№ 499
гр. Варна , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110200983 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от „МИПС - Инвестмънт“ АД гр. Варна, ЕИК *********, срещу НП
№520367-F355458 от 26.06.2020 г., издадено от зам. директор на ТД НАП Варна, с което за
нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от Закон за счетоводството (ЗСч), на въззивника е наложено
наказание имуществена санкция в размер 1920.31 лв.
Въззивинкът счита оспореното НП за постановено при съществени нарушения
на процесуалния и материалния закон и моли същото да бъде отменено. Претендира
присъждане на разноски за адвокат.
Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и
законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 17.08.2017 г. при извършена служебно справка в база данни на НАП,
служителят М.К. констатирала, че въззивното дружество не е изпълнило задължението да
публикува чрез заявление за вписване и представяне за обявяване в ТР при АВ, на годишен
финансов отчет за 2016 г. в законоустановения срок до 30.06.2017 г., както и че съответно
заявление не е подадено и към момента на извършване на проверката. При тази констатация,
до въззивника било изпратено с пощенска пратка чрез „МиБМ Експрес“ ООД съобщение
изх.№214-2562 от 17.08.2017 г. за явяване в ТП НАП Варна за съставяне на АУАН като
същото било връчено на 05.09.2017 г. на представляващия дружеството Свилен Стоянов –
член на УС. Поради неявяване в указания срок, на 16.10.2017 г. в отсъствие на представител
на въззивното дружество, спрямо същото бил съставен АУАН №F355458, в който било
посочено, че проверка от 17.08.2017 г. е установила неизпълнение на задължението за
публикуване чрез заявление за вписване и представяне за обявяване в ТР при АВ, на
годишен финансов отчет за 2016 г. в законоустановения срок до 30.06.2017 г., както и че
съответно заявление не е подадено и към датата на съставяне на акта, с което е нарушена
разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 ЗСч. За връчване на съставения АУАН до въззивника била
1
изпратена Покана изх.№214-2562-1 от 16.10.2017 г. с пощенска пратка чрез „МиБМ
Експрес“ ООД, връчена на 06.11.2017 г. на представляващия дружеството Свилен Стоянов.
Тъй като в предоставения 7-дневен срок от получаването, представител на дружеството не
се явил за връчване на НП, в последствие, въз основа на съставени Протокол изх.№64674 от
29.11.2017 г. и Протокол изх.№72087 от 13.03.2018 г. за извършени посещения от служители
на НАП на регистрирания адрес на въззивното дружество, без да е открит негов
представител, с Протокол изх.№41853 от 13.03.2018 г., е направена констатация, че
представляващ търговеца или упълномощено от него лице не е открито на регистрирания
адрес, поради което и съобразно чл.43, ал.6 ЗАНН, производството по АУАН №F355458 от
16.10.2017 г. е спряно от актосъставителя и свидетеля по съставяне на акта.
На 22.06.2020 г. служителите при ТД НАП Варна – Десислава Кръстева и
Нурен Димитрова, удостоверили заявен отказ от Свилен Стоянов – представляващ „МИПС –
Инвестмънт“ АД да получи АУАН №F355458 от 16.10.2017 г. и на 26.06.2020 г. спрямо
въззивника било издадено НП №520367-F355458, в което фактическите и правни
констатации по АУАН били изцяло въпроизведени и на въззивника било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер 1920.31 лв. Издаденото НП било
изпратено за връчване до въззивника чрез „МиБМ Експрес“ ООД с пощенска пратка №88843
от 21.07.2020 г., получена на 19.02.2021 г.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява
по категоричен начин от приобщените документи – НП №520367-F355458 от 26.06.2020 г.,
известие за доставяне от „МИБМ Експрес“ ООД от 19.02.2021 г., АУАН №F355458 от
16.10.2017 г., справка от Информационния масив на НАП, протокол изх.№41853 от
13.03.2018 г., известие за доставяне от „МИБМ Експрес“ ООД от 19.10.2017 г., протокол изх.
№72087 от 13.03.2018 г., Протокол изх.№64674 от 29.11.2017 г., покана изх.№214-2562-1 от
16.10.2017 г., покана изх.№214-2562 от 17.08.2017 г., известие за доставяне от „МИБМ
Експрес“ ООД от 31.08.2017 г., справка от НАП - база население, 3 бр. извлечения от ТР,
Декларация по чл.92 ЗКПО /образци 1010 и 1010а/, известие за недоставено писмо по ел.
поща
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – зам.
директор на ТД НАП Варна, в кръга на предоставените му правомощия съгласно Заповед
№ЗМФ-610 от 03.07.2018 г. на ИД на НАП.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен
акт:
Процесните АУАН и НП не отговарят на изискванията по чл.42, т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН за описание на датата на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и
в НП са отразени датата 17.08.2017 г., на която е констатирано неизпълнение на съответното
императивно изискване, така и крайния срок – 30.06.2017 г., до който въззивникът е бил
длъжен да подаде заявление за вписване и представяне на годишен финансов отчет за 2016
г. И въпреки отразяването на законоустановен краен срок, чието посочване може да
обуслове извод, че нарушението следва се счита за осъществено в първия работен ден след
неговото изтичане – 01.07.2017 г., тази дата не е отразена в АУАН и в НП.
Административно-наказателното производство е строго формално, като в
ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат съответните
2
актове. Изискванията на закона са поставени с цел, на наказаното лице да бъде напълно
ясно, а не да прави логически, фактически или правни изводи относно обстоятелствата, за
какво нарушение, извършено на коя дата, на кое конкретно място и при какви
обстоятелства, е наложено наказание. В този смисъл, непосочването в АУАН и в НП на
датата на извършване на твърдяното нарушение, която е основен елемент от фактическия
състав на съответното деяние, представлява съществено процесуално нарушение, доколкото
обективно препятства възможността за пълноценно и адекватно реализиране на правото на
защита на въззивника.
Напълно правилно е изтъкнато в жалбата, че датата на извършване на
нарушението е от съществено значение за защитата, включително за преценка относно
спазване на императивните срокове за образуване на административно-наказателното
производство. Но наведените от въззивника твърдения за съставяне на процесния АУАН
след изтичане на установения срок по чл.34, ал.2 ЗАНН са неоснователни. Въпреки, че
данните за изпълнение на съответното задължение са били налични в служебната
информационна система на НАП, едва при извършване на проверката от 17.08.2017 г.
контролният орган е констатирал нарушението и съответно – неговия извършител, поради
което срока за образуване на административно-наказателното производство тече от тази
дата и АУАН от 16.10.2017 г. е съставен в рамките на законоустановения срок.
Разпоредбата на чл.43, ал.6 ЗАНН допуска административно-наказателното
производство да бъде спряно, само тогава, когато след щателно издирване нарушителят не е
открит. В приобщените Протокол изх.№64674 от 29.11.2017 г. и Протокол изх.№72087 от
13.03.2018 г. е отразено, че адреса бил посетен с цел връчване на акт, но на него не бил
представляващо търговеца или упълномощено от него лице. Според настоящия състав на
съда двукратно посещение на адреса, който е посочен за седалище на юридическото лице,
в никакъв случай не покрива изискването за щателно издирване. От протоколите изобщо не
става ясно, по кое време от денонощието е посещаван адреса, макар такъв реквизит да
фигурира в бланката. Това е от съществено значение, доколкото се касае за посещение на
офис на юридическо лице с конкретно работно време. В тази връзка, ако офиса е посетен в
извън работно време, е повече от ясно, че там никой няма да бъде намерен. Остава неясно и
защо е било прието, че нарушителят е бил издирван щателно. Както бе изтъкнато,
изпратените от ТД на НАП пощенски пратки покани за явяване на представител на
дружеството за съставяне и връчване на акта, са върнати в цялост без надлежно отразяване,
лицето да е търсено на адреса и при отсъствие да е поставено на видно място уведомление
за наличието на пратка, която може да бъде потърсена и получена в офис на пощенската
служба. Липсват и доказателства, контролните органи да са направили опит да изпратят
съответните документи на посочената в търговския регистър електронна поща или да
осъществят връзка по телефон, който също е посочен в справката за дружеството. В този
смисъл, съдът намира, че съставения в отсъствие на представител на нарушителя АУАН, е
следвало да бъде връчен по реда на чл.43, ал.4 ЗАНН, което в случая не е сторено. Следва да
се отбележи, че редът за връчване на съобщения, предвиден в глава VІ от ДОПК, в това
число и връчване на съобщения в съответствие с изискванията на чл.32 ДОПК, касае
административните производства, но не и административно-наказателните такива, които се
развиват по реда на ЗАНН. При тях е приложимо тълкуването, дадено от ВС, а в
последствие и от ВКС в редица решения във връзка с чл.269, ал.3, т.2 НПК (чл.268, ал.3, т.2
НПК - отм.), приложим по препращане от чл.84 ЗАНН, според което "щателното издирване
представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни,
систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на
издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и
че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време.
Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до
един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат
3
ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито
с положителност са общинските администрации и органите на МВР." В случая актът е
следвало да бъде изпратен на поделение на МВР ("съответната служба" по смисъла на чл.43,
ал.4 ЗАНН), като служителите на МВР имат задължението по чл.43, ал.4 ЗАНН в 7-дневен
срок да връчат акта на нарушителя. След като изобщо не са били предприети действия за
връчване на акта по реда на чл.43, ал.4 ЗАНН, то не са били налице и правни и фактически
основания да се пристъпи към спиране на административно-наказателното производство по
реда на чл.43, ал.6 ЗАНН. В този смисъл наказателното постановление е било издадено след
изтичане на шестмесечния срок, визиран в чл.34, ал.3 ЗАНН – едва на 26.06.2020 г., което
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. В тази насока е
многобройната, константна и изцяло еднозначна съдебна практика на Административен съд
– Варна.
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Приобщените документи удостоверяват категорично, че въззивното дружество
е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл.38, ал.1, т.1 ЗСч, тъй като
не е изпълнило задължението си да подаде заявление за вписване и да представи за
обявяване ГФО за 2015 г. в законоустановения за това срок. Действително към настоящия
момент е действаща по-благоприятна редакция на разпоредбата по арг. от чл.3, ал.2 ЗАНН
(ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.), която предвижда по-дълъг срок вписване и
представяне за обявяване в търговския регистър - до 30-ти септември на следващата година.
Въпреки това и в този срок дружеството не е изпълнило задължението си по чл.38, ал.1, т.1
ЗСч.
Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е
обективна (безвиновна), субективната съставомерност на деянието не следва да бъде
обсъждана изобщо.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл.28
ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
Въпреки констатациите за доказаност на нарушението, при правилна
квалификация и правилно приложената санкционна норма с коректно определен минимален
размер на предвиденото наказание, при допуснатите съществени процесуални нарушения,
процесното НП следва да бъде отменено.
При този изход на спора, съобразно чл.63, ал.3 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, в
полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за
възнаграждение на адвокат в размер 436.00 лв, който, макар да надвишава установения
минимум по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при липсата на оспорване за прекомерност и на
искане от въззиваемата страна за редуциране до установения минимум, следва да бъде
присъден изцяло.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №520367-F355458 от 26.06.2020 г.,
издадено от зам. директор на ТД НАП Варна, с което за нарушение по чл.38, ал.1, т.1 ЗСч,
на „МИПС - Инвестмънт“ АД гр. Варна, ЕИК *********, е наложено наказание
4
имуществена санкция в размер 1920.31 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 ЗАНН.
ОСЪЖДА ТД НАП Варна, ЕИК 1310631880146, ДА ЗАПЛАТИ на „МИПС -
Инвестмънт“ АД гр. Варна, ЕИК *********, сумата 436.00 лв (четиристотин тридесет и
шест лева, 00 ст.), представляваща разноски за възнаграждение на адвокат, на основание
чл.63, ал.3 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5