Р Е Ш Е Н И Е
№ 243
гр.Плевен, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети април
две хиляди двадесет и трета а
година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №129 по описа на
съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 4
от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено
управление (ЗУСЕФСУ- заглавието изменено, ДВ, бр. 51 от 2022 г., в
сила от 1.07.2022 г., предишно заглавие Закон за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове - ЗУСЕСИФ).
Делото е образувано
по жалба от община Червен бряг с адрес гр.Червен бряг, ул „А.I“ №1,
представлявана от Ц.К.Д.-кмет, против
Решение за верификация на
постъпило искане за окончателно плащане с рег.№2060-0002/7/27.01.2023 год.,
издадено от главния директор на ГД ЕФМПП
- Ръководител на ОПРЧР. С решението по
т.1 е определен общ размер на верифицираните разходи по постъпило искане за
плащане -165518,04 лева; по т.2 е определен общ размер на неверифицираните
разходи -16738,55 лева; по т.3 е отклонено искането за плащане на разходи в
размер на 778,36 лева; по т.4 е определен общ размер на сумата за плащане
-87 284, 84 лева.
Ответникът е направил възражение за недопустимост на
жалбата в частта, с която на
жалбоподателя са определени суми на
верифицирани разходи по постъпилото искане за плащане.
Копие от отговора е изпратен на жалбоподателя, за уточнение дали обжалва
решението изцяло или в отделни негови части, като в последния случай да посочи
в кои части обжалва решението. В изпълнение на дадените указания,
жалбоподателят е депозирал Молба с вх.№1210/27.02.2023 год., в която е уточнил,
че оспорва решението в частите по т.1, т.2
в частта досежно констатациите по подточки 2.1, 2.2, 2.3, 2.4, 2.5, 2.6, 2.7 и 2.8 и в частта по т.4.
С жалбата се иска отмяна на оспореното решение като
издадено при неспазване на установената форма. неправилно приложение на
материалния закон, допуснати нарушения на административно производствените
правила и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят счита за неправилни констатациите
на органа от т.2.1 до т.2.9 на оспореното решение. Счита, че описаните в точки
2.3, 2.4, 2.5 и 2.6 нарушения не са налице. Сочи, че във връзка с подадено в ИСУН
2020 на 26.09.2022 година искане за окончателно плащане, технически отчет и
финансов отчет по договор за безвъзмездна финансова помощ №
BG05M90P001-2.060-002-C01 „.Достоен независим живот в общността 2" за
периода 01.09.2021 г. - 26.05.2022 година и във връзка с установени трудови
правоотношения на посочените лица с Община Червен бряг или с други лица, УО на ОП РЧР изискал от Община Червен бряг
допълнителни документи, удостоверяващи работното време на посочените лица
(часови интервал „от"-„до") по допълнителните им трудово
правоотношения, изпълнявани паралелно с ангажиментите им като домашни помощници по проекта за периода 1.09.2021 г. - 26.05.2022
г. Община Червен бряг е изискала от „Медицински център - Червен бряг" ЕООД
графици за В.Т.. Н.М., Х.Н. и Ц. Т. за периода от 01.09.2021 - 26.05.2022 г.,
но от страна на Медицинския център са представили графици за част от периода, а именно от
14.03.2022 г. до 26.05.2022 г.. като за периода от 01.09.2021 г. до 13.03.2022
липсват данни за положения от лицата труд.
Сочи, че в следствие на грешка от страна на служителите в Общината,
посочените графици са изпратени на Управляващия орган, без да бъде съобразено
обстоятелството, че същите не касаят целия период. След констатиране на
пропуска са изискани повторно графици, от които е виден положения труд от В.Т.,
Н.М.. Х.Н. и Ц. Т. за периода от
01.09.2021 - 26.05.2022 г. На това основание счита, че не е налице визираното в решението нарушение
на чл. 57. ал. 1. т. 3 от ЗУСЕФСУ.
По отношение на констатираното нарушение по т. 2.3,
т.2.4, т.2.5. н т. 2.6, жалбоподателят счита оспореното решение за незакосъобразно
и поради допуснати нарушения на админнстративнопроизводствсннте
правила. Сочи, че решението е издадено в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК,
без да са изяснени фактите и обстоятелствата, имащи значение за случая и без да
са събрани необходимите доказателства. Твърди, че основно задължение на
административния орган е да основава актовете си на действителните факти от
значение за случая - чл. 7. ал. 1 АПК. За гарантиране на този принцип в дейността
на административния орган законодателят е въвел специални процесуални правила, едно от които има особено значение - правилото
да се издаде административния акт след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случа, визирано в чл. 35 АПК. Нормата на чл. 35 АПК е процесуална гаранция с особено значение за правилното регулиране на
материалното правоотношение, предмет на административното производство и
съответно на постановения в резултат на неговото провеждане акт. Намира, че
след представяне на непълните графици и преди постановяване на процесното решение, УО е следвало да изясни обстоятелството
защо не са представени графици за целия период, налични ли са такива, съответно
- да укаже на Община Червен бряг, че представените са непълни и не касаят целия
процесен период.
На следващо място се сочи в
жалбата, че неправилно УО е приел, че описаните нарушения по т. 2.1 - 2.8
представляват такива но чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗУСЕФСУ. От изложените за всяко едно от нарушенията мотиви се
установява, че УО не признава за
допустими разходите за възнаграждения и осигурителни вноски за съответното лице,
поради обстоятелството, че „УО няма необходимата разумна
увереност в положения труд от лицето по проекта". Същевременно, разходът не
е верифициран на основание чл. 57. ат. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираната
норма в приложимата към датата на издаване на процесното
решение редакция, разходите се
считат за допустими, ако са налице едновременно следните условия: разходите не
надхвърлят праговете за съответната категория в документите по чл. 26, ал.1 и в
одобрения проект. Видно от обжалвания акт, УО не твърди надхвърляне на праговете за
съответния разход, а липса на достатъчно доказателства за реално положен труд. Счита
за очевидна липсата на тъждество между твърдяното нарушение и посочената материалноправна разпоредба, което сочи на нарушение на
изискването за форма на акта. Изложеното формира извод у жалбоподателя, че
административният орган не е изложил обосновани правни и фактически съображения
за издаване на процесния административен акт, с което
не е спазил изискуемата от закона форма и е издал порочен акт, който подлежи на отмяна. Според жалбоподателя
издаденият акт противоречи на целта на закона, до колкото с него е отклонено
искането да бъдат верифицирани допустими по проекта разходи.
В заключение моли съда да отмени решението в
оспорените части.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Постъпила е Молба с вх.№1726/23.03.2023 год.от община Червен бряг чрез
упълномощен адвокат А. с пълномощно на л.54 от делото, който заявява, че
поддържа подадената жалба и моли да бъде отменено оспореното решение.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните
от ответника разноски. Допълнително представя писмени бележки, в които е развил
подробни аргументи за незаконосъобразност на акта в оспорените му части.
Ответникът- главния директор на ГД ЕФМПП - Ръководител на ОПРЧР, е
депозирал писмен отговор с вх.№936/14.02.2023 год., в който е посочил, че между
УО на ОП РЧР и община Червен бряг е сключен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ № BG05M90P001-2.060-0002 за изпълнение на проект
,Достоен и независим живот в общността 2“, финансиран по Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020. При реализирането на проекта
бенефициентът е назначавал лица, които да изпълняват различни длъжности,
свързани с дейности по проекта. В окончателния си отчет бенефициентът е
предявил за възстановяване средства за изплатени по проекта възнаграждения, без
обаче за съответните лица да е установено от бенефициента, че са осъществявали
дейностите, за които са назначени. Сочи, че в раздел II на глава V от ЗУСЕФСУ
ясно е описано административното производство по отчитане, верифициране и
плащане на предявени от бенефициента разходи. Според ответника константна е
съдебната практика, че производството по верификация е особено административно
производство, в което единствено в тежест на бенефициента е да докаже, че
предявените от него разходи са допустими. В тази насока сочи: решение № 11277
от 22.07.2019 г. по адм. д. № 6152/2019 г., VII отд. на ВАС, решение № 11239 от 18.07.2019 г. по адм. д. № 14426/2018 г., VII отд.
на ВАС и др./ Възможността да бъде извършено това доказване на допустимостта на
предявените разходи не е неограничена във времето. Съгласно чл. 62, an. 1 от
ЗУСЕСИФ, максималният срок, в който Управляващият орган следва да извърши
плащането, е 90-дневен от постъпване на искането за плащане на бенефициента,
като този срок може да бъде спиран с не повече от един месец по реда на чл. 63,
ал. 2 от ЗУСЕФСУ.
Ответникът счита, че не са налице цитираните в жалбата
пороци на административния акт. Актът е издаден от компетентен орган при
спазване на материалноправните и процесуатните
правила за издаването му. Спазено е производството по издаване на акта,
определено в Раздел II на Глава V от ЗУСЕСИФ. В рамките на развилото се
производство по верификация, УО е събрал релевантните доказателства и ги е
преценил в тяхната съвкупност. В акта са налични както фактическите, така и
съответстващите им правни основания за издаването му. Конкретните фактически
обстоятелства, на основание на които е отказана верификация на разходите за
цитираните лица, са подробно описани в мотивите на решението за верификация.
Проведена е и процедурата по чл. 63 от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 35 от АПК, с
цел предоставяне на възможност на бенефициента да представи своето становище и
допълнителни доказателства по установените от УО несъответствия в отчетните
документи. В пълнота са спазени принципите на АПК, прогласени в Глава II на
АПК.
Счита за неоснователно оплакването в жалбата, че УО
неправилно е установил фактическата обстановка, описана в т. 2.3, 2.4, 2.5 и
2.6 от оспорвания административен акт. Това оплакване според ответника влиза в
противоречие със собствените твърдения на жалбоподателя, наведени в жалбата. От
една страна жалбоподателят твърди, че от „Медицински център - Червен бряг ЕООД
били изискани графици за положен труд за част от лицата, за които е предявено
искане за плащане. Жалбоподателят първо сочи, че търговското дружество е
представило само част от исканите графици, после, че непредставянето в УО на
графиците се дължало на грешка на служители в общината. Не се оспорва факта, че
от УО е изискана информация и тя не е представена, като е налице липса на
доказване на допустимостта на предявените разходи. В жалбата липсва информация
кога и от кого е установен твърденият от жалбоподателя пропуск, но е налице
признание, че документи не са предоставяни в рамките на административното
производство по верификация, въпреки че са поискани от УО. Счита, че в тежест
на бенефициента е да докаже допустимостта на предявените от него разходи.
Въпреки, че в първоначално представените документи по искането за плащане
липсват достатъчно доказателства, че цитираните лица са работили по проекта в процесния период, на бенефициента е дадена възможност да
докаже по реда на чл. 63 допустимостта на поисканите разходи. В тази връзка
счита за неоснователно оплакването, че УО следва да предвижда грешки
на бенефициента и повторно да иска една и съща информация. Това не е предвидено
нито в цитирания от жалбоподателя текст на чл. 35 от АГ1К, пито в цялото
производство по верификация, уредено в ЗУСЕФСУ. За неоснователно счита и
оплакването на жалбоподателя за неспазване на чл. 36 от АПК. В цитирания текст
ясно е указано кои са доказателствата, които административният орган събира
служебно. Според ответника в противоречие със закона е твърдението на
жалбоподателя, че УО неправилно е подвел фактическите констатации по т.2.1. -
т. 2.8 под разпоредбата на чл. 57, aл. 1, т. 3 от
ЗУСЕФСУ. Според жалбоподателя по това правно основание органът не верифицира
само разходи, които надхвърлят праговете за съответната категория в документите
по чл. 26, ал.1 от ЗУСЕФСУ и в одобрения
проект. Договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е сключен по
Оперативна програма ,,Развитие на човешките ресурси“ 2014 -2020, която се
изпълнява в програмния период 2014 г. -2020 г. Съгласно § 70 от Преходните и
заключителните разпоредби към ЗИД на ЗУСЕСИФ (обн. -
ДВ, бр. 51 от 2022 г.. в сила от 01.07.2022 г.), до приключването на програмите
за програмен период 2014 - 2020 г., съфинансирани от
Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона
за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове,
отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на
управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и
контрола на тези програми. С оглед цитирания текст, приложимата към оспорваното
решение за верификация разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ не е
сочената от жалбоподателя. Съответно нерелевантни на спора са и наведените
твърдения в жалбата за неправилно прилагане на материалния закон и за несъответствие
на акта с целта на закона.
В заключение моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли постъпилата жалба като
неоснователна и недоказана. Претендира възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
юрисконсулт Д. с пълномощно на л.7 от делото, който оспорва жалбата, поддържа
съображенията, развити в писмения отговор, моли съда да отхвърли жалбата.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, прави
възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя възнаграждение за адвокат.
Административен съд-Плевен, пети състав, като провери
законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените
доказателства, приема за установено следното:
Жалбоподателят е бенефициент по сключен
административен договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014-2020 чрез водено от общностите местно развитие, процедура чрез
подбор на проекти BG05:90P001-2.060-МИГ Карлуковски карст-Червен
бряг-Искър, Мярка 6 „По-добър достъп до устойчиви услуги, вкл.здравни и
социални услуги чрез интегриран подход на територията на МИГ Карлуковски карст-Червен
бряг-Искър“, с рег.№BG05M90P001-2.060-0002, сключен с
Министерство на труда и социалната политика и СНЦ МИГ Карлуковски
карст-Червен бряг-Искър. По силата на договора,
страните са се сспоразумели Ръководителят на
управляващия орган да предостави на бенефициента безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 391
166.00 лева (триста деветдесет и един хиляди сто шестдесет и шест лева и 0
стотинки) по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020,
Приоритетна ос 2 „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното
включване“, процедура BG05M9OP001-2.060 - МИГ Карлуковски
карст - Червен бряг - Искър, Мярка 6 „По-добър достъп
до устойчиви услуги, вкл. здравни и социални
услуги чрез интегриран подход на територията на „МИГ Карлуковски
карст - Червен бряг - Искър“ чрез Водено от
общностите местно развитие за изпълнение
на проект BG05M9OP001-2.060-0002 "Достоен и независим живот в общността 2
". Проектът е на стойност 391 166.00 лева (триста деветдесет и един хиляди
сто шестдесет и шест лева и 0 стотинки), всички те съставляващи безвъзмездна
финансова помощ, без собствен принос, с
основни дейности: Идентифициране и подбор на лицата от целевите групи; Подбор
на персонал в "Център за почасово предоставяне на услуги за социално включване
в общността или в домашна среда в Община Червен бряг"; Обучение и супервизия на персонала за предоставяне на социално-
здравните услуги; Разработване на методология за персонала, предоставящ
здравно- социални услуги и домашни грижи на потребителите; Предоставяне на
интегрирани здравно-социални услуги и грижи в домашна среда или в общността; Доставка
и монтаж на оборудване и обзавеждане, материали и консумативи за качественото
предоставяне на здравно-социални услуги и домашни грижи с индикатори за изпълнение:
Лица с увреждания и лица над 65 г. в невъзможност за самообслужване – 120, Брой
доставчици на услуги за социално включване – 1, и за резултат: Участници с
увреждания и участници над 65г. в невъзможност за самообслужване, с подобрен
достъп до услуги – 120, Брой доставчици на услуги за социално включване,
разширили обхвата на дейността си – 1. Срокът/периодът за изпълнение на проекта
е 24 месеца, считано от датата на сключването на договора. Посочено е в
договора, че бенефициентът изпълнява проекта съгласно одобреното проектно
предложение, в обема и вида, посочени в него, условията за изпълнение,
утвърдени с условията за кандидатстване по процедура за подбор на проекти
BG05M9OP001-2.060 - МИГ Карлуковски карст - Червен бряг - Искър, Мярка 6 „По-добър достъп до
устойчиви услуги, вкл. здравни и социални услуги чрез интегриран подход на
територията на „МИГ Карлуковски карст
- Червен бряг - Искър“, Ръководство за бенефициенти за изпълнение на договори
процедури по ВОМР с финансовата подкрепа на ОП РЧР 2014-2020, при спазване на
всички изисквания на Регламент (ЕС) № 1407/2013, клаузите на договора и приложенията към него.
Съобразно клаузите на сключения административен
договор, исканията за верифициране на разходи и плащания се подкрепят с
представяне на междинни и окончателен доклади в съответствие с член 3.33 и член
3.34 от договора. Управляващият орган извършва междинни и окончателни плащания
въз основа на искане на бенефициента. Управляващият орган извършва
междинни/окончателни плащания след верифициране на разходите въз основа на
подадени от Бенефициента искания за междинно/окончателно плащане в ИСУН 2020,
междинен/окончателен доклади, в съответствие с чл. 3.33 от договора и при
условията на чл. 60-64 ЗУСЕСИФ и Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. Междинни и окончателни
плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на
извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта.
Управляващият орган извършва плащането в 90-дневен срок от постъпване на
искането за плащане на бенефициента. В случай че не се верифицира пълния размер
на исканата сума, Управляващият орган уведомява Бенефициента за размера на
верифицираните разходи и за отказа да верифицира съответния размер предявени
разходи, които не са допустими.
След изпълнение на дейностите по проекта, община
Червен бряг е депозирала искане за плащане №5 от ИСУН 2020 с отчетен период
1.09.2021 год.-26.05.2022 год., проект „Достоен и независим живот в общността 2“ с № BG05M9OP001-2.060-0002-C01“, като общата стойност на постъпилото искане за
плащане е в размер на 183 034,95 лева.
По постъпилото искане за окончателно плащане,
ответникът е постановил оспореното в настоящото производство Решение за
верификация на постъпило искане за окончателно плащане с
рег.№2060-0002/7/27.01.2023 год., издадено от главния директор на ГД ЕФМПП - Ръководител на ОПРЧР. С
решението по т.1 е определен общ размер
на верифицираните разходи по постъпило искане за плащане -165518,04 лева; по
т.2 е определен общ размер на неверифицираните разходи -16738,55 лева; по т.3 е
отклонено искането за плащане на разходи в размер на 778,36 лева; по т.4 е
определен общ размер на сумата за плащане -87 284, 84 лева.
Видно от преглед на кореспонденция в ИСУН, оспореното
решение е връчено на жалбоподателя на 27.01.2023 год., а жалбата против същото
е подадена в съда на 9.02.2023 год.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е
допустима като подадена в срок, от надлежна страна, за която решението е
неблагоприятно и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 9, ал. 1
ЗУСЕСИФ органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са
управляващите органи, сертифициращите органи и одитните
органи. Чл. 9, ал. 5
ЗУСЕСИФ разписва в правомощие на управляващите органи отговорността
за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за
предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за
извършването на финансови корекции. Съгласно същата разпоредба ръководител на
управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято
структура се намира управляващият орган, или определено от него лице, като
правомощията на ръководител на управляващия орган по този закон може да се
упражняват и от овластено от него лице. Чл. 29, ал.
1, т. 1 от Устройствения правилник на МТСП определя,
че Главна дирекция "Европейски фондове, международни програми и
проекти" като част от специализираната администрация на МТСП изпълнява
функциите на управляващ орган на оперативна програма "Развитие на
човешките ресурси" и отговаря за управлението и изпълнението й в
съответствие с принципа за правилно финансово управление. Същевременно чл. 4,
т. 7 от Устройствения правилник на МТСП регламентира,
че министърът на труда и социалната политика като едноличен орган на
изпълнителната власт управлява програми и проекти в сферата на своята
компетентност, финансирани от структурните фондове на Европейския съюз и от
други международни финансови институции и донори. Съобразявайки двете
разпоредби от Устройствения правилник на МТСП, както
и разписаната му с чл. 9, ал. 5
ЗУСЕСИФ възможност за делегиране на нормативно определените му
правомощия на ръководител на управляващия орган по финансирани от структурните
фондове на Европейския съюз програми в сферата на труда и социалната политика,
министърът на труда и социалната политика с приложената по делото заповед №
РД-03-2/01.12.2020 г. е делегирал на Ц. Иванов Спасов, към него момент заемащ
длъжността заместник-главен директор на ГД "Европейски фондове,
международни програми и проекти", функциите на ръководител на Управляващия
орган по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г.
". Ето защо оспореното решение е издадено от компетентен орган.
Решението
съдържа всички съществени реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК като в съответствие с чл. 59, ал.
2, т. 4 АПК, в него са изложени фактическите и правни основания за
издаването му.
В
производството за верификация по постъпилото искане за окончателно плащане не
са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
В тази връзка следва да се отбележи, че както доктрината, така и съдебната
практика приемат за съществени само онези административно-производствени
нарушения, които са довели до ограничаване на правото на участие и защита на
лицето в производството по издаване на акта до степен, че с основание би могло
да се заключи, че ако не бяха извършени, то актът би бил с по-различно
съдържание. В случая такива нарушения не са допуснати. Съответно на чл. 60, ал. 1
ЗУСЕСИФ производството, приключило с обжалваното решение, е
образувано въз основа на постъпило искане на бенефициента за окончателно
плащане по проекта. Съгласно регламентираната с чл. 63, ал. 1
ЗУСЕСИФ процесуална възможност, управляващият орган е изискал от
бенефициента да представи допълнително документи и разяснения във връзка с
искането за плащане, предвид установените при проверката несъответствия в
отчетните документи. За отстраняване на указаните нередовности
на бенефициента е определен разумен срок, съгласно чл. 63, ал. 2
ЗУСЕСИФ. На община Червен бряг са изпратени две писма-на 24.11.2022
год. и на 9.12.2022 год., като и с двете писма е предоставен петдневен срок за
представяне от страна на община Червен бряг на изискуеми документи във връзка с
изпълнение на дейностите по проекта. На 17.12.2022 год., УО е изпратил до
община Червен бряг следващо писмо във връзка с подадените в ИСУН 2020 на 26.09.2022 г. искане за
окончателно плащане, технически отчет и финансов отчет по договор
BG05M90P001-2.060-0002-C01 „Достоен и независим живот в общността 2“, за
периода 01.09.2021 г. - 26.05.2022 г., като е посочил забележки в 14 /четиринадесет/ пункта по разгледаната
документация и въведената информация в ИСУН 2020. Предоставил е отново пет
работни дни на община Червен бряг да
представи на Управляващия орган на ОП РЧР допълнителни документи, информация
и/или разяснения към внесения пакет отчетни документи по договор
BG05M9OP001-2.060-0002-C01, за периода 01.09.2021 г. - 26.05.2022 г., по всяка
от изброените забележки по разгледаната документация. На 16.01.2023 и
17.01.2023 год. до община Червен бряг са изпратени следващи писма от УО с посочени
забележки и искане за представяне на документи във връзка с тези забележки,
като е предоставен нов петдневен срок за изпълнение. От страна на община Червен
бряг са представени пред УО писмени документи и разяснения. С предоставянето от
страна на УО на бенефициента на неколкократни
възможности за представяне на различни по своя характер липсващи документи,
органът е изпълнил процесуалното си задължение по чл.35 от АПК и чл.63 от
ЗУСЕСИФ, преди да се произнесе по искането, да изясни фактите от значение за неговото произнасяне. Не следва да се
очаква от административния орган, който веднъж е изискал конкретни документи,
които не са му предоставени изобщо или в цялост, че трябва да направи
предположение, че непредставянето на всички изискани документи се дължи на
грешка, недоглеждане или небрежност на служители на бенефициента, за да изиска
липсващите документи повторно, а и законът не му вменява такова задължение.
Освен това органът не може неограничено във времето да „подсеща“ молителя, че
не е представил всички документи, тъй като разпоредбата на чл.63, ал.2 от
ЗУСЕСИФ ограничава органа да поиска
разяснения и документи, в срок до един месец, през който производството по верификация
спира. При окончателното си произнасяне по искането ръководителят на
управляващия орган е съобразил и обсъдил всички първоначално и допълнително представени
от бенефициента документи и направени във връзка с тях разяснения.
По
съответствието на решението с приложимите материално- правни разпоредби:
С оспорения акт се отказва
верификация на определена сума, поради недопустим разход. Уредбата на
верификацията е в глава Пета,
раздел Втори на ЗУСЕСИФ
"Плащания, верифициране и сертифициране на разходи" чл. 60 – чл. 68
от закона. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се
извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените
разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. От разпоредбите относно верификацията
може да се заключи, че на верифициране
подлежат единствено допустимите разходи. Управляващият
орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите,
представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е
приложимо. А раздел Първи от глава Пета регламентира общите условия за
допустимост на разходите и по конкретно кои извършени разходи и при какви
условия следва да се считат за допустими. В обжалваното по делото решение по точка две, от пункт 2.1 до
пункт 2.8, които се оспорват, административният орган се е позовал на
отсъствието на условието по чл. 57, ал.
1, т. 3 ЗУСЕСИФ, за да приеме оттук като недопустими разходите по
представените от бенефициента документи. В
случая съдът следва да прецени дали законосъобразно е отказано да бъдат верифицирани сумите, посочени от точки 2.1 до
2.8 в оспорената част от решението по направено от жалбоподателя искане за окончателно плащане и по-конкретно,
дали са били налице предпоставките за извършване на окончателното плащане за
посочените суми и дали извършените разходи отговарят на условията за
допустимост, регламентирани в раздел Първи на глава Пета от закона.
Първата група непризнати
разходи на община Червен бряг, са описани в т.3, т.4, т.5 и т.6 от
обстоятелствената част на решението по т.2, съответно в т.2.3, т.2.4, т.2.5 и
т.2.6 от диспозитива на същото. Най-общо е
констатирано следното:
За В.Т. Т.
- домашен помощник по проекта, при направена служебна проверка в
информационната система на НАП е установено, че за периода на техническия отчет
(01.09.2021 г. - 26.05.2022 г.) лицето има допълнителен трудов договор по чл. 111
от КТ в „Медицински център - Червен бряг“
ЕООД като домашен санитар. На основание чл. 63, ал.1 от ЗУСЕСИФ и чл.3.31 от административния договор, УО е
изискал от бенефициента да представи документи, удостоверяващи работното време
на В.Т. Т. (часови интервал „от - до“) по
допълнителното трудово правоотношение, за периода 1.09.2021- 26.05.2022 г. В
указания от УО срок за отговор от бенефициента не са представени никакви документи за работното време на В.Т. Т. в „Медицински център - Червен бряг“ ЕООД. На основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ не са признати за допустими разходите за
възнаграждения и осигурителни вноски на В.Т. Т. за
периода от 1.09.2021 год. до 26.05.2022 год. включително, тъй като УО не е имал
необходимата разумна увереност в положения труд от лицето по проекта, при
наличие на действащ трудов договор с друг работодател ;
За Н.Т.М. - домашен помощник
по проекта, при направела служебна проверка в информационната система на НАП е
установено, че за периода на техническия отчет (01.09.2021 г. - 26.05.2022 г.)
лицето има трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда в
„Медицински център - Червен бряг“ ЕООД
като домашен санитар. На основание чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и чл. 3.31 от административния
договор, УО е изискал от бенефициента да представи документи, удостоверяващи работното време на Н.Т.М.
(часови интервал ,от - до“) по допълнителното трудово правоотношение, за
периода 01.09.2021 г. - 26.05.2022 г. В указания от УО срок за отговор от бенефициента
е представен график за работното време на Н.Т.М. като домашен санитар в
„Медицински център Червен бряг“ ЕООД само за периода 14.03.2022 г. - 26.05.2022
г. За времето от 01.09.2021 г. до 13.03.2022 г. не са представени никакви документи
или друга информация за лицето. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ не са
признати за допустими разходите за възнаграждения и осигурителни вноски на Н.Т.М.
за периода от 1.09.2021 год. до 13.03.2022 год. включително, тъй като УО няма
необходимата разумна увереност в положения труд от лицето по проекта, при
наличие на действащ трудов договор с друг работодател;
За Х.А.Н. - домашен помощник по проекта, при направена служебна проверка в
информационната система на НАП е установено, че за периода на техническия отчет
(01.09.2021 г. -26.05.2022г.) лицето има допълнителен трудов договор по чл. 111
от Кодекса на труда в „Медицински център - Червен бряг“ ЕООД като домашен
санитар. На основание чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и чл. 3.31 от административния
договор, УО е изискал от бенефициента да представи документи, удостоверяващи
работното време на Х.А.Н. (часови интервал „от - до“) по допълнителното трудово
правоотношение, за периода 1.09.2022г. -26.05.2022 г. В указания от УО срок за
отговор от бенефициента е представен график за работното време на Х.А.Н. като
домашен санитар в „Медицински център - Червен бряг“ ЕООД само за периода
14.03.2022 г. - 26.05.2022 г. За времето от 01.09.2021 г. до 13.03.2022 г. не
са представени никакви документи или друга информация за лицето. От
представения график е констатирано припокриване на времето за работа като
домашен помощник по договор BG05M90P001-2.060-0002-C01 и времето,за работа като
домашен санитар в „Медицински център - Червен бряг“ ЕООД, за периода от
14.03.2022г. до прекратяване на трудовото правоотношение с лицето на 18.04.2022
г. Съгласно графика за предоставяне на социалната услуга „домашен санитар“, в
периода 14.03.2022 г. -26.05.2022г. работното време на Х.А.Н. в „Медицински
център - Червен бряг“ ЕООД е от 14:30 до 15:30 часа и от 16:00 до 19:00 часа. В
представените графици за посещенията на домашните помощници
при потребителите по договор BG05M90P001- 2.060-0002-С01, работното време на Х.А.Н.
за периода 14.03.2022 г. -18.04.2022 г. е от 08:00 до 16:00 часа. С оглед
посоченото припокриване на работното време в интервала 14:30 - 15:30 часа, УО не
е могъл да придобие разумна увереност за реалното осъществяване на дейност като
домашен помощник по договор BG05M9OP001-2.060-0002- С01 в посочения часови
интервал. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ не е признал за допустими
разходите за възнаграждения и осигурителни вноски на Х.А.Н. за периода от
01.09.2021 г. до 13.03.2022 г. включително, тъй като УО не е имал необходимата
разумна увереност в положения труд от лицето по проекта, при наличие на
действащ трудов договор с друг работодател, както и разходи за 1 час на ден на Х.А.Н.,
за периода 14.03.2022 г. - 18.04.2022 г., поради констатираното припокриване на
работното време на лицето по двата трудови договора;
За Ц. Л. Т. - домашен
помощник по проекта, при направена служебна проверка в информационната система
на НАП е установено, че за периода 01.09.2021 г. - 25.02.2022 г. освен
трудовото правоотношение по проекта, лицето има и трудов договор по чл. 68, ал.
1, т. 2 от Кодекса на труда в „Медицински център - Червен бряг“ ЕООД като домашен
санитар. На основание чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и чл. 3.31 от административния
договор, УО е изискал от бенефициента да представи документи, удостоверяващи
работното време на Ц. Л. Т. (часови интервал „от - до“) по допълнителното
трудово правоотношение. В указания от УО срок за отговор от бенефициента е
представен график за работното време на Ц. Л. Т. като домашен санитар в
„Медицински център - Червен бряг“ ЕООД за периода 14.03.2022 -26.05.2022 г.,
който няма отношение към периода на ангажираност на лицето като домашен
помощник по договор BG05M90P001-2.060-0002-C01, с оглед прекратяването на
трудовия му договор, считано от 25.02.2022 г. За времето от 01.09.2021 г. до
25.02.2022 г. не са представени никакви документи или друга информация за
работното време на лицето в „Медицински център - Червен бряг“ ЕООД. На
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ УО не е признал за допустими разходите
за възнаграждения и осигурителни вноски на Ц. Л. Т. за периода от 01.09.2021 г.
до 25.02.2022 г., тъй като УО не е имал необходимата разумна увереност в
положения труд от лицето по проекта, при наличие на действащ трудов договор с
друг работодател;
Видно е от възпроизведените
от оспореното решение случаи, касае се за непредставяне ведно с искането за
окончателно плащане на документи, удостоверяващи изпълнение на дейности по
проекта - положен труд от лица, работещи като санитари по проекта, които
документи не са били представени от бенефициента на органа, извършващ верифициране
на разходите нито ведно с искането за плащане, както и не са били представени впоследствие,
след като изрично е било поискано представянето на такива. Видно е от обстоятелствената част на
решението, в която са описани констатациите по т.3, т.4, т.5 и т.6, че органът
е приел, че направените разходи за възнаграждения и осигурителни вноски на
лицата В.Т., Н.М., Х.Н. и Ц. Т., не се
признават за допустими-поради липса на разумна увереност в положения от лицата
труд по проекта при наличие на действащ трудов договор с друг работодател и
поради констатирано припокриване на работното време по два трудови договора. Посочено е още по всеки пункт в обстоятелствената
част, че разходите, направени за възнаграждения и осигурителни вноски по
проекта за тези лица, не се признават
за допустими на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ. С диспозитива на постановеното решение, тези разходи е отказано да бъдат верифицирани, на основание чл.64,
ал.3 от ЗУСЕСИФ.
В тази връзка е и основното
направено в жалбата възражение от община Червен бряг, че описаните
нарушения по т.2.1 до т.2.8 неправилно
са квалифицирани като такива по чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ, който според
жалбоподателя предвижда, че разходите се считат
за допустими, ако са налице едновременно следните условия: разходите не
надхвърлят праговете за съответната категория в документите по чл.26, ал.1 и в
одобрения проект. Жалбоподателят счита, че в случая от описаните факти, сочещи
на липса на представени доказателства за реално положен труд, не може да се
направи извод, че бенефициерът е надхвърлил
праговете за съответната категория. На
това основание счита, че липсва тъждество между твърдяното нарушение и
посочената материалноправна разпоредба.
Това възражение според съда е
неоснователно, по следните съображения: В случая договорът за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ /който е приложен към делото като част от
административната преписка/ е сключен по Оперативна програма ,,Развитие на
човешките ресурси“ 2014 -2020. Тази оперативна програма се изпълнява в
програмния период 2014 г. -2020 г. Съгласно § 70 от Преходните и заключителните
разпоредби към ЗИД на ЗУСЕСИФ (обн. - ДВ, бр. 51 от
2022 г. в сила от 01.07.2022 г.), до приключването на програмите за програмен
период 2014 - 2020 г., съфинансирани от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление
на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или
изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на
средствата от ЕСИФ. както и по отношение на изпълнението и контрола на тези
програми. С оглед на цитирания текст, жалбоподателят неправилно се позовава на
новата редакция, новото съдържание на
нормата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕСФУ- (нова – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила
от 1.07.2022 г.) -разходите не надхвърлят праговете за съответната категория в
документите по чл. 26, ал. 1
и в одобрения проект. В случая приложимата към оспорваното решение за
верификация разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ е тази, която има
съдържание преди изменението с ДВ, бр. 51 от 2022 г. в сила от 01.07.2022 г, т.
е.стара т.3, понастоящем нова т.4 и тя гласи, че разходите се считат за допустими, ако са за
реално доставени продукти, извършени услуги, строителни и монтажни работи и
положен труд. Т.е, приложима в производството по издаване на оспореното решение
е нормата на чл.57, ал.1, т.3 отпреди изменението с ДВ, бр. 51 от 2022 г. от
01.07.2022 г. във връзка с §70 от ПЗР към ЗИД на ЗУСЕСИФ, чието съдържание понастоящем е възпроизведено в чл.57, ал.1,
т.4 от ЗУСЕСФУ. Тази приложима редакция на нормата сочи, че предявените разходи
са допустими, ако са за за реално доставени продукти,
извършени услуги и строителни дейности.
В тази връзка следва да се
има предвид следното: Разпоредбата на чл. 64, ал. 3
ЗУСЕФСУ, на което основание е посочено в оспореното решение, че е
определен размерът на неверифицираните разходи, (в относимата
редакция към момента на издаване на оспореното волеизявление, а именно – ДВ,
бр. 52 от 9.06.2020 г.) постановява, че извън случаите по ал. 1,
т. е. когато не се отказва плащане поради непредставен от бенефициера
документ или във връзка със започнала процедура по администриране на нередност,
РУО издава отказ за верификация на разходите, включени в искането за плащане,
за които не е потвърдена допустимост. Проверката за допустимост на разходите е
съвкупност от процесуални действия на бенефициера и
РУО на съответната оперативна програма, насочени към установяване на
съответствието на заявените за верификация разходи със съдържащите се в чл. 57, ал. 1, т.
1 – т. 7 ЗУСЕФСУ
базови изисквания, правилата на чл. 57, ал. 2,
чл. 58, ал. 1
и ал. 2 и
съответните актове на Министерски съвет (МС), приети по реда на чл. 59 с. з.
Според предписанието на чл. 57, ал. 1
за да бъдат допустими, разходите следва: 1) да са за дейности, съответстващи на
критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти
съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2;
2) да попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1
и в одобрения проект категории разходи; 3)
да са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности;
4) да са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз
(ЕС) и българското законодателство; 5) да са отразени в счетоводната
документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в
отделна счетоводна система; 6) за извършването им да е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от
Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г.
за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на
Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за
Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за
определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и
Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г.) и
да са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013; и 7) да са съобразени с приложимите
правила за предоставяне на държавни помощи. По аргумент от ал. 2 с. з.,
освен посоченото в ал. 1,
е необходимо разходите да са физически завършени или изцяло осъществени след
подаването на формуляра за кандидатстване от бенефициера,
а съгласно чл. 58, ал. 1
и ал. 2 ЗУСЕФСУ
- да са платени в срока за допустимост за съответния програмен период и в
рамките на програмния район на съответната програма по чл. 3, ал. 2
или при условията на чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013, когато се осъществяват извън програмния
район. По силата на чл. 59, ал. 1
ЗУСЕФСУ Министерски съвет (МС) приема нормативен акт, съдържащ
детайлни правила за допустимост на разходите, които също следва да бъдат
съобразени. Т.е. отказът на органа да откаже плащане на основание чл.64, ал.3,
което е сторил, се идентифицира с основанията за недопустимост, изведени per argumentum a contrario от разпоредбите на чл. 57,
58 и 59 с. з.
Ето защо, неверифицирането на
разходите за отчетените дейности, посочени в т.2.3, т.2.4, т.2.5 и т.2.6 от
оспореното решение, за които е подадено искане за окончателно плащане, за които
не е потвърдена допустимост, са приети за недопустими на основание чл.57, ал.1,
т.3 от ЗУСЕСИФ, тъй като е установено, че направените разходи не са за реално
доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности. А именно, като не е
представил, въпреки че са му били изискани изрично писмено доказателства за работно време на описаните в точки 3, 4, 5 и 6
лица, бенефициерът не е доказал, че тези лица реално
са положили труд по проекта през съответните описани периоди при наличие на
действащи трудови договори с други работодатели, респективно с оглед припокриване
на работно време по два договора. Както вече беше посочено в настоящото
решение, на основание чл.63, ал.1 от ЗУСЕСИФ и чл.3.31 от сключения
административен договор, органът е изискал допълнителни доказателства от община
Червен бряг документи, удостоверяващи
работното време по съответното правоотношение на посочените в точки 3, 4, 5 и 6
от решението лица, но такива или не са били представени изобщо, или са били
непълни, или представените такива не са имали отношение към периода на
ангажираност на някои от лицата, или са сочели на припокриване на работното
време по две правоотношения. Затова и органът е приел за недопустими
направените разходи за труд и осигуровки при липса на представяне, след
предоставяне на допълнителна възможност, на доказателства за реално положен
труд. В какъвто смисъл е съдържанието на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от
ЗУСЕСИФ преди изменението от 1.07.2022 год.
Неоснователна е и
възражението, че представянето на документи, удостоверяващи положения труд по
проекта от лицата в по-късен момент, в т.ч. и в хода на развилото се съдебно
производство, би санирало пропуска тези документи да
бъдат предоставени в по-ранен етап в хода на административното производство. В
това се състои разликата между разпоредбите на чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ, която по
принцип регламентира възможности за последващо
представяне на доказателства в тази насока и чл.64, ал.3 от ЗУСЕСИФ във връзка
с чл.57, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Двете възможности за постановяване на отказ от
верификация (Сравн.: чл. 64, ал. 3,
във връзка с чл. 57, ал. 1, т.1-7
и чл. 64, ал. 1, предл. първо ЗУСЕФСУ) са същностно различни.
Извършеният преглед на нормативната регламентация показва недвусмислено, че те
не само произтичат от различни юридически факти, но и водят до различни правни
последици, а това изключва кумулацията им. С
издаването на акт, основан на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т.
1 – т. 7 ЗУСЕФСУ,
се преклудира възможността бенефициерът
да включи отново в искането си за плащане тези разходи, т. к. произнасянето е
по същество досежно съответствието им с приложимите
условия за допустимост. В тази хипотеза органът проследява относимата
нормативна регламентация, преценява материалноправните
предпоставки, съдържащи се в нея, и формулира становище по основателността на
заявената претенция. Точно обратното - произнасяйки се по реда на чл. 64, ал. 1
ЗУСЕФСУ, ръководителят на съответния УО не поставя пречки пред последващо заявяване за верификация на засегнатите от
волеизявлението разходи. Той единствено упражнява възможността да
"отложи" преценката си по същество до проявлението на съответното
условие – представяне на необходимия документ или приключване на производството
по администриране на нередност.
Очертаната разлика между
двете основания показва защо те са несъвместими помежду си и не могат да
послужат едновременно за постановяването на отказ от верификация.
В случая органът е постановил отказа си за верификация на основание
хипотезата на чл.64, ал.3 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ в
приложимата редакция преди изменението от 1.07.2022 год., тъй като е приел за
недопустим направен разход, за който не е доказано от бенефициера,
че е направен за реално извършен труд по проекта, въпреки, че е дадена
възможност за доказване полагането на труд
чрез изпращане на нарочни писма до бенефициера
в тази насока. Затова и представянето на доказателства в тази насока едва с
жалбата до съда, не може да обоснове извод за допустимост на този разход, нито
установяването на факта дали лицата са работили реално посредством изслушване
на съдебно-икономическа експертиза, би променило извода на съда за
недопустимост на направените разходи по т.2.3, т.2.4, т.2.5 и т.2.6.
Втората група непризнати
разходи на община Червен бряг, са описани в т.7 и т.8 от обстоятелствената част на решението по
т.2, съответно в т.2.7 и т.2.8 от диспозитива на същото. Те са сходни с тези по първата група
непризнати разходи. Констатирано е следното по тези пунктове:
За С.О.П. към техническия
отчет са приложени трудови договори за ангажиране на лицето като домашен
помощник по проекта за периода от 23.02.2022 г. до края на проектните дейности
на 26.05.2022 г. При направена служебна проверка в информационната система на НАП
е установено, че от 11.02.2022 г. до 26.05.2022 г. лицето има безсрочен трудов
договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда в ЕТ „С.С.“
като барман. На основание чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и чл. 3.31 от административния
договор, УО е изискал от бенефициента да представи документи, удостоверяващи
работното време на С.О.П. (часови интервал „от - до“) по посоченото трудово
правоотношение. В указания от УО срок за отговор от бенефициента не са представени
никакви документи за работното време на С.О.П. в ЕТ „С.С.“.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ не е признал за допустими разходите
за възнаграждения и осигурителни вноски на С.О.П. за периода от 23.02.2022 г.
до 26.05.2022 г. включително, тъй като УО не е имал необходимата разумна
увереност в положения труд от лицето по проекта, при наличие на действащ трудов
договор с друг работодател; .
За И.П.П.,
ангажирана като домашен помощник по проекта от 4.01.2022г. до 26.05.2022 г.,
при направена служебна проверка; в информационната система на НАП е установено, че за посочения период лицето
има безсрочен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда в „ЛЕОНИ
България“ като работник зареждане на рафтове. На основание чл. 63, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ и чл. 3.31 от административния договор, УО е изискал от
бенефициента да представи документи, удостоверяващи работното време на И.П.П. (часови интервал „от-до“ по посоченото трудово правоотношение.
В указания от УО срок за отговор от бенефициента не са представени никакви
документи за работното време на И.П.П. в „ЛЕОНИ
България“ ЕООД. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ административният
орган не е признал за допустими разходите за възнаграждения и осигурителни
вноски на И.П.П. за периода от 04.01.2022 г. до
26.05.2022 г. включително, тъй като УО не е имал необходимата разумна увереност
в положения труд от лицето по проекта, при наличие на действащ трудов договор с
друг работодател;
И в тези два случая отказът
на органа да откаже плащане е постановен на основание чл.64, ал.3 във връзка с
чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ, тъй като същите са относими
към условията за допустимост на направените разходи. За тях не е потвърдена
допустимост от бенефициента, тъй като е установено, че направените разходи не
са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности. А
именно, като не е представил, въпреки че са му били изискани изрично писмено
доказателства за това, писмени документи за работно време на описаните в точки 7
и 8 лица, бенефициерът не е доказал, че тези лица
реално са положили труд по проекта през съответните описани периоди при наличие
на действащи безсрочни трудови договори с други работодатели. Както вече беше
посочено в настоящото решение, на основание чл.63, ал.1 от ЗУСЕСИФ и чл.3.31 от
сключения административен договор, органът е изискал допълнителни доказателства
от община Червен бряг- документи, удостоверяващи работното време по съответното
правоотношение на посочените в точки 7 и 8 от решението лица, но такива не са
били представени изобщо. Затова и органът е приел за недопустими направените
разходи за труд и осигуровки при липса на представяне, след предоставяне на
допълнителна възможност, на доказателства за реално положен труд. В какъвто
смисъл е съдържанието на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ преди
изменението от 1.07.2022 год. във връзка с чл.64, ал.3 от с.з. - защото за тях
не е потвърдена допустимост.
Третата група непризнати
разходи на община Червен бряг, са описани в т.1 от обстоятелствената част на
решението по т.2, съответно в т.2.1 от диспозитива на
същото и също имат сходство с предходните две коментирани групи непризнати
разходи. Констатирано е, че за П.М.М. е налице
припокриване на времето за работа като домашен помощник по проекта и времето за
работа като монтажник електронни елементи във фирма „ТРЕНКВАЛДЕР“ ЕООД, на
01.09.2021 г., 02.09.2021 г., 09.09.2021 г.,
4.10.2021г., 11.10.2021 г., 12.10.2021 г., 19.10.2021 г., 04.11.2021 г.,
05.11.2021 г., 12.11.2021 г., 07.01.2022 г., 01.02.2022 г., 08.02.2022 г.,
09.02.2022 г. 17.02.2022 г., 24.02.2022 г., 25.02.2022 г., 04.03.2022 г.,
21.03.2022 г., 05.04.2022 г. и 06.04.2022 г. Съгласно представен график на
работното време на П.М.М. като монтажник електронни
елементи във фирма
„ТРЕНКВАЛДЕР“ ЕООД, работното време на лицето на посочените дати е от 06:00.до
14:00 часа. В графиците за посещенията на домашните помощници
при потребителите по проекта, работното време на П.М.М.
за периода на техническия отчет (01.09.2021 г. -- 26.05.2022 г.) е от 08:00 до
10:00 часа. С оглед посоченото припокриване на работното време, УО не е могъл да
придобие разумна увереност за реалното осъществяване на дейност като домашен
помощник по проекта на посочените дати в рамките на определеното работно време.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ не е признал за допустими разходи
за възнаграждения и осигурителни вноски на П.М.М. за
21 работни дни (по 2 часа на всяка от посочените дати).
И в този случай отказът на
органа да откаже плащане е постановен на основание чл.64, ал.3 във връзка с
чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ, тъй като същите са относими
към условията за допустимост на направените разходи. За направените разходи за
възнаграждения и осигурителни вноски на лицето е установена недопустимост, тъй
като, при преглед на представените графици на работното време на П. М. като
монтажник електронни елементи в посоченото дружество, е констатирано припокриване
на работното време в това дружество с времето за работа като домашен помощник
по проекта. Житейски нелогично и законово недопустимо е едно и също лице да
полага едновременно, в един и същи часови диапазон, труд на две различни
работни места. Поради което правилно органът е приел, че направеният разход за
заплати и осигуровки на лицето за работата му като домашен помощник по проекта,
е недопустим и не е верифицирал същия.
Последната група непризнати разходи на община Червен
бряг, са описани в т.2 от обстоятелствената част на решението по т.2, съответно
в т.2.2 от диспозитива
на същото. Констатирано е, че съгласно представени заповед № ДНЖО2-02-214-1 и
уведомление по чл. 62, ал.5 от Кодекса на труда, трудовото правоотношение с
домашния помощник М.В.И. е прекратено, считано от 17.01.2022 г., но във формата
за явяването/неявяването на работа през месец януари 2022 г. за М.В.И. са
отразени по 2 часа работа всеки ден, до 31.01.2022 г. включително. Трудовият
договор с домашния помощник е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от
Кодекса на труда - със завършване на определената работа - поради настъпила на
15.01.2022 г. смърт на обгрижвания потребител. На
основание чл. 57, ал.т. 3 от ЗУСЕСИФ, органът не е признал за допустими разходи
за възнаграждение и осигурителни вноски на М.В.И. за периода 17.01.2022 г. -
31.01.2022 г. включително (след прекратяване на трудовото правоотношение с
лицето).
Видно е от приложените по
преписката писмени доказателства, че със Заповед № ДНЖО2-02-214-1/18.01.2022
год. е прекратено трудовото правоотношение на М. И., считано от 17.01.2022
год., на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ-поради завършване на определената
работа , поради което работата като
домашен помощник на потребител по проекта е приключила на 17.01.2022 год. За
времето след тази дата до края на месец януари -31.01.2022 год. във формата за
явяване /неявяване на работа през месец януари 2022 год., са отразени по 2/два/
часа работа всеки ден до края на месец януари 2022 год. Ясно е, че след като
потребителя на услугата е починал и на това основание е прекратено ТПО на
домашния помощник по проекта на дата 17.01., няма как последният да е
осъществявал труд след 17.01 до 31.01.2022 год., до която дата е попълнен
отчета за явяване на работа. Поради което правилно административният орган, на
основание чл.64, ал.3 във връзка с чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ не е признал за
допустими направените разходи за възнаграждение и осигурителни вноски за
периода след прекратяване на ТПО на 17.01.2022 год. до 31.01.2022 год.
включително.
При тези изводи на съда,
правилен и съобразен с размера на непризнатите разходи по пунктовете от решението, оспорени с
жалбата, се явява и изводът на органа относно общия размер на сумата за плащане
и на общия размер на верифицираните разходи, обективирани
в т.1 и т.4 от решението, които също са оспорени от община Червен бряг.
Ето защо съдът намира
издаденият административен акт в оспорените части за законосъобразен, като
издаден от компетентен орган, без противоречие с материалноправни
разпоредби, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и
изискванията за форма на акта, както и в съответствие с целта на закона.
Жалбата против него следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора,
направеното искане и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, ответникът има право на сторените в производството
съдебно-деловодни разноски, които съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 144 АПК,
вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на община Червен бряг с адрес гр.Червен бряг, ул „А.I“ №1,
представлявана от Ц.К.Д.-кмет, против
Решение за верификация на
постъпило искане за окончателно плащане с рег.№2060-0002/7/27.01.2023 год.,
издадено от главния директор на ГД ЕФМПП
- Ръководител на ОПРЧР в частите по т.1,
т.2 в частта досежно констатациите по подточки
2.1, 2.2, 2.3, 2.4, 2.5, 2.6, 2.7 и 2.8 и в частта по
т.4.
ОСЪЖДА община Червен бряг, ЕИК *********, с адрес гр.Червен
бряг, ул „А.I“ №1,
представлявана от Ц.К.Д.-кмет да заплати в полза на Министерство на труда и
социалната политика разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се оспорва пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
ПРЕПИСИ от
решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: