РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Пловдив, 08.01.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2599 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.27, ал. 5 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл.166, ал.2 от Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба на М.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против Акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/5920#2/13.08.2020г., издаден от заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие” – гр. София, с който на
основание чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б.”в” от Наредба № 11 от 06.04.2009г. по
отношение на жалбоподателя е определено публично държавно вземане в общ
размер на 11859,86 лева, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания” направление „Биологично
растениевъдство” за кампании 2009, 2010, 2011 и 2012г. във връзка с подадено от
М.Д.Д. общо заявление за плащане на площ за 2009 г. с
УИН 16/220509/48021; за 2010 г. с УИН 16/090610/82118; за 2011 г. с УИН 16/030611/03176
и за 2012г. с УИН 16/070612/20164. В жалбата са твърди незаконосъобразност и неправилност
на оспорения акт като се поддържа, че установените публични задължения са
погасени по давност. Визира се чл. 58, пар. 1 от
Регламент
№ 1306/2013 (ЕС). Сочи се също, че актът е издаден без правно основание, тъй
като нормите на Регламент (ЕС) № 65/2011 г., Регламент (ЕС) № 1122/2009 г.
и Регламент (ЕС) № 937/2012 г. са с прекратено действие от 31.12.2014 г. Като
самостоятелно основание за отмяна се сочи и неправилно определен адресат на
задължението в АУПДВ.
3. Ответникът – заместник изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуалния си представител юрисконсулт м,
поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира са присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения за
това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите:
6. М.Д.Д. е регистриран с
Уникален регистрационен номер /УРН/ 384394 в Интегрираната
система за администриране и контрол /ИСАК/ и е одобрен за участие по мярка
214 „Агроекологични плащания” направление „Биологично растениевъдство” с пет
годишен ангажимент по заявление с УИН 16/220509/48021 от 2009 г. и 2010г. Д. е подал заявления за агроекологични
плащания /АП/ 07 и 10 за 2009 г.; АП 07,08 и 10 - през 2011г. и АП 02, 03 и 05
- през 2012 г.
Между страните не се формира спор, че на Д. са изплатени следните
субсидии по УРН 384394:
за кампания 2009 г. по АП 07 – 5855,16 лв. и АП 10 – 2566,79 лв.; за 2010 г. по
АП 07 – 6761,40 лв. и АП 10 – 3411,31 лв.; за 2011 г. по АП 07 – 8326,82 лв.,
АП 08 – 19219,49 лв. и АП 10 – 3986,70 лв.; за 2012 г. по АП 02 – 0,00 лв., АП
03 – 9171,63 лв. и АП 05 – 0,00 лв.
Страните не
спорят също, че Д. не е представил документ или сертификат, удостоверяващ съответствието
на произведената растителна продукция от подпомогнатите площи с правилата на
биологичното производство – задължение по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11
от 06.04.2009г. В тази връзка е издадено Уведомително писмо изх. № 01-6500/7364 от 02.10.2014 г. за прекратяване на
поетия агроекологичен ангажимент по УРН 384394 за кампания 2013 г. по мярка 214
от ПРСР 2007 – 2013г. Финансовата помощ е отказана на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредба № 11
от 06.04.2009г. във вр. с Регламент (ЕС) № 65/2011 г. и Регламент (ЕС) № 1698/2005
г. Писмото е получено от надлежно упълномощен представител на оспорващия /л.111/
- Делян Неделев Д., срещу подпис на 08.10.2014г. По
делото не са ангажирани доказателства посоченият административен акт да е бил
обжалван.
7. След влизане в сила на акта, обективиран
в Уведомително писмо изх. №
01-6500/7364 от 02.10.2014 г., административният орган с писмо изх. № 01-6500/5920/15.08.2018
г. е уведомил оспорващия, че открива производство по издаване на АУПДВ.
Съобщението е получено от адресата, чрез пълномощника Делян Д., на 29.08.2018 г.
По делото не са ангажирани доказателства земеделският производител да е подал
възражения в указания му 7 – дневен срок. Не се установява и посочените в
писмото публични вземания да са били доброволно погасени.
8. С оспореният в настоящото
производство АУПДВ № 01-6500/5920#2/13.08.2020 г., на
основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. „в“ от Наредба № 11 от 06.04.2009г., административният
орган е установил на М.Д.Д. публични задължения въз
основа на влезлия в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент изх. № 01-6500/7364 от
02.10.2014 г. Ответникът е определил задълженията по основание и размер и е
наложил санкция по реда на чл. 18, ал. 4, буква „в” от Наредба
№ 11 от 06.04.2009г. в общ размер на 11859,86 лв. представляващи 20 % от
59299,30 лв. - общо изплатената на оспорващия сума за кампании 2009 – 2012 г.
по мярка 214 от ПРСР 2007 – 2013г. На стр. 2 в мотивите на АУПДВ №
01-6500/5920#2/13.08.2020 г. е записано, че в съответствие с чл. 18, ал. 4,
буква „в“ от Наредба № 11 от 06.04.2009г., Борис Димитров Георгиев следва да
възстанови 20 % от 59299,30 лв., които
се равняват на 11859,86 лв.
9. Оспорващият не
ангажира доказателства да е изпълнил задължението си по чл. 37, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 11 от 06.04.2009г., респ. да са били налице обективни пречки за това по смисъла на чл. 18, ал. 6 от
Наредба № 11 - форсмажорни или
изключителни обстоятелства. Не се представят и доказателства определеното по
основание и размер публично вземане да е доброволно погасено.
10. За удостоверяване компетентността си да
издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 03-РД/715/27.06.2017
г., с която изпълнителният директор на ДФЗ му е делегирал правомощията да издава
и подписва писма за откриване на производства по установяване на публични
държавни вземания както и да издава и подписва АУПДВ по всички схеми и мерки за
директни плащания, посочени в чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията
и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.
IV. За правото:
11. Според чл. 1 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания (приложима редакция към
ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г.) сред мерките за директни плащания, под т. 25 е
включена и мярка 214
„Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013 (АЕП). Редът за подпомагане
по тази мярка е разписан в Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214
"Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007-2013 г. С нормата на чл. 7, ал. 1 вр. ал. 2 от
Наредба № 11 е въведено императивно задължение за
кандидатите за подпомагане по мярка 214 да извършват земеделска дейност, респ.
да подават заявления по мярката за период най-малко пет последователни години от началото на годината на подаване на
"Заявление за подпомагане". Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 подпомаганите лица по подмярка "Биологично земеделие" са длъжни до 30
септември на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването
на първото одобрено заявление за подпомагане най-малко веднъж да са получили
сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях
растителни или пчелни продукти с правилата на биологичното производство.
Според чл.
80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година
за определяне
на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно
кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и
контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители,
предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) №
1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за
подпомагане на лозаро-винарския сектор, в случай на
извършване на недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната
сума заедно с лихвата, изчислена в съответствие с параграф 2 - лихва се
начислява за периода между уведомяването на земеделския производител за
възникване на задължение за възстановяване и самото възстановяване или
приспадане.
Правилата на
чл. 5, пар. 1 и 2 от Регламенти (ЕС) № 65/2011
предвиждат, в случай на извършване на недължимо плащане, бенефициерът
да възстанови въпросната сума заедно с лихвата, изчислена за периода между
уведомяването до бенефициера за възникване на
задължението му да възстанови сумата и действителното възстановяване или
приспадане на сумата. Според чл. 18, т.1, б. „Б“ от същия регламент, исканата
помощ се намалява или отказва, когато не се изпълняват критерии за допустимост, различни от
тези, свързани с декларираните размер на площите или брой на животните. В
случай на многогодишни плащания намаления, изключвания и възстановявания на
помощи са прилагат и за сумите, вече изплатени през предишните години за този
ангажимент.
Според чл. 43
от Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г., въпреки отмяната
на Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията и Регламенти (ЕС) № 65/2011 на Комисията, считано от 1 януари
2015 г., тези регламенти продължават да се прилагат спрямо заявленията за
помощи за директни плащания, подадени по отношение на премийни периоди с начало
преди 1 януари 2015 г.; исканията за плащане, подадени във връзка с 2014 г.;
както и системата за контрол и административните санкции по отношение на
задълженията на земеделските стопани за кръстосано съответствие съгласно
членове 85у и 103щ от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (24).
На
национално равнище последица от неизпълнението на задължението по чл. 37, ал.
1, т. 3 е предвиденото в нормата на чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. ал. 4 от Наредба № 11, а именно Държавен фонд „Земеделие"
прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват
получената финансова помощ. Според ал. 4, буква „в” на посочената норма подпомаганите
лица са длъжни да възстановяват получената финансова помощ заедно със законните
лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до
годината, в която е прекратен агроекологичният
ангажимент. Размерът на санкцията до края на петата година е 20 % от общия
размер на изплатената субсидия.
Съгласно
чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП Разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми
по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз. Според ал. 5 вземанията, които възникват
въз основа на административен договор или административен акт, са публични
държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. Правилото на ал. 7 изисква дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на
критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките
от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, да се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
12. Според чл. 166,
ал. 1 и ал. 2 от ДОПК установяването
на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното
вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане,
който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в
Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не е определен
органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от
ръководителя на съответната администрация.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Правилото
на ал. 2 дефинира абсолютната погасителна давност - с изтичането на 10-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в изрично
посочените в закона случаи.
Според чл. 172, ал. 1, т. 1
от ДОПК давността спира, когато е започнало производство по установяване на
публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; а
според ал. 2 давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на
публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение.
Съгласно ал. 3 последицата от прекъсването на давността е стартиране на нов 5 –
годишен давностен срок.
13. При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира, че оспорения АУПДВ е издаден от
материално компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на
процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта
на закона. Каза се, в случая по отношение на оспорващия е налице влязъл в сила
акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент, поет с УИН 16/220509/48021 от 2009 г. Именно този акт е основанието за
издаване на АУПДВ № 01-6500/5920#2/13.08.2020 г. Фактическите и правни
основания, на които е издаден оспореният АУПДВ, са ясно посочени - прекратен с
нарочен административен акт агроекологичен ангажимент, поради неспазване на
задължението по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11. Правилата на сочените в
административния акт регламенти са развити и приложени на национално равнище в
разпоредбите на Закона за подпомагане на земеделските производители на Наредба
№ 11, които към настоящия момент са част от действащата национална правна
рамка, регулираща условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които
извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на
околната среда по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., финансирана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Публичните вземания
са установени във връзка със задължението на земеделския производител да
възстанови помощи от директни плащания по заявление, подадено преди 1 януари
2015 г., поради което правилата на Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията и
Регламенти (ЕС) № 65/2011 Комисията са законосъобразно приложени
от административния орган. В този смисъл възраженията на оспорващия са
неоснователни.
Допуснатата явна фактическа грешка в мотивите на процесния АУПДВ е
предмет на производството по чл. 62 от АПК. Същата не е от категорията на
съществените процесуални нарушения, тъй като не разколебава волята на
административния орган, отразена в диспозитива на акта, да установи публичното
държавно вземане именно спрямо М.Д.Д.. Образуваното с
Уведомително писмо изх. № 01-6500/7364 от 02.10.2014 г. производството е водено
срещу М.Д.Д., като му е гарантирано и правото да
вземе участие, като представи доказателства и възражения. При това положение не
може да има съмнение кой е адресатът на задължението по АУПДВ №
01-6500/5920#2/13.08.2020 г. Отстраняването на явната фактическа грешка не ще
доведе до различен краен резултата на производството, поради което не е налице
и соченото самостоятелно основание за отмяна на административния акт.
Неоснователни се явяват и възражението за изтекла погасителна
давност. Видно от доказателствената по делото на 08.10.2014г. оспорващият е
уведомен за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент и отказа за
финансова помощ. Актът за прекратяване не е оспорен и влязъл в сила. По смисъла
на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 11 от момента на прекратяване на
агроекологичния ангажимент за подпомогнатото лица ex lege възниква
и задължението да възстанови получената финансова помощ. В случая пет годишният давностен срок е
започнал да тече от 01.01.2015г. като до 15.08.2018 г. – датата на откриване на
производството по установяване на публичното държавно вземане, са изтекли три
години осем месеца и петнадесет дни. От 15.08.2018г. до 15.09.2019 г. давността
е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, като след този момент до
издаването на АУПДВ на 13.08.2020г. са изтекли още дванадесет месеца или общо
четири години и осем месеца. При това положение от 13.08.2020г. общата пет
годишна давност е прекъсната по реда на чл. 172, ал. 2 от ДОПК и е започнала да
тече нова давност в рамките на абсолютния десет годишен давностен срок, който
към настоящия момент не е изтекъл.
Мотивиран от
горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден и законосъобразен, поради което подадената срещу
него жалба се явява неоснователна
V. За разноските
14. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-6500/5920#2/13.08.2020г., издаден от заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – гр. София.
ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие” –
гр. София, сумата от 100 (сто) лева представляваща разноски за
юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: