МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА № 11/19.05.2020 ГОД.
ПО НОХД № 68/2020
ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
Наказателното производство е
образувано по внесен от Районна прокуратура Разград, Териториално оделение – Кубрат обвинителен акт срещу подсъдимия Е.Е.Ю. *** за това, че на 23.04.2020 г. в гр. Кубрат, обл. Разград, противозаконно е присвоил чужда движима вещ,
която владеел – мобилен телефон марка „HUAWEI P-SMART Z“ с поставена
в него сим карта на оператор „Теленор“,
на стойност 305.00 лева, собственост на А.А.А. ***,
която е владеел – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на районната прокуратура поддържа обвинението, така както е било
възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното производство
и на съдебното следствие доказателства, както и самопризнанията на подсъдимия,
установяват по безспорен начин авторството му в извършване на инкриминираното
деяние. Пледира да му бъде наложено предвиденото в закона наказание лишаване от
свобода, при приложението на чл. 58а, ал.4 във вр. с
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, под минимума – три месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.
Подсъдимият Е.Е.Ю.
на досъдебното производство се признава виновен. В съдебно заседание признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и прави
искане да не се събират доказателства за тези факти, поради което съдът
разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на чл. 371,
т. 2 от НПК. Назначеният му служебно от съда защитник пледира за прекратяване
на производството по делото, поради обстоятелството, че са налице
предпоставките за приложение на чл.218б от НК, и изпращане на същото на кмета
на общината с оглед правомощията му да санкционира извършителя.
Съдът, след преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс.Е.Е.Ю.
е 18-годишен, с българско гражданство, неженен, неосъждан, с основно
образование, безработен.
На 23.04.2020 г. св.А.А., заедно със своите приятели - св.Б., св.С. и св.И. били
в една от беседките, намиращи се в двора на детска градина „Щастливо детство“ в
гр.Кубрат и играели различни игри на мобилните си телефони. Около 18:30 часа
при тях отишъл подс.Е.Ю., който поискал от св.С. да
му предостави мобилният си телефон, за да види нещо в месинджъра.
Малко след това подс.Ю. върнал телефона на св.С..
След като върнал телефона на св.С., подс.Ю. поискал
мобилният телефон на св.А. марка „HUAWEI P-SMART Z“ с поставена в него сим карта на оператор „Теленор“,
за да звънне на приятел, след което обещал да го върне. Пострадалият А. дал
телефона, а подс.Ю. го взел и се дръпнал настрани. На
няколко пъти Ю. се приближавал до св.А., за да въвежда пин код, тъй като екрана
на телефона се заключвал. При последното въвеждане на пин кода Ю. помолиал А. да вземе телефона и да отиде до майка си, за да
вземе пари от нея, при което свидетелят се съгласил и тръгнал с него.
На излизане от детската градина,
изведнъж подсъдимият рязко спрял и отново набрал някакъв телефонен номер,
напуснал бързо двора на детското заведение и казал на А., че след малко ще се
върне, като си тръгнал говорейки по телефона на А. - „HUAWEI P-SMART Z.
След като изминали около 10-15
минути и Ю. не се върнал, А. помолил св.Б.
да позвъни от неговия телефон на телефона на А.. Оказало се, че мобилният
апарат е изключен. Тогава св.А. заедно със своите приятели - св.С. и св.Б. се
отправили към дома на подс.Ю., но същият по думите на
майка му не се бил прибирал. От там всички се отправили към РУ на МВР-Кубрат,
където св.А. заявил, че подс.Ю. е взел мобилният му
телефон и си е тръгнал с него.
В същото това време, след като
взел мобилния телефон на св.А., подс.Ю. се срещнал
със своя приятел - св.Б.П., на който се обадил преди това. Подсъдимият го
помолил да отиде до заложна къща в гр.Кубрат и да заложи мобилният телефон
марка „HUAWEI P-SMART Z“, като обяснил на П., че апаратът е на майка му. Св.П.
се усъмнил в думите на подсъдимия и категорично отказал да го вземе и заложи,
след което тръгнал към дома си. Ю. тръгнал след св.П., като продължил да
настоява П. да вземе и заложи телефона за сумата от 20.00 лева.
Докато подс.Ю.
***, същите били установени от св.Н. и св.И. - служители при РУ на МВР-Кубрат,
които били изпратени от ОДЧ при РУ на МВР-Кубрат да установят местонахождението
на подс.Ю., с оглед подадения сигнал от св.А..
Мобилният телефон марка „HUAWEI
P-SMART Z“ с поставена в него сим карта на оператор „Теленор“ били предадени от подс.Ю.
на разследващия полицай и срещу разписка са върнати на св.А..
Според оценката на вещото лице,
стойността на обсебената вещ - мобилен телефон марка „HUAWEI P-SMART Z“ с поставена
в него сим карта на оператор „Теленор“
възлиза на сумата от 305.00 лева.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от признанията на подсъдимия, заявени по реда на чл. 371,
т. 2 НПК,
както и от събраните на досъдебна фаза от процеса и надлежно приобщени по
делото доказателствени материали, а именно: Протоколи
за разпит на свидетелите А., П., С., И.,
Н. и Б., Заключение по назначена стоково- оценъчна експертиза, протокол за доброволно предаване, разписка,
справка за съдимост.
В посочените доказателствени
материали не се съдържат противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Допълнително, отразените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти са изцяло признати от подсъдимия по реда на чл. 371,
т. 2 НПК.
Съдът е разяснил на подсъдимия последиците от неговото изрично изявление, че
признава фактите такива, каквито са отразени в обвинителния акт и е обявил, че
на основание чл. 372,
ал. 4 НПК ще се ползва от признанията на подсъдимия досежно
фактите, без да събира доказателства за тях. Предвид изложеното дотук и по
аргумент на противното от чл. 305,
ал. 3 НПК, то не се налага по- детайлното им обсъждане и анализ.
От правна страна:
С оглед гореизложената фактическа
обстановка се установява, че са налице в своето единство всички съставомерни елементи от обективна и субективна страна на
престъпния състав по чл. 206,
ал. 1 НК.
С категоричност се изяснява, че процесният мобилен телефон е бил предоставен за временно ползване
на Ю., за да проведе разговор. Тоест,
подсъдимият е упражнявал фактическата власт върху телефона на годно правно
основание. Безспорно установено е и че на посочената в обвинителния акт дата
подсъдимият изведнъж е побягнал, вземайки и предоставения му телефон. След
това, подсъдимият, знаейки че процесната вещ не е негова
и бидейки наясно, че следва да я върне на собственика й, е направил опит да я
отчужди, като я предостави в заложна къща, като появата на полицейските
служители осуетила довършването на това му решение. С това си поведение, съдът
счита, че подсъдимият е извършил разпоредително действие с процесния
телефон, с което именно е консумирал и състава на престъплението по смисъла на
чл. 206,
ал. 1 НК.
Съдът счита за нужно да посочи, че „присвояването“, като изпълнително деяние на
престъплението, разписано в чл. 206,
ал. 1 НК,
се характеризира с извършването на разпоредителни действия с вещта.
Разпореждането може да бъде чрез правни или фактически действия, но винаги
следва да води до еднозначния извод, че деецът не третира вещта като чужда, а
като своя собствена. В това именно се корени и един от ключовите прерогативи на
собственика - да се разпорежда с вещта, т. е. да е в състояние да внася
качествени изменения в нейния правен статут или фактическо състояние.
Присвояването е извършено с пряк
умисъл като форма на вина. Както бе посочено и по- горе, подсъдимият е имал
ясното познание, че вещта му е предоставена за временно ползване, като след приключване
на разговора, следва да върне вещта на нейния собственик. Подсъдимият напълно е
съзнавал и че с извършването на действието по разпореждане, вещта ще се отчужди
и той не ще бъде в състояние да я върне на собственика. Предвид изложеното, то
е изцяло изяснено, че деецът е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и пряко
е желаел това. Налице е и другият съставомерен белег
от субективна страна - намерението вещта да се присвои, тоест да се третира
като своя собствена. Обективираното от дееца
поведение (подробно описано по- горе), ясно свидетелства за неговото субективно
отношение към процесната вещ.
По вида и размера на наказанието
за извършеното деяние по смисъла на чл. 206,
ал. 1 НК:
За престъплението по смисъла на
чл. 206,
ал. 1 НК
се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.
Същевременно обаче, съдът счита,
че са налице предпоставките, разписани в чл. 218б НК.
Престъплението по чл. 206,
ал. 1 НК,
за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, е сред
изчерпателно изброените в нормата на чл.
218б, ал. 1 НК. Предметът на посегателството е на стойност 305.00 лв., която стойност се
явява под размера на две минимални работни заплати към датата на извършването
на деянието ( към м. април 2020 г., МРЗ е в размер от 610 лв. съобразно ПМС № 350/19.12.2019
г. ) и вещта
е върната на пострадалото лице. Допълнително, не е налице и която и да било от
специфичните хипотези, разписани в чл.
218б, ал. 2 НК, препятстващи приложението на посочения институт. В случая, подсъдимият в
продължение на една година не е извършил две или повече деяния, общата стойност
на предмета на които е над сто и петдесет лева, не е осъждан за такова
престъпление ( по чл. 206,
ал. 1 НК),
не му е налагано административно наказание за такова деяние и не е изтекла една
година от извършването му, и предметът на деянието не е оръжие, боеприпаси за
огнестрелно оръжие, взривни, отровни или наркотични вещества, пиротехнически
изделия, бойна и друга специална техника.
Съобразно разпоредбата на чл.
218б, ал. 1 НК, на деецът следва да му се определи административно наказание „глоба“, в
размер от 100 лв. до 300 лв. В конкретния случай, съдът счита, че налагането на
глоба в размер от 100 лв. ще допринесе в най-пълна степен за постигане целите
на наказанието. Глоба в посочения размер ще подейства предупредително–възпиращо
и поправително- превъзпитателно върху личността на дееца. При определяне
размера на глобата, съдът преди всичко се ръководи от необходимостта да се
постигне индивидуална превенция спрямо подсъдимия. На този етап, съдът счита,
че се касае до откъслечна и изолирана противоправна
проява, а не за системно поведение на подсъдимия, насочено към погазване на
установените нормативи, регулиращи собствеността на гражданите в Р България.
Съдът намира, че липсва каквато и
да било процесуална пречка институтът, разписан в чл. 218б НК да
бъде приложен с настоящата присъда. С ДВ, бр. 63 от 2017 г., бе приета новата ал. 6 на
чл. 305 от НПК. Съобразно същата, в случаите по чл. 301, ал. 4 съдът признава подсъдимия
за невинен и му налага административно наказание, когато извършеното деяние се
наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния
кодекс
случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или
указ. С цитираната норма се преодолява предходно съществуващата пречка от
процесуално естество, съдът да прецени, че деянието е административно нарушение
и сам да наложи съответната административна санкция. Текстът на чл. 305,
ал. 6 НПК, тълкуван в светлината на чл. 301,
ал. 4, вр. ал. 1,
т. 2 НПК,
налага категоричното заключение, че след промените в процесуалния закон, то на
съдът е предоставено съответното правомощие да се произнесе по въпроса дали
деянието съставлява административно нарушение, както и ако отговорът на този
въпрос е положителен, то да наложи съответното наказание по административен
ред.
Именно и предвид това, в
настоящия случай, съдът счита, че подсъдимият Ю. следва да бъде признат за
невинен в това, че на 23.04.2020 г. в
гр. Кубрат, обл. Разград, противозаконно е присвоил
чужда движима вещ – мобилен телефон
марка „HUAWEI
P-SMART Z“ с поставена в него сим карта на оператор „Теленор“,
на стойност 305.00 лева, собственост на А.А.А. ***,
която е владеел – престъпление по чл. 206,
ал. 1 НК
и на основание чл. 304 НПК, да
бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, като за същото деяние на основание чл. 306,
ал. 6, вр. чл. 301,
ал. 4 НПК, вр. чл.
218б, ал. 1 НК, да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер от 100
лева, платими в полза на Държавата.
С оглед този изход на делото – оправдателна
присъда, на основание чл.190, ал. 1 от НПК, направените по делото разноски остават за сметка на държавата.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Председател: /П/ Ал. Великова