Решение по дело №16337/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2517
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 3 февруари 2021 г.)
Съдия: Добрина Иванчева Петрова
Дело: 20193110116337
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    

 

№ 2517

 

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                      

СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Валентина Милчева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 16337 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от С.Т.Ц., ЕГН **********, с адрес *** срещу Главна дирекция „* *“ при * искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане ответника, след допуснато от съда изменение на иска, да заплати на ищеца сумата от 1550,92 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 11.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението.

Твърди се от ищеца и исковата молба, че за периода 01.09.2016г. до 30.09.2019г. е полагал труд на длъжността „ старши полицай“ в ГКПП * *, към ГПУ Варна, РДГП-Бургас, което е на структурно подчинение към *” при МВР. Ищецът е със статут на държавен служител. За посочения период е положил общо 1664 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1901 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 237 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника като дължимата сума е в размер на 1540 лева.

 С оглед това и сезира съда с искане за присъждане на посочените по-горе суми, ведно със сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна *, депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове като твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Сочи, че КТ, както и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, са норми, приложими само за работници и служители по трудово правоотношение. Приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР. В чл. 187 ал. 3 от  ЗМВР, е уредено работно време през нощта. Счита, че ищецът не е полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно време. Поради това съотношението с коефицент 1,143 се прилага само при трудови правоотношения по КТ. Счита, че регламентацията на възнагражденията по ЗМВР е изчерпателна и е недопустимо субсидиарно приложение на ЗДСл или КТ за служителите на МВР. За периода на претенцията са действали Наредба 8121з-407 от 11.08.2014г. /до 02.08.2016г./ и Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. И докато първата Наредба допуска преизчисляването в чл. 31 ал. 2, то за процесния период – чл. 31 ал. 3 от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г., изрично посочва, че часовете се отчитат само като цяло число. Доколкото нощният труд в ЗМВР Е посочен като 8 часов, за разлика от нощния труд по КТ, който е 7 часа, то не е допустимо прилагането на коефициент, тъй като за 8 часа нощен към 8 часа дневен труд би се получил коефициент 1.

 С оглед горното моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

 Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото на осн. чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, че страните са били в служебно правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал длъжността „ старши полицай“ в ГКПП Пристанище *, към ГПУ Варна, РДГП-Бургас, което е на структурно подчинение към *.

Съобразно приобщеното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, незаплатената сума за извънреден труд, при прилагане на коефициент 1.143, за процесния период е 1550,92 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в периода от 01.09.2016г. до 30.09.2019г. е полагал труд на 12 часови смени, основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения труд. В тежест на ответника е да установи наведените от него правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

В настоящия случай спорът между страните е изцяло правен и се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон – ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощния труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.

В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон, работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден, и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.

Съгласно чл. 176 ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР  и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 6,00 часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

 В чл.187, ал.9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

 В процесния период приложима към спора касаещ нощния труд полаган от служителите в МВР е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издадена от министъра на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3 от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.

 В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г.  Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност  полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд.

 По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза  се установи, че размерът на дължимото възнаграждение след преизчислението с коефициент 1.143 е 1550,92  лева.

  Предвид изложеното, претенциите следва да бъдат уважени в пълен размер, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 11.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

              На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, като предвид основателността на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС разноски за държавна такса от 62,04 лева и 220 лева депозит за вещо лице, или общо разноски в размер от 282,04 лева.

 С оглед изхода на спора, отправеното искане, представените доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 338,56 лева за платено адвокатско възнаграждение, намалено до минималния еднократен размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по направеното от ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК, с отговора на исковата молба, поради липса на правна и фактическа сложност на спора. Минималното адвокатско възнаграждение в този случай по предявения иск е 338,56 по Наредба №1/2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в сила към дата на договаряне и заплащане / или следва да се присъди в общ размер от 338,56 лв.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА *, с адрес: гр. *, бул. „*“ № *  да заплати на С.Т.Ц., ЕГН **********, с адрес *** сумата от общо 1550,92 лв. (хиляда петстотин и петдесет лева и деветдесет и две стотинки), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 30.09.2019г. получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 31.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.

 

ОСЪЖДА *, с адрес: гр. *  да заплати на С.Т.Ц., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 338,56 лева (триста тридесет и осем лева и петдесет и шест стотинки), представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА *, с адрес: гр. * да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 282,04 лева (двеста осемдесет и два лева и четири стотинки), представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

 

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му. 

 

 

                                                           СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: