№ 12611
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110134189 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „Д.-О.З.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, срещу „З.Д.:Ж.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, за осъждане на ответника, да заплати на ищеца, сумата от 17667,49
лева– частичен иск от 31801,48 лева, представляваща 1/2 от изплатеното застрахователно
обезщетение (в общ размер от 35334,98 лв.), по застраховка „Г.о“, на увредено лице, във
връзка с ПТП, настъпило на 11.01.2019 г., на път ПП 1-5 при км. 193+300, между л.а. „А.А.“,
с рег. № ******** и л.а. „В.С.“, с рег. №********, за което ищеца е осъден с Решение
№260311/08.11.2021г. по т.д. №1283/2020г. на ОС-гр. С.З., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от подаване на исковата молба- 10.06.2024 г., до окончателното плащане на
дължимото, както и сумата от 3415,44 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 21.11.2023 г. до 29.05.2024 г.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 11.01.2019 г., на път ПП 1-5, при км. 193+300, е
настъпило ПТП, вследсвтие предприета от водача на л.а. „Ф.П.“, рег. № ********,
неправилна маневра за изпреварване на л.а. „В.С.“, с рег. №********, без да съобрази
насрещно идващия л.а. „А.А.“, с рег. № ********, като в опит да избегне удара, водача на
л.а. „А.А.“, с рег. № ********, се отклонил наляво и се ударил в л.а „В.С.“, с рег. №********,
при което е пострадал водача на последния автомобил. За събитието бил съставен КП за
ПТП с пострадали лица. Сочи се, че към деня на ПТП, л.а. „А.А.“, с рег. № ********, е бил
застрахован по застраховка ГО при ищеца, а л.а. „Ф.П.“, рег. № ******** – при ответника.
Твърди се още, че с Решение №260311/08.11.2021г. по т.д. №1283/2020г. на ОС-гр. С.З.,
постановено при участието на ответника, като трето лице-помагач, ищеца е осъден да
заплати на пострадалото лице общо сумата от 35334,98 лв. Излага съображения, че съгласно
мотивите на съдебния акт, които имат установителна сила между страните, вредите са
причинени, както от водача на л.а., застрахован при ищеца, така и от противоправното
поведение на водача на л.а. „Ф.П.“, рег. № ********, застрахован при ответника, поради
което са налице предпоставките на чл. 499, ал. 7 КЗ, като се навеждат съображения, че
1
отговорността на ищеца е 10 %.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му възстанови заплатеното
застрахователно обезещетение, като поканата е получена на 20.10.22г., но плащане не е
последвало. С оглед на това претендира процесните суми.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска
по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, както и настъпването на
застрахователно събитие по описания в исковата молба начин. Твърди, че изключителна
вина за настъпване на ПТП, има водача на застрахования при ищеца автомобил. Излага
съображения, че изаплатеното от ищеца обезщетение не отговаря на действителната
стойност на вредите. Моли съда да отхвърли иска.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са
съдебно-счетоводна и съдебно-автотехническа експертизи.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
Съгласно справки на ГФ към 11.01.2019г., МПС с рег. № ******** има сключена
застраховка ГО при ищеца, а МПС с рег. №******** има сключена застраховка ГО при
ответника.
Видно от КП за ПТП с пострадали лица, на 11.01.2019 г., на път I-5, при 193 км (общ.
К.), е настъпило ПТП със застрахованите при ищеца и ответника автомобили, като в
протокола е посочено, че водача на застрахования при ответника автомобил с рег.
№********, е предприел маневра изпреварване, при което движещия се насрещен
автомобил, застрахован при ищеца, с рег. № ********, навлиза в насрещното движение и
реализира ПТП с други два автомобила.
Видно от приложеното в цялост т.д. №1283/2020г. на ОС-гр. С.З., с Решение
№260311/08.11.2021г., ищцовото застрахователно дружество е осъдено на да заплати на
Н.Н.К., сумата от 24 000 лв., за причинените му неимуществени вреди, вследствие на
получените телесни увреждания при ПТП на 11.01.2019г., ведно със законната лихва от
08.02.2019 г. до окончателното плащане, адвокатско възнаграждение в размер на 2 081, 04
лв., сумите от 928. 83 лв. и 960 лв. за разноски. решението е постановено при участието на
трето лице - помагач на страната на ответника „З.Д.:Ж.З.” АД, в качеството му на
застраховател на водача на л.а. „Ф.П.“, рег. № ********.
Ищеца е представил преводно нареждане от 21.07.2022г. и 2 бр. преводно нареждане
от 20.07.2022г. за заплатени суми.
С регресна покана до ответника вх. №4216/20.10.2022г., ищцовото дружество е
предявило регресна претенция за сумата от 17667,49 лв.
По делото са допуснати и разпитани в качеството на свидетели И. Г. и С. И..
Св. Г. посочва, че управлявал л.а. „Ф.П.“. Предприел маневра за изпреварване,
изпреварил две коли, като при прибирането обратно в пътната лента, загубил контрол над
автомобила и се озовал в канавката, без да се удря в друг автомобил. Всичко станало за
секунди, не си спомня с каква скорост се е движил. Автомобила, който идвал срещу него бил
с марка „А.“. Имало дело, по което бил наказан с глоба от 1000 лева и лишаване от право на
управление на МПС за срок от шест месеца.
Св. И. посочва, че управлявал л.а. “А.А.“, с рег.№******. ПТП настъпило рано
сутринта, по тъмно. На около 40-50 метра пред автомобила на свидетеля имало бус, който
изведнъж спрял и в този момент, от дясната страна, от към банкета, свидетеля видял фарове.
Това станало за част от секундата и за да се предпази, по инстинкт завил волана вляво към
2
насрещното платно. След това, когато искал да се прибере в платното, колата поднесла, тъй
като пътя бил заледен и се ударил в насрещно движещия се лек автомобил. Посочва, че се
движел на трета предавка, с 60 км/ч, защото скоростомера бил спрял на тези показания. Не
знае с каква скорост се е движил другият водач.
От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява,
че от техническа гледна точка, причина за настъпване на произшествието, е навлизане на л.а.
А.А. в насрещната лента за движение, на разС.ие, по малко от разС.ието на опасните зони за
спиране на автомобилите. Вещото лице посочва, че причина за настъпване на
произшествието е действията на водача на л.а. Фолксваген с органите за управление и
навлизане в насрещната лентата за движение със скорост, при която не е имал техническа
възможност да спре в зоната на видимост и на разС.ие, по малко от разС.ието на опасните
зони за спиране. Според вещото лице водача на л.а. А.А., не е имал техническа възможност
да спре преди мястото на удара.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че въз основа на издаден изпълнителен лист №260090/08.07.2022г. и
изпълнителен лист №260091/08.07.2022г. е заплатил ни ЧСИ Р. М. съответно сумите от
35512,66 лв. и 1692,47 лв., включващи главница, лихва и разноски.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл. 499, ал.7
КЗ, вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно Решение № 60167/2.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2490/2020 г., I т. о., ТК,
задължителната сила на мотивите по смисъла на чл. 223, ал. 2 ГПК, обвързва по
задължителен начин страните и съдът, пред който е висящо следващото по време дело -
между подпомагаща и подпомагана страна, да приемат, че съдържащите се в мотивите на
решението по предходното дело, в който са участвали подпомаганата и подпомагащата
страна в това им качество, изводи за фактите и преюдициалните правоотношения,
релевантни за правоотношението, което е предмет на постановеното решение, са се
осъществили така, както се сочи в мотивите, към момента на приключване на устните
състезания по предходното дело. С оглед на това, описаната фактическа обстановка относно
възникване на процесното ПТП и конкретните действия на участниците в него, както и
противоправността на тяхното поведение, посочени в мотивите на влязлото в сила решение
на ОС – гр. Стара Загора по т. д. № 1283/2020 г., обвързват настоящия съдебен състав.
Предвид това, съдът приема, че вина за произшествието имат и двамата водачи – участници
в произшествието. Виновното поведение на водача на л.а. „Ф.П.“, рег. № ******** се състои
в предприемане а маневра „изпреварване“, без да се убеди, че има видимост, а виновното
поведение на водача на л.а. „А.А.“, с рег. № ******** се състои в несъобразяване на
скоростта с атмосферните условия и съС.ието на пътната настилка.
Според нормата на чл. 499, ал. 7 КЗ, при множество причинители на
застрахователното събитие (какъвто е настоящият случай), застрахователите по риска "Г.о"
на причинителите отговарят солидарно пред увреденото лице. При това ищецът в
качеството си на застраховател по риска "Г.о" на един от причинителите – водачът на л.а.
„А.А.“, с рег. № ********, носи пълния обем отговорност пред увреденото лице Никола
Колев (чл. 122, вр. чл. 121 ЗЗД). За платеното в повече от своята част ищецът има право на
регрес спрямо ответника, в качеството на застраховател по риска "Г.о" на другия причинител
на вредите – водачът на л.а. „Ф.П.“, рег. № ******** – арг. чл. 127, ал. 2 ЗЗД. При това
решаващо значение за разпределяне на отговорността между застрахователите по
застраховка "Г.о" за причинените вреди, е конкретният принос на водачите – участници в
процесното ПТП, като въпросът за техния принос е спорен.
От разпитаните по делото свидетели, както и от заключението на вещото лице се
установи, че първопричината за ПТП, са действията на водача на л.а. „Ф.П.“, който е
предприел маневра „изпреварване“, без да се убеди, че има видимост, вследствие на което са
последвали действията на водача на л.а. „А.А.“ и е настъпило ПТП, като последния пък е
нарушил ЗДвП, като не е съобразил скоростта си с пътната обстановка. При така
установеното, Съдът приема, че водачът на л.а. „Ф.П.“ има преимуществен принос за
възникване на инцидента и ако не беше предприел маневра „изпреварване“, без да се убеди,
че има видимост, произшествието нямаше да възникне. Макар и ударът за водача на л.а.
3
„А.А.“ да е бил непредотвратим, то следва да се посочи, че водачът сам се е поставил в
положение да не може предотврати инцидента, поради избора си на скорост, която не е
съобразена със заледената настилка. Приносът на водача на л.а. „А.А.“ също е налице, но
вредоносните последици се дължат в значителна степен на предприетатта от л.а. „Ф.П.“
маневра. При оценка на приноса на всеки от водачите, е от значение, в каква степен
противоправното поведение на участниците в ПТП е допринесло за проявление на
вредоносните последици в конкретната им тежест. Предприетата непреценена маневра
изпреварване, е в пряка връзка с тежестта на настъпилите последици, защото е довела до
настъпване на процесното ПТП, като е отклонила водача на л.а. „А.А.“ от пътното платно за
движение. Предвид това, съдът приема, че приносът за вредоносните последици за водача на
л. а. „Ф.П.“ е 80 %, а за водача на л.а. „А.А.“ – 20 %, като е оборена презумпцията по чл. 127,
ал. 1 ЗЗД за равна отговорност във вътрешните отношения на солидарните длъжници.
От заключението по съдебно – счетоводната експертиза, прието без възражения,
което се кредитира от съда, се установява, че във връзка с присъдените суми, ищецът е
платил 35512,66 лв. и 1692,47 лв. или общо сумата от 37205,13 лв. Предвид това и с оглед
приетия принос на водача на л. а. „Ф.П.“ от 80 %, ищецът има право да му бъдат
възстановени от ответника 80 % от платените суми или сумата от 29764,10 лв.
С оглед на това, иска за сумата от 17667,49 лева (предявен като частичен), следва да
се уважи изцяло, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 10.06.2024 до
окончателното плащане.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал.2 ЗЗД, когато задължението няма падеж, какъвто е настоящият
случай, забавата настъпва от поканата. По делото се установи, че ищецът е поканил
ответника да заплати процесната главница с регресна покана до ответника вх.
№4216/20.10.2022г., поради което искът за заплащане на обезщетение за забава, също се
явява доказан за претендирания период от 21.11.2023 г. до 29.05.2024 г., която сума,
съобразно служебните изчсисления на съда, възлиза на 1279,13 лв. За разликата над тази
сума, иска следва да се отвхърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора, всяка една от страните има право на разноски, каквото
искане изрично са направили. Основателно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, доколкото същото е изчислено над предвидения минимум по чл.
7, ал. 2, т. 3, вр. ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г., поради което същото следва да бъде
разгледано до размера от 2490,08 лв. Предвид това и съобразно с уважената част от исковите
претенции, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3719,19 лв.,
представляващи направени по делото разноски, от които сумата от 3201,74 лв. по главния
иск (706,70 лв-дт +1250 лв. –депозити +1245,04 лв. -адв.възнгагр.), а сумата от 517,45 лв.
(51,17 лв.-дт +466,28 лв.-адв.възнгагр.)- по иска за лихва.
Съобразно с отхвърлената част от иска, ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 180 лв., представляващи направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.Д.:Ж.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на „Д.-О.З.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, сумата от 17667,49 лева (седемнадесет хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и
49 стотинки)- частичен иск от 31801,48 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение, по застраховка „Г.о“, на увредено лице, във връзка с ПТП, настъпило на
11.01.2019 г., на път ПП 1-5 при км. 193+300, между л.а. „А.А.“, с рег. № ******** и л.а.
„В.С.“, с рег. №********, за което ищеца е осъден с Решение №260311/08.11.2021г. по т.д.
№1283/2020г. на ОС-гр. С.З., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
подаване на исковата молба- 10.06.2024 г., до окончателното плащане на дължимото и
4
сумата от 1279,13 лева (хиляда двеста седемдесет и девет лева и 13 стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 21.11.2023 г. до 29.05.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава, за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 3415,44 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.Д.:Ж.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на „Д.-О.З.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, сумата от 3719,19 лева (три хиляди седемстотин и деветнадесет лева и 19
стотинки), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Д.-О.З.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на „З.Д.:Ж.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, сумата от 180,00 лева (сто и осемдесет лева), представляваща
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5