№ 536
гр. Плевен , 19.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Весела Л. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска
К.И.П.
като разгледа докладваното от К.И.П. Въззивно частно гражданско дело №
20214400500269 по описа за 2021 година
Производство по чл.423 от ГПК.
Производството е образувано по възражение по чл.423 ал.1 т.1 и т.2 от
ГПК от Б. А. П. от гр.Плевен, чрез адв.В. Б. Б. от САК срещу Заповед
№2110/10.05.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена от Районен съд гр.Плевен по ч.гр.д.№3237/2017г. В него се навеждат
доводи, че заповедта не му е връчена надлежно, че не му е връчена лично,
както и че има обичайно местопребиваване в Кралство Испания, където
живее и работи повече от десет години. Заявява, че е узнал за издадената
заповед на 26.01.2021г., когато е бил уведомен за образуваното изпълнително
дело от ЧСИ В.С.. Твърди се, че няма обичайно местопребиваване в
Република България, както и че в деня на връчването е бил в Кралство
Испания. Моли възражението да бъде прието, като претендира обезсилване на
заповедта за изпълнение или алтернативно спиране на изпълнението и с
произтичащите от това законни последици.Претендира и присъждане на
разноски за настоящето производство.
На 29.03.2021г. е представен отговор от „***“ ЕАД гр.Плевен. В него
се развиват доводи за неоснователност на възражението. Твърди се, че
изборът на длъжника да живее на адрес, който не е постоянен или настоящ е
негово право, но това не опорочава действията по връчване на съобщението за
1
издаданета заповед за изпълнение, нито представлява особено непредвидено
обстоятелство, което да му е попречило да узнае за връчването. Счита, че
едномесечния срок по чл.423 ал.1 от ГПК не може да бъде упражняван в
неограничен период от време, защото така се променя правната сфера на
кредитора. Твърди, че липсват убедителни доказателства, че узнаването на
заповедта е станало чак на 26.01.2021г. и поради това не е спазен
преклузивния едмомесечен срок. Счита, че не следва да носи разноските в
производството, тъй като не отговаря за поведението на трети лица, от които
зависи редовността на връчванията.
Настоящият състав на ОС- Плевен, като прецени доказателствата по
делото и изложените по възражението доводи, намира за установено
следното:
По допустимостта на възражението:
Същото е депозирано на 26.02.2021г. Видно от приложеното
съобщение за образуване на изп.д. на ЧСИ В.С., същото е връчено съпругата
на длъжника на 26.01.2021г. Няма данни длъжникът да е узнал по-рано за
издадената заповед и образуване на изпълнително производство срещу него, а
такива не се и предоставят от кредитора, който го е инициирал. Поради
изложеното и възражението се явява подадено в едномесечният срок по
чл.423 ал.1 от ГПК. Подадено е от активно легитимирана страна и следва да
бъде разгледано по същество.
По основателността:
На 09.05.2017г. „***“ гр.Плевен е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Б. А. П., като изрично са
конкретизирани сумите и обстоятелствата, на които се основават. С
разпореждане инкорпорирано в Заповед №2110/10.05.2017г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№3237/2017г. Плевенски
районен съд е издал исканата заповед.
На 10.05.2017г. е изпратил съобщение до длъжника Б. А. П. на
известния постоянен адрес /след справка от 09.05.2017г./ в гр.Плевен,
ул.“***“ №11 ет.4 ап.12, като в разписката е отразено, че адресът е посетен на
2
три дати и лицето не е открито. В апартамента живеят квартиранти.“ С
резолюция на съдията-докладчик от 15.06.2017г. е разпоредено залепване на
уведомление на адреса. Това е сторено от длъжностното лице връчител на
призовки на 20.06.2017г. На 29.08.2017г. след изтичане на двуседмичния срок
за получаване на книжата е издаден и изпълнителен лист.
При тези факти, Окръжният съд приема, че заповедта несъмнено не е
връчена лично на лицето по смисъла на чл.45 от ГПК или чрез друго лице по
смисъла на чл.46 от ГПК.
Същевременно от представените по делото писмени доказателства към
възражението се установява, че към момента на връчването Великов не е
имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.
Особено съществено в случая е представеното удостоверение от
Национална база данни за адресната регистрация на длъжника, преди
издаване на заповедта. Същото е изискано по силата на чл.411 ал.1 от ГПК. В
него изрично е посочено, че постоянният адрес на П. е този в гр.Плевен, на
който е изпратено съобщението, но от 2005г. настоящият адрес е в Испания.
При тези данни съдът счита, че направените с възражението оплаквания
са изцяло основателни. Налице са предпоставките както по чл.423 ал.1 т.1,
така и тези по чл.423 ал.1 т.2 от ГК.
Макар и да е налице редовно от външна страна връчване на заповедта, с
което същата се стабилизира с изтичане на срока за възражение и влиза в
сила, то в случая няма предпоставки за приложението на чл.47 от ГПК.
Напълно ясно е, още когато е издадена заповедта, че лицето понастоящем има
регистриран адрес в държава от Европейския съюз. Този факт е потвърден и
от длъжностното лице връчител на призовки и съобщения в разписката, като е
посочено, че лицето не живее на адреса. Действително за съда в случая няма
друга хипотеза освен да залепи уведомление, в противен случай съобщението
никога няма да бъде връчено, но това предпоставя само редовно връчване от
външна страна. Пределно ясно е, че след като не може да се връчи лично, т.е.
лицето не се намира макар и за известно време на постоянния адрес и
настоящият му е в чужда държава, както и че от много време живее и работи
в тази държава, то неговото обичайно местопребиваване не е на постоянния
3
адрес в Република България.
Дори и да констатира това, след издаването на заповедта заповедния
районен съд не може да направи друго освен да постанови връчване чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.1 от ГПК. Това се следва и от
задължителните разпоредби на т.3б от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите
К.В. и Т.К.. В него изрично е казано, че „В хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 4
ГПК - когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на
дейност в страната, издадената заповед не може да бъде обезсилена от
заповедния съд. При връчване на заповедта заповедният съд проверява само
дали длъжникът има постоянен адрес или седалище в Република България, но
в случай, че такива има и следователно може да се извърши редовно връчване
било чрез лице от домашните, било чрез залепване на уведомление, не може
да се преценява дали лицето има обичайно местопребиваване или място на
дейност в страната. След като е налице редовно от външна страна връчване на
заповедта, същата се стабилизира с изтичане на срока за възражение и влиза в
сила, като липсата на предпоставката по чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК може да се
релевира единствено по пътя на възражението пред въззивния съд.“ Само, че
това залепено уведомление няма как да бъде намерено или прочетено от
адресата си, защото той въобще не пребивава на този адрес. Именно това
обуславя и наличието на предпоставката по чл.423 ал.1 т.1 – ненадлежно
връчване на заповедта, тъй като още при получаването на удостоверението на
съда е било ясно, че няма как да стане връчване на постоянния адрес, защото
лицето не пребивава на него.
Единствената легална дефиниция на използвания в ГПК термин
обичайно местопребиваване на физическо лице се съдържа в чл.48 ал.7 от
КМЧП, като няма пречка да се прилага по аналогия. В нея ясно е записано, че
това е „мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без
това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за
пребиваване или установяване.“
В конкретния случай Б.П. не само е адресно регистриран, но е
направено и уведомление на съответните власти, както в Кралство Испания,
така и в Република България, като това е надлежно отразено в регистрите за
4
населението.
При това положение, съдът приема, че е налице и хипотезата на чл.423
ал.1 т.2 от ГПК, а именно „заповедта за изпълнение не му е била връчена
лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на
територията на Република България“
Изцяло неоснователни са възведените с отговора доводи, че адресът не
е непредвидено или непреодолимо обстоятелство, което да попречи да узнае
за заповедта, както и че пребиваването му в Испания не е заявено, като
постоянен или настоящ адрес. След като законодателят е предвидил изрична
хипотеза, на която отговарят всички факти по делото – заповедта не е връчена
лично на длъжника, в деня на връчването й той не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България, което е установено
от писмените доказателства, няма защо да се изследва дали е непредвидено
или непреодолимо обстоятелство, което пречи за узнаване на заповедта. А е
факт, че П. е изпълнил задължението си и е заявил настоящия си адрес в
Испания и пред съответните български институции, които са го отразили в
удостоверението.
При тези данни, заповедният съд е следвало да прецени наличието на
отрицателните предпоставки по чл.411 ал.2 от ГПК преди издаване на
заповедта. Действително тази преценка е много трудно да се направи само въз
основа на удостоверението за адресна регистрация, защото едва с връщане на
разписката става ясно, че лицето не пребивава на адреса. Независимо от това
пред настоящата инстанция тези въпроси са изяснени и е видно, че длъжникът
няма обичайно местопребиваване на територията на Република България,
което води на извода за наличието на отрицателната предпоставка за издаване
на заповед за изпълнение по чл.411 ал.2 т.4 от ГПК в настоящия случай.
Поради това възражението на Б. А. П. против Заповед
№2110/10.05.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена от Районен съд гр.Плевен по ч.гр.д.№3237/2017г., следва да бъде
прието, тъй като заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно и
заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването
той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република
5
България. Следва на осн. чл.423 ал.3 изр. последно вр. с чл.411 ал.2 т.4 от
ГПК служебно да се обезсили заповедта за изпълнение и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист.
При този изход на процеса следва „***“ ЕАД гр.Плевен да бъде осъдена
да заплати на Б. А. П. разноски в настоящето производство в размер на 25лв.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението на Б. А. П. ЕГН ********** от гр.Плевен, чрез
чрез адв.В. Б. Б. от САК срещу Заповед №2110/10.05.2017г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от Районен съд гр.Плевен по
ч.гр.д.№3237/2017г.
ОБЕЗСИЛВА на осн. чл.423 ал.3 изр. последно вр. с чл.411 ал.2 т.4 от
ГПК Заповед №2110/10.05.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена от Районен съд гр.Плевен по ч.гр.д.№3237/2017г. и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД гр.Плевен ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Б. А. П.
ЕГН ********** от гр.Плевен разноски в настоящето производство в размер
на 25лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6