№ 25916
гр. София, 24.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВА
като разгледа докладваното от ВА Частно гражданско дело №
20231110113414 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 24.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВА
като разгледа докладваното от съдия ВА ч. гр. д. № 13414/2023 г. по описа на СРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 69977/14.03.2023
г. от „БДСК“ ЕАД срещу Р. Н. К..
Съдът е разпоредил и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК от 13.04.2023 г. по ч. гр. д. № 13414/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти
състав.
С молба с вх. № 157060/05.06.2023 г., подадена от Радостина Иванова К.а, действаща
като настойник на Р. Н. К. е направено искане за спиране на изпълнително дело № 1502/2023
г. по описа на ЧСИ МП. Твърди се, че длъжникът е поставен под пълно запрещение с влязло
в сила решение на СГС. Поддържа, че заявителят в заповедното производство черпи права
от актове, които счита за нищожни. Иска спиране на изпълнителното производство.
Според правилото на чл. 420, ал. 1 ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение
не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 9, освен когато длъжникът
представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за
задълженията и договорите. Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до
една трета от вземането. В ал. 2 на чл. 420 ГПК е предвидено, че съдът, постановил
незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1,
когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането
не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
1
потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с
потребител.
Към молбата по чл. 420 ГПК, длъжникът е представил Решение от 09.70.2010 г.,
постановено по гр. д. № 1567/2010 г. по описа на СГС, IV-ти брачен състав, с което Р. Н К. е
поставен под пълно запрещение. С разпореждане на съда е удостоверено, че решението е
влязло в сила на 19.08.2010 г.
От удостоверение от Столична община от 02.12.2021 г. се изяснява, че Р. Н К. е с
правно ограничение, което не е премахнато, като ограничението е наложено във връзка с
Решение от 09.70.2010 г., постановено по гр. д. № 1567/2010 г. по описа на СГС, IV-ти
брачен състав.
Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира, че са налице предпоставките на чл. 420, ал. 2, т. 1
ГПК за спиране на допуснатото изпълнение срещу длъжника, като аргументите за това са
следните.
След изменението на чл. 420, ал. 2 ГПК формално от закона отпадната изискването за
непълно доказване, каквото беше въведено с израза „убедителни“. Ето защо в случая е
достатъчно, че са представени писмени доказателства, за които обаче съдът намира, че
изпълняват изискването за убедителност, т. е. вероятност на извода, че основанието от което
произтича вземането е недействително. В случая в издадената Заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК от 13.04.2023 г. се установява, че е обективирано договорно основание – Договор
за стоков кредит № 575034/24.09.2020 г. Предвид обаче ангажираните доказателства от
длъжника е налице вероятност на извода, че сключеният договор (при надлежно въведени
защитни средства в исков процес) ще е недействителен на някое от основанията по чл. 26-35
ЗЗД. Ако се установи, че изобщо воля е липсвала, то тогава е възможно договорът е да
нищожен, а ако се установи, че не са спазени изискванията за сключването на договора от
недееспособен, то тогава би могло да се стигне до неговата унищожаемост и заличаване на
последиците с обратна сила. Възможно е и проявлението на някое от другите основания
предвидени в закона, но тяхното изследване при настоящото произнасяне на съда е
безпредметно.
За пълнота трябва да се спомене, че при граматическото, систематичното и
телеологическото тълкуване на чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК, трябва да се направи извод, че
изразът „вземането не се дължи“, следва да се разбира именно като ангажирането на
доказателства от които може да се направи извод, че вероятно са налице основания за
недействителност на основанието за възникването на вземането или след възникването на
вземането да са се проявили такива юридически факти, че същото да се е погасило на някое
от основанията предвидени в закона или сделка между страните.
Според правилото на чл. 420, ал. 4 ГПК, определението за спиране подлежи на
незабавно изпълнение, независимо от обжалването му.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК изпълнението по изпълнително дело №
20238510401502 по описа на ЧСИ МП, рег. № 851 от КЧСИ, с район на действие СГС,
образувано въз основа на Изпълнителен лист от 13.04.2023 г., издаден въз основа на Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 13.04.2023 г. по ч. гр. д. №
13414/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
2
ДОПУСКА незабавно изпълнение на настоящото определение, независимо от
неговото обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
страните с частна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3