№ 1080
гр. В., 10.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Ива Бл. Благоева
при участието на секретаря Димитричка Д. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно
гражданско дело № 20253100500440 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:23 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, изречение 2-ро от ГПК /НА ВТОРО
ЧЕТЕНЕ/
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Въззивницата С. И. Н., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Г. Т.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата Г. И. Г., редовно призована, не се явява, представлява се адв. Д. Б.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Вещото лице Е. А. А., редовно призован, депозирал заключение в срок, явява се
лично.
АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е след като ВКС е постановил Решение № 106 от 25.02.2025 г. гр. д №
4828 по описа 2023 г., с което е отменил въззивно решение № 960 от 31.07.2023 г.
постановено по в. гр. д № 856/2023г по описа на ВОС и е върнал делото за нова разглеждане
1
със задължителни указания въззивният съд да събере поисканите с въззивната жалба
доказателства. Подадена е въззивната жалба с вх. № 19548/14.03.2023 г. С. И. Н. ЕГН
********** от гр. *** против решение № 509/17.02.2023г. по гр. д. № 11113/2021г. на 49-ти
състав на ВРС, с което е отхвърлен иска й, насочен срещу Г. И. Г., ЕГН **********, В., жк
*** за приемане за установено, че тя е собственик по силата на давностно владение,
упражнявано в периода от м. декември 2003г. до м. ноември 2020г. на следния недвижим
имот: 1/6 идеална част от дворно място, цялото от 669 /шестстотин шейсет и девет/ кв. м,
находящо се в гр. ***, представляващо ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр. ***,
при граници: ПИ с идентификатори ***, заедно с 1/6 /една шеста/ идеална част от
построената в същото дворно място самостоятелна едноетажна еднофамилна жилищна
сграда със застроена площ 120 /сто и двадесет/ кв. м представляваща имот с идентификатор
№ ***.1 по КК и КР на гр. ***, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 124, ал.1
ГПК и е осъдена да заплати на Г. И. Г., ЕГН **********, В., жк *** сумата от
600лв/шестстотин лева/, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
Счита, че решението на ВРС е неправилно, като постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Изводите на съда не кореспондират със събраните
доказателства, или решението е необосновано.
Сочи, че съдът отделя ненужно голямо внимание на подписаната от нея декларация
от 11.06.2004г. Завладяла е целият имот след изявлението на сестра си на помена на 40-тия
ден от смъртта на майка им, че спорният имот не я интересува, не представлява интерес и за
децата й, затова да прави каквото иска. Допълненото име на сестра й не е изписано от нея.
Сестра й не е подавала декларация за наследеното от нея, не е плащала данъци. Със
спестените до пенсиониране средства тя и с помощта на съпруга й направили основан
ремонт на къщата, преобзавели я и поддържали двора. Сестра й и дъщерите й никога не са
имала ключ за имота. Не са съхранявали свои вещи там. Сестра й идвала като гостенка.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което
исковата й претенция да бъде уважена, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
Иска да бъде назначено вещо лице-ключар, което да оглед ключалките на вратите на
двора и къщата и в присъствието на сестра й Г., която му даде ключовете си, да пробва дали
те стават за ключалките и дали отключват вратите, а също така вещото лице да огледа
ключалките и бравите и да констатира дали са стари или нови, дълго ли са използвани, има
ли следи от скорошна подмяна и ако може да определи от колко години са тези брави и
ключалки.
Иска да бъде задължена Г. И. Г. да представи телеграфното писмо, изпратено от нея с
известие за доставяне и заверка верността на текста, за да се разбере за какво са разговаряли
двете сестри.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Г. И. Г. ЕГН
********** от гр. В., жк ***, чрез адв. Д. Б., в който оспорва въззивната жалба като
2
неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Изложените доводи за неправилност, поради допуснати от съда процесуални нарушения и
такива на материалния закон са неоснователни.
След смъртта на баща им И.Г.И. тя е придобила по наследство 1/6ид.ч. от процесния
недвижим имот. Позовавайки се на трайно установената практика на ВКС, сочи, че
ползването на целия имот от един сънаследник не доказва намерение за своене.
