РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 01.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Радомирският районен съд - гражданска колегия, -ІІІ състав в публичното заседание на първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
при секретаря: Иляна
Стоева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 481 по описа за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците Д.К.М. с ЕГН ********** *** и М.А.Г.
с ЕГН ********** *** чрез – адв. А.А. - ПАК са предявил иск против Р.А.С. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че
ищците и ответника са наследници по закон на А.С. М., починал на 17.04.2013 г.
Твърди се, че с нотариален акт за продажба № ., том ., дело № ./1976 г., при
действието на СК от 1968 г. (отм.), общият на страните наследодател А.С. М.
прехвърлил на ответника ½ ид.ч. от двуетажна
жилищна сграда – вторият етаж от двуетажната жилищна сграда, състоящ се от две
стаи и кухня, заедно с общите части от сградата, находяща
се в УПИ- за имот № , в кв. по
плана на гр. Радомир, при граници по документ за собственост: улица, А.Н., А.Г.П.
и А.А., срещу задължението на С. да осигури на прехвърлителя и на съпругата му Д.К.М. гледане и издръжка –
квартира, храна, осветление, отопление, гледане при болест и немощ, докато са живи,
и да им осигури сносен и спокоен живот, която насрещна престация
на приобретателя била договорена вместо плащане на
продажна цена. Сочат, че поземления имот, в който е построена жилищната сграда
по сега действащата Кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Радомир е
поземлен имот с идентификатор 61577.501.715, а жилищната сграда, построена в
този имот - самостоятелен обект с идентификатор 61577.501.715.1. Твърдят, че
ответника е бил в пълно неизпълнение на задълженията си по договора, тъй като след
сключване на договора А. не е предоставял нито на наследодателя, нито на ищцата
издръжка и гледане, договорена като насрещна престация.
Твърди, че ответника никога не се е грижил за тях, не им е осигурявал издръжка,
храна, не е заплащал консумативи за ел. енергия и отопление. Сочат, че с
напредване на възрастта наследодателя и ищцата са с влошено здравословно
състояние и се нуждаели от издръжка и гледане, от ежедневна помощ, но и след
настъпване на тези обстоятелства ответника не е изпълнявал своите задължения и
не се интересувал от нуждите и потребностите им. Твърдят, че ищцата М. е в
много тежко здравословно състояние, като са и определени 94 % ТНР с чужда помощ
и дата на инвалидизиране 06.07.2001 г., като е
неподвижна, и без чужда помощ е изцяло в невъзможност да се обслужва сама и за
най-елементарните санитарно-хигиенни потребности, като грижи за нея полага само
е единствено ищцата М.Г.. Твърдят, че ответникът около 20 години е живял в
Чехия, през които години не се е интересувал, не се е грижил за наследодателя
им А.М. и ищцата Д.М. и под никаква форма не е изпълнявал задълженията си по
договора, като след завръщането му от Чехия се установил да живее в
прехвърления му имот, в който живеят и ищците, а обстановката станала
нетърпима. Сочат, че ответника предизвиквал скандали, като по този начин
упражнявал спрямо ищцата Д.М. психически тормоз.
Искането към съда е да постанови
решение, с което да развали за 5/6 ид.ч. договор за
продажба (за прехвърляне на недвижим имот), обективиран
в нотариален акт № ., том ., дело № ./1976 г. на съдия при РРС, с който
наследодателят А.С. М.е прехвърлил на Р.А.С. ½ ид.ч.
от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две стаи и кухня, заедно с общите
части от сградата, находяща се в урегулиран поземлен
имот (парцел) . за имот № .. в кв.. по
плана на гр. Радомир, при граници по документ за собственост: улица, А.Н., А.Г.П.
и А.А., срещу задължението на Р.А.С. вместо плащане
на продажна цена да осигури на прехвърлителя А. С. М.
и на съпругата му Д.К.М. гледане и издръжка – квартира, храна, осветление,
отопление, гледане при болест и немощ, докато са живи, и да им осигури сносен и
спокоен живот и който недвижим имот по сега действащата КККР на гр. Радомир се
намира в сграда – самостоятелен обект с идентификатор 61577.501.715.1 ,
попадаща в поземлен имот с идентификатор 61577.501.715 по ККР на гр. Радомир и
които 5/6 ид.ч., за които се иска разваляне на
договора, съответстват на субективните права на ищците, от които 4/6 ид.ч. на Д.К.М. и 1/6 ид.ч. на М.А.Г.,
като наследник на прехвърлителя А.С. М., съобразно
нейните права, като наследник по закон на А.С. М.. Молят да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срока за отговор, ответника Р.А.С. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил
предявения иск, като твърди, че ако общия на страните наследодател е бил
недоволен от престираните от ответника грижи, то той
е щял да предяви иск за разваляне на сключения договор, което не е направил.
Твърди, че след смъртта на наследодателя ответника е започнал да престира грижи по отношение на ищцата Д.М., които
първоначално е приемала, като грижите се изразявали в закупуване на храна,
чистене, обслужване при болест (осигуряване на медицинска помощ, лекарства),
въпреки че втората ищца била медицинска сестра и живеела на първия етаж от
жилищната сграда. Твърди, че работел в Чехия, но изпращал пари на баща си и на
майка си, като се върнал от Чехия за да може да се грижи за първата ищца, която
му изказвала благодарност за отношението и грижите, които и засвидетелствал.
Твърди, че от няколко месеца първата ищца отказвала да приеме неговите грижи,
заявявайки му, че не желае той да се грижи за нея, а втората ищца, тъй като тя
била жена и при обслужването и не се срамува от нея. Сочи, че била отказала
ответникът да наеме жена срещу заплащане с цел обслужването и. Оспорва
твърденията в исковата молба, че осъществява психически тормоз по отношение на
своята майка, което наложило да предяви иск за трансформация на задължението му
за гледане и издръжка на Д.М. по сключения договор за гледане и издръжка, като
настоящия иск бил депозиран след получаване на съобщението по делото за
трансформация на издръжката. Оспорва твърдението, че процесният
недвижим имот е съпружеска имуществена общност, като твърди, че имота е лична
собственост на общия на страните наследодател.
В хода на делото – на 27.07.2018
г. ищцата Д.К.М. почина, поради което с протоколно определение, постановено в
открито съдебно заседание на 18.09.2018 г., същата е заличена като страна по
делото, като на основание чл.227 от ГПК, на нейно място е конституирана ищцата М.А.Г.
– дъщеря на починалата, в качеството и на законен наследник на предявения от Д.К.М.
иск по отношение на оставените и от същата в наследство идеални части от
правото на собственост по процесния договор за покупко- продажба на недвижим имот № .., том ., дело № ./1976
г.
В съдебно заседание и с
депозирани по делото писмени бележки ищцата М.А.Г. лично и чрез процесуалния си
представител адв. А. поддържа предявения иск и моли
съда да го уважи, като и се присъдят направените по делото разноски, съгласно
представения по делото списък на разноските.
В съдебно заседание и в писмени
бележки ответника лично и чрез пълномощника си адв. Б.
оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли, като му се присъдят
направените по делото разноски.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
А. С. М.
и Д.К.М. са сключили граждански брак на 25.09.1956 г., което се установява от
приложения по делото акт за женитба № 36 (л.60). По време на брака им с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ., том .., дело № ./1971
г. от 07.12.1971 г., приживе А. С. М. продал на сина си – ответника Р.А.С.,
следния свой собствен недвижим имот, а именно: ½ част от двуетажна масивна
жилищна сграда – втория етаж от две стаи и кухня заедно с общите части от
сградата, находяща се в парцел .., имот № .. от
квартал .. по плана на град Радомир, при граници: улица, А. Н., А. Г. П., А.А. с цена от 3050 лева, като вместо пари страните
договорили – гледане и издръжка на продавача и съпругата му – квартира, храна,
осветление, отопление, гледане при болест и немощ докато са живи и да им
създаде сносен и спокоен живот.
Продавача
А.С. М. е починал на 17.04.2013 г., като е оставил за свои законни наследници
заличената ищца Д.К.М. – съпруга, ответника Р.А.С. – син и ищцата М.А.Г. –
дъщеря, което се установява от приложеното по делото удостоверение за наследници
изх. № 19/11.01.2018 г. Д.К.М. също е починала на 27.07.2018 г., като е
оставила за свои законни наследници – ответника Р.А.С. – син и ищцата М.А.Г.,
което се установява от приложеното по делото удостоверение за наследници с изх.
№ 398/07.09.2018 г.
Приживе
с нотариален за собственост на недвижим имот – издръжка и гледане № ., том .,
дело № ../87 г. от 01.12.1987 г. приживе А.С. М. и Д.К.М. прехвърлили на ищцата
– М.А.Г., следния свой недвижим имот, а именно: ½ част от двуетажна
жилищна сграда – първия етаж, състоящ се от две стаи, кухня и мазето под него,
заедно с общите части от сградата, находяща се в
парцел . за имот № . в кварта . по плана на гр. Радомир и при граници: улица, А.Н.,
А. П., А.А. срещу задължение за гледане и издръжка на
прехвърлителите до края на живота, като им бъде
осигурено всичко необходимо за един сносен и спокоен живот от страна приобретателя, като няма право да продава имота докато са
живи.
На
09.12.1997 г. приживе А.С. М. и съпругата му Д. К. М. са дарили на внука си Б.К.Г.
следния свой недвижим имот, придобит от тях по време на брака им и съставляващ
съпружеска имуществена общност, а именно: дворно място с пространство от 565
кв.м., съставляващо парцел …. за имот планоснимачен
номер – . в квартал .. по плана на с. Беланица, общ. Радомир, при граници:
улица, Е. С. М., Д.С. и наследници на Д. А., ведно с построеното в имота
масивна вилна сграда, като дарителите си запазили правото на възмездно ползване
върху имота който даряват до края на живота си. Дарението е обективирано
в приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том ., дело
№ ../1997 г. от 09.12.1997 г.
На
21.02.2001 г. А. С. М. и Д.К.М. приживе продали на дъщеря си – ищцата М.А.Г.,
следния свой недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност, а
именно: поземлен имот, находящ се в населената част
на гр. Радомир, с площ от 680 кв.м., съставляващ парцел - , в квартал по
регулационния план на града, одобрен със заповед № - /07.09.1969 г., при граници на имота по
нотариален акт: улица, А.Н.Т., А.Г.П., А.А. В.и
собствениците на парцел ., а по скица: улица, парцел .-., парцел .-., парцел .-.
и парцел .-. за сумата от 2180 лева, която покупко –
продажба е обективирана в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ., том ., рег. № .,
дело № ./2001 г. от 21.12.2012 г.
От
приетия по делото амбулаторен лист от 19.07.2010 г. от лекар – специалист – д-р
Бойка Серафимова, се установява по безспорен начин, че А.С. М. е бил болен с
инсулинотерапия от 8 години, с болки в краката, не вижда и спазва стриктен
хранителен режим.
От
приложената по делото епикриза от МБАЛ “Р.А.”*** се
установява, че на 13.05.2010 г., А.С. М.е приет в отделение “Вътрешни болести –
кардиологичен сектор”, с диагноза: ИБС, остър инфаркт на миокарда обширен
преден със СТ елевация, хипертонична болест гр. ІІ
със СН и П ф.к. ППМ – регуларизация, като е изписан
от отделението на 22.02.2010 г. След изписването му от отделението, Миланов е
приет в Специализирана Болница за долекуване,
продължително лечение и рехабилитация ЕООД, гр. Перник на 25.02.2010 г., като е
изписан на 05.03.2010 г.
Д.К.М.
е била с двустранна деформираща гонартроза, двустранна
флексионно екстензионна контрактура нестабилност, функционален дефицит на
гръбначния стълб, артериална хипертония – умерена към тежка, което се
установява от приложеното и неоспорено от страните експертно решение от
11.07.2007 г. на ТЕЛК – ОБЩА гр. Перник.
От
приложеното по делото удостоверение от 26.07.2018 г. се установява, че на
19.02.2018 г. ответникът Р.А. Миланов е предявил иск против майка си - Д.М. за
трансформиране на задължение за издръжка и гледане по договор за прехвърляне на
недвижим имот, оформен с нотариален акт № ., том ., дело . ./07.12.1976 г., по
която в РдРС е образувано гр.д. № ./2018 г.
По
искане на ищцовата страна по делото са разпитани
свидетелите – С. К. И., В.П. Д. и К. А. А., а по искане на ответната страна по
делото са разпитани свидетелите Ц.М. С. и Р. Р. С..
В
показанията си св. И. – сестра на заличената ищца Д.М. сочи, че М. от много
години е инвалид и с придружител, като покойния и съпруг – А. също е бил с
придружител, но за двамата се е грижела ищцата Г.. Сочи, че към датата на
разпита и, за Д.М. също се е грижела Г.. Твърди, че здравословното състояние на
М. се влошило от преди една година, като за нея изцяло полагала грижи ищцата - Г.
и нейното семейство, но ответника – Р.С. не се грижел за нея. Сочи, че С. от
вратата питал М. иска ли нещо, а тя му отговаряла, че всичко си има. Твърди, че
С. е бил в Чехия повече от две години, като през това време за А.М. и Д.М. се е
грижела Г., но не можа да уточни периода, в който ответникът е бил извън
страната, като твърди, че той е в България отново от една – две години. Сочи, че
в разговор с А.М.той и е споделил, че през времето, когато ответника е бил в
Чехия не им е давал пари, а Д.М. е споделила с нея, че С. е слязъл при нея и е
казал, че няма майка, а в последствие в телефонни разговори по между им, споделила
с нея, че ответника я ядосва, като й казвал, че няма майка, не минавал да я
види и не се интересувал от нищо. Твърди, че Г. и нейният съпруг, през време на
престоя на ответника в Чехия, направили ремонт на обитаваните от М. стаи, които
пригодили за живеене към състоянието на М..
В
показанията си св. Д. сочи, че познава Г. от 1988 г., а от 1990 г. са
приятелки. Твърди, че още тогава е имало проблеми между С. и Г., като ответника
създавал конфликтни ситуации. Сочи, че от 1990 г., 1991 г. ответника не се е
грижел за Д. и А. нито физически, нито материално, а по-късно заминал за Чехия,
като през лятото се прибирал за по една седмица. Твърди, че децата на Р.С. също
не полагали грижи за баба си и дядо си, но периодично ги посещавали, като С. не
им е заръчвал да ходят да ги видят, нито е пращал пари по тях на Д.М.. Сочи, че
поради конфликтите по между им Д.М. и А.М., отишли да живеят в Беланица.
Твърди, че ремонта, който е направен на къщата е извършен от ищцата, като не
знае ответника да е участвал в него или да е предоставял парични средства, като
твърди и че не им е помагал по време на ремонта и с физически труд. Твърди, че
от две години Д.М. не е могла да се обслужва самостоятелно. Сочи, че ответника заминал
за Чехия след като свидетелката се запознала с ищцата. Твърди, че С. не плаща
сметки, но от миналото лято влизал при М. и и казвал, че няма майка и родители,
като сочи, че след такива моменти Д.М. плачела и изпадала в депресия. Твърди,
че ответникът не е водил на лекар нито Д., нито А. като за тях се е грижела
само и единствено ищцата, а ответникът не е общувал с Д.М..
В
показанията си свидетеля А. сочи, че е бил личен лекар на Д.М. от 2015 г. до
смъртта и, като тя била в тежко увредено общо състояние още през 2015 г. Сочи,
че била неподвижна, била с високо кръвно, хронична обструктивна
белодробна болест, остеопороза, изразена анемия, като
в последната година развила и бъбречна недостатъчност. Твърди, че за времето, в
което свидетелят е бил личен лекар на М., тя не е посетила неговия кабинет, а
той я посещавал в къщи, като при посещенията си освен Г. и нейният съпруг, друг
не е виждал. Сочи, че Г. му е колежка и работи в Бърза помощ в гр. Радомир,
като всички негови посещения при М., назначени лечения са били по молба на
ищцата. Сочи, че при посещенията в къщата на М. било чисто и подредено, но тя
не можела да се обслужва сама.
В
показанията си св. С., която е във фактическо съжителство с ответника от година
и половина, твърди че ответникът винаги се е грижел за Д.М., докато не се
влошили отношенията между него и Г. от м.09.2017 г., когато ответникът разбрал,
че всичко било преписано на ищцата. Сочи, че свидетелката готвела и носели
ядене на Д.М., но не всеки ден, като С. се грижел за майка си, а и свидетелката
и помагала. Към датата на разпита и свидетелката, сочи, че къщата, в която
живеела М. била заключена, а С. нямал ключ от тях и не можел да се грижи за
майка си, защото взаимоотношенията между него и ищцата били влошени. Сочи, че
от м.09.2017 г. – началото на м.10.2017 г. свидетелката не е посещавала М.,
като ответникът плащал половината от сметките за вода, не е отказвал да се
грижи за майка си, като сметките за ел. енергията консумирана от Д.М. се
плащали от Г.. Сочи, че в периода, в който С. е бил в Чехия, Г. му е поръчвала
лекарства и вода за майка им, които той е донасял и не е искал парите за тях.
В
показанията си свидетелката С. – дъщеря на ответника, сочи, че баща и се е
грижел за Д.М. и желае да се грижи, но не му се било позволявало. Сочи, че
взаимоотношенията между баща й и ищцата се влошили от м.09 – м.10.2017 г., тъй
като баща и разбрал, че няма нищо и М. отказвала да приеме всякакви неща от
него. Твърди, че от много време за Д.М. се грижела ищцата, като баща и споделял
с нея, че е оставял пари на дядото за сметки и др., като се е интересувал от
тях. Сочи, че от 2005 г. свидетелката е посещавала баба си и дядо си, като им е
ходила на гости, а когато е искала да помогне и отговаряли, че няма нужда леля
и ще си оправи. Твърди, че баба й и дядо и живеели в Беланица, а след 2005 г.
дошли да живеят в гр. Радомир, като дядо й ходил на пазар, палел си печка.
Сочи, че ответникът замина за Чехия през 1998 г., като се върнал в България
през 2016 г. Свидетелката сочи, че А.М. също имал здравословни проблеми,
получил инсулт или инфаркт, не можел сам да се обслужва, но този период не бил
продължителен, тъй като починал. Сочи, че когато дядо и е бил в болничен
престой, баща и бил в Чехия. Твърди, че баща и не е бил допускан да помага на
баба и.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
По
своята правна характеристика договора за гледане и издръжка е алеаторен такъв и с неговото сключване настъпва транслативният ефект на сделката - правото на собственост
на имота или вещта преминава от прехвърлителя върху преобретателя, а преобретателя ще
трябва да изпълнява алеаторното задължение за в
бъдеще за доставяне на грижи и издръжка. В случай, че преобретателя
не изпълнява поетото алеаторно задължение, договорът
може да бъде развален.
Ищцата
е надлежно легитимирана да води този иск, тъй като е наследник на лице, което е
прехвърлило имот срещу задължение за гледане и издръжка. В неговото
наследството се включва и правото на иск за разваляне на договора поради
неизпълнение по отношение на неизправния длъжник в обем на притежаваните от
наследника права, при което развалянето на договора поради неизпълнение ще се осъществи частично, съобразно дела на наследника
(тълкувателно решение №
30/81 г. ОСГК на ВС).
Правата на прехвърлителя по договор за
прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка
и гледане се основават на прехвърленото право на собственост,
а правата на приобретателя по такъв договор - на изпълнението на задълженията за издръжка и гледане,
затова в тежест на приобретеля е да докаже, какво
е изпълнил по договора.
Не е
спорно между страните, че обективирания договор в
нотариален акт № ., том ., дело № ./1976 г. по същността си представлява
договор за издръжка и гледане. В подкрепа на този извод е и това, че независимо
от заглавието на договора - покупко – продажба на
недвижим имот, от съдържанието на същия е видно, че купувача не е заплатил
продажна цена по него, а е поел задължение да осигури сносен и спокоен живот на
продавача и съпругата му. Ето защо съдът намира, че процесния
договор е договор за издръжка и гледане.
Относно предоставянето на престацията за гледане и издръжка:
Настоящият
съдебен състав намира, че ответникът - приобретател по процесния договор
не доказа при условията на пълно
и главно доказване изпълнението
на задължението за осигуряване на сносен и спокоен живот на продавача и
съпругата му, респ. изпълнение на задълженията си за предоставяне на издръжка и гледане на наследодателя на ищцата А. С. М. -прехвърлител.
Константната
съдебна практика приема, че съдържанието на насрещните права и задължения по алеаторен
договор се определят по съгласие
на страните, които съгласно чл.9 от ЗЗД могат свободно да определят това
съдържание, доколкото то не противоречи
на повелителни норми на закона
и на добрите нрави. Специфичността на съдържанието
на задължението за гледане, следва
от постигнатото от страните съгласие
с оглед конкретиката на всеки отделен
случай, и с
оглед жизнените и битови нужди на
прехвърлителя и възможността
му да се
справя сам. Издръжката, ако не е уговорено
нещо различно, се дължи винаги
в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния
договор има собствени средства за издръжка. При тълкуването на волята на страните
съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД
се изхожда от правилото, че
ако не са
уговорени ограничения в обема на дължимата
издръжка и грижи, дължи се цялата
необходима издръжка и всички необходими грижи.
След като в договора задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, то издръжката
включва изцяло храна, режийни разходи, дрехи и други според нуждите
на прехвърлителя (без оглед на
възможността му да се издържа
сам от имуществото
и доходите си) и полагане на грижи
за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите да се справя
сам. В този
смисъл са решение № 863 от 22.12.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г., IV
г. о., решение № 82 от
5.04.2011 г. по гр. д. №
1313/2009 г., IV г. о., решение
№ 169 от 19.07.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1210/2012 г., III г. о. и др.
