и избухлива. Въпреки ,че била с влошено здравословно състояние
бабата и дядото оставяли детето на грижите на болната майка и въпреки
многократните указания от социалните работници те не били спазвани. На 21.09.2019г. в отдел „Закрила на детето” в
ДСП В.постъпил сигнал за детето *. На 17.01.2019г. детето било прието по
спешност в детското отделение на болницата с диагноза „пневмония”. Майката останала с него в болницата ,но не
била в състояние да се грижи за него. Поведението й криело риск за детето ,тя не била в състояние да му дава лекарствата
по препоръките на лекарите . Тя се разхождала гола в отделението ,медицинският
персонал я изкъпал , тъй като била много мръсна. *се разкарвал без контрол из
стаите и бъркал в контактите и апаратурата. Провела се среща с бабата , но тя
първоначално отказала да се грижи за детето в болницата ,защото и тя не се
чувствала добре , но след дълъг разговор се съгласила, но била видимо недоволна
от този факт. На 12.02.2019г. детето било прегледано от детски психиатър д-р М.Т.
ОТ ГР. В.и му била поставена диагноза „Смесени специфични разстройства в
психологичното развитие. Препоръчано било с детето да работят психолог ,логопед и
специален педагог и същото с направление било насочено да ползва социална
услуга в Дневен център за деца с увреждания .... Видно от доклад изготвен от
Център за обществена подкрепа гр.Ш.на майката на била предоставена услуга
„Оценка на родителски капацитет” и заключението е ,че към настоящият момент тя
не притежавала нужните умения и възможности да поеме самостоятелно отговорност
по отглеждането и не можела да осигури сигурна и безопасна среда за развитието
на детето *. Поради заболяването съпроводено с множество интелектуални дефицити
трудно би се справила с възрастовите ,базисни и емоционални потребности на
детето. На този етап било в интерес на детето *за него да се грижат приемните
родители ,като се запази връзката с майката и разширеното семейство. От доклад изготвен от Център за обществена подкрепа
гр.Ш.на бабата и дядото на детето Ф. С.и С. С.била предоставена услуга за
„Оценка на възможностите на бабата и дядото да полагат грижи за внука си *”. В
заключението му се установява ,че те не могат да осигурят сигурна и безопасна
среда за развитието на внука си предвид нарушенията в умствената дейност на
детето, като от изготвената оценка се установява ,че те не са могли да приложат адекватен подход при
психо-емоционалните му потребности и
приема на лекарства при възникнал здравословен проблем. От показанията на
разпитаните по делото свидетели – бабата и дядото на детето *се установява , че
те и майката и бащата на детето се грижели за него. Бабата на детето била болна от диабет и се
придвижвала с патерица ,което съдът установи и в съдебната зала. Когато майката
не се чувствала добре за детето се грижели неговите баба и дядо. От
заключението на вещото лице по назначената СПЕ се установява ,че
освидетелстваната Т. боледува от психично заболяване параноидна шизофрения
,параноидно-халюцинаторен синдром. ,като заболяването не е достигнало до такива
дълбоки нива ,че да пречи на Т. правилно да възприема ,анализира и оценява фактите
и обстоятелствата от действителността и действията на другите лица и да
определя и контролира собственото си поведение на тези факти и действия. Няма
пречки към настоящият момент тя да полага грижи за отглеждането и възпитанието
на детето си ,естествено с подкрепящата грижа на семейството и при участието на
съжителя /баща на детето/. От обясненията дадени от приемният родител на детето
Р.Ш. М.се установява ,че има промяна и напредък в развитието на детето и сега
то е много по добре. Когато го взели от болницата то било като животно не
можело да се доближат до него. Сега то започнало да ходи на градина и имало
промяна. Съгласно обясненията на
социален работник и началник отдел „Закрила
на детето „ към ДСП В.В.И.Х., която често е посещавала дома на детето то имало
нужда от специални грижи ,които не му се осигуряват като същото изоставало в
развитието си, като близките му не осъзнавали това. При срещите на детето с близките
му то преяждало с лакомства и се наложило при последната среща да го заведат в спешният център. В
приемното семейство имало напредък в развитието на детето и то спряло да си
клати главата. Махнали памперса на детето. Детето вече се смеело , и позволявало да го гушкат , което не е
правело преди.
При така установената фактическа обстановка ,съдът счита ,че майката на детето и неговите близки – баба и
дядо не притежават необходимият капацитет за възпитанието и отглеждането на
детето *,което е било в риск и поради това е и настанено със заповед на ДСП В.в
приемно семейство. Въпреки усилията на социалните работници от различни институции и ежемесечните посещения на
дома на детето за него не са полагали необходимите грижи ,същото е отглеждано
в лоши хигиенно-битови условия , без необходимата родителска грижа , оставено
на грижите само на болната си майка. Налице са били системни указания, грижи и
контрол от страна на социаните работници по отношение изграждане в майката на
детето и нейните родители на умения да отглеждат и възпитават детето в негов
интерес . Установи се по делото ,че детето е със специални потребности и със
забавено развитие и има нужда от консултации и работа с него от различни
специалисти ,която нужда не се осъзнава от неговата майка и родителите й. Не
се доказа съжителят на майката да
полага грижи за детето и да е ангажиран с неговото отглеждане и
възпитание. Здравето на детето е непрекъснато подлагано на риск ,като не се спазват
указанията на социалните работници относно
режима му на хранене ,като детето яде само еднообразна храна и няма изградени
хранителни навици. Не се полагат адекватни грижи за здравето му , като
семейството няма закупен термометър ,не може да разбере как се използва този
термометър и нуждата ,когато детето е болно да се проследява неговата
температура и да се води на лекар при висока такава. При предписано лечение не
се спазва и не се разбира предписаното му медикаментозно лечение от лекарите ,
при висока температура не му се дават лекарства за понижаването й или му се
дават такива без нужда. Също така изписаният антибиотик не му се дава съгласно
указанията му за употреба. Това е наложило детето да постъпи в болница три пъти
, като при последното му приемане е било с тежка диагноза ”Пневмония”. Майката
не е можела да се грижи в болницата за него и да му дава изписаните лекарства
според указанията на медицинският персонал , а бабата на детето не е искала да
се грижи за него в болницата понеже не се чувствала добре. Хигиенните условия в
жилището ,където се отглежда детето са занижени въпреки указанията на
социалните работници ,детето се води на детска градина не изкъпано и с пълен
памперс. Същото няма изградени навици и спи на пода. Детето
не може да разпознава близките си от непознатите хора, клати си главата и
тялото до посиняване. Майка му и родителите му не осъзнават специалните му
потребности ,като според тях то било добре и нищо му нямало ,като детето е с
поставена диагноза от детски психиатър „Смесени специфични разстройства в
психологичното развитие” и по настоящем му е оказана специализирана помощ в
Детски център за деца с увреждания в гр.Ш-. Оценката за родителският капацитет
на майката е , че към настоящият момент тя не притежава нужните умения и
възможности да поеме самостоятелно отговорност по отглеждането и не може да
осигури сигурна и безопасна среда за развитието на детето *. Поради
заболяването съпроводено с множество интелектуални дефицити трудно би се
справила с възрастовите ,базисни и емоционални потребности на детето. На този
етап е в интерес на детето *за него да се грижат приемните родители ,като се
запази връзката с майката и разширеното семейство. На бабата и дядото на детето Ф. С.и С. С.е
предоставена услуга за „Оценка на възможностите на бабата и дядото да полагат
грижи за внука си *” като се установява ,че те не могат да осигурят сигурна и
безопасна среда за развитието на внука си, предвид нарушенията в умствената
дейност на детето, като от изготвената оценка се установява ,че те не са могли да приложат адекватен подход при
психо-емоционалните му потребности и
приема на лекарства при възникнал здравословен проблем.
Предвид
гореизложеното съдът счита ,че животът ,здравето и развитието на детето в
семейната му среда са изложени на риск и намира ,че са налице условията визирани в
разпоредбата на чл.25 ал.1 т.3 от Закона за закрила на детето ,позволяващи
детето да бъде настанено извън семейството . В настоящият случай имайки предвид
интересите на детето ,най-подходяща
мярка се явява “настаняване в приемно семейство” .В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството ,че между избраното приемно семейство и детето има вече
установена емоционална връзка . В приемното семейство детето ще получава и вече
получава внимание и грижи ,подобни на тези ,които евентуално би получавало в
биологично семейство ,поради което настоящият състав намира ,че посочената
мярка за закрила в най-голяма степен кореспондира с непосредствените интереси
на детето.
Предвид
гореизложеното ,съдът намира молбата на Дирекция “Социално подпомагане В.за
основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена , като на осн.чл.28 от ЗЗД , детето *следва да бъде настанено в професионално
приемно семейство на Ф.Ш.М. и Р.Ш.М. за срок от една
година или до настъпването на предвидените в закона обстоятелства за изменение
или прекратяване на настаняването.
Ето защо решението
на ШРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди ,като депозираната
срещу него жалба е неоснователна.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №323/8.04.2019г.
по гр.д.№496/2019г. по описа на ШРС.
Препис от
решението да се изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” В.за сведение и
изпълнение.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.28 ал.6 от Закона за закрила на детето.
Председател: Членове: 1. 2.