Определение по дело №1723/2019 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 260024
Дата: 27 април 2022 г.
Съдия: Десислава Георгиева Петрова
Дело: 20193130101723
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ………….

гр. Провадия, 27.04.2022г.

 

ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание, проведено на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1723/2019г. по описа на ПРС, съобрази следното:

 

Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът по делото по насрещния иск е депозирал отговор на исковата молба, удовлетворяващ формалните и съдържателни изисквания за редовност на същия по чл. 131 ГПК, намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

Предвид изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.06.2022г. от 11:00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:

Производството по делото е образувано по предявени от М.Ю.Ф., ЕГН **********, с адрес *** срещу К.Ш.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, Р.П.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, А.Х.Ф., ЕГН **********, с адрес *** и Ф.А.Ф., ЕГН **********, с адрес *** положителен установетелен иск с правно основание чл.124 ГПК, да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът по насрещния иск е собственик на 1/3 ид.ч. от  ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.Рояк, общ.Дългопол, обл. Варна, цялото с площ 920 кв.м., включено в УПИ №VII-8, в кв.1 по плана на селото, при граници: УПИ VIII-10, улица, УПИ- VI-7, ВЕДНО с изградените в това дворно място ДВЕ ДВУЕТАЖНИ ЖИЛИЩНИ СГРАДИ, всяка със застроена площ от по 100кв.м., изградени с обща стена и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. № 63135.13.22 по КККР, одобрени със Заповед РД -18-254/31.01.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.Рояк, общ.Дългопол, местност „Ясак Алта”, с площ 2024 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 013022, при съседи: имоти с ид.№63135.888.9901, 63135.12.23, 63135.13.97, 63135.13.21, на основание наследство, обективно кумултивно съединен с иск с правно основание чл.34 ЗС, вр. с чл.69 ЗН за делба на наследствените недвижими имоти, както и на основание чл.537, ал.2 ГПК ищците претендират отмяна на КНА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, вписан в СВ-Провадия под №117, том 9, вх.р.№3350/04.10.2018г. и вписан в СВ- Провадия под №146, том 10, вх.р. №4536/29.08.2016г., В ЧАСТТА, в която са признати за собственици над притежаваните от тях 2/3 ид.ч.

В исковата и уточняващите молби ищецът излага, че между страните е налице съсобственост, възникнала както следва:

М.Ф., К.Ч. и А.Ф. са деца и наследници по закон на покойните си родители Хюсеин Ф. Юмеров, починал на 06.10.1998г. и Шерифе Адилова Юмерова, починала на 29.04.2009г. Към момента на смъртта си последните притежавали дворно място, цялото с площ 1800кв.м., съставляващо имот с пл. № 8, кв.1 по плана на село Рояк, при граници: улица         , УПИ №VI-7, УПИ № VIII -10, от което дворно място 920кв.м. са включени в парцел № VII-8, в кв.1 по плана на селото, ведно с изградените в това дворно място две самостоятелни, с припокриване на калканна стена, жилищни сгради /къщи близнаци/ и стопански постройки. Ищецът излага, че през целия си живот живее в този имот и че в него са починали родителите му. От 1989г. К.Ч. живее постоянно в Република Турция, а от 1976г. А.Ф. ***, поради която причина братята му не посещават имота. Едва от края на 2016г. А.Ф. започнал да навестява имота за по няколко часа или един път месечно. През 2019г. случайно разбрал, че двамата му братя са се снабдили с констативни нотариални актове за собственост относно процесните имоти на, както следва: К.Ч. ½ от дворното място, ведно с изградената в югозападната част къща близнак, а  А.Ф. ½ от дворното място, ведно с изградената в югоизточната част къща близнак. Моли се да бъде допусната делба на посочените в исковата молба имоти при квоти от 1/3 за ищеца, К.Ч. и А.Ф..

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от К.Ч. и Р.Ч., чрез назначения им особен представител адв. А.А., с който оспорват предявения иск за делба като неоснователен. Твърдят, че са собственици по давностно владение на ½ ид.ч. от имота, за което ищецът не е възразил след уведомяването му в хода на охранителното производство за издаване на КНА. Молят за отхвърляне на исковата молба по тези съображения.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответниците А.Ф. и Ф.Ф., чрез адв. П., с който изразяват следното становище: Излагат, че половината от процесния имот, заедно с къщата в югоизточната част баща им придобил от своя баща по наследство, а впоследствие е купил и другата половина от имота, заедно с къщата в югозападната част. С нотариален акт №45, том I, дело №133 от 1996г. наследодателят се е снабдил с титул за собственост за целия имот на основание давностно владение. Твърди се, че по волята на родителите им, с неформална сделка през 1997г. баща им поделил имота между М. и А., като на него и съпругата му била къщата в югозападната част, ведно със западната половина дворно място, а другата източна половина с къщата в югоизточната част на брат му М.. В тази връзка са били разделени и партидите за ток и вода. Оттогава именно те поддържали предоставената им част от имота, като никой от другите не проявявал претенции по отношение на нея. К.Ч. от своя стрна бил възмезден с парични средства, с помощта на които си построил къща в Турция и никога е нямал претенции за друго наследство от родителите им. През 2018г. получили уведомление, че К. е започнал процедура по снабдяване с КНА по обстоятелствена проверка за ½ ид.ч. от имота, за което не подал възражение, доколкото не се засягали техните права, но предупредил М., който също от 2007г. живеел в Турция, тъй като счита именно последния за собственик на тази част от имота. Моли се за отхвърляне на иска за делба.

В срока по чл.131 ГПК ответниците А.Х.Ф., ЕГН **********, с адрес *** и Ф.А.Ф., ЕГН **********, с адрес *** предявяват /след оттегляне в част/ положителен установетелен иск с правно основание чл.124 ГПК, да се признае за установено по отношение на М.Ю.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, че ищците по насрещния иск са собственици на 1/2 ид.ч. от  ДВОРНО МЯСТО с площ от 1800кв.м., от които 920кв.м. са включени в парцел VII-8 в кв. 1 по плана на село Рояк, ВЕДНО с построената в югозападната част на имота ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 100кв.м., а останалите 880 кв.м. са включени в ПИ с ид. № 63135.13.22 по КККР, одобрени със Заповед РД -18-254/31.01.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.Рояк, общ.Дългопол, местност „Ясак Алта”, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 013022, при съседи: имоти с ид.№63135.888.9901, 63135.12.23, 63135.13.97, 63135.13.21, на основание давностно владение, осъществявано от 1997г. до настоящия момент, в режим на СИО.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от М.Ф. по предявения насрещен иск, с който се оспорват изложените твърдения за придобиване на част от имотите по давност от страна на А.Ф. и съпругата му. Не е бил уведомяван и за намерението на братята си да се снабдят с КНА.

Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В разглеждания случай, в тежест на ищеца по първоначалния иск е да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва, а именно, че е налице съсобственост между М.Ф., К.Ч. и А.Ф., възникнала на посоченото основание – наследяване, при посочените в исковата молба дялове – 1/3, да установи правото на собственост на общите наследодатели, възникнало на посоченото в исковата молба основание /няма твърдение/, както и идентичността на имота с процесния такъв. В случая следва да докажат настъпване на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

В тежест на ответниците е установяването на придобиване на имота по давностно владение в твърдения обем.

В тежест на ищците по насрещния иск е да установят в условията на пълно и главно доказване, че същите са собственици на процесния имот на твърдяните в исковата молба придобивни основания, а именно на основание осъществявано давностно владение, считано от 1997г.

В тежест на ответника по насрещния иск при евентуално доказано право на собственост на ищците, е да установи противопоставимо негово право на собственост, породено на твърдяното основание /наследяване/, както и наведените от него правоизключващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

УКАЗВА на ищеца М.Ф. да отстрани нередовностите на исковата си молба, като в едноседмичен срок от получаване на съобщението с уточняваща молба, с препис за ответника:

1.                 Да наведе твърдения на какво основание е възникнало правото на собственост у праводателите на страните;

2.                 Да обоснове какъв е правния интерес от предявяване на кумулативно съединения иск по чл.124 от ГПК, като съобрази, че въпросът за собствеността се обхваща от иска по чл.34 от ЗС и

3.                 Да посочи дали твърди, че страните са единствени собственици на ПИ с ид. № 63135.13.22. Ако не са, да посочи с кого е налице съсобственост.

УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване в цялост и в срок на посочените нередовности, исковата молба ще бъде върната и производството по делото ще бъде прекратено на осн. чл. 129, ал.3 ГПК.                             

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК.

ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното исково производство, като при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК;

УКАЗВА на страните, че могат да разрешат спора си и чрез процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безвъзмездно в Център за медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд – Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 12, служител за контакт - Веселина Тодорова, тел. 052/662 579, стая 414 в основната сграда на Районен съд – Варна, находяща се на бул. „Владислав Варненчик” № 57. Информация за Центъра по медиация, както и за медиацията като процедура, страните могат да получат и на интернет страниците на Районен съд - Варна и Окръжен съд – Варна;

УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебно производство или извън него, като в процедурата по медиация всички въпроси се уреждат по взаимно съгласие на страните. Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор, избран от страните - трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси. Споразумението по правен спор, постигнато в процедура по медиация, има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от съответния районен съд след потвърждаването му от страните, ако не противоречи на закона и добрите нрави.

ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба и отговорите надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК писмени документи.

ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане на ищеца по първоначалния иск М.Ф. и ищците по насрещния иск А. и Ф. Фикриеви по един свидетел, при режим на водене за установяване на изложените в исковата молба и насрещната искова молба твърдения, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за повече свидетели, на основание чл.159, ал.2 ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.192 ГПК, нотариус Зоя А., с рег. №225 в НК да представи, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, преписките по  издаване на НА за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка №44, том IV, рег. № 3248, дело №606/2018г. и  № 153, том IV, рег. №3216, дело №706/2016г. по описа на нотариуса.

ОТЛАГА произнасянето по направеното искане за СТЕ за датата на съдебно заседание, след изясняване фактическата страна на спора и след събиране становището на страните.

УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, а от постъпилия отговор на насрещната страна.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: