Присъда по дело №239/2021 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 4
Дата: 24 март 2021 г.
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20214210200239
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Габрово , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и четвърти
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
СъдебниКристиян Станиславов
заседатели:Николов
Соня Йосифова Ронкова
при участието на секретаря Росица М. Ненова
и прокурора Пламена Петковa Дичева (РП-Габрово)
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Наказателно дело от общ
характер № 20214210200239 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Н. И., роден на 23.01.1988 година в гр. Габрово,
живущ в същото населено място, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, неработещ, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН В
ТОВА, че около 12,05 часа на 09.03.2021 година, в гр. Габрово, от паркинг на пл.
„Белорусия” зад № 3, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Шкода”, модел „Фелиция” с Рег. № М 79-79 ВХ, на стойност 1500
лева, собственост на В.Й.А. от гр. Монтана, от владението на А. А. Ц. от гр. Габрово,
без негово съгласие и с намерение да го ползва, като е последвала повреда на МПС на
стойност 275,40 лева и деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на
алкохол в кръвта 2,02 промила, с което е извършил престъпление, за което и на
основание чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1-во и т. 2, пр. 1-во във вр. с ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК
ГО ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на посоченото
наказание в размер на „Две години лишаване от свобода”, наложено на подсъдимия А.
Н. И. от град Габрово, с ЕГН **********, за СРОК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от
1
датата за влизане на настоящата присъда в сила.
На основание чл. 346, ал. 4 във вр. с ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК от НК
ЛИШАВА подсъдимия А. Н. И., с ЕГН **********, от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС за СРОК от ДВЕ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия А. Н. И., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на ОД на МВР Габрово сума в размер на 119,10 (сто и деветнадесет лева и десет
стотинки), дължима за възстановяване на направените разноски при разследването по
досъдебното производство, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия А. Н. И., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Габрово: сума в размер на 20
(двадесет) лева, дължима за възстановяване на направените разноски в рамките на
проведеното разследване по съдебното производство, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК,
както и сума в размер на 5 (пет) лева, съставляваща държавна такса, дължима за
изпълнителен лист – същата в случай на осъществено служебно издаване на такъв за
събиране на присъденото вземане за разноски от това производство в полза на
упоменатия по-горе орган на съдебната власт.
ПРИСЪДАТА ПОДЛЕЖИ на ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ или ПРОТЕСТИРАНЕ
пред Окръжен съд град Габрово, в 15 (петнадесет) дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ: Производството по делото е по реда на Глава XXIV-та от НПК.
Чрез обвинителен акт (Вх. № 1092 от 18.03.2021 година) Районна прокуратура
Габрово е внесла материалите по бързо полицейско производство № 1752 ЗМ- 94 за
2021 година по описа на РУ Габрово за разглеждане в едноименния районен съд, като е
предявила против подс. А.И. обвинение за престъпление, инкриминирано чрез
разпоредба на Глава XI-та, Раздел II-ри от Особената част на НК. Той е предаден на
съд за това, че около 12,05 часа на 09.03.2021 година, в град Габрово, от паркинг на пл.
„Белорусия” зад № 3, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Шкода”, модел „Фелиция” с Рег. № М 79-79 ВХ, на стойност 1500
лева, собственост на В.Й.А. от град Монтана, от владението на А.А. Ц. от гр. Габрово,
без негово съгласие и с намерение да го ползва, като е последвала повреда на МПС на
стойност 275,40 лева и деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на
алкохол в кръвта 2,02 промила – престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1-во и т. 2, пр.
1-во във вр. с ал. 1 от НК.
Освен че е получил препис от обвинителния акт, подсъдимия А.И. е заявил, че е
разбрал и същността на предявеното му обвинение. На съдебното следствие той не е
изразил становище по въпроса за неговата вина от аспект на това обвинение, макар и
да е дал обяснения по отношение на фактическата обстановка, свързана с
извършването на съответното престъпление, което е инкриминирано чрез него.
От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото
доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и
от съпоставката на същите с обясненията на подсъдимия А.И., съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Чрез Присъда № 185 от 07.03.2013 г. по НОХД № 44/2013 г. на Районен съд
Габрово, подс. А.И. е бил признат за виновен в осъществено (през периода месец
декември 2010 година – месец януари 2011 година) престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4
и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е осъден на „Една
година и два месеца лишаване от свобода”. С приложението на чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението на това наказание е отложено за срок от „Три години”, считано от
23.03.2013 г. – датата за влизане на присъдата в сила.
Събраните по делото доказателства не установяват наличие на извършено
престъпление в изпитателния срок, което да е станало причина за последващото
привеждане в изпълнение на наложеното наказание въз основа на предвиденото в чл.
68, ал. 1 от НК. С оглед на това съдът прие, че последиците от посочената по-горе
присъда са били заличени от настъпила (още на 23.03.2016 година) реабилитация по
право при условията на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК. Поради изложеното може да се
заключи, че към месец март 2021 година подсъдимия А. Н. И. е притежавал чисто
съдебно минало, тъй като не е бил осъждан за други престъпления от общ или частен
характер към този момент, както и освобождаван от наказателна отговорност за такива,
в т.ч. съобразно реда, предвиден в Глава VIII-ма, Раздел IV-ти от Общата част на НК.
Към 09.03.2021 г. подс. А.И. е бил правоспособен водач от категориите „В”, „М”
и „АМ”, воден на отчет в Сектор „ПП” при ОД на МВР – Габрово. До тази дата той е
1
притежавал свидетелство за правоуправление, издадено на 25.03.2008 година, което е
имало срок на валидност до 25.03.2018 г. От приложената на л. 19 по досъдебното
производство справка се установява, че през периода, изтекъл между инкриминираната
дата и момента за първоначалното придобиване от него на съответната
правоспособност от категория „В”, той е бил санкциониран по административен ред
чрез общо три влезли в законна сила наказателни постановления за нарушения на
различни норми от ЗДвП, осъществени при управлението на МПС. От същата справка
е видно, че (освен с тези постановления) до началото на месец март 2021 подс. А.И. е
бил санкциониран и чрез два броя фишове за нарушения на норми от ЗДвП, които
също са били влезли в сила към инкриминираната дата.
В предобедните часове на 09.03.2021 година подс. А.И. употребил алкохол.
Около 12,05 часа на тази дата, докато се движел пеша в района на пл. „Белорусия” в
град Габрово, зад № 3 той видял паркиран лек автомобил марка „Шкода”, модел
„Фелиция” с Рег. № М 79-79 ВХ, собственост на В.Й.А. от гр. Монтана. МПС се
управлявало от сина на последната – свид. А. А. Ц., който живеел в гр. Габрово. Малко
преди това същият бил излязъл от него, за да посети разположен наблизо офис на
фирма „Еконт”, като оставил колата отключена и с контактен ключ, поставен в
гнездото за запалване на таблото.
Когато видял ключа и установил, че вратите на автомобила не са заключени,
подс. А.И. решил да го покара. Влязъл в купето и след като запалил двигателя с
помощта на този ключ, привел МПС в движение. Преминал със същото през
централната част на града и квартал „Борово”, след което излязъл на околовръстния
път и по него се отправил по посока на село Поповци, Община Габрово. По пътя той
ожулил колата в лявата му част по неустановен от доказателствата начин, и махнал
пепелника от купето.
Малко преди разклона за село Киевци, Община Габрово, подс. А.И. бил спрян в
района на пътен възел между път II-44 и път 5004 от св. И.Г. - полицейски служител в
Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, който (въз основа на предадено съобщение от
дежурния в ОДЧ при ОД на МВР Габрово) вече бил научил, че МПС е обявено за
издирване като противозаконно отнето от владението на св. А.Ц.. След спирането на
МПС са предприети действия за установяване самоличността на водача, при които
станало известно, че същият е подсъдимия А. Н. И.. Тъй като се намирал във видимо
нетрезво състояние, той бил подложен на проверка за употреба на алкохол с
техническо средство. Уреда отчел положителен резултат, но независимо от показаната
концентрация 2,02 на хиляда в издишания от водача въздух, подсъдимия И. отказал да
даде кръвна проба за изследване, въпреки че подписал и получил нарочно издадения
му за тази цел медицински талон.
След спирането на автомобила е извършен оглед, установените при който
резултати са отразени в протокол от 09.03.2021 г., приложен на л. 7-8 от досъдебното
производство. С оглед на него и проведения на същата дата разпит на свидетел, в РУ
Габрово при условията на чл. 356, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК е било образувано
бързо полицейско производство – под № 1752 ЗМ-94/2021 г. В рамките на проведеното
по него разследване подс. А.И. е бил привлечен в качеството на обвиняем, във връзка с
предявено обвинение за престъпление с квалификация по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1-во и
т. 2, пр. 1-во във вр. с ал. 1 от НК.
2
След края на разследването чрез обвинителен акт (с Вх. № 1092 от 18.03.2021 г.)
събраните по досъдебното производство материали са били внесени за разглеждане в
Районен съд Габрово, при който въз основа на тях е образувано и производството по
настоящето НОХД № 239 по описа за 2021 година.
От отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие и заключението на
назначената оценъчна експертиза, което не се оспорва от страните и е прието за
обосновано и компетентно изготвено от съда, е видно, че след неговото отнемане
автомобила с Рег. № М 79-79 ВХ е претърпял повреди, необходимите за чието
възстановяване средства възлизат на сумата от 275,40 лева. Според заключението на
експертизата средната пазарна цена на МПС е била в размер на 1500 лева към
инкриминираната дата. Показанията на св. А.Ц. сочат, че стойността на нанесените
повреди не е била заплатена до приключване на съдебното производство.
Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от подсъдимия
А.И., като се приема от съда за установена по безспорен начин от обясненията, които
той е дал по време на съдебното следствие, от съпоставката на последните с
показанията на свидетелите М.С. и А.Ц.; от тези, дадени от св. И.Г. и Й.К. пред органа
на разследващия орган по досъдебното производство - четени в хода на съдебното
следствие по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.5 от НПК, със съгласието на страните,
изразено за всеки един от тях; както и от писмените материали, приложени по
досъдебното производство (уведомително писмо за образуване - л.1; докладна записки
– л. 3; протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум – л. 7-14; докладна
записка – л. 15-16; акт за установяване на административно нарушение, талон за
медицинско изследване № 0054825, справка за наказания, наложени на подс. А.И. по
ЗДвП и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
концентрацията на алкохол в кръвта и/или на наркотични вещества или техни аналози
– л. 17-21; копие от пълномощно и част II-ра от свидетелство за регистрация, издадено
за МПС с Рег. № М 79-79 ВХ – л. 29-31; постановление за назначаване и оценъчна
експертиза – л. 32-35; справка за съдимост – л. 39; постановление за привличане на
обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л. 40; декларация за семейно,
материално положение, имотно състояние – л. 42), съдържащи данни от съществено
значение за изясняване на обстоятелствата по делото и предмета на доказване по него.
При така приетата по-горе за установена фактическа обстановка, и като отчете
данните в събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът прие, че
подс. А.И. е осъществил състава на престъплението по предявеното му обвинение от
обективна и субективна страна, тъй като по делото е безспорно доказано не само
наличието на съответните повреди (под формата на щети), настъпили за лекия
автомобил след неговото отнемане и размера на паричните средства, необходими за
тяхното възстановяване, но и факта, че МПС е било отнето от дееца в пияно състояние
и с намерение да го ползва.
Въз основа на изложеното съдът намери за безспорно от правна страна, че след
като около 12,05 часа на 09.03.2021 г., в гр. Габрово, от паркинг на пл. „Белорусия” зад
№ 3, е отнел противозаконно чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Шкода”, модел „Фелиция” с Рег. № М 79-79 ВХ, на стойност 1500 лева, собственост
на В.Й.А. от град Монтана, от владението на А. А. Ц. от гр. Габрово, без негово
съгласие и с намерение да го ползва, като е последвала повреда на МПС на стойност
275,40 лева и деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в
3
кръвта 2,02 промила, подс. А. Н. И. при форма на вина пряк умисъл, както от
обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по
смисъла на чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1-во и т. 2, пр. 1-во във вр. с ал. 1 от НК, в
извършването на което го призна за виновен.
При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи за
осъщественото престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете:
чистото съдебно минало на подс. А.И. към инкриминираната дата, което определя
същият като лице с невисока степен на обществена опасност като деец; дадените от
него обяснения, с които е съдействал за разкриване на обективната истина, както и
направено в тях самопризнание, сочещо за проявено критично отношение към самото
престъпление. В качеството на отегчаващо вината обстоятелство следва да се цени
завишената степен на обществена опасност на конкретното престъпление в сравнение с
други такива от неговия вид, породена не само от съществуването на повече от един
квалифициращи същото признака от обективна страна и значителната концентрация на
алкохола, обусловил наличието на пияно състояние у дееца по смисъла на закона, но и
от факта, че в това състояние той е управлявал автомобила през светлата част на деня
по оживени улици из централната част на гр. Габрово, чрез което е създал опасност от
възможното настъпване на неблагоприятни последици за други хора и/или участници в
движението, движещи се по тях.
Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намери, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства. С оглед на
това, след като съпостави техния конкретен характер и естество, наложи на подс. А.И.
наказание над минималния размер на установеното в разпоредбата на чл. 346, ал. 2 от
НК, възлизащо на “Две години лишаване от свобода”, като намери, че по този начин,
само с едно подобно определено по отношение на неговата продължителност
наказание от този вид, ще бъдат създадени оптимални условия за постигане на целите
на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл.36 от НК.
Заради заличените последици от предходната присъда, която е била постановена
по отношение на подс. А.И., последният е притежавал чисто съдебно минало и не се е
считал за осъждан на наказание „Лишаване от свобода” към инкриминираната дата. С
оглед на изложеното, след като отчете наличието на останалите кумулативно
предвидени от закона предпоставки заедно със заключението, че (с оглед липсата на
данни за други извършени противообществени прояви и значителния период от време,
изминал от настъпването на реабилитацията до тази дата) за неговото превъзпитание
той не следва да търпи наказание, свързано с ефективното му лишаване от свобода,
съдът прие, че изпълнението на определеното наказание следва да се отложи чрез
приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Като съпостави изложените обстоятелства и
продължителността на самия период, след който същият отново е извършил друго
престъпление от общ характер, въз основа на чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението
на това наказание за по-голям от минимално установения по закон срок – в размер на
“Четири години”, считано от датата за влизане на присъдата в законна сила.
От справката на л. 19 от досъдебното производство е видно, че издаденото на
името на дееца свидетелство за правоуправление на МПС е било със срок на валидност
до 25.03.2018 г., както и че след тази дата то не е било подновено от него. Липсата на
предприети действия в тази насока не би могла да доведе до извод, че той е бил
неправоспособен водач към инкриминираната дата, а оттук – че престъплението е
4
извършено при управление на МПС от субект, който не е имал необходимата
правоспособност, свързвана единствено с признатата от закона възможност на едно
физическо (или юридическо) лице да бъде носител на права и задължения, уредени от
него. И това е така, защото този извод би могъл да се прояви обективно само в една
хипотеза - ако водача не е притежавал (имал) свидетелство за управление от
съответната категория, чиято липса се е дължала на: 1. Факта, че никога не е
придобивал право да управлява МПС според установения ред, или 2. Обстоятелството,
че е бил завинаги лишен от възможност да го упражнява по силата на изрично
предвидени в закона основания, които са довели до последващото му лишаване от това
право след датата за неговото придобиване. Обстоятелството по т. 2 не е налице по
отношение на подс. А.И., тъй като той е притежавал свидетелство от категория „В”,
към която е спадал и лекия автомобил, управляван от същият след неговото отнемане.
Случаите, в които дееца е разполагал с такова придобито право, но не и за категорията
на конкретно управляваното (при престъплението) МПС, както и тези, в които той е
управлявал след като притежаваното от него свидетелство е било вече иззето (съгласно
отразеното и по чл. 190, ал. 2 от ЗДвП) заради изпълнението на наложено наказание,
свързано с временното му лишаване от възможността да упражнява това право, не
спадат към описаната хипотеза, и поради това не са в състояние да придадат на същият
качеството на неправоспособен водач при тях.
В съгласие с изложеното до момента съдът прие, че описаното по-горе
обстоятелство не сочи за липса на правоспособност у дееца към инкриминираната
дата. Подобна липса не би могла да се изведе и въз основа на указаното в чл. 150а, ал. 1
от ЗДвП, защото внесените в тази норма изменения (чрез ДВ бр. 9/2017 г., в сила от
26.01.2017 г.) се отнасят до изисквания, които имат пряко отношение единствено към
условията за законосъобразното упражняване на самото право да се управлява МПС, а
не към нормативно установения ред и предпоставки във връзка с неговото
придобиване, от които зависи и отговора на въпроса дали един водач ще се определя за
правоспособен (или не) по смисъла на закона. Поради това намери, че към тази дата
той се е явявал правоспособен водач. В съответствие с изложеното, след като прецени
характера на извършените до нея нарушения на установените в ЗДвП правила за
движение, за които подс. А. Н. И. е бил санкциониран по административен ред заедно
с данните за конкретната концентрация на употребения от него алкохол, на осн. чл.
346, ал. 4 във вр. с ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК от НК съдът лиши същият от право да
управлява МПС за срок от “Две години”, считано от влизане на присъдата в сила, като
прие, че в този вид посоченото наказание също ще допринесе за постигане целите на
личната и генерална превенция на наказателната репресия по смисъла на чл. 36 от НК.
При индивидуализацията на свързания с него срок се съобрази не само с изложените
по-горе обстоятелства, но и с тълкуването, поддържано в константната (като
Постановление № 1 от 17.01.1983 година на Пленума на ВС на РБ; Тълкувателно
решение № 61/1980 г. на ОСНК; Решение № 94 от 26.02.2009 г. по н.д. № 580/2008 г. на
ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 534 от 03.12.2008 г. по н.д. № 547/2008 г. на ВКС, НК,
II-ро н.о.; Решение № 4 от 30.01.2008 г. по н.д. № 696/2007 г. ВКС, НК, II-ро н.о.;
Решение № 274 от 21.06.2012 г. по н.д. № 74382012 г. на I-во н.о, НК; и други) съдебна
практика, според което срока на това наказание не може да бъде по-малък от този на
наложеното наказание „Лишаване от свобода”.
Предвид естеството на постановената присъда, подс. А.И. бе осъден да заплати
по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 119,10 лева, дължима за
5
възстановяване на направените разноски при разследването в досъдебното
производство, съгласно предвиденото в чл. 189, ал. 3 от НПК.
Освен посочената по-горе сума, подс. А.И. бе осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово: сума от 20 лева,
дължима за възстановяване на направените разноски при съдебното производство – на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК; както и сумата от 5 лева, представляваща държавна
такса, дължима за изпълнителен лист – същата в случай на служебно издаване на такъв
за събиране на присъденото вземане за разноски от това производство в полза на
упоменатия по-горе орган на съдебната власт.
В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................…
6
Съобщи за изтекли лични данни