Р Е Ш
Е Н И Е
№...........................................2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на десети юни 2020г., в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното
от съдията адм.дело № 620/2020г.
по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.186 ал.4 от ЗДДС вр.чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на „Бентлис“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.*,общ.*,обл.*, представлявано
от управителя Т.М.И., против Заповед № Ф67-К/10.02.2020г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
основание чл.186 ал.1 т.1 б „а” от ЗДДС на дружеството е наложена Принудителна
административна мярка /ПАМ/ запечатване на стопанисван от същото търговски
обект: кафе-клуб „Е.“, находящ се гр.Т., бул.“С.“ и забрана достъпа до него за срок
от 10 дни.
В жалбата се
твърди, че оспорваната заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна, като
постановена при неправилно приложение на материалния закон, тъй като към момента на
проверката не е било налице задължение за всички търговци, използващи софтуер
за управление на продажбите, да сменят или модифицират касовите си апарати и да
приведат използвания от тях софтуер в съответствие с нормативните изисквания.
Срокът за това е бил до 29.02.2020г., а процесната заповед предхожда тази дата. По
изложените съображения моли за отмяна на оспорената заповед. В съдебно
заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си – адв.З, поддържа
жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът
– Началник отдел
„Оперативни дейности“ София, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява, не се представлява. В депозирани по
делото писмени бележки оспорва жалбата. Счита оспорената заповед за правилна и
законосъобразна по мотивите изложени внея и предвид обстоятелството, че се
касае за нарушение засягащо утвърдения законов ред на данъчна дисциплина, при
констатиране на което органът действа при условията на обвързваща компетентност. Срокът на наложената ПАМ е съобразен
с принципа на съразмерност, както и с целяната от закона превенция за
преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта. Претендира присъждане
на разноски по делото – ю.к.възнаграждение.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е
подадена от надлежна страна, в срока по чл.149 от АПК и при наличието на правен
интерес, поради което се явява допустима за разглеждане.
По основателността:
На 30.01.2020г. органи на приходната
администрация от ЦУ на НАП, ТД „ФК“ извършили проверка на търговски обект кафе-клуб „Е.“,
находящ се гр.Т., бул.“С.“, стопанисван от „Бентлис“ ЕООД. При проверката е
констатирано, че търговецът в качеството си на лице по чл.3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/13.12.2006г./, издава за извършените
в обекта продажби касови фискални бележки от работещ ЕКАФП модел TREMOL-ZM-KL-V2 с ИН на ФУ ZK143912 и ИН на ФП
50182348, които не съдържат идентификационния номер по ЗДДС на дружеството, с което е допуснал нарушение
на разпоредбата на чл.26 ал.1 т.5 от същата Наредба № Н-18/13.12.2006г.
Констатациите от
проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0388258 от същата дата, съставен на
основание чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК. В същия е посочено, че в издаваните
касови бележки не се съдържа идентификационен номер по ЗДДС; установена е
разлика в касовата наличност; до приключване на проверката не е представена
книга за съхранение на дневните отчети. За нуждите на проверката е съставен
опис на паричните следства, разпечатан е дневен финансов отчет, приобщени са
декларации от работещите в обекта лица и са събрани други данни, направени са
копия на фискални бонове издадени в обекта.
Горните
документи са представени на съда с административната преписка.
Процесната
заповед е издадена въз основа на отразените в протокола констатации, че в издаваните в обекта
касови бележки не се съдържа идентификационен номер на дружестото по ДДС, като е прието, че нарушението
изпълнява състава на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС вр. чл.26 ал.1 т.5 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
В заповедта са
изложени мотиви, че срока на запечатване се определя съобразно тежестта на нарушението и
последиците от същото. Изложено е, че нарушението засяга утвърдения ред на
данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от лицата продажби и
тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти. Издаването на касовата бележка, съдържаща всички
изискуеми от закона реквизити, е едно от нормативно установените задължения на
данъчните субекти, стопанисващи търговски обекти, които следва да се изпълняват
при определени предпоставки. Посочено е, че срока
е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни
практики в обекта. Както и че с изпълнението на ПАМ ще се защитят важни
обществени интереси, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения.
С
преписката е представен и АУАН № F537750/13.02.20г., за констатираното с
Протокола за проверка № 0388258/30.01.20г. нарушение за издавани в обекта при извършване на продажби
касови фискални бележки, които не съдържат „идентификационен номер по ЗДДС“ на
дружеството, квалифицирано в същия като такова по чл.26 ал.1 т.5 и по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Представени са още два АУАН,
съставени въз основа констатации в протокола от същата проверка, за установена
разлика в касовата наличност и за отпечатване на дневните финансови отчети без
нулиране и запис във фискалната памет при приключване на работния ден –
нарушения на чл.33 ал.1 и на чл.39 ал.1 от същата Наредба.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл.186
ал.3 от ЗДДС, предвид и представената
Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., на Изп.директор на НАП, като е
постановена и в изискуемата от закона писмена форма, поради което съдът приема,
че същата не страда от пороци, водещи до нейната нищожност.
Жалбоподателят
не твърди конкретни процесуални нарушения при издаване на оспорения акт. При
извършената служебна проверка, съдът не констатира такива. Заповедта е издадена в писмена
форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част определяща правата и
задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Същата съдържа фактически и правни
основания, като изложените мотиви са ясни и конкретни, отразяващи
особеностите на процесния случай. Последните отговарят на изискването на чл.186 ал.3
от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши
проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по
чл.146 от АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона.
Съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че заповедта е
постановена при неправилно приложение на материалния закон. На практика направеното от него единствено
възражение в тази насока: „че към момента на проверката не е било налице
задължение за всички търговци, използващи софтуер за управление на продажбите,
да сменят или модифицират касовите си апарати и да приведат използвания от тях
софтуер в съответствие с нормативните изисквания“, е неотносимо към
настоящия спор, тъй като ПАМ е наложена във връзка с констатирано неизпълнение
на друго изискване – фискалната
касова бележка от ФУ в обекта да съдъра задължително като реквизит „идентификационен номер на дружеството по ЗДДС“. Това задължение не е ново за
търговците, а съществува от датата на приемане на Наредба Н-18/13.12.2006г. /ДВ
бр.106/27.12006г./ и е в сила от 01.01.2007г.
При извършената
служебна проверка, съдът констатира спазване и на материалния закон: Съгласно чл.186 ал.1, т.1, б.“а“ от
ЗЗДС принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до
30 дни“, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага
на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.26 ал.1 т.5 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ /посочени като основание за издаване на заповедта/, Фискалната
касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно
приложение № 1 и да съдържа задължително посочените в закона реквизити, в т.ч. и този по т.5 - идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС
лица. Неспазването
на това изискване съставлява нарушение, за което в чл.185 ал.1 от ