Решение по дело №561/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 49
Дата: 21 февруари 2020 г. (в сила от 28 март 2020 г.)
Съдия: Галя Ангелова Маринова
Дело: 20194310200561
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр. Ловеч, 21.02.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря : ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 561 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С наказателно постановление № 18-0456-000038 от 09.04.2019 година на Иван Николов Царевски – Началник на РУ - Угърчин към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР, на Д.А.Р. с ЕГН ********** *** основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Д.Р., който го обжалва в срок и моли същото да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат И.И. ***, който поддържа жалбата. Изтъква, че от разпита на свидетеля Валентни В. се е доказало, че АУАН е съставен в РУ на МВР – Угърчин на 27.03.2019 година, а нарушението е извършено на 23.03.2019 година. В същото време в НП като дата на извършване на нарушението е посочена 27.03.2019 година, с което е нарушено правото на защита и моли НП да бъде отменено.

Ответникът – РУ - Угърчин към ОДМВР - Ловеч, редовно призован – не изпраща представител, като в придружителното писмо, с което изпраща преписката, моли жалбата да бъде оставена без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание. 

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите В.С.В., Л.Я.П., и Ц.Д.С., както и от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 27.03.2019 година свидетелят В.С.В. в присъствието на свидетелите Л.Я.П., и Ц.Д.С. съставил Акт с бланков №234498 за установяване на административно нарушение против Д.А.Р. с ЕГН ********** *** това, че на 23.03.2019 година, около 11:15 часа в село Кирчево, Площад пред дом №26, посока центъра, управлява л.а. Фолксваген с рег. № ОВ 8860 ВС, собственост на В.А.Р. с ЕГН ********** ***, като водачът е неправоспособен, с отнето СУМПС на 21.03.2019 година, видно от разписка за предаване на документи във връзка с Решение на ТРС №123, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят е написал, че не е управлявал МПС. Като доказателства е посочено, че са били иззети копия на разписка и решение на ТРС №123/23.11.18 година. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение относно авторството на нарушението отговаря на действителността, тъй като от представените от АНО орган писмени обяснения на очевидци, въз основа на които е съставен АУАН, се установява, че автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателя. В същото време отразеното в АУАН относно неправоспособността да е водач не отговаря на установеното от приложените по делото писмени доказателства. От приложената справка за нарушител/водач е видно, че СУМПС на Р. е било отнето на 21.03.2019 година въз основа на Решение №123/23.11.2018 година на РС – Тетевен, следователно Р. е извършил нарушение по ЗДвП, но същото следва да бъде квалифицирано по чл.150а, ал.1 пр.2 от ЗДвП, каквато квалификация не е посочена нито в АУАН, нито в НП. Още повече, че в самия акт е посочено, че е била на лице разписка за предаване на документи във връзка с Решение №123/23.11.18 година на ТРС, следователно Р. е извършил нарушение по ЗДвП, но същото следва да бъде квалифицирано по чл.150а, ал.1 пр.2 от ЗДвП, каквато квалификация не е посочена нито в АУАН, нито в НП. Освен това за тази квалификация е предвидена санкция в чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Тъй като съдът не е оправомощен да изменя квалификацията на нарушенията и основанията за налагане на наказанията, намира че атакуваното НП се явява незаконосъобразно, поради неправилно приложение на правната норма. Тази незаконосъобразност води до отмяна на издаденото НП.

Основателно и възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че е налице разминаване в датата на извършване на нарушението, посочена в АУАН /23.03.2019г./ и НП /27.03.2019г/, което съществено затруднява организирането на защитата и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

Коректното посочване на дата на извършване на нарушението е не само един от задължителните реквизити на АУАН съгласно чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, но е и една от най-съществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който следва да знае кога се твърди, че е извършил нарушението, за което е обвинен, за да може да организира защитата си и да ангажира доказателства и прави възражения относно констатираното административно нарушение. Освен това е предпоставка както относно съобразяване елементите от конкретния фактически състав и действащата към момента нормативна уредба, така и предвид законоустановените давностни срокове по чл.34 ал.1 и 2 от ЗАНН.

Доколкото чл.53 ал.2 от ЗАНН позволява НП да бъде издадено и при допуснати нередовности в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това не се отнася за наказателното постановление. При него следва точно да са спазени императивните изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния акт, който очертава пределите на доказване в настоящето производство и пределите на правото на защита на жалбоподателя.

Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

При тези съображения съдът намира, че атакуваното НП е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0456-000038 от 09.04.2019 година на Иван Николов Царевски – Началник на РУ - Угърчин към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР, с което на Д.А.Р. с ЕГН ********** *** основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :