Р
Е Ш Е
Н И Е № 260051
гр.
Пловдив , 13.01.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав, в закрито заседание
на 13.01.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
разгледа докладваното от
съдията Михова гр.д. №3076 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,ал.2,т.6 от ГПК.
Образувано по жалба, подадена от П.Р.Н., ЕГН
**********, Г.Р.Н., ЕГН ********** и Г.Р.Н., **********,
длъжници по изп. дело
№815/2015г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, против постановление на съдебния изпълнител от 29.09.2020г. , с
което е оставено без уважение искането им
за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК.
В жалбата се твърди, че
оспорваното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателите
поддържат, че от 01.06.2015г.- датата
на конституиране на държавата като присъединен
взискател до 09.03.2018г. по делото не са били извършвани
същински изпълнителни действия. Поддържат, че
спиране на изпълнението по чл.432,ал.1,т.3 от ГПК не е довело
до спиране и на срока по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.Твърдят,че спирането на изпълнението по силата на закона
при смърт на длъжника не дава възможност
за процесуално бездействие на взискателя и не
препятства инициативата му за посочване
на наследници на починалия длъжник и
възможността му да насочи изпълнение спрямо тях. Искането до съда е да
бъде отменен отказът на съдебния
изпълнител и същият задължен да
прекрати изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Претендират се направените в настоящето
производство разноски.
Взискателят „СГ Груп“ ООД – гр. София и присъединеният взискател
– Държавата чрез НАП, ТД Пловдив, не вземат
становище по жалбата.
В писмените си мотиви по чл. 436,
ал. 3 от ГПК ЧСИ Константин Павлов излага доводи за
неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните
по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от
легитимирани лица – длъжници в изпълнителното
производство, в законоустановения
срок по чл.436,ал.1 от ГПК , срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Изпълнително дело №815/2015г. по
описа на ЧСИ К.Павлов, е образувано по молба с вх. № 12762/19.03.2015г. на „Фронтекс интернешънъл“ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 11.11.2010г., издаден по ч.гр. д. № 10095/2010г. по описа на
РС Пловдив, срещу длъжника З. И. Н., ЕГН:**********, за непогасено парично
задължение по договор за кредит от 08.11.2007г. На 15.01.2020г. като взискател по
делото е конституирано дружеството „СГ Груп“ ООД, придобило вземането срещу
длъжника на основание договор за продажба и прехвърляне на вземания от
07.03.2019г.
С молбата за образуване на
изпълнителното производство, на основание чл. 18 ЗЧСИ взискателят
е възложил на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на
длъжника.
На 01.06.2015г. , на основание
чл.458 от ГПК, държавата е присъединена
като взискател по делото за непогасените от длъжника
задължения съгласно удостоверение вх. № 24982/01.06.2015г. от ТД на НАП
Пловдив. С разпореждане на съдебния изпълнител
от 06.02.2017г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника за 11.04.2017г. След извършване на справки от
съдебния изпълнител за имущественото състояние на длъжника и от служба ГРАО, на
22.01.2018г. е установено по делото ,че длъжникът е починал на 10.01.2017г.На 29.01.2018г.
по делото е постъпило изисканото удостоверение за наследници от Община Пловдив и на същата дата, на основание чл.429,ал.2 от ГПК , като длъжници по делото са конституирани наследниците по закон на длъжника и негови
деца- П.Р.Н., Г.Р.Н.
и Г.Р.Н., до които са изпратени ПДИ от съдебния изпълнител. На 09.03.2018г., на
основание чл.458 от ГПК , държавата е присъединена като взискател
по делото за непогасените от новоконституираните длъжници публични вземания.
При така установеното, Пловдивският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителния процес
взискателят има задължението със своите действия да поддържа неговата
висящност, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на
изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване.
Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това дали е
поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител,
дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този
изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за
тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да
повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това
и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на
изпълнителното производство да отправя искане до съдебния изпълнител да извърши
определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две
години, води до неговото прекратяване. Прекратяването на производстввото става ех 1еgе с изтичане на двугодишния срок
и актът на частния съдебен изпълнител има декларативно действие.
Прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В случая е спорен въпросът: при
спряно изпълнително производство по реда на чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК, поради
смърт на длъжника , спират ли да текат
всички процесуални срокове, включително този по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК.По
спорния до делото въпрос е постановено Решение № 20 от 01.07.2013 г по
т.д. № 1014/2011 г. , II отд. , в което е посочено, че производството по делото се
спира в случай на смърт на
някоя от страните. Спирането на делото в случай
на смърт на някоя от
страните е по силата на закона
и не е обусловено от наличието или
не на постановен
в тази насока изричен съдебен акт. Закономерна последица от спиране на производството
по делото, разпоредена от чл.61 ГПК е, че от същия
този момент спира течението на всички процесуални
срокове - законни и съдебни, вкл. започналите да
текат, но още неизтекли такива.Това
от своя страна
означава, че страните не могат
да извършват никакви процесуални действия по движение
на делото, процесуални действия не може да
извършва и съдът. Спряното производство се възобновява по искане на наследниците
или служебно от съда след
отпадане на пречките за движението
му-конституиране на наследниците на починалата
страна. Последиците от възобновяване
на производството са започването му от онова
процесуално действие, при което е било
спряно, като сроковете, чието течение е било прекъснато, поради постановеното спиране, започват да текат
след възобновяване на производството, но занапред.
Цитираното
от жалбоподателите решение №
45/30.03.2017 г. гр.д. № 61273/2016 г. ВКС IV г.о., не е
приложимо в настоящата хипотеза, тъй като касае случаите, при които
изпълнителното производство е спряно по молба на взискателя по
чл.432, т.2 ГПК, какъвто не е процесния случай.
Изложените
съображения налагат
извода, че от 01.06.2015г. - последното
изпълнително действие , което е
прекъснало срока по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК с конституиране на държавата като присъединен взискател, до смъртта на длъжника – на 10.01.2017 г. не е
изтекъл период от две години, в който взискателят да
е бездействал. От този момент /10.01.2017 г./ изпълнителното дело е било спряно
по силата на закона, съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК до конституирането на
наследниците на длъжника Златина Н. с
постановено от съдебния изпълнител разпореждане на 29.01.2018 г. От този момент
до посочената от жалбоподателите
дата-09.03.2018г. и до 10.09.2020г.-датата на която длъжниците
са подали молба до съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното
производство на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, по която е постановен на 29.09.2020г. обжалвания отказ, също не е изтекъл визирания в посочената разпоредба двугодишен срок и не са
налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство.
Всяко
едно от предприетите действия, съгласно
приложения препис от изпълнителното дело - конституиране на държавата като присъединена
взискател за непогасените от длъжниците публични вземания на 09.03.2018г.;
конституирането на 15.01.2020г. на „СГГруп“ООД като взискател по изпълнителното дело, съгласно молба от
10.12.2019 г., поради настъпило частно правоприемство
и обективираното в същата молба искане за налагане на конкретен изпълнителен способ
– запор върху банкови сметки на длъжниците; налагане
на запор на банковата сметка на
длъжника Г.Н. в „Райфайзенбанк
България“ЕАД , с връчено на 20.01.2020г. запорно
съобщение, на длъжниците Г.Н. и
Г.Н. в „Първа Инвестиционна Банка“АД , с връчени на 17.01.2020г. запорни съобщения, са прекъсвали срока по чл.433,ал.1, т.8
от ГПК и не е настъпило прекратяване на изпълнителното
дело на твърдяното от длъжниците основание. Следователно липсват основания
да се приеме, че взискателят е бездействал и не е
изпълнявал задължението си за поддържане висящността
на изпълнителния процес в продължение на повече от две години.
Предвид гореизложеното постановлението на съдебният изпълнител, с
което е оставил без уважение искането на жалбоподателите за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е правилно и
законосъобразно, а жалбата следва да се остави без уважение, като неоснователна.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 272602/11.12.2020г. при регистратурата на ОС-Пловдив, подадена от
П.Р.Н., ЕГН **********, Г.Р.Н., ЕГН **********
и Г.Р.Н., **********, длъжници по изп. дело №815/2015г. по описа на ЧСИ Константин Павлов,
против постановление на съдебния
изпълнител от 29.09.2020г. , с което е оставено без уважение искането им за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/
2/