Извършването на необходими или полезни разноски също не означава своене. Освен това
твърдяните от сестра й действия не са й станали достояние. Няма доказателства по делото за
заплащане на целия дължим размер на данъците за имота. Няма никаква настъпила промяна
по отношение на имота след 2004г., както правилно е приел и ВРС. Ползването е
продължило, както е установено от години преди това и без спорове. От анализа на
събраните доказателства не се установява С. И. де е демонстрирала явно и недвусмислено
намерение да свои нейната ид. ч.
АДВ. Т.: На 14.03.2023 г. сме подали въззивна жалба срещу решението на ВРС по гр. д.
№ 11113/2021 г. по описа на РС – В., ГО, XLIX състав. В нея подробно сме изразили
съображенията си защо се жалваме и я поддържаме напълно.
АДВ. Б.: Подала съм отговор срещу жалбата. Поддържам го.
СЪДЪТ докладва, че заключение с вх. №1874 /27.06.2025 г., на съдебно-техническата и
трасологична експертиза с вещо лице Е. А. е представено в срока по чл. 199 от ГПК.
Страните заявиха, че са запознати със заключението.
Съдът пристъпи към изслушване и снемане самоличността на вещото лице: Е. А. А.
– 65 г., Б. гражданин, висше образование, неосъждан, без дела и родство със страни по
делото.
Предупреден по чл.291 от НК.
Заявява, че ще даде заключение по съвест и знание.
Вещо лице А.: Поддържам заключението. Искам само да уточня, че във
фотоснимките, които съм направил съм допуснал една техническа грешка, като вместо гр.
*** да се чете гр. ***.
Вещо лице А.: В имота може да се влезе единствено от входната метална врата, която
на фотоснимката се намира вдясно и е посочена със стрелка. Входът за гаража не може да се
ползва, защото се заключва от вътрешната страна, така че не може да се проникне през него.
3
Ако се озовеш в двора, в къщата може да се влезе през две врати. Едната врата е към
допълнителна тераса, входна врата към преддверието, всъщност има две врати и двете врати
се заключват със секретен патрон. Не се установиха следи, които да посочват, че патроните
са сменени. Не съм установил, че вратите са сменени, а пък са монтирани стари ключалки.
Вратите също са остарели с времето. Действително това, което ми направи впечатление е, че
най – вътрешната врата към къщата е с най – наслоена корозия на метала. Ключалката е с
корозия на алуминия и на месинга, по силно е изразена отколкото на другата врата, която
също води към входа на къщата. Най - стара е вътрешната врата към къщата, която е към
стаите. Вратите са видимо стари, зацапани и замърсени.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ, по съдебно – графологичната експертиза,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
№ 1874 / 27.06.2025 г. на вещото лице Е. А. А..
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение от внесения за целта първоначален депозит в
размер на 400 лева /изд. РКО/.
АДВ. Т.: Представям и моля да приемете по делото списък на разноските в цялото
производство от РС до настоящия момент.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от адв. Т. списъци с
разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от адв. Т. в днешно съдебно заседание списъци
на разноските – 1 л.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т.: Както сме го посочили в жалбата считаме, че равнопоставеността на
4
страните е нарушена. Неправилно В. РС кредитира показанията на свидетелите на ответната
страна, тъй като те чисто и просто излъгаха. Какво се получи? Свидетелят Н. и двете
свидетелки на моята доверителка бяха игнорирани, като на техните показания не се даде
вяра, а се даде вяра на тези, които лъжат, поради което съответно ние реагирахме по
предвидения в закона ред и се получи съответното решение на ВКС, с което беше отменено
решението на ВОС и сега Вие трябва да се произнесете дали ще отмените или не решението
на РС и вместо него ще постановите друго, с което да уважите претенцията на моята
доверителка. Считам, че доверителката ми е доказала всички факти, които сочат на
установеното от нея давностно владение. Ще Ви обърна внимание върху една декларация,
която много често се споменава от страните и върху която противната страна изгражда
основно своите възражения. Това е декларацията от 11.06.2004 г. която доверителката ми е
подала. Майката на страните е починала през м.12.2003 г. През м. юни 2004 г. след
консултация с нотариус моята доверителка отива да подаде декларация, но на практика тя не
е била наясно каква декларация трябва да подаде. Първоначално е посочила своето име и
името на сестра си като съсобственик, в последствие е нанесена от самата нея корекция и
там пред служителката тя собственоръчно е написала, че корекцията е от нея и е зачеркнала
името на сестра си, като по този начин е смятала, че декларира, че е установила владение.
Но дори и в този момент да не е поправила декларацията ние нямаме твърдения, че към този
момент ние сме пидобили имота по давностно владение. Това е непосредствено няколко
месеца след смъртта на майката. До този момент действително ответницата е притежавала
1/6 ид.ч. и няма нищо нередно в декларацията на моята доверителка, че тя има 5/6 ид.ч., а
сестра й има 1/6 ид.ч. На практика това е моментът от началото на 2004 г., когато тя
предприема действия по установяване на своето владение и започва най – напред, както каза
свидетеля Н. се построява една дълга ограда дълга 27 метра, висока около две метра, не
помня точно колко, прави врата на оградата, заключва се тази врата със секретна брава,
прави се врата и за гаража. След това се започва ремонт на къщата, при която всичко се
поправя. Стените се изчистват от старите мазилки, подменят се всички водопроводни,
канализационни, електрически проводи, сменя се изцяло дограмата на къщата. Единствено
не е сменена вратата, от която се влиза към стаите, за която вещото лице каза, че там
ключалката е по – стара и че е видимо по – стара, защото това е вратата, която е останала от
родителите ù. От тогава насетне, години наред доверителката ми извършва мащабни
ремонти. Къщата е изцяло подновена, като включително е сменен и покрива й. Ако е вярно
твърдението на противната страна, че доверителката ми е правила тези подобрения само
като държател на имота трябваше противната страна да докаже фактите, които показват, че
тя продължава да счита себе си за владелец. Такива факти няма. Бащата е починал през 1991
г. От тогава до завеждането на тези дела между страните през 2023 г. имотът се държи от
моята доверителка, но ние не твърдим, че по времето, когато е била жива майката до 2003 г.
ние сме упражнявали владение, но от 1991 г. до 2023 г. моята доверителка е плащала всички
задължения по този имот. Вярно е, че плащането на данъка не я прави собственик, но
ответната страна не е подала нито един път декларация, че тя е собственик на този имот, не
е платила нито един път данък за този имот, не е копала и не е сяла в този имот, дето казва
5
моята доверителка тя дори не е измела един път в тази къща. Кое я прави собственик или че
декларира своето чувство на собственик. Нещо повече, правят помен за смъртта на майката,
40 дни след смъртта ù през м. 01.2004 г. Поканените гости с моята доверителка отиват на
гробищата, ответницата не отива. Тя също като останалите е гостенка там. Тя не се чувства
като собственик, тя не шета и не прави помена. Поменът го прави моята доверителка и
както казаха свидетелките на доверителката ми тя винаги е ходила като гостенка там. Никога
не е ходила като човек, който изпитва собственически чувства. Тя никога не е притежавала
ключ, затова е поискала с телеграма, с теле писмо да ù дадат ключ, защото тя ключ е нямала.
Но ключ не ù е даден. От този момент насетне няма нито един факт, който да говори, че
ответницата се чувства като собственик като декларира това свое чувство. Всичко това е
отразено в нашата въззивна жалба. Моля да прецените Вие фактите и да възприемете
нашите твърдения, че на практика незаконосъобразно не бяха кредитирани показанията на
нашите свидетели. Много съществен момент е, че точно на този помен на четиридесет дни
от смъртта на майката, моята доверителка казва на сестра си, че иска да започва ремонт, че
трябва да ремонтира, защото всичко е старо, а тя й казва, че нея този имот не я интересува.
Моля да уважите жалбата и да отмените решението на първата инстанция, както и да
уважите претенцията за установяване, че доверителката ми е станала собственик и на 1/6
ид.ч. по давностно владение упражнявано от началото на 2004 г. до края на 2022 г. Моля да
ни присъдите разноските така, както сме ги описали. Това са разноски правени в
продължение на целия процес.
АДВ. Б.: Ответната страна изложи своята интерпретация на фактите, сега аз съвсем
накратко ще изложа моята интерпретация. Моля да имате предвид, че свидетелят М.И. Н.
заяви, че е в брак с ищцата от тридесет и три години, което означава, че давността считано
от 2004 г., която претендира насрещната страна изтича по време на брака, което автоматично
го прави сериозно заинтересован от изхода на спора. Ако с вашето решение бъде потвърдено
придобиването по давност, то аз автоматично трябва да поискам конституирането в делбата
на този човек като съделител, тъй като давността е изтекла по време на брака му. Предвид на
това считам, че неговите показания са сериозно компрометирани. С оглед на интереса му от
спора и с оглед на това, че той придобива идеални части от този имот по силата на брака с
ищцата и по силата на изтеклата придобивна давност по време на този брак. Освен това
считам, че заключението на вещото лице, което беше приобщено към делото и беше
изслушано в днешното съдебно заседание по никакъв начин не компрометира свидетелските
показания, които са ангажирани от моята доверителка по няколко причини: на първо място
вещото лице заяви, че не са сменени само вратите и да са положени стари ключалки и брави,
т.е остаряването е изцяло, а свидетелят М.И. Н. в съдебно заседание проведено на 17.01.2023
г. въпреки, че се закле да каже истината заяви: „На къщата сменяхме вътре, вънка врати, към
гаража, портата, голяма, масивна, железни врати и др.“ Ако те са направили смяна на
вратите трябва да са сложили и нови брави и ключалки. Не са монтирали старите, така че по
никакъв начин не смятам, че заключението компрометира показанията на моите свидетели,
които бяха ангажирани в защита на тезата на моята доверителка. Отделно от това, нито
един от свидетелите, които води моята доверителка не са заявявали пред съда, че
6
доверителката ми притежава ключ от този имот, напротив те заявиха, че ключовете се
притежават от нейните дъщери. Тя ползва имота чрез своите дъщери. Не е спорно
обстоятелството, че дъщерите на моята доверителка са имали посещения в имота на баба си
и на дядо си и са имали ключове. Този факт не беше опроверган, нито се опровергава от
заключението на вещото лице. По същият начин и текстът на телеграмата не компрометира
показанията, защото няма касателство с обстоятелствата, които се твърдят. Моля да имате
предвид, че не се доказаха фактически действия, чрез които ищцата да е манифестирала
спрямо моята доверителка субективното си отношение за своене на процесния имот. Не се
събраха доказателства, че доверителката ми е разбрала за промененото отношение на
владеещия сънаследник да упражнява фактическа власт само за себе си. Считам, че не се
събраха доказателства по делото, че ищцата е упражнявала фактическа власт явно и
необезпокоявано. Убедеността на моята доверителка е, че само в съзнанието на ищцата тя е
своила имота за себе си и за съпруга си. Моля да се произнесете с решение, с което да
потвърдите решението на първоинстационния съд.
РЕПЛИКА НА АДВ. Т.: Когато ответницата даде отговор на исковата молба заяви:
„Оспорвам твърдението на ищцата и твърдя, че аз съм владяла чрез нея имота“. Факти, които
да подкрепят това нейно твърдение няма и до ден днешен. Свидетелите не са страни в
процеса, за да твърдят това, което трябва да твърди ответницата. Така че тя нямаше какво да
доказва, но това не попречи на свидетелката С.П. да заяви и да каже: „Аз отидох заедно с
нея колата, чаках я отвънка. Тя влиза направо“. Как ще влезе направо през три заключени
врати? Какво е излъгал свидетелят Н.? Това, че той е направил цялото преустройство с жена
си и знае всичко кое, кога и как е направено. Това ли е лъжата?
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:43 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7