Номер 117213.11.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПлевенV граждански състав
На 11.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
Секретар:ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20204430104483 по описа за 2020 година
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4483, по описа за 2020
год., за да се произнесе, взема предвид:
Искове с правно основание чл.128 ал. 1 т.2 от КТ, чл. 224 ал. 1 от КТ.
Постъпила е молба от *** , с която са предявени искове против ***, с
правно основание чл.128 от КТ за сумата 300лв. за трудово възнаграждение за
м.март 2020г. и 700лв. - трудово възнаграждение за м.април 2020г..; по чл.224,
ал.1 от КТ за сумата 1100 лв. - неизползван платен годишен отпуск за 17 дни.
Твърди се, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
прекратено от ищеца на осн. чл. 328 ал.1 т. 12 от КТ ******г. Твърди се, че
след прекратяване на ТПО, работодателят-ответник не е заплатил на ищеца
полагащите му се трудови възнаграждения и обезщетения, претендирани с
исковата молба. Претендира посочените суми, законна лихва върху тях от
04.09.2020г. и разноските по делото.
Ответникът е взел становище по делото само в писмения отговор, в
който исковете са признати в цялост. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
В съдебно заседание на 11.11.2020г. ищецът е направил искане
съдебното дирене да се прекрати и да бъде постановено решение при
условията на чл. 237 от ГПК.
1
Съдът, като обсъди представените с и.м. доказателства, намери за
установено следното: Ищецът, видно от представената Заповед № ***
******г. на изпълнителния директор на ***, е работил в ответното
предприятие на длъжност “***”, като трудовото му правоотношение е
прекратено на ***г. на осн. чл. 328 ал.1 т. 12 от КТ. В заповедта е отразено,
че на работника следва да се изплати обезщетение на осн. чл. 224 ал. 1 от КТ
за неизползван платен годишен отпуск за 17 дни. Видно е от фиша на ищеца
за м.март 2020г., че начисленията по ТВ е в размер на 1345.53лв. общо.
Съгласно чл. 237 от ГПК, когато ответника признае иска, по искане на ищеца,
съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се
основава на признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза, като
поради представената по делото заповед, установявяваща основанието за
дължимостта на процесните суми, съдът намира, че признатите права не
противоречат на закона и на добрите нрави.
С оглед на направеното признание на предявените искове от страна на
ответника, следва да бъде постановено осъждането му да заплати в полза на
*** следните суми: сумата от 300лв. - трудово възнаграждение за м.март
2020г. и 700лв. - трудово възнаграждение за м.април 2020г..; сумата от 1100
лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 17 дни, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на и.м. до окончателното
заплащане
На основание на чл. 78 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени
направените и поискани от него разноски по делото в размер на 360.00лева,
въпреки направеното от ответника възражение за това. В случая не е налице
хипотезата на чл. 78 ал. 2 от ГПК с двете кумулативно дадени предпоставки,
т.к. независимо, че ответника е признал иска, то той с поведението си –
неизплащане на трудови възнаграждения и обезщетения е дал повод за
завеждане на делото. Същевременно не е налице прекомерност на адв.
възнаграждение, то е договорено между ищеца и адвоката в минимален
размер, и то само за един иск, като е прибавено и ДДС. Ответникът следва на
основание на чл. 78, ал. 6, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, да бъде
осъден да заплати ДТ върху двата уважени иска в размер на 100.00лева, както
и 5.00 лева – такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
2
Воден от горното, и на осн. чл. 237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.128 от КТ, “***” ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Плевен, ул. *** № ***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на *** , ЕГН **********, от гр. Плевен, ж.к. ***, сумата от
1000.00 лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово
възнаграждение за трудово възнаграждение за м.март и м. април 2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2020год., до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 224 ал. 1 от КТ, “***” ***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Плевен, ул. *** № ***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на *** , ЕГН **********, от гр. Плевен, ж.к. ***, сумата от
1100.00лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 17
работни дни до 2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 04.09.2020год., до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА “***” ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Плевен, ул. *** № ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** , ЕГН
**********, от гр. Плевен, ж.к. ***, сумата от 360.00лв., представляващи
разноски по делото.
ОСЪЖДА “***” ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Плевен, ул. *** № ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд
Плевен държавна такса върху уважените искове в размер на 100.00лв., както
и 5.00 лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред ПлевенскиОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4