Решение по дело №292/2023 на Административен съд - Варна

Производство по чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба вх.№1960/08.02.2023г. от М.К.Т. *** с ЕГН ********** срещу Решение № 2153-03-7/12.01.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което на основание чл.117, ал.3 от КСО във вр. с чл.97, ал.1 от АПК е отхвърлена жалбата му вх. №1012-03-687/14.12.2022г. срещу Разпореждане №**********/07.11.2022г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл.68а, ал.2 от КСО му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. № 1019-03-201/02.03.2022г. при условията на чл.68, ал.1 от КСО.

С жалбата се оспорва актът като неправилен и незаконосъобразен. Настоява се, че оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания за оспорване по чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК. Сочи, че решението е издадено в противоречие с чл.4, ал.1 от КРБ, както и с чл.17, ал.3, чл.59, ал.2 от КРБ във връзка с чл.56 от КРБ. Твърди се, че като не е разгледал възражението му дискриминационно третиране от орган, същият е извършил нарушение на чл.6, ал.2 от КРБ. Изтъква се, че обжалваният административен акт е постановен в противоречие с правото на Европейския съюз (ЕС) и върховенството на закона, като конкретно се сочи нарушение на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България (КРБ), чл. 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и чл. 53 от Европейска конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Изтъква се, че административният орган в нарушение на чл. 6 от ДЕС не е установил директната приложимост на правото на ЕС. Твърди се извършено от административния орган дискриминационно третиране в предметния обхват на чл. 14 ЕКПЧ, която по силата на чл. 5, ал. 4 КРБ има пряко и непосредствено действие. Посочва се, че оспореният индивидуален административен акт противоречи на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. Сочи се, че са нарушени принципите на ефективност и пропорционалност. Претендира се отмяна на оспорения акт и присъждане на направените по делото разноски. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло и се представя допълнителна уточняваща молба. Сочи се, че има образувано административно дело, във връзка с оспорване решението на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане на пенсионния орган по негово заявление от 2021г., като се твърди, че производството е преюдициално спрямо настоящото. Жалбоподателят твърди, че органът не се е произнесъл в срок по заявлението му. Излага съображения, че след като производството по чл.68а от КСО не е приключило има право да поиска пенсия по чл.68, ал.1 от КСО.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Варна, чрез упълномощения юрисконсулт оспорва жалбата. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Излага твърдения, че в хода на административното производство е настъпила пандемия и административния орган е действал законосъобразно и правилно при разглеждане на заявлението. Възражението за накърняване на права от страна на органа намира за неоснователно, тъй като в законния срок на жалбоподателя е отпусната пенсия в минимален размер, докато се изследва целият размер на осигурителния му стаж. Излага подробни доводи за правилност на отказа за отпускане на пенсия на основание чл.68, ал. 1 и ал. 2 от КСО при вече отпусната пенсия по чл.68а, ал.1 от КСО. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени събраните в производството писмени доказателства и съобрази приложимата правна уредба, достигна до следните фактически установявания и изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от адресата на решението, което го засяга неблагоприятно и поражда за него правен интерес и активна легитимация да го оспори.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От представената от ответника преписка се установява, че конкретното административно производство е започнало по повод подадено заявление вх. № 1019-03-201/02.03.2022г. от М.К.Т. с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68 от КСО. Към заявлението са приложени копие от платежни нареждания и декларации за периода 2017г. – м. 01.2022 година.

По заявлението на М.К. се произнесъл ръководителят на „Пенсионен отдел“ на ТП на НОИ – Варна с Разпореждане № **********/07.11.2022г. /л.101 от преписката/, с което отказал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В него посочил, че по заявление от 30.06.2021г. с разпореждане от 23.07.2021г. на М.К.Т. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68а, ал.1 от КСО, считано от 30.03.2021г. и на основание чл.68а, ал.2 от КСО постановил, че тъй като на лицето е отпусната пенсия по чл.68а, ал.1 от КСО, няма право на пенсия по чл.68, ал.1 от КСО.

Разпореждане № **********/07.11.2022г. е връчено лично на заявителя на 29.11.2022г. с известие за доставяне /лист 185 от преписката/, с указание за реда и сроковете за оспорването му. Т. го оспорил по административен ред пред Директора на ТП на НОИ– Варна с жалба вх. №1012-03-687/14.12.2022г. /л.186 от преписката/ с искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.

С Решение №2153-03-7 от 12.01.2023г. Директорът на ТП на НОИ–Варна отхвърлил жалбата на М.Т. като неоснователна, тъй като счел разпореждането за отказ за правилно и законосъобразно. В решението е отчетен факта, че М.Т. е подал първо заявление от 30.03.2021г. с което поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68а, ал.1 от КСО и такава му била отпусната с разпореждане от 23.07.2021г. Посочил е, че това разпореждане е оспорено по съдебен ред, но само по отношение на продължителността на зачетения осигурителен стаж, началната дата на отпускане и размера на отпуснатата пенсия по чл.68а, ал.1 от КСО, но не и по отношение на констатираното право на този вид пенсия. Поради това приел, че възражението на жалбоподателя, че това производство все още не е приключило е неоснователно. В заключение посочил, че след като по заявлението от 30.03.2021г. на Т. е отпусната пенсия по чл.68а, ал.1 от КСО той няма право на пенсия по чл.68, ал. 1 от КСО по аргумент от чл.68а, ал.2 от КСО и отхвърлил жалбата.

Въз основа на тези фактически установявания, при проверката за наличие на основания за отмяна, респ. за обявяване на нищожността на оспорения акт, се налагат следните изводи:

Директорът на ТП на НОИ – Варна е издал Решение №2153-03-7 от 12.01.2023г. при наличие на материална, териториална и времева компетентност по силата на чл.117, ал.1, т. 2, б. „а“ от КСО да издава актове от такъв вид. Решението е издадено в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, съгласно чл.59, ал.1 от АПК. В него са изложени фактическите и правните основания за издаването му със съответната разпоредителна част, поради което представлява мотивиран административен акт и не са налице основанията по чл.146, т.1 и т.2 от АПК за отмяната му, респ. за обявяването му за нищожен.

В съдебно заседание жалбоподателят твърди, че пенсионният орган не се е произнесъл в законоустановения срок. Оплакванията в тази връзка са неоснователни. Процесното заявление е подадено от Т. на 02.03.2022г., а с Разпореждане № ********** от 24.03.2022г. /л.66 от преписката/ административният орган е спрял административното производство по подаденото заявление до уточняване на данните и обстоятелствата, които касаят определяне на действителния размер на пенсията. Производството е възобновено с първото действие на пенсионния орган, т.е. с издаването на Разпореждане № ********** от 07.11.2022г. /л.101 от преписката/. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че административния орган се е произнесъл в законоустановения срок по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, съгласно която разпоредба пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в наредбата по чл.106 от КСО. Подзаконовият нормативен акт по чл.106 от КСО е Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, чл.10, ал.1 от която е идентична на чл.98, ал.1, т.1 от КСО. В цитираната подзаконова разпоредба е предвиден идентичен срок за произнасяне на длъжностното лице по пенсионното осигуряване, а именно: четири месеца от подаване на заявлението за отпускане на пенсия. Предвид изложеното не е налице соченото от жалбоподателя процесуално нарушение. Съществени нарушения на административно-производствените правила не се откриха и при извършената от съда на основание чл.168, ал. 1 от АПК служебна проверка, които да са довели до неправилно или непълно установяване на фактите и обстоятелстгвата и да са обусловили неправилни изводи. Поради това не е налице основание по чл.146, т.3 от АПК за отмяна на оспорения акт.

Спорът е правилно ли е приложен материалния закон от ответника при издаване на Решението. Във връзка с разрешаването му следва да се вземе предвид, че постановеният с процесното разпореждане отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал. 1 от КСО е обоснован с наличието на предходно издадено разпореждане на пенсионния орган, с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68а, ал.1 от КСО. Съгласно чл.68а, ал.1 от КСО лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл.68, ал.2 от КСО, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл.68, ал.1. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. Предвиденият в цитираната правна норма привилегирован ред за пенсиониране представлява специална хипотеза спрямо основния фактически състав в чл.68, ал.1 от КСО, който урежда предпоставките за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това право придобиват лицата, навършили определена възраст и които имат определен брой години осигурителен стаж.

В разглеждания случай по делото са налице данни, че М.Т. е упражнил правото си по чл. 68а, ал. 1 от КСО, подавайки заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст именно по реда на тази специална хипотеза. Това обстоятелство не е спорно между участниците в съдебния процес и се установява от приложеното на л.1 от адм. преписка заявление №2113-03-649/30.03.2021г., с което М.Т. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68а от КСО. По заявлението е налице произнасяне от Ръководител „ПО“ при ТП–Варна на НОИ, който с Разпореждане № **********/23.07.2021г. отпуснал на Т. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68а от КСО. След като по волята на жалбоподателя му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по привилегирования ред на чл.68а от КСО, той няма право на пенсия по чл.68, ал.1 от КСО поради императивната разпоредба на чл.68а, ал.2 от КСО, според която лицата, на които е отпусната пенсия по чл.68а, ал.1, нямат право на пенсия по чл.68, ал. 1, 2 и 3 от КСО.

Неоснователно в жалбата се твърди, че Разпореждане № **********/23.07.2021г. е обжалвано по съдебен ред и към момента на издаване на процесното Разпореждане № **********/07.11.2022г. на Ръководител на ПО при ТП – Варна на НОИ съдебното производство не е приключило, то е преюдициално по отношение на разглеждания правен спор. Разпореждане № **********/23.07.2021г. е оспорено и е предмет на съдебна проверка единствено относно продължителността на зачетения осигурителен стаж, началната дата на отпускане на пенсията и нейния размер, но не и по отношение на признатото право на пенсия по чл. 68а, ал.1 от КСО на М. Т.. Липсата на оспорване на признатото с Разпореждане № **********/23.07.2021г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68а, ал. 1 от КСО е в пълно съответствие с житейската и правна логика, в противоречие с която би било лицето, подало заявление за признаване и упражняване на дадено потестативно право, каквото несъмнено е правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и на което е признато това право, впоследствие да оспори неговото придобиване и съществуване. Въпреки това за да избегне всякакви спорове и различни тълкувания, с императивната разпоредба на чл.68а, ал.2 от КСО законодателят изрично е изключил от приложното поле на чл.68, ал.1 от КСО лицата, придобили право на пенсия по специалния ред на чл. 68а, ал. 1 от КСО. Признатото с Разпореждане № **********/23.07.2021г. право на пенсиониране по реда на чл.68а, ал.1 от КСО е благоприятно за заявителя, поради което за него не е налице правен интерес и легитимация да го оспори. Поради това и с оглед императивната забрана в чл.68а, ал.2 от КСО не е налице твърдяната от жалбоподателя преюдициалност между производството по оспорване на разпореждането от 2021г. за настоящото разпореждане с което по аргумент от забраната в чл.68а, ал.2 от КСО се отказва да му бъде отпусната пенсия и на основание чл.68 от КСО. Достигайки до идентични фактически и правни установявания и изводи, решаващия орган правилно и законосъобразно отхвърлил като неоснователна жалбата срещу отказа на пенсионния орган по подаденото от М.Т. поредно заявление вх. № 1019-03-201/02.03.2022г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на друго основание - по чл.68, ал. 1 от КСО.

Останалите оплаквания и доводи в жалбата също са неоснователни. Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата за допуснато нарушение на чл. 14 от ЕКПЧ, регламентираща забрана на дискриминация. Установяването на дискриминационно отношение спрямо дадено лице се установява в отделно производство по реда на специалния Закон за защита от дискриминация. От друга страна обжалваното решение и разпореждането на пенсионния органа в случая се основават на специална правна норма – на чл. 68а, ал. 2 от КСО, регламентираща по императивен начин ограничението за лицата, на които е отпусната пенсия по чл. 68а, ал. 1 от КСО да се признае и право на пения по чл. 68, ал. 1, 2 и 3 от КСО и да се отпусне такава. Не се установява засягане в случая на защитен признак от изброените в чл.14 ЕКПЧ – пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или др.

В подкрепа на гореизложеното е Решение № 4 от 19.04.2022г. на Конституционния съд на Република България по к. д. № 14/2021г., с докладчик съдията Красимир Влахов, с което е отхвърлено искането на Омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл.68а, ал.1, изр.2 КСО в частта „пожизнено“ /обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999г.; посл. изм., бр. 25 от 29.03.2022г./ В мотивите на посоченото решение КС приема, че правната сигурност като проявление на правовата държава не е нарушена, когато осигуреният свободно е осъществил избор относно вида на получаваната от него пенсия за осигурителен стаж и възраст, щом правните последици от този избор са посочени ясно и определено в относимите към случая правни норми, гарантиращи предвидимост на тези последици и следователно – правна сигурност и стабилност. Позовал се е на Решение № 4 от 2014г. по к.д. № 12/2013г., съгласно което разпоредба, с която „при облекчен режим се предоставя правна възможност, чието използване зависи единствено от волята на правоимащия, не е противоконституционна“. Посочено е, че не е нарушен и принципът на равнопоставеност на гражданите пред закона, съобразно който „на законодателя се забранява третирането на равното като неравно и обратното“, тъй като той е длъжен „да урежда подобните случаи по еднакъв начин, а различните – по различен начин“, като гаранция за осигуряване на равенството пред закона и справедливост в обществото (Решение № 4 от 2011г. по к.д. №4/2011г., Решение № 3 от 2013г. по к.д. №7/2013г., Решение №5 от 2019г. по к.д. № 12/2018г.). Според КС оспорената разпоредба на чл.68а, ал.1, изречение второ от КСО не третира осигурените лица различно от гледна точка на достъпа им до право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а предоставя на всички, които отговарят на предвидените в нея условия, едно и също субективно право – да се пенсионират до една година по-рано, като в такъв случай получават доживотно пенсия в намален размер при предварително определени в закона правни последици относно размера на намалението, неговата непроменимост при преизчисляване на пенсията и невъзможността намалената пенсия да се получава едновременно с общата пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следователно законът подхожда еднакво по отношение на субекти, които разкриват идентични правни белези – притежават необходимия осигурителен стаж, но не им достига до една година от изискуемата възраст за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Отбелязано е, че ако в резултат някои получават по-малка по размер пенсия, това е функция на направения избор, а не на неравно третиране от закона (Решение № 9 от 2017г. по к.д. № 9/2016г.). Макар и да се разглежда ал.1 на чл. 68а от КСО, съдът счита, че мотивите изложени в решението са относими и към настоящият случай. В решението на Конституционния съд е посочено, разпоредбата на чл.68а, ал.2 и ал. 3 формират единен нормен комплекс с разпоредбата на чл. 68а, ал. 1 КСО, тъй като в съвкупност определят съдържанието на правните последици от направения избор за ранно пенсиониране. В този смисъл оспорената частично разпоредба е елемент от цялостното уреждане на тези правни последици, при което преценката за нейната конституционосъобразност изисква съответният нормен комплекс да бъде анализиран в неговата цялост (Решение № 7 от 2004г. по к.д. № 6/2004 г., Решение № 8 от 2006г. по к.д. № 7/2006 г., Решение № 7 от 2021г. по к.д. № 4/2021г., Решение № 8 от 2021г. по к.д. № 9/2020 г.).

Неоснователно се явява и възражението на оспорващия за нарушаване на принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Несъстоятелно е твърдението за противоречие на разрешението, дадено с нормата на чл. 68а, ал.1 КСО с ХОПЕС, ЕКЗПЧОС, ДЕС и Конвенция № 24 на МОТ. Хартата на основните права на ЕС е относима единствено, когато адресатите на този акт прилагат правото на Съюза – чл. 51, § 1 ХОПЕС. В случая се прилага националното право – КСО. Компетентна да даде нормативно разрешение на въпросите относно предпоставките, условията и реда за отпускането на процесната пенсия е РБ, а не ЕС.

Единственият приложим акт от правото на ЕС, регламентиращ материята свързана с пенсиите е Директива 98/49/ЕО на Съвета от 29 юни 1998 година за запазване на правото на допълнителна пенсия на заети лица и самостоятелно заети лица, движещи се в границите на Общността, която обаче е неприложима в настоящия казус. Същата има за цел да се премахнат пречките пред свободното движение на заети и самостоятелно заети лица, като същевременно се защитават техните допълнителни пенсионни права, когато се движат от една държава-членка в друга, и се прилага към членове, участващи в схеми за допълнително пенсионно осигуряване, както и към други, имащи права според тези схеми, които са придобили или са в процес на придобиване на права в една или повече държави-членки. Осигурителният стаж на жалбоподателя е придобит изцяло на територията на РБ, като от доказателствата по делото не се установява, а и оспорващият не твърди да е придобил права в една или повече държави-членки според схеми за допълнително пенсионно осигуряване.

В този смисъл неоснователно се явява и позоваването на оспорващия на неприложими разпоредба от ХОПЕС (чл. 1, чл. 17, чл. 54), регламентиращи зачитане на човешкото достойнство, правото на собственост и забраната за злоупотреба с право.

Несъстоятелно е и позоваването на чл. 4, § 3, ал. 2 от Договора за ЕС, която норма регламентира задължението на държавите-членки да вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Оспорващият не сочи, а и съдът не установява някое относимо за случая и произтичащо от Правото на ЕС задължение РБ да не е изпълнила. Не е ясно обосновано от оспорващия и твърдението му за противоречието с „чл. 24, ал. 2 от Конвенция № 24 на МОТ от 1924г.“, още повече, че съдът не установява такава конвенция да е ратифицирана от РБ.

В случая, нито с обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ – Варна, нито с потвърденото с него Разпореждане № **********/07.11.2022г. на Ръководителя ПО при ТП на НОИ – Варна, са накърнени човешките права на жалбоподателя или основни негови свободи, гарантирани от националните закони, нито пък същите са ограничени в по-голяма степен от предвиденото в посочените от оспорващия норми на европейското право и на ЕКЗПЧОС.

С оглед на изложеното жалбата се явява неоснователна и оспорването с нея следва да бъде отхвърлено, а решението на административния орган следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от представителя на ответника следва да бъде уважено. На основание чл.143 ал.4 от АПК жалбоподателя М.К.Т. следва да бъде осъден да заплати на ответника ТП на НОИ – Варна сумата в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП и сложността на делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал. 2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.Т. *** с ЕГН ********** срещу Решение №2153-03-7/12.01.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което на основание чл.117, ал.3 от КСО във вр. с чл.97, ал.1 от АПК е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №**********/07.11.2022г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна, с което на основание чл.68а, ал.2 от КСО му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх.№1019-03-201/02.03.2022г. при условията на чл.68, ал.1 от КСО.

ОСЪЖДА М.К.Т. *** с ЕГН ********** да заплати на ТП на НОИ – Варна сумата в размер на 100лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България с касационна жалба по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: