Решение по дело №2343/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. Р. М. от [населено място], с [ЕГН], чрез адв.Д., против решение №896/11.11.2024г., постановено по АНД № 1472/2024г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №580/14.03.2024г. на директора на РДГ Бургас, с което на М., на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД е наложено административно наказание глоба, в размер на 150 лв., на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД е лишен от право да ловува за срок от три години, а на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД е отнета вещта, предмет на нарушението – ловно оръжие Фабарм, 12 калибър №[рег. номер], №[рег. номер].

В касационната жалба се твърди, че описанието на нарушението в АУАН е бланкетно и непълно. В НП са посочени допълнителни факти и обстоятелства, касаещи нарушението и непосочени в АУАН, което винаги представлява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на оспореното наказателно постановление.

На следващо място са изложени аргументи, че съгласно разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, което според М. не е сторено.

В касационната жалба са изложени и подробни възражения, че нарушението е недоказано, тъй като няма никаква ясна граница, която да обозначава границата на ловище "Ж. каба“ и ловище „Зеленището“, като в случая нарушението е и маловажно. Искането е обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.Д., който поддържа жалбата и подробните аргументи, изложени в нея. Пледира за отмяна решението на РС-Бургас и за отмяна на наказателното постановление. Не претендира разноски.

Ответникът по касация - директор на Регионална дирекция по горите Бургас, чрез главен юрисконсулт С., оспорва жалбата и иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по делото е депозирал отговор на касационната жалба, според който обжалваното решение на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. В отговора е направен подробен анализ на релевантните факти, въз основа на които е изведен извод, че са доказани всички елементи на състава на нарушението. Изложени са аргументи, че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което решението на Районен съд - Бургас следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна. Сочи, че решението на РС-Бургас е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Административнонаказателната отговорност на Ц. М. е ангажирана за това, че на 11.11.2023г. в землището на [населено място], подотдел 183в, ловува като се движи извън населеното място с извадено от калъф, сглобено и заредено ловно оръжие [Марка] 12 калибър, № [рег. номер], № [рег. номер], с редовно заверен билет за лов за 2023г., извън определените в разрешителното за групов лов на дива свиня №020373/30.10.2023г. места. В наказателното постановление е посочено, че разрешителното за групов лов касае ловище „Зеленището“, а подотдел 183в се намира в ловище „Ж. каба“. Административнонаказващият орган е приел, че в случая е извършено нарушение на чл.84, ал.1, предл.трето, във вр. с чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД и затова на основание чл.96, ал.1, чл.84, ал.1, чл.94, ал.1, чл.95, ал.1 от ЗЛОД е наложил наказание „глоба“, в размер на 150 лв., наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от 3(три) години и е отнел в полза на държавата ловното оръжие, с което е извършено нарушението.

В оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, спазени са разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът е изложил аргументи, че административнонаказващият орган въз основа на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за доказаност на описаното нарушение и е дал вярна правна квалификация на извършеното деяние. Съдът е обсъдил показанията на разпитаните свидетели и е кредитирал показанията на свидетелите Ш., Томчев и П.. Така съдът е направил извод, че нарушението е несъмнено установено от обективна и субективна страна и правилно е ангажирана отговорността на Ц. М.. Изложил е съображения защо деянието не може да се квалифицира като маловажен случай. По тези мотиви съдът е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, а възраженията, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

Настоящият съдебен състав счита, че нарушението е безспорно установено и доказано. По делото са установени всички факти, които изпълват състава на нарушението от обективна и субективна страна. Ц. М. е извършил действието „ловуване“ по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, според който ловуване е престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. В конкретния случай касаторът твърди, че по време на установяване на нарушението и протичане на цялата проверка неговото оръжие се е намирало в мек калъф. Нарушението е било установено от свидетелите Ш. и Томчев, които в показанията си сочат, че всички лица, които са били установени на описаното в наказателното постановление място, в това число и жалбоподателят, са били с извадени от калъфа и сглобени оръжия. Показанията на свидетеля И. в тази насока правилно не са кредитирани от районния съд, тъй като свидетелят е пряко заинтересован от изхода на делото. Той е участвал в лова, бил е негов ръководител, затова не могат да се приемат за достоверни показанията му, че оръжията са били прибрани в калъфи. Останалите свидетели не са очевидци на нарушението.

По делото не е спорно, че касаторът заедно с останалите ловуващи лица са се намирали извън населено място. Затова съдът приема, че те са осъществявали действието „ловуване“ по смисъла на горната разпоредба. По делото няма спор и че за това ловуване е било издадено писмено разрешително за групов лов на дива свиня № 020373/30.10.2023г. за ловно-стопански район Извор, ловище „Зеленището“, което се намира на територията на Държавно горско стопанство Бургас. Според наказателното постановление обаче мястото, където са установени ловците, а именно подотдел 183в, е част от ловище „Ж. каба“ и се намира на територията на Държавно ловно стопанство „Ропотамо“. В тази връзка пред Районен съд – Бургас е представена извадка от плана за ловно-стопанските дейности, от която се установява, че отдел 183 с подотдели а, б, в, г и д се намира в Държавно ловно стопанство „Ропотамо“, ловище „Ж. каба“. Същото се отнася и за отдели 184 с подотдели а, б, в и г. Според същия план, представен в РС, ловище „Зеленището“ е в ловно-стопанския район на ловна дружинка „Извор“. Този район попада на територията на Държавно горско стопанство Бургас и според същия план за ловно-стопанските дейности в него попадат следните отдели и подотдели: 177ч, 178ч, 180, 181, 220, 221, 313ч и 314ч. След като ловците, между които и касаторът, са установени на горски път между отдели 183 и 184, то съдът приема, че те са се намирали на територията на ловище „Ж. каба“, а не на ловище „Зеленището“, за което имат разрешително за лов. Застъпено е и становището, че дори и подотдел 183в да попада на територията на Държавно ловно стопанство „Ропотамо“ касаторът заедно с останалите ловци се е намирал на черен горски път, който е граничен между отделите. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че според картата, представена на л.32-34 от АНД № 1472/2024г. на Районен съд Бургас този горски път се намира между отделите 183в и 184а, а според цитирания по-горе план за ловно-стопанските дейности както отдел 183в, така и отдел 184а се намират на територията на ловище „Ж. каба“, което означава, че и самият горски път се намира на тази територия. Обстоятелството, че касаторът заедно с останалите установени да ловуват лица се е намирал именно там, се твърди и от свидетелите Ш., Томчев, С.. Последният, пристигайки на място, е заснел отбелязване, което сам е установил, на отдел 183, маркирано върху дърво. Тази снимка се намира по делото на л.46 от АНД № 1472/2024г. на Районен съд Бургас. Именно последният факт опровергава твърдението на касатора, че тъй като той е гост в ловната дружина, не е можел сам да се ориентира. Маркировката обаче, която се е намирала на място, ясно сочи местоположението на лицата. Тук е мястото да се уточни, че няма законова пречка лицата да спрат на този горски път и след това да се отправят пеша към ловището, за което имат разрешение, но това разстояние до тяхното ловище следва да преминат с оръжие, което е сглобено и в калъф, а в процесния случай това не е било така.

Като защитна теза, която не почива на установените по делото факти, се възприема и твърдението на М., че в гората нямало трайни и видими граници, по които хората да могат да се ориентират къде са границите на ловното поле. Освен наличието на посочената маркировка на отдел 183, видно от снимката на л. 49, съгласно изискванията на Глава трета от ЗЛОД, правото на лов се придобива при строго регламентирана процедура от лица, които следва да преминат съответно обучение и успешно преминат теоретичен и практически изпит. Изискванията са засилени с оглед характера на осъществяваната дейност - боравене с оръжие, което е опасно за здравето и живота на мнозина. В чл. 58, ал. 1 ЗЛОД е предвиденото, че в разрешителното за лов се вписват имената на ловците, номерата на ловните билети, начинът, датата и мястото на ловуване, видът и броят на разрешения за лов дивеч и името на ръководителя на лова при групов лов. Следователно след като касационният жалбоподател е придобил право да ловува, негово задължение е да спазва стриктно предписанията на разрешителното за лов, включително и досежно определеното мястото на ловуване, като негово е било и задължението да не го нарушава.

Неоснователно е възражението, че свидетелите Ш. и Т. са заинтересовани. Те са служители на Югоизточното държавно предприятие Сливен и са се намирали на място в изпълнение на своите служебни задължения. Осъществявайки именно тези служебни задължения, свидетелите са установили извършеното нарушение и са сигнализирали на служители на РДГ и на МВР, които да дойдат на място и да съставят АУАН, за да се образува административнонаказателно производство.

Правилно районният съд не е кредитирал показанията на свидетеля И.. От една страна, защото те са повлияни от обстоятелството, че той е бил ръководител на лова и директен участник в него, от друга страна, защото показанията му са вътрешно противоречиви и обстоятелствата, които сочи той, не се подкрепят от останалите доказателства. В тях се казва, че когато са спрели автомобилите, с които са се движили и където са били установени да извършват нарушението, според И. са се намирали в местност „Зеленището“. Доказателствата несъмнено сочат, че отдел 183, за който е имало ясно обозначение на дърво, което се намира на мястото, където са спрели автомобилите, не е част от това землище. Въпреки това свидетелят твърди, че не е знаел, че трябва да се ориентира по дърветата и че е сигурен, че по време на установяване на нарушението са се намирали в ловището, за което имат разрешение. Същевременно твърди, че е ловджия от 2012г. и ловува почти всяка седмица основно в землището на [населено място]. Ако последните твърдения са верни, то свидетелят би следвало отлично да е знаел, че отдели 183 и 184 не се намират в землището на [населено място] и в ловище „Зеленището“.

На следващо място съдът не споделя възражението за маловажност на случая. По смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В конкретната хипотеза според съда, предвид наличните по делото данни, не може да се направи извод, че в случая деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид, което да обуславя неговата маловажност.

Настоящият съдебен състав счита, че не се установиха касационните основания по чл. 348 НПК за отмяната на атакуваното съдебно решение и са налице всички елементи на обективна и субективна страна на деянието, поради което обжалваното решение като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

С оглед изход от спора разноски са дължими в полза на ответника по касация. Такива са претендирани своевременно и се дължат от касатора в размер на 80 лв., определени на основание чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в, от ЗАНН, Административен съд Бургас, петнадесети състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 896/11.11.2024г., постановено по АНД № 1472/2024г. по описа на Районен съд - Бургас.

ОСЪЖДА Ц. Р. М., с [ЕГН], да заплати на Регионална дирекция по горите Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.