Определение по дело №398/2022 на Административен съд - Кюстендил

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№                                           42                 26.01.2023г.                                       град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и шести януари                                           две хиляди двадесет и трета година

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                           Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 398 по описа за 2022г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Съдебният акт е постановен на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК.

Делото е образувано въз основа на молба, с характер на жалба и приложено към нея заявление от Р.Г.К., ЕГН ********** *** срещу решение №10-РД06-0027/25.11.2022г. на директора на РДСП – Кюстендил. С посоченото решение органът е отхвърлил жалба вх.№1004-94Р-00-2452/07.11.2022г. на К. срещу заповед №ЗСП/Д-КН/6673/25.10.2022г. на директора на ДСП – Кюстендил.

С определение №10/05.01.2023г. съдът е предоставил правна помощ на жалбоподателя във вид на процесуално представителство от адвокат при условията и реда на 21, т.2, чл.23 и чл.25, ал.1 от ЗПП, а с разпореждане №48/12.01.2023г. съдът е назначил адв.В.М. *** за процесуален представител на жалбоподателя. С посоченото разпореждане, при условията на чл.158, ал.1 от АПК съдът е оставил без движение молбата на К., по която е образувано делото, и е указал на оспорващия лично и чрез адв.М. в 7-дневен срок от получаване на съобщенията да отстрани констатираните от съда нередовности по оспорването, като посочи предмета на делото, т.е. кой акт се оспорва и на кой административен орган и да формулира годен петитум по оспорването, съобразявайки указанията на съда в мотивите на разпореждането. Указанията на съда в мотивите на разпореждане №48/12.01.2023. касаят приложение на правилото за съдебно оспорване по чл.13, ал.6 от ЗСП, според което при отхвърляне на жалба срещу заповед на директора на ДСП, тази заповед на директора на ДСП подлежи на обжалване пред административния съд по реда на АПК, а не решението на по-горестоящия административен орган в лицето на директора на РДСП. Съдът е указал на оспорващия, че в случая по делото, заповедта на директора на ДСП е с №ЗСП/Д-КН/6673 от 25.10.2022г.

Съобщенията с указанията на съда са връчени на жалбоподателя на 13.01.2023г. и на адв.М. на 16.01.2023г.

В сроковете за отстраняване на нередовностите по двете съобщения, с вх.№235/19.01.2023г. е постъпила молба-допълнение от адв.М. като представител на К., в която се сочи като предмет на делото решение №10-РД-0027/25.11.2022г. на директора на РДСП – Кюстендил. Формиран е петитум за отмяна на решението на директора на РДСП – Кюстендил.

С оглед уточнението в молбата-допълнение от адв.М., предмет на оспорване по делото е решение №10-РД06-0027/25.11.2022г. на директора на РДСП – Кюстендил. С посоченото решение обаче директорът на РДСП – Кюстендил е отхвърли жалбата на К. срещу заповедта на директора на ДСП – Кюстендил, касаеща отказ за отпускане на еднократна помощ при инцидентно възникнали нужди по чл.16, ал.1 от ППЗСП. Нормата на чл.13, ал.6 от ЗСП изрично указва кой съдебен акт подлежи на съдебно оспорване в посочената хипотеза и това не е решението на по-горестоящия административен орган, а заповедта на директора на ДСП – Кюстендил. Подобно указание се съдържа и в решението на по-горестоящия административен орган. Подавайки жалбата срещу решението на директора на РДСП – Кюстендил, К. е сезирал съда с искане за съдебен контрол на административен акт, който не подлежи на оспорване. Правилото на чл.13, ал.6 от ЗСП е в съответствие с нормите на чл.98, ал.2 и чл.145, ал.2, т.2 от АПК, според които решението на по-горестоящия административен орган подлежи на съдебен контрол само когато с него е изменен първоначалния административен акт или същият е отменен и въпросът е решен по същество, какъвто не е процесния случай.

            Въпреки предоставената от съда възможност, жалбоподателят не е насочил жалбата срещу подлежащия на оспорване акт. Жалбата е насочена срещу акт, който не подлежи на съдебно оспорване и който сам по себе си не засяга по неблагоприятен начин правната му сфера.

            Отсъствието на абсолютните положителни процесуални предпоставки за възникване правото на съдебно оспорване обуславя недопустимостта на съдебното производство в хипотезите на чл.159, т.1 и т.4 от АПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата с приложеното към нея заявление от Р.Г.К. /с посочени лични данни/, уточнени в молба-допълнение вх.№235/19.01.2023г. от адв.М. като процесуален представител на К. срещу решение №10-РД06-0027/25.11.2022г. на директора на РДСП – Кюстендил.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №398/2022г. по описа на КАС.

            Определението подлежи на обжалване от страните с частни жалби пред ВАС в 7-мо дневен срок от уведомяването им.

            Определението да се съобщи на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: