Решение по дело №732/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 7
Дата: 8 март 2021 г. (в сила от 8 март 2021 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20202150100732
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. гр.Несебър , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Валери В. Събев
при участието на секретаря Диана И. Каравасилева
като разгледа докладваното от Валери В. Събев Гражданско дело №
20202150100732 по описа за 2020 година
Предявени са искове по чл. 266 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца „А.Г.” ЕООД срещу ответника „А.Х.“ ЕАД, са предявени искове за присъждане
на сумата от 10891,09 лв., представляваща незаплатен остатък от стойността на изпълнение СМР
по Договор за строителство № 6 от 04.04.2017г. и за присъждане на сумата от 962,12 лв.,
представляваща неустойка за забава по т. 6.12.3 от договора за периода 31.08.2018г. – 31.07.2020г.
Ищецът сочи, че по силата на цитирания договор се задължил (в качеството си на изпълнител) да
извърши строително-монтажни работи на обект на ответника (възложителя) – „Пристройка и
преустройство, водно огледало и преместваеми обекти на парково обзавеждане на хотел Странджа
– УПИ I, кв. 10 по плана на к. к. Слънчев бряг – изток, община Несебър“. Излага, че по силата на
договора били възложени работи, изпълнени от него качеството и в срок, описани в констативни
протоколи (акт обр. № 19) - № 1 от 13.05.2017г., № 2 от 13.05.2017г. и № 3 от 13.05.2017г.
Навежда, че била изготвена и количествено-стойностна сметка за извършените работи,
представена на инженера – консултант и управляващ проекта, като от него бил одобрен
сертификат за плащане от 13.05.2017г. Сочи, че на 09.06.2017г. били издадени констативни
протоколи № 4 на стойност от 28 778,80 лв. без ДДС, № 5 на стойност 4 274,55 лв. без ДДС и № 6
на стойност 2253,66 лв. без ДДС, които били одобрени от инженера – консултант. Твърди, че за
общата стойност на извършените работи била издадена фактура № 413 от 30.08.2018г. за сумата от
37 891,09 лв. с включен ДДС, в която били включени дължимите за възстановяване на изпълнителя
гаранции за качество и изпълнение. Сочи, че по фактурата било извършено частично плащане на
сумата от 8000 лв. на 23.11.2018г., съгласно споразумение между страните, по което изпълнителят
се задължил да изплати пълния размер на остатъка от задължение до 15.02.2019г. Излага, че били
извършени още 2 частични плащания: 5000 лв. на 17.04.2019г. и 14 000 лв. на 23.07.2019г. Твърди,
че е останал незаплатен остатък от 10 891,09 лв. Развива съображения за дължимост и на неустойка
1
по т. 6.12.3 от договора. С тези доводи моли претенциите да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е депозиран отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до извод, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Съображенията за
този извод са следните:
От справка в търговския регистър се установява, че седалището и адреса на управление на
ответника се намират в к.к. „Слънчев бряг”, х-л „А.Х.”. С разпореждане от 12.10.2020г. съдът е
разпоредил на ответника да се изпратят препис от исковата молба, ведно с доказателствата. С
разпореждането ответникът е предупреден за последиците по чл. 238 ГПК. Съобщението е
връчено редовно на адреса на седалището на дружеството на 21.12.2020г. (видно от разпореждане
№ 2147 от 29.12.2020г., постановено по делото, с което е прието, че съобщението следва да се
счита за връчено по реда на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 от ГПК на дата 21.12.2020г.). В дадения
срок не е подаден отговор на исковата молба. Впоследствие на адреса на седалището на
дружеството е изпратена призовка за откритото съдебно заседание на 04.03.2021г. Седалището на
дружеството ответник е посетено от съдебния връчител на 02.02.2021г., 13.02.2021г. и 16.02.2021г.
При посещенията не е открит офис на дружество. На 16.02.2021г. е залепено уведомление. При
тези данни съдът е приел, че съобщението за насроченото заседание за 04.03.2021г. е връчено
редовно по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК (дори не е било нужно да се лепи повторно уведомление с
оглед изричната разпоредба на чл. 50, ал. 4, изр. 2 от ГПК). От изложеното може да се направи
извод, че въпреки редовното връчване на книжата по делото ответникът не е подал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Наред с това въпреки редовното си призоваване
ответникът не се е явил в съдебното заседание, проведено на 04.03.2021г., като не е депозирал по
делото молба за разглеждането му в негово отсъствие. Същевременно в първото по делото
съдебно заседание ищецът е поискал постановяването на неприсъствено решение (чрез изявление
на процесуалния си представител). Т.е. всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК са налице.
При това положение съдът достигна до извод, че са изпълнени изискванията на чл. 239, ал. 1 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Това е така, тъй като с
разпореждането от 12.10.2020г. на ответника са указани последиците на чл. 238, ал. 1, като това
разпореждане му е връчено, ведно с исковата молба и доказателствата към нея.
Освен това предявените искове са вероятно основателни, тъй като посочените в исковата
молба обстоятелства (описани по-горе) се подкрепят от представените писмени доказателства –
договор за строителство, констативни протоколи, заявления за актове за междинно плащане,
фактура от 30.08.2018г. и споразумение (двустранно подписано) за останалите дължимите
задължения по фактурата. Така описаните доказателства установяват (по начина, предвиден в чл.
239, ал. 1, т. 2 от ГПК) фактите от фактическия състав на предявените искове, за които е
разпределена и доказателствена тежест на ищеца.
С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника, поради което предявените искове следва да се уважат
изцяло. Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на основание чл. 239, ал. 2
ГПК.
2
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него
разноски, съобразно представения списък (на л. 62 от делото).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.Х.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление в к.к. „Слънчев бряг”,
х-л „А.Х.”, да заплати на „А.Г.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
бул. „Д.“ № **, вх. 1, ет. 5, на основание чл. 266 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 10891,09
лв., представляваща незаплатен остатък по фактура № 413 от 30.08.2018г. от стойността на
изпълнени СМР по Договор за строителство № 6 от 04.04.2017г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
сумата от 962,12 лв., представляваща неустойка за забава по т. 6.12.3 от договора за периода
31.08.2018г. – 31.07.2020г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1485,64 лв.,
представляваща разноски по делото, от които 485,64 лв. – платена държавна такса и 1000 лв. –
платено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3