Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
Гр.Ловеч, 08.01.2019 год.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в открито заседание на двадесет и първи декември
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря Веселина Василева като разгледа
докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д.
№ 316 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 192/14.05.2018 г.,
постановено по гр.д. № 1337/2017 г., Ловешкият районен съд е отхвърлил като неоснователен
и недоказан предявения от П.В.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, „Дом за стари хора“, против Н.С.И., с адрес: ***, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, за връщане на сумата 1000.00 лв. /хиляда лева/, представляваща дадено
капаро /задатък/ по неосъществена сделка за покупко-продажба на недвижим имот –
апартамент № 13 в гр. Ловеч, ж.к. „Червен бряг“, жилищен блок № 109, вх. „Б“,
ет. 7, ведно със законната лихва върху сумата, както и искането за присъждане на
разноските по делото.
Срещу решението на РС-Ловеч е подадена
въззивна жалба от П.В.М., в която моли същото да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно и противоречащо на фактите по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от Н.С.И., в който излага, че
решението на ЛРС е постановено при съобразяване със събраните по делото
доказателства.
В съдебно заседание въззивникът се явява
лично и поддържа подадената жалба на изложените в нея основания.
Въззиваемият се явява лично и моли съда да
постанови решение, с което остави в сила решението на РС Ловеч.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Постановеното от ЛРС решение е валидно и
допустимо.
Ловешкият окръжен съд, след като
обсъди наведените от страните доводи и
събраните доказателства по гр.д. № 1337/2017 г. на РС - Ловеч, при така
очертаните с въззивната жалба основания, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Производството
по гр.д. № 1337/2017 г. по описа на Районен съд Ловеч е образувано по постъпила
от П.В.М. против Н.С.И. искова молба /наименова „жалба”/.
В нея ищецът твърди, че временно бил настанен да живее в Дом за стари хора
в родния си град Угърчин, тъй като бащиното му жилище било подгизнало и е за
събаряне. Излага, че по обява във вестник „Ловеч Прес", бр. 82 от
31.11.2016 г. за продажба на апартамент в кв. "Червен бряг”, се свързал с
продавача – ответника Н.С.И.. Последният му предоставил жилището за оглед и го
запознал го с условията, които претендирал. Цялото обзавеждане оставало към общата сума от 23000 евро, като щял да махне само две детски
спални. След като помислил, ищецът се съгласил и дал на продавача капаро от
1000.00 лева за срок от един месец, за което продавачът му написал хвърчаща
бележка. Посочва, че същата не заверили нотариално, като разчитал, че
своевременно ще сключат сделката. Твърди, че не забелязал смисъла й и че няма
да му бъдат върнати парите.
Ищецът излага, че времето
се застудило и се разболял от двойна пневмония - 8 дни, получил и базедова
болест. Посетил дежурния прокурор, който го посъветвал да се обърне към адвокат,
който да му направи жалба за отсрочка. Твърди, че заплатил на адв.Н. 100 лв. за услугата, като го упълномощил чрез
Нотариус Х. да действа. След няколко дни
потърсил адвоката си, той му затварял телефона, както и продавача. Когато
отишъл за втори път при адв. Нинов след излизането му от болницата, той извадил
от компютъра си полунаписан договор за сделката и му казал да отиде до Службата
по вписванията. Твърди, че там разбрал, че преди два-три дни апартаментът е
продаден на друго лице. Подал жалба до Районна прокуратура-Ловеч, но преписката
била прекратена, тъй като следвало да търси правата си по съдебен ред.
Моли да бъде осъден
ответника да му върне сумата 1000.00 лева, представляваща даденото капаро.
В
едномесечен срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който е изразил становище по предявения иск и счита, че няма никакви задължения
към ищеца. Не оспорва, че са сключили посочения в исковата молба договор за
предоставяне на капаро за покупко-продажба на апартамент, по силата на който
ищецът му е заплатил сумата от 1000.00 лева капаро и са уговорили срок от един
месец, през който ищецът, като купувач, ще сключи с ответника като продавач
сделката за покупко-продажба на апартамента Твърди, че срокът не бил спазен от
ищеца, при което, според уговорката им, капарото не подлежи на връщане.
Между
страните по делото не се спори, че са водили преговори за сключване на договор
за покупко-продажба на апартамент в гр. Ловеч, ж.к. „Червен бряг“ за цена от
23000.00 евро.
На 09.11.2016
год. между ищеца и ответника е подписан писмен документ, наименован договор за
предоставено капаро за покупко-продажба на имот. От него е видно, че П.М. , в
качеството му на купувач, е заплатил на Н.И. сумата от 1000.00 лева капаро за покупката
имота на продавача. Между страните е постигнато споразумение сделката да бъде
сключена в срок от 1 месец, когато ще се изплати останалата договорена част от
продажната цена. Изрично е записано, че при отказ от сделката от страна на
купувача, продавачът няма задължение да възстанови сумата, дадена като капаро.
От ищеца са
представени три броя епикризи за постъпването му на лечение в болница за
следните периоди: от 22.04.2016 г. до 28.04.2016 г., от 25.01.2017 г. до
31.01.2017 г. и от 28.11.2016 г. до 07.12.2016 г.
Представен е и
Нотариален акт за покупко-продажба № 167, том VI, рег.№ 5692, дело № 744/2016 г. на Нотариус Ц. Л., от
който е видно, че на 21.12.2016 г. ответникът Н.С.И. и К. И. И.са продали на
трето лице – С.Н. Т. следния недвижим имот - апартамент № 13 в гр. Ловеч, ж.к.
„Червен бряг“, жилищен блок № 109, вх. „Б“, VII етаж, т.е. апартамента, предмет на преддоговорните
отношения с ищеца.
По делото е
представена жалба от ищеца до Районна прокуратура-Ловеч за извършване на
проверка с цел възстановяване на даденото от него капаро от 1000.00 лева.
С
Постановление от 10.02.2017 г. по преписка № 285/2017 г. на РП-Ловеч е отказано
образуването на досъдебно производство. Същото е потвърдено с Постановление от
27.02.2017 г. по преписка № 1861/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура –
Ловеч, а последното потвърдено с Постановление от 25.04.2017 г. по преписка №
485/2017 г. по описа на Апелативна прокуратура – Велико Търново, като е прието,
че спорът е от гражданско-правен характер.
От
показанията на св. Ха. С. се установява, че и двете страни са ходили заедно при
него в качеството му на адвокат за консултация във връзка с подготвяната покупко-продажба
на апартамента, като ответникът бил заедно със съпругата и детето си. Не
отрича, че е видял разписката за
предоставеното капаро и на въпрос защо не са направили предварителен договор,
ищецът му отговорил, „че така е по-лесно и без пари”. Според него ищецът бил
убеден, че не може да изплати остатъка от уговорената сума за апартамента. След
като му отказал да водят дело за капарото, не знае как са се развили
отношенията между тях.
Свидетелят В.
Н., който е адвокат, излага в показанията си, че и двете страни са ходили при него
поотделно във връзка с подготвяната сделка. Твърди, че ответникът му е
предоставил всички необходимите документи за изготвяне на проект за нотариален
акт – скица, данъчна оценка и нотариален акт. Свидетелят изготвил проекта със
свободна дата и го предал на ищеца, след което никой повече не го е
търсил. Св.Н.счита, че ищецът е отлагал
сделката, защото не е имал финансиране.
При така
приетата за установена фактическа обстановка настоящата инстанция изцяло
споделя извода на районния съд, че предявения иск с правното основание чл.55,
ал.1, предл.второ от ЗЗД за връщане на сумата 1000.00 лв., представляваща
дадено от ищеца капаро /задатък/ по неосъществена сделка за продажба на
недвижим имот, е неоснователен и недоказан, но при други мотиви.
Преддоговорните
отношения между страните за покупко-продажба на недвижими имот могат да
преминат през различни етапи, предхождащи сключването на окончателния договор. В
случая не се спори, че между ищеца и ответника не е сключен предварителен
договор за покупко-продажбата на процесния апартамент в изискуемата форма и
съдържание съгласно изискванията на чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Няма обаче законова
пречка в рамките на преддоговорните отношения страните да сключат и други съглашения,
които имат подготвителен характер. Такъв е подписаният на 09.11.2016 год. между
страните по делото писмен документ,
наименован договор за предоставено капаро за покупко-продажба на имот, който
представлява разписка за получената сума. Тълкувайки волята на страните в
цитирания частен документ, настоящата инстанция счита, че дадената от ищеца на
ответника сума от 1000.00 лв. по своя правен характер представлява авансово
плащане преди да е извършена сделката. В него изрично е посочено, че П.М. , в
качеството му на купувач, е заплатил на Н.И. сумата от 1000.00 лева капаро за
покупката имота на продавача. Въпреки използвана от страните непрецизна
терминология, не може да бъде споделен извода на районния съд, че същата е
задатък по смисъла на чл.93, ал.1 от ЗЗД. Съгласно нормата на чл.93, а.1 от ЗЗД,
задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото
изпълнение, т.е. той се дава при неговото сключване. По делото липсват
доказателства за сключен между страните предварителен договор за
покупко-продажба на имота, поради което и дадената от ищеца на ответника сума
от 1000.00 лв. няма характеристиката на задатък.
Първоинстанционният
съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти е
определил правната квалификация на предявения иск като такова по чл.55, ал.1, прдл.2 от ЗЗД, която
настоящият съдебен състав също приема. Институтът на неоснователното
обогатяване има приложение когато между страните не съществува облигационна
обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред. С този
иск разполагат лицата, които твърдят, че са престирали с оглед на очаквано в
бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между сраните, оправдаващо
престацията, което правоотношение не е осъществено. В тежест на ищеца е да
установи, че е престирал с оглед очаквано в бъдеще осъществяване на валидно
правоотношение между страните, което впоследствие не е възникнало. В тежест на
ответника е да установи, че е налице основание за получаване, респ. задържане
на полученото. В случая ищецът е заплатил сумата от 1000.00 лв. с оглед
бъдещото сключване с ответника на договор за покупко-продажба на процесния
апартамент, което не се е осъществило.
Анализът на
събраните по делото доказателства води до извод, че за ответника е налице
основание за задържане на получената сума. От подписания на 09.11.2016 год.
между страните писмен документ е видно,
че те са постигнато съгласие сделката да бъде сключена в срок от 1 месец,
когато ищецът ще изплати останалата договорена част от продажната цена. Изрично
е записано, че при отказ от сделката от страна на купувача, продавачът няма
задължение да възстанови сумата, дадена като капаро. Правилно районният съд е приел, че с оглед на
претенцията си ищецът не е ангажирал доказателства, че в уговорения срок е изразил
готовност пред ответника за сключване на окончателен договор. О показанията на
двамата свидетели се установява, че страните заедно и поотделно са ходили при
тях като адвокати, като св.Нинов е написал и проект за нотариален акт за
сделката и го е предал на ищеца. Също от показанията на този свидетели се
установява, че ответникът е предоставил необходимите документи за изготвяне на
проекта за нотариален акт, но до окончателно изповядване на сделката не се е стигнало
в уговорения срок. И двамата свидетели твърдят, че според тях причината за това
е липсата на финансови средства, с които ищецът да изплати останалата
договорена част от продажната цена.
Настоящата
инстанция също намира за недоказани твърденията на ищеца, че поради заболяване
е бил възпрепятстван в уговорения срок да сключи сделката. От приложената по
делото епикриза от 07.12.2016 г., издадена от МБАЛ „Проф. Д-р Параскев Стоянов“
АД – Ловеч се установява, че ищецът е бил хоспитализиран за периода от
28.11.2016 г. до 07.12.2016 г. с
диагноза: бронхиектатична болест. Срокът за сключване на сделката е започнал да
тече от 09.11.2016 г., т.е. много време преди да постъпи в болницата за лечение
и е изтекъл на 09.12.2016 г. – два дни след изписването му. О тези данни следва
извод, че ищецът е разполагал достатъчно време, през което да предприеме
необходимите действия за сключване на сделката в уговорения срок, вкл. и да
упълномощи свой представител.
По изложените
съображения въззивният състав споделя направения от районния съд извод, че
ищецът се явява неизправна страна в отношенията му с ответника по повод
сключването на договор за покупко-продажба на апартамент в гр.Ловеч, като без
основателна причина не е спазил уговорения едномесечен срок за сключване на
договора и с бездействието си фактически се е отказал от него. С оглед
постигнатата между страните договореност в представения по делото частен
документ от 09.11.2016 г. и ангажираните доказателства за проявено съдействие
от страна на ответника по подготовката на сделката, последният има право да задържи
получената сума от 1000.00 лв.
Пред
вид всичко гореизложено, съдът намира, че предявеният иск по чл.
55, ал.1, предл.2 от ЗЗД - да бъде осъден ответникът Н.С.И. да заплати на
ищеца П.В.М. сумата в размер на 1000.00 лв., представляващи платен на
09.11.2016 г. аванс за покупко-продажба на недвижим имот, която сума е получена
от ответника при неосъществено основание, следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и
недоказан.
Поради изложените мотиви и съвпадане на
направените изводи от въззивната инстанция, атакуваното решение на ЛРС като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на осн.271, ал.1 от
ГПК съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 192/14.05.2018 год., постановено по гр.дело
№ 1337/ 2017 год. на Ловешкия районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.