№ 514
гр. Русе, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520200553 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. В. П., чрез адв. Г.С., подадена против
наказателно постановление № 21-1085-003492/21.12.2021г., издадено от
Началник Група към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, в частта му
по т. 1 от същото, с което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1
ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за
нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. По отношение на т. 2 от наказателното
постановление, същото в тази си част не е обжалвано и е влязло в сила.
С жалбата се ангажират твърдения, че има образувано ДП № 444/2021г.
на ОДМВР – Русе, за допуснато от жалбоподателя на същата дата ПТП и
следва на основание чл. 33 ЗАНН наказателното постановление да бъде
отменено, тъй като са налице две производства за едно и също деяние, което
според процесуалния представител на жалбоподателя представлява
съществено процесуално нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата
фактически и правни доводи. В хода и по реда на съдебните прения се
развиват съображения, че съгласно Тълкувателно решение № 3/22.12.2015г.
1
на ОСНК на ВКС не може да има две производства за едно и също деяние и в
хода на досъдебното производство, по което жалбоподателят все още не е
привлечен като обвиняем, а е разпитан само като свидетел има събрани
доказателства относно употребата на алкохол от негова страна при
допускането на автопроизшествието и се касае за едно и също деяние, поради
и което наложените с наказателното постановление наказания „Глоба“ и
„Лишаване от право да управлява МПС“ следва да бъдат отменени.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща
представител и не заема становище по същество на жалбата.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и изложени в хода
и по реда на съдебните прения фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314
НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 21-1085-003492/12.12.2021г. (бл. № 806986) против
жалбоподателя, за това, че на 12.12.2021г., около 02,00 часа, в град Русе, бул.
„Съединение“ кръстовище с бул. „Цар Освободител“, като водач на лек
автомобил „Хонда“, с рег. № Р 76 52 КВ, негова собственост, отказал да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в издишания въздух, които факти са субсумирани от
актосъставителя като нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Със същия АУАН е
била ангажирана и отговорността на водача за извършено от него нарушение
по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, а именно за това, че не носи свидетелство за
2
регистрация на МПС, за управлявания от него лек автомобил.
АУАН бил подписан от жалбоподателя без същият да изложи
възражения.
На жалбоподателя е бил издаден талон за изследване № 0038850, в
който жалбоподателят удостоверил с подписа си, изборът си да бъде
изследван за употреба на алкохол, чрез медицинско и химическо или химико-
токсикологично изследване. В самия талон за изследване същият е бил
уведомен, че трябва да се яви в УМБАЛ „Канев“ град Русе до 40 минути от
връчването на талона, като талонът е бил връчен лично на проверяваното
лице в 03,20 часа, на 12.12.2021г., което обстоятелство жалбоподателят
удостоверил с подписа си.
В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били депозирани
възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление № 20-1085-003492 от 21.12.2021г., при същата
правна квалификация на деянията в АУАН и фактическо описание, на
деянието по т. 1 НП, че на посочените в АУАН дата, час и място,
жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и не е изпълнил предписание за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване, и вземане на
биологични проби за химично лабораторно изследване за установяване
употребата на алкохол и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1
ЗДвП, за това нарушение са му наложени административни наказания
„Глоба” в размер на 2000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца”. По т. 2 от НП, за второто описано в АУАН нарушение, а
именно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на жалбоподателя на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.
В частта му по т. 2 от НП същото не е обжалвано и е влязло в сила.
Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството писмени доказателства –
Докладна записка рег. № 1085р-9407 от 13.12.2021г., АУАН № 21-1085-
003492/12.12.2021г. (бл. № 806986), талон за изследване № 0038850 от
12.12.2021г., протокол от 12.12.2021г., ЗППАМ № 21-1085-
000904/13.12.2021г., ЗППАМ № 21-1085-000903/13.12.2021г., справка за
3
нарушител/водач и констативен протокол за ПТП с пострадали, прочетени и
приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, досежно
подлежащите на доказване факти, включени в предмета на доказване, които
да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства
приема и кои отхвърля. Всички приети в хода на производството
доказателства, досежно подлежащите на доказване факти, включени в
предмета на доказване в настоящото производство се намират в корелативно
единство и напълно кореспондират с приетата за установена доказателствено
обезпечена фактология, която в частта за отказа на жалбоподателя да бъде
изпробван с техническо средство, както и да даде кръв за изследване не се й
оспорват от страна на последния.
По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават
доказателствената сила придадена от законодателя на АУАН, с оглед
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на
нарушението. Както в акта, така и в наказателното постановление са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението
по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, чрез посочване на всички приети за осъществили се факти от
обективната действителност, които са субсумирани от наказващия орган под
хипотезиса на приетата за нарушена правна норма. Не е налице противоречие
между приетите за установени факти, нормата под които същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
4
отговорността на жалбоподателя.
В чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози лимитативно са посочени начините, по които се
извършва проверката на водача и способите за това, а именно, чрез
използване съответно на технически средства, тестове, медицински,
химически или химико-токсикологични изследвания и за да е налице
правомерно поведение на водача е достатъчно да е приложен, който и да е от
тези алтернативни способи за проверка.
В конкретния случай жалбоподателят е отказал да му бъде
извършена проверка за употребата на алкохол с техническо средство Drager
Alkotest 7510, с фабричен № ARDN-006, който негов отказ безспорно се
установява от приложената по делото докладна записка рег. № 1085р-
9407/13.12.2021г. и едновременно това не се и оспорва от жалбоподателя.
Неговият отказ се доказва, както от приетия талон за изследване, на който
жалбоподателят изрично е отразил, че отказва проверка, който негов отказ е
удостоверил с подписа си, така и от приетия по делото АУАН, който съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП се ползва с доказателствена сила до
доказване на противното.
Жалбоподателят не е изпълнил и даденото му предписание за
медицинско и химическо или химико–токсикологично изследване за
установяване употребата на алкохол.
Съдът намира, че от събраните в хода на производството
доказателства и извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно че жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, както от обективна, така и от
субективна страна.
Чрез отказът си да му бъде извършена проверка за установяване
употребата на алкохол в кръвта, както чрез техническо средство, така и чрез
медицинско изследване, жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, тъй като в
конкретния случай не е предприел, който и да е от предвидените в наредбата
способи.
На жалбоподателя, съгласно изискванията на чл. 6, ал. 5 от
5
Наредбата е бил издаден талон за изследване, в който са отразени
обстоятелствата по чл. 3а, със съдържанието, изискуемо съгласно ал. 6, които
обстоятелства са били удостоверени с подпис на същия.
Жалбоподателят не се е явил в указания му срок и не е изпълнил
дадените му указания за извършване на медицинско изследване и по този
начин е препятствал възможността да му бъде извършена проверка за
употребата на алкохол, по който и да е от разписаните в наредбата способи.
Съдът намира за неоснователни и без опора в закона са доводите на
защитника на нарушителя, касаещи приложението на чл. 33, ал. 2 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗАНН Когато за дадено деяние е
възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата,
административнонаказателно производство не се образува. В Наказателния
кодекс, изначално липсва състав на престъпление, за отказ на лице да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол, а същото е въздигнато само и
единствено като административно нарушение. В конкретния случай видно от
твърденията с жалбата, има образувано досъдебно производство, за
престъпление по чл. 343 НК, което касае различно деяние и изключва
приложението на чл. 33, ал. 2 ЗАНН. Няма спор в съдебната теория и
практика, че е възможно едно лице да осъществи при условията на идеална
или реална съвкупност, съставите както на две престъпления, така и съставите
на престъпление и административно нарушение, какъвто именно е настоящия
случай. Образуваното досъдебно производство, по което към момента
жалбоподателят не е привлечен към наказателна отговорност, за
престъпление по чл. 343 НК, не касае същото деяние, за което е ангажирана
отговорността на нарушителя, тъй като съставът на административното
нарушение касае отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и доколкото се касае за различни деяния,
това изключва и приложението на чл. 33, ал. 2 ЗАНН. В случая са налице две
отделни деяния, а именно причиняването на ПТП, осъществяващо състава на
престъплението по чл. 343 НК и отказ на водача да бъде изпробван за
употреба на алкохол, осъществяващо състава на административното
нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, касаещи защита на различен тип
обществени отношения.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма
на вината пряк умисъл като в съзнанието на дееца са намерили отражение
6
всички обективни факти от състава на това нарушение и във волево
отношение, жалбоподателят пряко е целял да осуети извършването на
проверка за употреба на алкохол.
Правилно е издирена и приложена съответстващата на това
нарушение санкционна разпоредба на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, в която
санкциите са в абсолютни размери досежно всяко едно от кумулативно
предвидените наказания, каквито именно размери на наказанията са
наложени на жалбоподателя.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. По делото не
се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното
нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид.
По изложените мотиви, съдът намира, че ангажираните с жалбата и
развити в хода по същество доводи са неоснователни, а наказателното
постановление при липса на основания за неговата отмяна или изменение
следва да бъде потвърдено.
Разноски не са претендирани от страна на наказващия орган и не са
представени доказателства за такива, поради и което разноски не следва да
бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 63, ал. 9,
вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1085-
003492/21.12.2021г., издадено Началник група към Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Русе, с което на ИВ. В. П., ЕГН:**********, с адрес град Русе,
ул. ***, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС “ за срок от 24 (двадесет и четири)
МЕСЕЦА, за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
В частта му по т. 2 наказателното постановление не е обжалвано и
7
същото е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8