Решение по дело №304/2021 на Районен съд - Чирпан

Номер на акта: 46
Дата: 23 ноември 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Тихомир Колев Колев
Дело: 20215540100304
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. гр. Чирпан, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Мария Ст. Халачева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело №
20215540100304 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 и чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът изнася в ИМ, че „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с предишно търговско
наименование „МОБИЛТЕЛ" ЕАД (наричано по-долу за краткост А1 България), със
седалище в град София и адрес на управление: район „Илинден", ул. „Кукуш" № 1, с ЕИК №
*********, е упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния
районен съд издаване на заповед за изпълнение, като на 18.03.2020 г. е депозирал заявление
по чл. 410 от ГПК. В хода на образуваното ч.гр.д. 265/2020 г. Районен съд Чирпан издал
Заповед за изпълнение, като осъдил Д. Г. Р., с ЕГН **********, да заплати на А1 България
следните суми: 1 622,58 лева - главница; 1 461,14 лева -неустойка; 411,87 лева - законна
лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от 1 622,58 лева за периода от
31.03.2017 г. до 17.03.2020 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -18.03.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението; 493,82 лева - съдебни разноски, от които 71,01 лева - държавна такса (с вкл.
комисионна за банков превод) и 422,81 лева - адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че с Определение № 260122 от 19.02.2021 г. по ч.гр.д. 265/2020 г. по
описа на Районен съд Чирпан, за което ищецът е бил надлежно уведомен на 10.03.2021 г.,
заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Ишцовата страна изнася още,че между А1 България и Д. Г. Р. бил сключен договор
с номер ********* от 28.06.2015 г. Договорът бил с рамков характер и имал за предмет
предоставянето на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти с
телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане.
Различните услуги и продукти били предоставяни от ищеца на абоната чрез подписването на
допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор. Във връзка
с изложеното:
1
С Приложение № 1 от 28.06.2015 г. А1 България предоставил на ответника
мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ........ Избраният от абоната
тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 30,00 лв. с ДДС
(25,00 лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента
бил 24 месеца, видно от чл. 5.2.1 от приложението, и изтичал на 28.06.2017 г.
С Приложение № 1 от 28.03.2017 г. А1 България предоставил на ответника мобилна
абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ....... Избраният от абоната тарифен
план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 69,99 лв. с ДДС (58,32 лв. без
ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента бил 24
месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението, и изтича на 28.03.2019 г.
С Договор за продажба на изплащане от 28.03.2017 г. А1 България продал на
ответника продукт - Апарат Apple iPhone7 Plus 128GB JetBlac MAT 70 23м. Устройството
било предоставено в пакет с горепосочената мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер
...... по Приложение № 1 от 28.03.2017 г. За това обстоятелство свидетелства чл. 3 от
договора за продажба на изплащане, както и приемо-предавателният протокол и
гаранционната карта на устройството, където е посочен номерът на SIM картата - .......
Същият бил сключен за срок от 23 месеца, като са уговорени една първоначална и 23
месечни вноски, всяка в размер на 51,98 лв., видно от чл. 4 във връзка с чл. 11 от договора.
Предаването на вещта от продавача на купувача се удостоверявала с приемо-предавателен
протокол, представляващ Приложение № 1 към договора.
С Приложение № 1 от 28.03.2017 г. А1 България предоставил на ответника мобилна
интернет абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ......... Избраният от абоната
тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 24,99 лв. с ДДС (20,82
лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента е 24
месеца, видно от чл. 5.2.1 от приложението, и изтичал на 28.03.2019 г.
С Приемо-предавателен протокол от 28.03.2017 г. А1 България е продал на
ответника продукт - Таблет Huawei Т1 7.0" MediaPad Silver Сърф XL. Устройството било
предоставено в пакет с горепосочената мобилна интернет услуга за SIM карта с телефонен
номер ........ по Приложение № 1 от 28.03.2017 г. За това обстоятелство свидетелствал
приемо-предавателният протокол и гаранционната карта на устройството, където е посочен
номерът на SIM картата - .........
Освен това всички останали услуги, използвани от абоната извън избраните
тарифни планове (допълнително проведени разговори, изпратени съобщения, използвани
мобилни данни, пакети минути и интернет, телевизионни програми и други подобни), се
таксуват съгласно ценоразписа на мобилния оператор, посочен в отделно/и Приложение/я
и/или достъпен на интернет адреса на А1 България.
За неуредените в идивидуалните договори въпроси следва да се прилагат Общите
условия за взаимоотношенията между „Мобилтел" ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и
LTE (наричани накратко „общите условия"). Те имат задължителна сила за абонатите. Това
се удостоверява чрез подписа им под договорите за услуги, съгласно чл. 6 от общите
условия.
Ищецът изнася в исковата си молба, че на основание сключените договори и във
връзка с предоставяните услуги и продукти на изплащане А1 България издавал ежемесечни
фактури. Съгласно чл. 26.4 от общите условия заплащането на услугите и продуктите се
извършвало въз основа на месечна фактура, която се издавала на името на абоната. Във
фактурите били отразени таксите за ползваните от потребителя електронни съобщителни
услуги, както и месечните вноски за предоставените му продукти на изплащане. Във всяка
една фактура било отразено подробно потреблението на абоната за съответния период - в
това число абонаментна такса, брой проведени разговори, времетраене, изпратени
2
съобщения, към кой оператор, използвани мобилни данни, за коя SIM карта или услуга,
използван интернет, телевизионни програми и пр.
Съгласно чл. 26.5 от общите условия мобилният оператор предоставя на абоната 15-
дневен срок след издаването на всяка една фактура за плащането на посочената в нея сума,
през който период от време вземането е ликвидно, а след изтичането му става изискуемо.
В настоящия случай от страна на ответника Д. Г. Р. били налице изискуеми
незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер на 1 622,58 лв.,
представляваща главница, разпределена както следва:
Незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които били
издадени фактури за периода от 10.03.2017 г. до 26.09.2017 г., в общ размер на 427,04 лв.
Незаплатени суми за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане, за
които били издадени фактури за периода от 26.04.2017 г. до 26.10.2017 г., в общ размер на 1
195,54 лв.
По отношение на договорите за продажба на изплащане следвало да се има предвид,
че същите се прекратявали при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни
вноски от страна на купувача - чл. 12.3 от договора/ите. При такава хипотеза всички
останали суми за месечни вноски, дължими до края на срока по съответния договор, ставали
предсрочно изискуеми. Договорът се считал за прекратен от датата на издаване на фактурата
за тези суми. Сумата по нея, съдържаща оставащите месечни вноски, следвало да бъде
заплатена по общия ред в 15-дневен срок от издаването й. Прекратяването на договорите не
засягало задължението на абоната да заплати пълните цени на вещите, които е получил. В
настоящия случай, това била фактура № *********, с която бил прекратен договор за
продажба на изплащане от 28.03.2017 г., като същата включва оставащите 17 месечни
вноски по 51,98 лв.
Поради неизпълнение на задълженията си в срок, ответникът Д. Г. Р. дължал на А1
България и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл:86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите. Това дава право на ищеца да иска обезщетение под формата на
законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на
всяка една от фактурите до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 18.03.2020 г. Лихвата за този период възлизала в общ размер на 411,87 лв.
Нещо повече, издадените от ищеца гореописани фактури, относно задълженията на
ответника за процесния период, не били оспорени в дадения срок, съгласно чл. 26.6 от
общите условия. Според него месечните сметки на потребителя могат да бъдат оспорени
пред мобилния оператор в шестмесечен срок след датата на издаване на фактурата за тях.
Гореизложеното по презумпция води до извода, че мобилният оператор е изпълнил
задълженията си, произтичащи от сключените между страните договори, поради което
възниквало и задължението на потребителя за заплащане от негова страна на получените
електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане.
При неплащане на дължимите суми по фактурите след изтичане на срока им за
плащане, договорът се считал за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по
отношение на услугата, за която е забавено плащането.
На основание чл. 92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия,
поради виновното неизпълнение от страна на ответника, била начислена неустойка в общ
размер на 1 461,14 лв.
Видно от договорените между страните условия за описаните по-горе електронни
съобщителни услуги, ако абонаментът по договор за услуги бъде прекратен по инициатива
или вина на абоната преди изтичането на срока за ползване, определен за този абонамент,
абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без
3
отстъпка и без ДДС, считано от датата на прекратяване до изтичане на съответния срок за
ползване. Когато абонатът е физическо лице, както в настоящия случай, максималният
размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да бъде по-голям от сбора на
три месечни абонаментни такси по техния стандартен размер без отстъпка и без ДДС. Тази
клауза е въведена в изпълнение и при съобразяване на съдебната спогодба, подписана
между Комисията за защита на потребителите и Мобилтел ЕАД по гр.д. 12268/2014 г. по
описа на Софийски градски съд, документирана в протокол от 21.04.2016 г. В т. 1 от същата
се посочват правилата за изчисляване на неустойката, като е уговорено в т. 2 тези правила да
се въведат в договорите за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 01.07.2016 г.
По отношение на договорите преди тази дата ограничението за максималния размер на
неустойката не важи.
Твърди се още в молбата, че при прекратяването на договор по отношение на
конкретна услуга А1 България счетоводно завежда сметка за неустойка, ако такава следва да
се дължи, с оглед условията в индивидуалния договор. Сумата по съответната сметка
представлява размера на начислената неустойка за конкретната услуга. Датата на сметката
кореспондира с датата на прекратяване на договора по отношение на услугата.
Освен това при предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни
услуги по вина на абоната, се дължи и възстановяване на стойността на отстъпката от
пазарната цена на крайното устройство (закупено изцяло или предоставено на изплащане),
предоставено в пакет с прекратения договор.
С оглед изложеното, във връзка с предсрочното прекратяване на описаните по-горе
договори за електронни съобщителни услуги, ищецът претендира неустойка за предсрочно
прекратяване, която възлиза в размер на 287,42 лв., разпределена както следва:
-50,00 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за
мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ......., съгласно чл. 5.3.1 от Приложение № 1
от 28.06.2015 г. Сумата на неустойката представлява сборът на 2 месечни такси от по 25,00
лв., считано за периода от 27.04.2017 г. до 28.06.2017 г. За неустойката е издадена сметка №
********* от 27.04.2017 г.;
-174,96 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за
мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ......, съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1
от 28.03.2017 г. Сумата на неустойката представлява сборът на 3 месечни такси от по 58,32
лв. За неустойката е издадена сметка № ********* от 06.10.2017 г.;
-62,46 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за
мобилна интернет услуга за SIM карта с телефонен номер ........, съгласно чл. 5.3.1 от
Приложение № 1 от 28.03.2017 г. Сумата на неустойката представлява сборът на 3 месечни
такси от по 20,82 лв. За неустойката е издадена сметка № ********* от 06.10.2017 г.;
А1 България изнася в молбата, че не претендира намален до три такси размер на
неустойката за договорите след 01.07.2016 г. само заради споменатата съдебна спогодба
между него и КЗП, а защото такава клауза реално е уговорена между страните, видно от
цитираните разпоредби от приложенията.
Във връзка с предсрочното прекратяване на описаните по-горе договори за
електронни съобщителни услуги, ищецът претендира и неустойка за възстановяване на
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
устройства (закупени изцяло или предоставени на изплащане), която неустойка възлиза в
размер на 1 173,72 лв., разпределена както следва:
-939,13 лв. - неустойка за възстановяване на отстъпка от пазарната цена на крайно
устройство Апарат Apple iPhone7 Plus 128GB JetBlac MAT 70 23m, предоставено c Договор
за продажба на изплащане от 28.03.2017 г., в пакет с мобилна услуга за SIM карта с
телефонен номер ......, съгласно 6.3.1 от Приложение № 1 от 28.03.2017 г., във връзка с чл. 3
4
от договора за продажба на изплащане. Размерът на отстъпката е предвиден изрично в чл.
6.3.2 от Приложение № 1. За неустойката е издадена сметка № ********* от 06.10.2017 г.;
-93,34 лв. - неустойка за възстановяване на отстъпката от абонаментния план за
услугата с телефонен номер ........, съгласно 5.3.1 от Приложение № 1 от 28.03.2017 г. За
неустойката е издадена сметка № ********* от 06.10.2017 г.;
-141,25 лв. - неустойка за възстановяване на отстъпка от пазарната цена на Крайно
устройство Таблет Huawei Т1 7.0" MediaPad Silver Сърф XL, предоставено с Приемо-
предавателен протокол от 28.03.2017 г., в пакет с мобилна интернет услуга за SIM карта с
телефонен номер ........, съгласно 5.3.1 от Приложение № 1 от 28.03.2017 г. Размерът на
отстъпката е предвиден изрично в 5.3.2 от Приложение № За неустойката е издадена сметка
№ ********* от 06.10.2017 г.;
Ищецът твърди, че към датата на депозиране на настоящата искова молба А1
България има изискуемо и непогасено вземане към ответника Д. Г. Р. по гореописаните
фактури и сметки за неустойки. Претендираната от А1 България с настоящата искова
молба, както и с депозираното заявление за издаване заповед за изпълнение от 18.03.2020 г.,
главница в размер на 1 622,58 лв., се формира като сбор от посочените по-горе суми по
фактурите, съответно 427,04 лв. за предоставени електронни съобщителни услуги и 1 195,54
лв. за предоставени продукти на изплащане. Претендираната неустойка в размер на 1 461,14
лв. се формира като сбор от посочените по-горе суми по съответните сметки.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
Д. Г. Р., с ЕГН **********, дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище в град София и
адрес на управление: район „Илинден", ул. „Кукуш" № 1, с ЕИК № ********* присъдените
му със Заповед за изпълнение на парично задължение суми:
-Сумата от 1 622,58 (хиляда шестстотин двадесет и две цяло и петдесет и осем ст.)
лева - главница;
-Сумата от 411,87 (четиристотин и единадесет цяло и осемдесет и седем ст.) лева -
законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от 1 622,58 лева за периода
от 31.03.2017 г. до 17.03.2020 г.;
-Сумата от 1461,14 (хиляда четиристотин шестдесет и един цяло и четиринадесет
ст.) лева - неустойка;
-Законна лихва от дата на подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК - 18.03.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират за направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника – адв. П.Т. К. който заявява, че искът е допустим, но
неоснователен и оспорва изцяло всички претендирани суми. Моли искът да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
смисъла на чл.110 и чл.111 от ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност и от становищата на страните, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Настоящото производство е образувано по искова молба, подадена от А 1-
БЪЛГАРИЯ ЕАД срещу Д. Г. Р., като правното основание на предявеният иск е чл. 422 от
ГПК.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 265/2020г по описа на РС Чирпан
безспорно се установява, че в резултат на заявление по смисъла на чл. 410 от ГПК, РС
Чирпан е издал Заповед № 171/ 05. 06. 2020 г., с която е разпоредил и осъдил длъжника и
5
ответник по настоящото дело Д. Г. Р. да заплати сумите в размер: 1622,58 / хиляда
шестстотин двадесет и два лева и 58 ст./ лв.- главница, – 411,87 / четиристотин и единадесет
лева и 87 ст./ лева – законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от
1622,58 лв. за периода от 31.03.2017г. – 17.03.2020г.; 1461,14 /хиляда четиристотин
шестдесет и един лева и 14 ст./ - неустойка, ведно със законната лихва върху цялата сума от
подаване на заявлението в съда – 18.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата в размер на 71,01 / седемдесет и един лева 01 ст. / лева ДТ и адвокатско
възнаграждение в размер на 422,81 / четиристотин двадесет и два лева и 81 ст. / лева.
Изрично в тази заповед е посочено, че вземането произтича от Рамков Договор за
електронни съобщения услуги и продукти на изплащане с номер *********, сключен между
Д.Г. Ганев и „А1 България“ ЕАД .
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, поради което и съдът с нарочно определение от 19.02.2021 г. указал на заявителя по
заповедното производство да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от получаване
на съобщението.Такъв иск, въз основа на който е образувано настоящото производство е
предявен в срок. От всичко гореизложено се установява съответно активната и пасивната
процесуална легитимация на страните.
Видно от представените и неоспорени писмени доказателства безспорно се
установява, че между А1 България и Д. Г. Р. бил сключен договор с номер ********* от
28.06.2015 г. Договорът бил с рамков характер и имал за предмет предоставянето на
електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера,
телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане. Различните услуги и
продукти били предоставяни от ищеца на абоната чрез подписването на допълнителни
индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор. Във връзка с изложеното:
С Приложение № 1 от 28.06.2015 г. А1 България предоставил на ответника мобилна
абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ........ Избраният от абоната тарифен
план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 30,00 лв. с ДДС (25,00 лв. без
ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента бил 24
месеца, видно от чл. 5.2.1 от приложението, и изтичал на 28.06.2017 г.
С Приложение № 1 от 28.03.2017 г. А1 България предоставил на ответника мобилна
абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ....... Избраният от абоната тарифен
план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 69,99 лв. с ДДС (58,32 лв. без
ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента бил 24
месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението, и изтича на 28.03.2019 г.
С Договор за продажба на изплащане от 28.03.2017 г. А1 България продал на
ответника продукт - Апарат Apple iPhone7 Plus 128GB JetBlac MAT 70 23м. Устройството
било предоставено в пакет с горепосочената мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер
...... по Приложение № 1 от 28.03.2017 г. За това обстоятелство свидетелства чл. 3 от
договора за продажба на изплащане, както и приемо-предавателният протокол и
гаранционната карта на устройството, където е посочен номерът на SIM картата - .......
Същият бил сключен за срок от 23 месеца, като са уговорени една първоначална и 23
месечни вноски, всяка в размер на 51,98 лв., видно от чл. 4 във връзка с чл. 11 от договора.
Предаването на вещта от продавача на купувача се удостоверявала с приемо-предавателен
протокол, представляващ Приложение № 1 към договора.
С Приложение № 1 от 28.03.2017 г. А1 България предоставил на ответника мобилна
интернет абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ......... Избраният от абоната
тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 24,99 лв. с ДДС (20,82
лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента е 24
месеца, видно от чл. 5.2.1 от приложението, и изтичал на 28.03.2019 г.
С Приемо-предавателен протокол от 28.03.2017 г. А1 България е продал на
6
ответника продукт - Таблет Huawei Т1 7.0" MediaPad Silver Сърф XL. Устройството било
предоставено в пакет с горепосочената мобилна интернет услуга за SIM карта с телефонен
номер ........ по Приложение № 1 от 28.03.2017 г. За това обстоятелство свидетелствал
приемо-предавателният протокол и гаранционната карта на устройството, където е посочен
номерът на SIM картата - .........
От представения договор за мобилни услуги, подписан от страните, се установява
възникналите облигационни правоотношения помежду им.
На основание сключените договори и във връзка с предоставяните услуги и
продукти на изплащане А1 България издавал ежемесечни фактури. Съгласно чл. 26.4 от
общите условия заплащането на услугите и продуктите се извършвало въз основа на
месечна фактура, която се издавала на името на абоната. Във фактурите били отразени
таксите за ползваните от потребителя електронни съобщителни услуги, както и месечните
вноски за предоставените му продукти на изплащане. Във всяка една фактура било отразено
подробно потреблението на абоната за съответния период - в това число абонаментна такса,
брой проведени разговори, времетраене, изпратени съобщения, към кой оператор,
използвани мобилни данни, за коя SIM карта или услуга, използван интернет, телевизионни
програми и пр.
Съгласно чл. 26.5 от общите условия мобилният оператор предоставя на абоната 15-
дневен срок след издаването на всяка една фактура за плащането на посочената в нея сума,
през който период от време вземането е ликвидно, а след изтичането му става изискуемо.
В настоящия случай от страна на ответника Д. Г. Р. били налице изискуеми
незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер на 1 622,58 лв.,
представляваща главница, разпределена както следва:
Незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които били
издадени фактури за периода от 10.03.2017 г. до 26.09.2017 г., в общ размер на 427,04 лв.
Незаплатени суми за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане, за
които били издадени фактури за периода от 26.04.2017 г. до 26.10.2017 г., в общ размер на 1
195,54 лв.
По отношение на договорите за продажба на изплащане следва да се има предвид,
че същите се прекратяват при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни
вноски от страна на купувача - чл. 12.3 от договора/ите. При такава хипотеза всички
останали суми за месечни вноски, дължими до края на срока по съответния договор, ставали
предсрочно изискуеми. Договорът се считал за прекратен от датата на издаване на фактурата
за тези суми. Сумата по нея, съдържаща оставащите месечни вноски, следвало да бъде
заплатена по общия ред в 15-дневен срок от издаването й. Прекратяването на договорите не
засягало задължението на абоната да заплати пълните цени на вещите, които е получил. В
настоящия случай, това била фактура № *********, с която бил прекратен договор за
продажба на изплащане от 28.03.2017 г., като същата включва оставащите 17 месечни
вноски по 51,98 лв.
Между страните няма спор относно съдържанието на общите условия, прилагани от
доставчика, към които изрично препраща всяко от подписаните от потребителя съглашения.
В чл. 27. 2 от общите условия изрично е предвидено право на доставчика да прекрати
договор с потребител, който не е платил дължима на падеж сума или да преустанови достъпа
на абоната до мрежата, а съгласно чл. 54. 12 от ОУ договорът се счита за едностранно
прекратен от страна на доставчика, в случай че забавата на плащането на дължимите суми
от страна на абоната е продължила повече от 124 дни. Тъй като цели да освободи занапред
оператора от задължението му да гарантира достъпа на клиента до далекосъобщителните
7
услуги разпоредбата на чл. 54. 12 от ОУ дава право на оператора да развали договора без
предизвестие поради неизпълнение. Тъй като стойността на ползваните
телекомуникационни услуги и вноските за получените устройства се заплащат, то не може
да се приеме, че тази клауза създава неравноправност между страните по договор, тъй като
незаплащането на задълженията на падежа им е нарушение на задължения от страна на
абоната, на което задължение кореспондира задължението на доставчика да предостави
съответната услуга, поради което с уговорката, предоставяща на оператора право
едностранно и без предизвестие да прекрати договора занапред правата на потребителя не са
накърнени и съответно тази клауза валидно дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД,
което не е императивно правило.
Клаузите от общите условия не предвиждат особена форма, в която изявлението на
кредитора да бъде отправено към длъжника, поради което съдът приема, че волеизявлението
може да бъде отправено и с конклудентни действия.
Съдът приема, че издадените данъчни фактури макар и едностранно съставени от
ищеца и неподписани от ответника, доказват предоставените му услуги и претендираните за
тях цени. Ответникът не е представил доказателства за заплащането на исковата претенция
за ползваните от него мобилни услуги (негова е доказателствената тежест), поради което
съдът намира за установено съществуването на вземането на ищеца представляващо
главница в размер на 1 622,58 лв., сформирана като сбор от посочените по-горе суми по
фактурите, съответно 427,04 лв. за предоставени електронни съобщителни услуги и 1 195,54
лв. за предоставени продукти на изплащане, поради което иска в тази му част като
основателен и доказан следва да бъде уважен. По отношение на претендираната законна
лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка една
от фактурите до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
18.03.2020 г.съдът счита, че иска също е основателен и като акцесорен следва съдбата на
главния иск. Лихвата за този период възлиза в общ размер на 411,87 лв.
По отношение на претендираните неустойки съдът счита,че следва да посочи
следното:
Предвид прекратяването на договорите поради неплащане, т. е по вина на абоната за
оператора възниква правото за обезвреда на вредите от прекратяване на договорите, за чието
компенсиране са уговорени и процесните неустойки.
Клаузите за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите, които са
обвързани с размера на месечните абонаменти такси, изначално поставят праг на
максималния размер на неустойката за физически лица до трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, в които размери са и исковите претенции, както следва :
-50,00 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна
услуга за SIM карта с телефонен номер ......., съгласно чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от
28.06.2015 г. Сумата на неустойката представлява сборът на 2 месечни такси от по 25,00 лв.,
считано за периода от 27.04.2017 г. до 28.06.2017 г. За неустойката е издадена сметка №
********* от 27.04.2017 г.;
-174,96 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за
мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ......, съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1
от 28.03.2017 г. Сумата на неустойката представлява сборът на 3 месечни такси от по 58,32
лв. За неустойката е издадена сметка № ********* от 06.10.2017 г.;
-62,46 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за
8
мобилна интернет услуга за SIM карта с телефонен номер ........, съгласно чл. 5.3.1 от
Приложение № 1 от 28.03.2017 г. Сумата на неустойката представлява сборът на 3 месечни
такси от по 20,82 лв. За неустойката е издадена сметка № ********* от 06.10.2017 г.
Не е договорено и не се претендират стойности на абонаментни такси за целия срок
на договорите. Така формулирани, при общ срок на договорите от две години, клаузите за
дължимост на трикратен абонамент не създават неравновесие в правата и задълженията на
потребителя и мобилния оператор по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не излизат извън
обезщетителната си функция, поради което настоящият състав намира, че в тази част на
исковете липсват отрицателните предпоставки, които да обуславят отхвърлянето им и
следва да бъдат уважени като доказани по основание и размер.
Неустойка в размер на тримесечните абонаментни такси действително не излиза
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция на неустойката и
същата е дължима. Тези неустойки са начислени при спазване на съдебната спогодба,
сключена между "Мобилтел" ЕООД и КЗП по гр. д. № 12268/2014 г. на СГС.
По отношение на претендираната „ втора група „ неустойки съдът счита, че следва
да посочи следното:
По отношение на „ втората група „ неустойки съдът, изхождайки от характера на
сключения договор за продажба на изплащане и връзката му с договора за предоставяне на
електронни съобщителни услуги намира, че е допустимо при прекратяване на договорите по
вина на получателя на вещта, последния да дължи възстановяване и на уговорената част от
стойността на отстъпката на същата, тъй като се е ползвал от нея именно поради сключване
на договора за ползване на електронните услуги и с прекратяване на последния ще се
обогати неоснователно за сметка на оператора. Доколкото обаче от страна на ищеца не се
представят доказателства за стойността на предоставените вещи / Апарат Apple iPhone7 Plus
128GB JetBlac MAT 70 23 m и Таблет Huawei Т1 7.0" MediaPad Silver Сърф XL, / и
направените отстъпки от тях съдът намира, че притендираните суми като неустойка- размер
на отстъпка от стойността на вещите се явява недоказана и поради това не се дължат.
По отношение на претендираната неустойка 93,34 лв. - неустойка за възстановяване
на отстъпката от абонаментния план за услугата с телефонен номер ........ съдът счита същата
за недължима, тъй като представлява неравноправна клауза по см. на чл.143, ал.2, т.5 от
ЗЗП. В случая следва да се има предвид, че съгласно уговореното между страните когато
абонатът е физическо лице неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по
техния стандартен размер без отстъпка.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени
направените от ищеца разноски в размер на 762,37 лв.,съобразно уважената част от исковите
претенции, както и направените в заповедното производство разноски в размер 328,01 лв.
съобразно уважената част от исковите претенции.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д. Г. Р., с ЕГН **********, с адрес:
обл. Стара Загора, общ. ......, представляван от особен представител Адв. П.К. от АК Стара
Загора, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със
седалище в град София и адрес на управление: район „Илинден", ул. „Кукуш" № 1, с ЕИК №
********* за следните суми: -Сумата от 1 622,58 (хиляда шестстотин двадесет и две цяло и
петдесет и осем ст.) лева - главница; -Сумата от 411,87 (четиристотин и единадесет цяло и
осемдесет и седем ст.) лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата
от 1 622,58 лева за периода от 31.03.2017 г. до 17.03.2020 г.; -Сумата от 287,42 ( двеста
осемдесет и седем лева и четиридесет и две ст.) лева – неустойка, ведно със законната лихва
върху сумите от дата на подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК - 18.03.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
№ 171 / 05.06.2020 г. по ч. гр. д. № 265/ 2020 г. по описа на Районен съд-Чирпан, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за неустойки до размер на 1461,14 лв. като
неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА Д. Г. Р., с ЕГН **********, с адрес: обл. Стара Загора, общ. ......, да
заплати на А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище в град София и адрес на управление: район
„Илинден", ул. „Кукуш" № 1, с ЕИК № ********* сумата в размер на 762,37 лв.,съобразно
уважената част от исковите претенции, представляваща разноски по настоящото дело, както
и направените в заповедното производство разноски в размер 328,01 лв. съобразно
уважената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
10