РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 16.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на осемнадесети април през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №8103 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание
по чл.422 ГПК.
Ищецът “А1 България” ЕАД гр. София (предишно наименование “Мобилтел” ЕАД),
представляван от гл. изп. директор Александър Василев Димитров и изп. директор
Младен Маркоски, чрез процесуалния си представител твърди, че на 11.06.2015г. е
сключил с ответницата ЗП М Д К договор за мобилни услуги №М4598024, по силата
на който тя е станала абонат на дружеството. С Приложение №1/11.06.2015г. към
договора абонатът е активирал услугата Мтел Ауто Контрол за срок от две години
за два броя мобилни номера: ********** и ********** с месечна абонаментна такса
16.58 лв без ДДС за всеки от тях. Срокът на ползване на услугите, активирани
при условията на това Приложение изтича на 11.06.2017г. На 27.06.2016г.
абонатът е активирал по договора същата услуга Мтел Ауто Контрол за срок от две
години за още два броя мобилни номера: ********** и ********** с месечна
абонаментна такса 16.58 лв без ДДС за всеки от тях. Приложението по договора за
тези мобилни номера изтича на 27.06.2018г. За използваните мобилни услуги
мобилният оператор е издавал фактури, които М К е изплащала до месец август
2017г., след което е спряла плащането. За ползваните от нея услуги издал следните
дължими фактури: №*********/26.09.2017г. за сумата 79.58 лв с падеж
26.10.2017г.; №*********/26.10.2017г. за сумата 79.58 лв с падеж 25.11.2017г.;
№*********/27.11.2017г. за сумата 79.58 лв с падеж 27.12.2017г.;
№*********/28.12.2017г. за сумата 94.86 лв с падеж 27.01.2018г.;
№*********/26.01.2018г. за сумата 79.58 лв с падеж 25.02.2018г. и
№*********/26.02.2018г. за сумата 42.62 лв с падеж 28.03.2018г. Тъй като
абонатът не е изпълнил задължението си да заплати фактурираните услуги на обща
стойност 455.80 лв, прекратил договора и на основание чл.9.3.1 от Приложение
1/27.06.2016г. за мобилни номера ********** и ********** начислил неустойка в
размер на всички стандартни месечни такси без отстъпка до края на срока на
договора за всеки мобилен номер. За всеки един от посочените мобилни номера
издал фактурите №*********/10.03.2018г. за 49.74 лв и №*********/10.03.2018г.
за 49.74 лв. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №7035/2018г. на Русенски
районен съд. Тъй като длъжникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, моли да се признае за установено по отношение на ЗП М Д К, че му
дължи сумата общо 555.28 лв, от която 455.80 лв за незаплатени задължения по договор
за мобилни услуги №М4598024/11.06.2015г. за периода 26.09.2017г. –
26.02.2018г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане и
99.48 лв неустойка за неизпълнение на договор №М4598024/11.06.2015г., заедно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане, както да му заплати направените разноски по настоящото производство.
Ответницата Земеделски производител М Д К заявява становище за неоснователност на
иска. Заявява, че няма задължения към ищеца по издадени фактури.
По делото са представени писмени доказателства и е приложено ЧГД №7035/2018г. на Русенски районен съд.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от данните по ч. гр. дело №7035/2018г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК
на 19.10.2018г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
М Д К за сумите 455.80 лв главница по Договор
за ползване на мобилни услуги М4598024/11.06.2015г., заедно със законната лихва
от 17.10.2018г. до окончателното изплащане, 99.48 лв неустойки и за 325 лв
разноски. Тъй като ответницата е направила възражение в законоустановения срок,
съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Страните по делото са сключили договор от 11.06.2015г.,
по силата на който ищецът “А1 България” ЕАД гр. София (предишно наименование
“Мобилтел” ЕАД) е предоставил на ответницата ЗП М Д К мобилни услуги, съгласно избрания
от абоната тарифен план и условия за ползване на услугата Мтел Ауто Контрол,
посочени в Приложение 1 към договора. Срокът за ползване на услугите, посочени
в Приложението е 24 месеца за два броя мобилни номера: ********** и **********
с месечна абонаментна такса 16.58 лв без ДДС за всеки от тях и изтича на
11.06.2017г. На 27.06.2016г. абонатът е активирал по договора същата услуга
Мтел Ауто Контрол за срок от нови 24 месеца за още два броя мобилни номера:
********** и ********** с месечна абонаментна такса 16.58 лв без ДДС за всеки
от тях, който изтича на 27.06.2018г.
За задълженията на ответницата във връзка с
предоставените й мобилни услуги по посочения договор мобилният оператор е издал
следните фактури: №*********/26.09.2017г. за сумата 79.58 лв, №*********/26.10.2017г.
за сумата 79.58 лв, №*********/27.11.2017г. за сумата 79.58 лв, №*********/28.12.2017г.
за сумата 94.86 лв, №*********/26.01.2018г. за сумата 79.58 и №*********/26.02.2018г.
за сумата 42.62 лв. Общият сбор на задължението по фактурите възлиза на 455.80
лв.
Тъй като
не е постъпило плащане в определените срокове, “А1
България” ЕАД е прекратило
договора и на основание чл.9.3.1
от Приложение 1/27.06.2016г. има право да получи неустойка
за мобилни номера ********** и ********** в размер на всички стандартни месечни
такси без отстъпка до края на срока на договора за всеки мобилен номер. За
всеки един от посочените мобилни номера Операторът начислил неустойка и издал фактурите №*********/10.03.2018г. за
49.74 лв и №*********/10.03.2018г. за 49.74 лв.
От приложената на л.62 Справка от системата на А1 се
вижда, че в полза на дружеството-ищец на 15.02.2019г. са внесени общо 555.28 лв
по фактури №№ *********/10.03.2018г., *********/10.03.2018г., *********/26.09.2017г.,
*********/26.10.2017г., *********/27.11.2017г. *********/28.12.2017г.,
*********/26.01.2018г. и *********/26.02.2018г. След постъпилото плащане е
погасено задължението в общ размер на 455.80 лв главница за месечни такси за
ползвани услуги и 99.48 лв неустойки за неизпълнение на договор, като
незаплатените задължения са в размер на законната лихва от 17.10.2018г. до
изплащане на задължението – 15.02.2019г., 25.00 лв държавна такса и 300 лв
юрисконсултско възнаграждение по ЧГД №7035/2018г. на РРС.
В съдебно заседание с определение от 18.04.2019г. на
основание чл.233, изр.1, предл.2 ГПК съдът е прекратил производството по делото
само относно исковете за установяване вземането на ищеца за сумите 455.80 лв за
незаплатени задължения по договор за мобилни услуги №М4598024/11.06.2015г. за
периода 26.09.2017г. – 26.02.2018г. и 99.48 лв неустойка за неизпълнение на
договор №М4598024/11.06.2015г., поради отказ от същите искове.
Предмет на настоящото производство остават
задълженията за законна лихва върху сумите 455.80 лв и върху 99.48 лв, считано
от 17.10.2018г. до 15.02.2019г., както и разноските по ЧГД №7035/2018г. на РРС в размер на 25.00
лв държавна такса и 300 лв юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.4 ГПК. Законодателното
разрешение е в интерес на кредитора, тъй като свързва настъпването последиците
от предявяване на иска с момент, предхождащ упражненото материално право с
подаване на искова молба, като материалноправните последици се изразяват и в право
на законни лихви. В т.см. съдът съобрази даденото тълкуване на закона в Тълк.
реш. №4/18.05.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №4/2013г., т. 9.
Съгласно даденото тълкуване на закона в т.10в на Тълк. реш. №4/18.05.2014г.
на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №4/2013г, предмет на делото по установителния иск е
съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, издадена за парична
сума, за заместима вещ или за предаване на вещ - чл.410, ал.1 ГПК. Вземането на кредитора
съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в
заповедта съгласно чл.412, т.6 ГПК. Разноските в заповедното
производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично
разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за
изпълнение - чл.412, т.6 ГПК.
Искът за заплащане на
законна лихва е частично основателен.
В исковата молба ищецът претендира законна лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение върху сумите 455.80
лв за незаплатени задължения по договор за мобилни услуги
№М4598024/11.06.2015г. и върху сумата 99.48 лв неустойка за неизпълнение на
договор №М4598024/11.06.2015г.
Във връзка с извършеното от ответницата плащане на
исковите суми с молба вх. №13455/29.03.2019г. ищецът чрез пълном. адв. И.Й. уточнява, претенцията
си за законна лихва за забава, както следва 15.45 лв законна лихва върху сумата
455.80 лв от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 17.10.2018г. до датата на окончателното плащане –
15.02.2019г. и 3.37 лв законна лихва върху сумата 99.48 лв от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
17.10.2018г. до датата на окончателното плащане – 15.02.2019г.
От приложената на л.63 електронна справка за изчисляване на лихва с
програмен продукт на НАП се установява, че законната лихва върху сумата 455.80 лв за
периода от 17.10.2018г.
до 15.02.2019г. е в размер на 15.45 лв.
Ответницата
не е представила доказателства, че е изпълнила задължението си да заплати на
ищеца изтеклата
законна лихва върху сумата 455.80 лв от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК е основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено съществуването на
вземането на ищеца
за сумата 15.45 лв законна лихва върху сумата 455.80 лв за периода от 17.10.2018г.
до 15.02.2019г. Съгласно нормата на чл.214, ал.2 ГПК, не се смята за увеличение
на иска прибавянето на изтекли лихви след неговото предявяване (чл.422, ал.1 ГПК). Искът по чл.422 ГПК за сумата 3.37 лв законна лихва върху сумата 99.48 лв
за периода 17.10.2018г. до 15.02.2019г. следва да се отхвърли, тъй като вземането
не е посочено в заповедта за изпълнение съгласно чл.412, т.6 ГПК.
Ответницата
дължи на ищцовото дружество разноски по ЧГД №7035/2018г. на РРС за държавна такса 25 лв и 300 лв
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК,
ответницата следва да заплати на ищеца 75
лв разноски за държавна
такса по делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “А1 България” ЕАД, със седалище и адрес
на управление в гр. София, район Илинден, ул. “Кукуш” 1, представлявано от гл. изп. директор Александър Василев Димитров и изп. директор Младен
Маркоски,
ЕИК *********, към Земеделски производител М Д К, ЕГН **********, със седалище и адрес на управление в
гр. Русе, ул. “П. Хитов” №3, вх.1, ет.3, за сумата 15.45 лв законна лихва върху
сумата 455.80 лв за периода от 17.10.2018г. до 15.02.2019г., като ОТХВЪРЛЯ
същия иск за сумата 3.37 лв законна лихва върху сумата 99.48 лв за периода
17.10.2018г. до 15.02.2019г.
ОСЪЖДА Земеделски
производител М Д К да заплати на “А1 България” ЕАД сумите 325 лв разноски по ЧГД
№7035/2018г. на Русенски районен съд,
както и 75 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: