РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Павликени, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Евелина П. Карагенова
при участието на секретаря Ирена Д. Илиева
като разгледа докладваното от Евелина П. Карагенова Административно
наказателно дело № 20214140200328 по описа за 2021 година
Жалба по реда на чл.59 от ЗАНН
Жалбоподателят е обжалвал наказателно постановление №21-0311-000455/08.10.2021г на
началника на РУкъм ОДМВР В.Т., РУ П.,с което му е наложено наказание глоба от 1000лв.
и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП
за деяние по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Твърди,че не е управлявал автомобила. Моли съда да
отмени това НП като незаконосъобразно.В съдебно заседание упълномощеният му
защитник адв.Х.Д. от ВТАК развива теза, че не е доказано, че жалбоподателят е управлявал
МПС, тъй като не е представено като доказателство видеозаписа на проверката.
Ответникът, редовно призован,не изпраща представител.
След като взе предвид събраните по делото доказателства,съдът установи следното:
На 27.09.2021г около 01.00часа П.Г. -мл автоконтрольор при РУ П., колегите й-
служители от РУ П. Х.Ц. и П.П. извършвали обход в с.М. със служебен автомобил Шкода,
управляван от Ц., като на ул. *** забелязали движещ се пред тях автомобил Ауди А6 с
Великотърновска регистрация, подали му светлинен сигнал. Автомобилът се движел в
посока към дерето и след подаването на сигнала , спрял пред една къща като водачът заявил,
че живеел там. В автомобила нямало други лица освен водача. По това време на
денонощието нямало други движещи се автомобили. Служителите на РУ П. слезли от
служебния автомобил, представили се на водача, като посочват, че това е жалбоподателя, и
последният им представил СУМПС, контролен талон и талона на автомобила. Ц. посочва, че
1
водачът бил видимо притеснен от проверката и му лъхнал на алкохол. На място Г. му
извършила проба за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 фабр. №***, като
било отчетено 1.02 промила алкохол в издишан въздух. Показанието било показана на
водача и другите служители от РУ П. Водачът заявил, че е бил на рожден ден и се
прибирал, като на няколко пъти се опитал да осуети проверката, казал, че не е управлявал
автомобила, после казал, че от 5 години пиел и карал, на място провел разговор на
високоговорител с мъж, който казвал за не му се съставя АУАН, искал да говори с Х.Ц.,
който отказвал да говори с непознатия. Г. съставила на място АУАН, прочела му
съдържанието на акта, а жалбоподателят подписал акта без да направи възражения. Отказал
да даде кръвна проба, отбелязано на талон за медицинско изследване №***. Иззето било
СУМПС на жалбоподателя и контролния талон. На жалбоподателя бил връчен препис от
АУАН.
Въз основа на този АУАН е издадено наказателно постановление №21-0311-
000455/08.10.2021г на началника на РУкъм ОДМВР В.Т., РУ П.,с което му е наложено
наказание глоба от 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на
основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП за деяние по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН и е допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин по
показанията на актосъставителя , свидетелите очевидци на извършване на нарушението и
съставяне на АУАН, както и на връчването му и подписването му..
Безспорно установено е, че жалбоподателят е употребил алкохол. Безспорна е отчетената с
техническото средство концентрация на алкохол в издишан въздух, респективно в кръвта на
водача.
Спорно е дали жалбоподателят е управлявал процесното МПС или не. В съдебно заседание
е допуснат до разпит свидетеля И.К., който е съсед на жалбоподателя. Той твърди,че с
жалбоподателя пили на центъра на селото бира, после продължили да пият ракия у
жалбоподателя, като последният излязъл до колата си да вземе една флашка, забавил се 5-6
минути и се върнал като казал, че му били взели шофьорската книжка.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел, тъй като същият е употребил алкохол
заедно с жалбоподателя, поддържа защитната версия на жалбоподателя че не е управлявал
Ауди-то. Съдът счита, че употребилия алкохол свидетел не би могъл да възприеме времето,
за което евентуално жалбоподателят не е бил в къщи. Още повече, че в показанията на този
свидетел има колебание- същият не може да каже на коя улица живее. Съдът кредитира
показанията на служителите на РУ П. като логични, обективни, непротиворечиви и
кореспондиращи помежду си. Съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят е
управлявал лекия автомобил Ауди, движил се е пред служебната полицейска кола, т.е
управлявал е горепосоченото МПС след употребата на алкохол.
Видно от представената справка за нарушител/ водач, жалбоподателят е с издадено
2
СУМПС от 08.02.2018г и има издадени 7бр НП, както и 28бр фиша.
Съдът намира, че както в както в АУАН, така и в НП са посочени достатъчно ясно и
конкретизирано всички обстоятелства на нарушението, в това число и мястото на
извършването му, посоката на движение на автомобила на жалбоподателя, концентрацията
на алкохол в кръвта на водача.
АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН в чл.42, респективно в
чл.57. Съставени са от компетентни лица, при съставянето на АУАН и издаването на НП са
съобразени сроковете по чл.34 от ЗАНН- АУАН е съставен на място в деня на нарушението-
27.09.2021г, а НП е издадено на 08.10.2021г - в 6-месечния законоустановен срок. В АУАН
и в НП е описана идентична фактическа обстановка-дата, място на извършване на
нарушението, описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, посочени
са законовите разпоредби, които са нарушени. Съществено в случая е да се отбележи, че
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение е описано правилно
извършеното от водача нарушение, като описанието на установеното нарушение е
достатъчно ясно и разбираемо.Разпитаните по делото свидетели- полицейски служители-
очевидци, са категорични в показанията си относно правно-релевантните факти по случая- а
именно къде и кой е управлявал автомобила, реакциите на водача. Актъсъставителят е
действал в рамките на служебните си правомощия, св.Ц. е категоричен, че водачът на
автомобила е миришел на алкохол и затова е бил проверен с техническо средство. Тримата
полицейски служители са категорични, че жалбоподателят е управлявал автомобил „Ауди“
и се е движел пред тях. При съставяне на АУАН административното нарушение е описано
правилно с конкретика.
При издаването на обжалваното наказателно постановление също са спазени
процесуалните правила, като правилно е приложен и материалния закон, при установена
фактическа обстановка. В тази връзка издаденото наказателно постановление се явява
законосъобразно и обосновано.Нарушението е безспорно установено и доказано, а именно,
че на въпросната дата настоящият жалбоподател е управлявал МПС след употреба на
алкохол, чиято концентрация е измерена с техническо средство на 1,02 промила. Съобразно
Наредба № 30 от 2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства, в разпоредбата на чл.1, ал.2 от
Наредбата е отредено, че употребата на алкохол или друго упойващо вещество се
установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез
медицински и лабораторни изследвания. В случая концентрацията на алкохол в кръвта на
водача е отчетена с техническо средство , което е годно, минало технически преглед. На
водача е бил връчен талон за медицинско изследване, като са му били предоставени 120
минути за посещение в ФСМП гр.П. за даване на кръвна проба. Тук следва да се поясни, че
даването на кръв за изследване, съобразно разпоредбата на чл.6, ал.1 от същата наредба,
предвижда възможност за отказ на водача да даде кръв за изследване- т.е. кръвното
изследване е една възможност, която е предоставена на самия водач, а контролните органи
са длъжни единствено да му издадат талон и да съобразят времето, което е нужно на водача
3
да се придвижи до мястото за вземане на пробата. В случая водачът е отказал да даде кръв за
изследване като саморъчно е написал, че отказва кръвната проба. Разпоредбите на Наредба
№30 дават приоритет на резултата от химическото изследване, но при липса на такова, се
приемат показанията от техническото средство. Което е направено в случая. Записите от
видеорегистратора къгласно Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрола на пътното движение от
Министъра на вътрешните работи се използват за осъществяване на контрол върху
дейността на служителите, работещи по контрол на пътното движение. Те не са основно и
незаменимо доказателствено средство по настоящото производство, при липсата на които
да се счита за неизяснена фактическата обстановка по делото. Съдът намира, че по делото
са събрани достатъчно доказателства, събрани по надлежния ред, обосноваващи
отговорността на жалбоподателя.
При така установените факти съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП .Тази разпоредба е конкретна и ясна:
„На водача на пътно превозно средство е забранено: 1. да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.“. В случая водачът е управлявал МПС след
употреба на алкохол- измерена с годно техническо средство . По отношение определяне
размера на наказанията, същите са били определени от административно-наказващия орган
във фиксирания размер и в тази връзка не съществува възможност за изменението им.
Предвидените в разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП административни наказания
са- при концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително – Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Такива са и наложеното наказания на жалбоподателя. Издаденото наказателно
постановление се явява законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0311-000455/08.10.2021г на
началника на РУкъм ОДМВР В.Т., РУ П.,с което на Д.Т.К. с ЕГН ********** от с. М. ул.
*** е наложено наказание глоба от 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12
месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП за деяние по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП КАТО
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВТАдмС в 14-дневен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
4