За да е налице точно
изпълнение на същия от страна
на длъжника, той следва да
предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да бъдат
задоволени нуждите му от място
за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Точното изпълнение на поетите
задължения изисква кредиторът да получи
желаните от него грижи и натурална
издръжка непрекъснато и ежедневно, но не
извън договорения обем, в който смисъл е решение № 284/01.10.2014
г., по гр. д. № 1892 по описа за
2014 г. на IV г. о. на ВКС.
В обобщение, при всички случаи, когато нуждата на кредитора от
грижи и издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита
за съществено и поражда право за
разваляне на целия договор, а не само до
обем, определен с оглед времето на
неизпълнението, в който смисъл е решение № 327 от 25.02.2015 г. по гр. д. № 1205/2014 г. на IV г. о.
на ВКС.
Не се спори по
делото, че договорът за покупко – продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ., том ., дело № ./1976 г. от 07.12.1976 г., представляващ
договор за издържка и гледане, с който е прехвърлен процесния недвижим имот на Р.А.С. е сключен по време на
брака на А.С. М. с Д.К.М., което се установява и от приложения по делото акт за
женитба № .. Макар сделката да е осъществена по време на действие на чл.33
(отм.) от Закон за лицата и семейството, то по силата на чл.13 от СК от 1968 г.
(отм.) недвижимите вещи придобити по време на брака принадлежат общо на двамата
съпрузи. Този режим на съпружеска имуществена общност се прилага и по отношение
на заварените бракове по силата на чл.103 от СК от 1968 г. (отм.). По делото не
се събраха доказателства процесният имот да е бил
лична собственост на единия от съпрузите, поради което и следва да се приеме,
че същият е придобит от тях по време на брака, което не се спори по делото,
респ. с оглед горе изложеното е бил в режим на съпружеска имуществена общност.
Ето защо твърденията на ответника в тази насока са недоказани и неоснователни.
Константната съдебна практика приема, че дори
и в договора за прехвърляне на имот срещу задължение
за издръжка и гледане да липсва
клауза, с която приобретателят се задължава да осигури
помощта на домашните си при
престиране на дължимия облигационен резултат, той отговаря
за тяхното поведение, когато същото не хармонира
със задължението му да осигури
на прехвърлителя спокоен и удобен живот съобразно неговите нужди (р. 631-65-I на ВС), т.е. домашните.
По делото не се
доказва осигуряване на необходимите грижи и издръжка на наследодателите на страните
от ответника-приобретател. Показанията на
разпитаните свидетели са разнопосочни относно полагането от ответника
на необходимите грижи и помощ за А. и Д. М. лично или чрез друго
лице в обема и качеството, съобразно нуждите им,
както и да
ги е подпомагал
финансово.
В
показанията си свидетелите С. К. И. и В.П. Д. са категорични, че за
наследодателите на страните – А„и Д. М„ е полагала грижи ищцата М.А.Г.. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите, като показанията на И„ прецени по
реда на чл.172 от ГПК, съдът намери, че същите са обективно дадени и с оглед
състоянието на свидетелката по време на разпита и, като същите се подкрепят и
от останалия събран по делото доказателствен
материал. Показанията на И.кореспондират и с показанията на свидетелите Д., С.
и С.. Факта, че за Д. и А. М. се е грижела М.Г. се подкрепя и от показанията
свидетелите Ц.М. С., която е във фактическо съжителство с ответника и от показанията
на свидетелката Р. Р. С. – дъщеря на ответника. Показанията на двете свидетелки
в тази им част, преценени по отделно и в съвкупност с останалия събран по
делото доказателствен материал, и преценени по реда
на чл.172 от ГПК, съдът кредитира, тъй като са логични, последователни и
подкрепяни от останалия събран по делото доказателствен
материал.
След
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за безспорно установено, че ищцата Г. е
полагала грижи за наследодателите си Д. и А.М.. Свидетелката И.която е сестра
на Д.М., и с която последната е споделяла лични преживявания, сочи категорично,
че между ответникът и Д.М. в последната една година е съществувал сериозен
проблем, който М. трудно е преживявала. И. има лични, непосредствени и
дългосрочни наблюдения и впечатления от личния живот на Д. и А.М., като лично е
провеждала разговори с тях относно техния битов и социален живот, и именно в
тези и разговори с прехвърлителя А.М., той лично и е
споделил, че синът им не им дава пари. Свидетелката Димитрова също има
дългосрочни впечатления от социалния и битов живот, както на Д.М. и на А. М., а
също така и от живота на ищцата М.Г.. От друга страна свидетелката С. има лични
и непосредстевни впечатления само и единствено от
отношенията между ответникът и Д.М., от малко повече от година и половина, тъй
като самата тя в показанията си заяви, че познава ответника от тогава. От тук
следва извода, че С. не познава лично наследодателя на страните А.М., и няма
лични и непосредствени впечатления от неговия начин на живот и
взаимоотношенията на Р.С. с баща му А.М.. Нейните показания в тази насока се
базират само и единствено на споделеното лично от ответника с нея, но не и на
лични и непосредствени впечатления на свидетелката.
Свидетелката
С. макар и познаваща своите баба и дядо – Д. и А.М., самата тя в показанията си
заяви, че е ходила само на гости при тях. Относно соченото от нея, че
ответникът се е грижел и за двамата, но от м.09. – м.10 на 2017 г. не е
допускан да се грижи за Д.М., съдът намира, че в тази и част показанията и не
се базират на нейни лични е непосредствени впечатления, а само на споделеното
от баща и с нея, което тя сама заяви при изслушването си в съдебна зала. В
дългосрочен аспект свидетелката има лични е непосредствени впечатления само и
единствено в периодите, в които баща и е бил в България през времето, в което е
пребивавал преимуществено в Чехия, който факт не е спорен по делото. Освен
това, както самата С. заяви, същата е била свидетел относно спорадични посещения
от страна на ответника при Д.М., в които я е питал как е има ли нужда от нещо,
но не твърди, че Р.С. и е носил храна, пари или други необходими неща, респ. по
друг начин да е полагал грижи за нея.
Не без
значение в случая е и факта, за повода, по който страните не контактуват по
между си. В тази връзка свидетелите С.и С. в показанията си са категорични, че
проблемите между страните по делото са започнали, когато ответникът е разбрал,
че голяма част от имуществото на своите родители е прехвърлено на сестра му –
ищцата М.Г.. Показанията на свидетелите в тази им част се подкрепят и от приложените
по делото нотариален за собственост на недвижим имот – издръжка и гледане № .,
том ., дело № ./87 г. от 01.12.1987 г., нотариален акт за дарение на недвижим
имот № ., том ., дело № ./1997 г. от 09.12.1997 г. и нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ., том ., рег. № .,
дело № ./2001 г. от 21.12.2012 г., от които се установява, че праводателите на страните в полза на ищцата и нейното
семейство са отчуждили чрез различни сделки, притежавани от тях недвижими имоти,
но тези договори са ирелевантни към процесния договор по следните съображения:
От
приетите и неоспорени от страните писмени доказателства се установява по
безспорен начин, че праводателите на страните са
прехвърлили на всяко едно от децата си идеална част от недвижим имот, срещу
задължение за издръжка и гледане, като единият е обективиран
в процесния договор, а другият е обективиран
в нотариален за собственост на недвижим имот – издръжка и гледане № ., том .,
дело № ./87 г. от 01.12.1987 г., с който приживе родителите на страните са
прехвърлили, описаният в нотариалният акт недвижим имот на дъщеря си – ищцата М.Г.
със задължение за гледане и издръжка на прехвърлителите
до края на живота, като им бъде осигурено всичко необходимо за един сносен и
спокоен живот от страна приобретателя, което не е
спорно между страните. Факта, че с последващ договор
за издръжка и гледане Д. и А.М. са прехвърлили на ищцата недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане е израз на свободната воля на страните да
определят съдържанието на договорите сключени между тях. В тази връзка е и решение
№ 461 от 2.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1556/2011 г., IV г. о.
Праводателите на страните А.и Д. М., като
индивидуални собственици на имотите, не са били ограничен от закона да прехвърлят
имот в идеални части срещу задължение за гледане и издръжка с два отделни
договора. Вторият договор е сключен почти единадесет години след първия
договор, като праводателите имат право да си осигурят
престиране на грижи и издръжка, независимо от
задължението за гледане и издръжка, поето с първия договор. В тази връзка
ищцата въпреки задължението което е имала по сключения от нея с праводателите на страните алеаторен
договор, тя е изпълнявала добросъвестно поетите от нея по договора задължения,
но нейното изпълнение на задълженията не може да освободи от отговорност
ответникът, който също е имал задължението по процесния
договор да се грижи за родителите си. Не може и да се приеме, че ответникът
чрез ищцата е изпълнявал своите задължения по процесния
договор, тъй като страните на различни основания дължат престиране
на грижи определени по вид и обем в сключените от тях договори с праводателите си. Не без значение в случая е и това, че с алеаторния договор се постига определена социална цел -
обезпечаване на по-добри социално-битови условия за живот на прехвърлителите и поради това той е наситен с
нравствено-етични изисквания, като прехвърлителят на
вещното право може да иска цялостно гледане и издръжка по всеки един от
сключените алеаторни договори, с които е прехвърлил
свои имоти, а приобретателите и по двата договора са
поели задължение за цялостно гледане и издръжка на своите праводатели.
Обстоятелството, че такова задължение е било поето от ищцата с последващ договор за издръжка и гледане не означава, че
ответникът се е освободил от изпълнение на своите задължения по процесния договор. В този смисъл е решение № 465 от
30.05.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1090/2000 г., II г. о.
При алеаторния договор задължението за гледане и издръжка
трябва да бъде изпълнявано точно по вид, обем и качество. То трябва да се
изпълнява ежедневно, постоянно и непрекъснато. Приобретателят
по договор за издръжка и гледане, трябва не само да издържа, но и да гледа своя
праводател. В този смисъл е решение № 1266 от
19.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3942/2007 г., III г. о.
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установи, че на
07.12.1971 г. приживе А.М. е прехвърлил на ответника описания в същият недвижим
имот срещу поетото от негова страна задължение за гледане и издръжка на праводателят, както и на неговата съпруга – квартира,
храна, осветление, отопление при болест и немощ докато са живи и да им осигури
сносен и спокоен живот. В този смисъл следва да се приеме, че от момента на сключване
на сделката между страните по договора е възникнало облигационно правоотношение,
включващо определени права и задължения. Основното задължение на праводателя е било да прехвърли правото на собственост
върху процесния недвижим имоти на своя син, което е
осъществено на 07.12.1971 г., когато е била сключена процесната
сделка. В тази връзка съдът намира, че праводателят е
изпълнил задължението си по сключения договор, но ответникът, от своя страна,
се е задължил да се грижи за родителите си, както и да им предоставя средства
за издръжка. От събраните по делото доказателства се установи по категоричен
начин, че същият не е изпълнявал тези поети по силата на процесната
сделка задължения. От показанията на свидетелите С.К. И. и В.П.Д., категорично
се установи, че ответникът не е предоставял на родителите си дължимите грижи. В
тази връзка са и показанията на свидетелите Ц.С.и Р.С., които също с
категоричност заявиха, че от м.09 – м.11 на 2017 г. ответникът не се е грижел
за Д.М., защото не е бил допускан до нея. От факта, че същият е завел дело с
искане за трансформиране на задължението му за издръжка и гледане, може да се
направи само извод, че същият е искал да трансформира задължението си по процесния договор в предоставяне на конкретна парична сума,
което се отнася само и единствено до издръжката, която е поел при сключване на процесния договор, но грижите, които е следвало да престира по отношение на родителите си е следвало да бъдат
ежедневни. Макар в показанията си С. и С. да сочат, че е посещавал родителите
си, то от тук не може да се направи извод и че се е грижел за тях. Освен това,
нито една от тях не конкретизира честотата на посещенията, а не без значение е
и факта че в периода от 1998 г. до 2016 г. ответникът е бил преимуществено в Чехия,
поради което и не би могъл да осъществява ежедневни грижи за родителите си.
Доказателства да е изпълнявал поетото по процесния
договор задължение чрез друго лице, не се събраха по делото, поради което и не
може да се приеме, и че в този период е полагал необходимата дължима грижа
спрямо своите родители. От събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установи също така по безспорен начин, че Д. и А.М. са имали здравословни
проблеми в продължителен период от време, към датата на предявяване на иска Д.М.
е била и в напреднала възраст, като предвид здравословното състояние на А.М.,
за което по делото бе събраха неоспорени писмени доказателства, установяващи че
той е бил болен с инсулинотерапия от 2002 г., с болки в краката, не вижда,
спазвал е стриктен хранителен режим, а впоследствие е бил с ИБС, остър инфаркт
на миокарда обширен преден със СТ елевация,
хипертонична болест гр. ІІ със СН и П ф.к. ППМ – регуларизация.
Д.М. също е била с двустранна деформираща гонартроза,
двустранна флексионно екстензионна
контрактура нестабилност, функционален дефицит на
гръбначния стълб, артериална хипертония – умерена към тежка, което се
установява от приложеното и неоспорено от страните експертно решение от
11.07.2007 г. на ТЕЛК – ОБЩА гр. Перник, като данни за влошеното и здравословно
състояние са и показанията на свидетеля А., които съдът кредитира изцяло при
постановяване на настоящето решение. С оглед горното и съдът като обсъди
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира, че
Д. и А.М., не са могли да разчитат на помощта на сина си при посрещането на
ежедневните си нужди. Грижите по домакинството им са поети от дъщеря им –
ищцата М.Г.. Факта че А.и Д. М. са прехвърлили други притежавани от тях
недвижими имоти на Г. не може да доведе до извод, че Р.С. е освободен от
изпълнение на задълженията си по процесния договор.
Но дори и да се приеме, че ответникът е посещавал родителите си, след смъртта
на баща си е посещавал майка си като се е интересувал имала ли е същата нужда
от нещо, то това не означава изпълнение на поетото по силата на договора от
негова страна задължение за издръжка и гледане, каквото изпълнение той дължал
както на А.М. – негов баща, така и на Д.М., като негова майка, с оглед
задължението което е поел по процесния договор.
Задължението за гледане и издръжка трябва да бъде изпълнявано непрекъснато, при
нужда - и ежедневно, а също и цялостно и системно, така че прехвърлителите
да не са принудени да посрещат сами нуждите си или да разчитат на помощта на
трети лица. Още повече, че в случая необходимостта от издръжка и гледане е
пряка, реална и неотложна. В този смисъл съдът счита, че е налице неизпълнение
на договора за прехвърляне на процесния недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане от страна на ответника.
С оглед
горното настоящият съдебен състав приема, че
гласните доказателства налагат извода, че ответника
приобретател е установил по делото полагани
от него частични, непълни и непостоянни грижи, които не
са от характер
да осигурят спокойното и нормално съществуване на покойния
А.М.,
като прехвърлител и същевременно трето ползващо се лице, както
той, така и съпругата му – Д.М.. Характерът на сключения договор,
по-късно напреднала възраст
на прехвърлителя и това, че ответникът
в голям период от време е бил преимуществено в Чехия - дори
преценени единствено и само от възрастта на Д.М.
към датата на предявяване на иска, като обективен
критерий, несъмнено изисква грижите да са полагани ежедневно и непрекъснато, както
по отношение на нея, така и по отношение на прехвърлителя
– нейният съпруг, който с договора е обезпечил и нейната издръжка и гледане. Показанията на свидетелите Ц. С. и Р.С. не могат да се приемат като източник на данни за
полагани пълноценни и постоянни грижи от ответника - лично или чрез другиго,
които са от характер да
осигурят спокойното и нормално съществуване на покойния А.М., както и на неговата съпруга –
покойната Д.М., тъй като свидетелстват за факти и обстоятелства, които са възприети
твърде общо и епизодично, и не могат да бъдат
кредитирани в подкрепа на твърденията на приобретателя, че е изпълнявал ежедневно и непрекъснато насрещните си задължения,
съобразно нуждите на прехвърлителя и неговата съпруга, а така
също и с едно нормално и етично поведение, което безспорно също е част от задължението,
поето с договора. При възложената на ответника доказателствена тежест за пълно
и главно доказване, от ангажираните от него гласни и писмени доказателства не се налага несъмненият
и категоричен извод за доставяне на
дължимата от ответника престация - в договорения вид, обем и качество.
