Решение по дело №615/2021 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 112
Дата: 29 декември 2021 г. (в сила от 29 декември 2021 г.)
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20211840200615
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Ихтиман, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Надя Н. Борисова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20211840200615 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. П. АЛ. против Електронен фиш серия К №
3877558 на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на
основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание
глоба в размер на 400 лв.
В жалбата и в съдебно заседание се претендира отмяна на
наказателното постановление.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
По делото не са представени доказателства за датата на връчване на
електронния фиш на жалбоподателя. Административнонаказващият орган не
е изпълнил задължението си да ангажира доказателства за връчване на
обжалвания акт, като е администрирал жалбата до РС – Ихтиман, с което
очевидно е приел, че същата не е просрочена. На следващо място с
обжалвания електронен фиш административнонаказаният не е уведомен за
правото си на обжалване, респективно за срокът за упражняване на това
право. Липсата на доказателства у административнонаказващия орган за
връчване на обжалвания акт и неуводомяването на наказания за правото да
обжалва електронния фиш, респективно за срока за упражняване на това
1
право, не може да бъде възложено в тежест на последния, поради което съдът
приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От правна страна:
С Електронен фиш серия К № 3877558 на ОДМВР-София, за нарушение
на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, за това, че на 10.08.2020 г. в 15.51 часа, община
Ихтиман, Софийска област, по автомагистрала „Хемус“ 46+200 с посока на
движение към гр. Пловдив при въведено ограничение с пътен знак В-26 от 70
км./ч., с мобилно ATCC „TFR1-M“ № 507, насочено в посока гр. София, е
установена скорост на движение 132 км./ч. (след отчитане на допустима
грешка в полеви условия 3%), т.е. превишаване с 42 км./ч. на разрешената
скорост при движение на МПС – лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с
рег. № СВ8387МТ, на жалбоподателя М. П. АЛ., в качеството на собственик,
на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер
на 400 лв.
При издаване на електронния фиш е допуснато съществено процесуално
нарушение, досежно мястото на извършване на нарушението, ограничило
правото на защита на наказания. От електронния фиш не е ясно къде е
извършено нарушението. Посочено е, че скоростта на движение на
автомобила е установена по автомагистрала „Хемус“ 46+200 с посока на
движение към гр. Пловдив, в общ. Ихтиман. Автомагистрала „Хемус“ не
преминава през територията на община Ихтиман. На територията на
общината е единствено част от автомагистрала „Тракия“. В протокола за
употреба на АТСС е посочено, че мястото за контрол на МПС е АМ „Тракия“,
но както беше посочено в ЕФ е посочено, че скоростта е установена на АМ
„Хемус“. Може да се предполага, че грешката е от техническо естество.
Въпреки това допуснатото нарушение на процесуалните правила е
съществено и ограничава правото на защита на въззивника. Същият не може
ясно да разбере къде е извършил нарушението и да организира защитата си.
Касае за въведена временна организация за безопасност на движението със
знак В-26, поради което трябва да е изначално ясно къде е мястото на
извършване на нарушението, за да може да бъде проверено действала ли е
временна организация за безопасност на движението на това място към
момента на установяване на нарушението. В случая това е невъзможно без
наличието на предположения, а е известно, че административнонаказателна
санкция не може да почива на предположения и обвинението следва да бъде
несъмнено доказано (чл. 84 ЗАНН вр. чл. чл. 303, ал. 2 НПК).
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т.
1 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3877558 на ОДМВР-София.
2
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. П. АЛ. против Електронен фиш серия К №
3877558 на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на
основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание
глоба в размер на 400 лв.
В жалбата и в съдебно заседание се претендира отмяна на
наказателното постановление.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
По делото не са представени доказателства за датата на връчване на
електронния фиш на жалбоподателя. Административнонаказващият орган не
е изпълнил задължението си да ангажира доказателства за връчване на
обжалвания акт, като е администрирал жалбата до РС – Ихтиман, с което
очевидно е приел, че същата не е просрочена. На следващо място с
обжалвания електронен фиш административнонаказаният не е уведомен за
правото си на обжалване, респективно за срокът за упражняване на това
право. Липсата на доказателства у административнонаказващия орган за
връчване на обжалвания акт и неуводомяването на наказания за правото да
обжалва електронния фиш, респективно за срока за упражняване на това
право, не може да бъде възложено в тежест на последния, поради което съдът
приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От правна страна:
С Електронен фиш серия К № 3877558 на ОДМВР-София, за нарушение
на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, за това, че на 10.08.2020 г. в 15.51 часа, община
Ихтиман, Софийска област, по автомагистрала „Хемус“ 46+200 с посока на
движение към гр. Пловдив при въведено ограничение с пътен знак В-26 от 70
км./ч., с мобилно ATCC „TFR1-M“ № 507, насочено в посока гр. София, е
установена скорост на движение 132 км./ч. (след отчитане на допустима
грешка в полеви условия 3%), т.е. превишаване с 42 км./ч. на разрешената
скорост при движение на МПС – лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с
рег. № СВ8387МТ, на жалбоподателя М. П. АЛ., в качеството на собственик,
на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер
на 400 лв.
При издаване на електронния фиш е допуснато съществено процесуално
нарушение, досежно мястото на извършване на нарушението, ограничило
правото на защита на наказания. От електронния фиш не е ясно къде е
извършено нарушението. Посочено е, че скоростта на движение на
автомобила е установена по автомагистрала „Хемус“ 46+200 с посока на
движение към гр. Пловдив, в общ. Ихтиман. Автомагистрала „Хемус“ не
преминава през територията на община Ихтиман. На територията на
1
общината е единствено част от автомагистрала „Тракия“. В протокола за
употреба на АТСС е посочено, че мястото за контрол на МПС е АМ „Тракия“,
но както беше посочено в ЕФ е посочено, че скоростта е установена на АМ
„Хемус“. Може да се предполага, че грешката е от техническо естество.
Въпреки това допуснатото нарушение на процесуалните правила е
съществено и ограничава правото на защита на въззивника. Същият не може
ясно да разбере къде е извършил нарушението и да организира защитата си.
Касае за въведена временна организация за безопасност на движението със
знак В-26, поради което трябва да е изначално ясно къде е мястото на
извършване на нарушението, за да може да бъде проверено действала ли е
временна организация за безопасност на движението на това място към
момента на установяване на нарушението. В случая това е невъзможно без
наличието на предположения, а е известно, че административнонаказателна
санкция не може да почива на предположения и обвинението следва да бъде
несъмнено доказано (чл. 84 ЗАНН вр. чл. чл. 303, ал. 2 НПК).
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т.
1 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН
2