С
оглед цитираната по-горе практика задължението по договора за издръжка
и гледане е единно, неделимо и продължително. Ирелевантно в случая е това,
че и ищцата е имала задължение да престира грижи по
отношение на А.и Д.М. по сключен от нея с праводателите
им договор за издръжка и гледане. Необходимите грижи и издръжка са дължими ежедневно,
като липсват твърдения
и доказателства на ответника да е осигурявал каквато и да е издръжка в пари на Д. и А.М., а още повече по делото се
събраха гласни доказателства, че преди смъртта на Д.М., той е плащал само и
единствено своето потребление на ел.енергия и вода, но не и това на Д.М.. Задължението на приобретателя при договор за гледане
и издръжка е неделимо-не е допустимо да се
дели на периоди.
То трябва да се
извършва цялостно и да бъде изпълнявано
точно по вид, обем и качество.
По своята същност и характер изпълнението на задължението не търпи забава, в който смисъл е решение № 95 от 12.02.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 699/2009 г., IV г. о.
Категорично се установява, че алеаторният договор не е бил
изпълнен в уговорения обем, тъй като
на прехвърлителя не са били
осигурени грижи и издръжка, съобразно нуждите му, както на самият него, така и на неговата
съпруга – Д.М.. Поради естеството на задължението за предоставяне на издръжка и гледане,
всяка форма на неизпълнение – частично, забавено или неточно, се
приравнява на пълно неизпълнение и е достатъчна за развалянето
му, в който смисъл е решение № 622/25.10.2010 г. по гр. д. № 212/2010
г. на III гр. о. на ВКС.
С
оглед изложеното предявеният иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД следва
да се уважи,
като договорът за издръжка и гледане
се развали до
размера на претендираните части.
С оглед
настъпилата смърт на прехвърлител А.М. през 2013 г., т.е. преди предявяване на иска,
факта, че процесния недвижим имот е бил съпружеска
имуществена общност на прехвърлителя и съобразно
приетото в ТР № 30/81 г. на ОСГК на
ВС, че имущественото право да се иска разваляне на договора за издръжка и
гледане поради неизпълнение е наследимо и всеки от
наследниците може да упражни това право в обема на наследствената си част, то
към датата на предявяване на иска ищцата е имала право да наследи 1/6 ид.ч. от недвижимия имот предмет на процесния
договор. Към настоящия момент - обаче следва да се съобрази и новонастъпилото обстоятелство, свързано с последвалата
смърт и на съпругата на прехвърлителя Д.М., както и
факта, че на нейно място е конституиран единия от двамата му наследници – М.Г.,
а другият наследник е ответникът - като двамата наследяват при равни идеални
части по 3/6 ид. ч. Пред вид тези факти и приетото в
горепосоченото ТР № 30/81 г. на ОСГК на
ВС – процесният договор следва да бъде развален до
размера на притежаваната от ищцата идеална част, която е 3/6 ид.ч.
По разноските:
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в съответствие с
представения и приет списък на разноските и наличните по делото доказателства
за извършени от ищцовата страна разходи във връзка с
водене на настоящето дело, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сторените разноски в размер на 1325 лева, от които 1200 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, 105 лева, заплатена държавна такса и 20 лева – държавна
такса за издаване на съдебни удостоверения. По делото не са налични
доказателства заличената ищца Д.М. да е извършила разходи във връзка с водене
на настоящето дело. Искането за присъждане на сумата в размер на 250 лева, за
допусната по искане на ищцовата страна съдебно –
медицинска експертиза, не следва да бъде уважавано, респ. и не следва да бъдат
присъждани на ищцовата страна, тъй като същата не е изслушвана,
респ. и не е приемана, а освен това към датата на постановяване на настоящето решение,
съдът е постановил тяхното възстановяване по посочена от ищцата банкова сметка.
***зходите в размер на 1325 лева, които с оглед
изхода на делото следва да бъдат възложени върху ответната страна.
Воден от горното Радомирският
районен съд
Р Е
Ш И :
РАЗВАЛЯ по
предявения иск от М.А.Г. с ЕГН **********
***, сключения с нотариален акт № ., том ., дело № ./1976 г. от 07.12.1976 г. на
съдия при РРС, по силата на който наследодателят на страните А.С. М. с ЕГН **********,
б.ж. на гр. Радомир, починал на 17.04.2013 г. е прехвърлил на сина си Р.А.С. с ЕГН ********** ***, следния
свой недвижим имот: ½ ид.ч. от двуетажна
жилищна сграда, състоящ се от две стаи и кухня, заедно с общите части от
сградата, находяща се в урегулиран поземлен имот
(парцел) . за имот № . в кв.. по плана
на гр. Радомир, при граници по документ за собственост: улица, А. Н., А.Г. П. и
А.А., срещу задължението на Р.А.С. вместо плащане на
продажна цена да осигури на прехвърлителя А.С. М. и
на съпругата му Д.К.М. гледане и издръжка – квартира, храна, осветление,
отопление, гледане при болест и немощ, докато са живи, и да им осигури сносен и
спокоен живот, поради неизпълнение, на осн.чл.87, ал.3 от ЗЗД до размер на 3/6 ид.ч.
от процесния договор.
ОСЪЖДА Р.А.С. с ЕГН ********** *** да
заплати на М.А.Г. с ЕГН **********
*** сумата в размер на 1325.00 (хиляда
триста двадесет и пет) лева, представляваща съдебно деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./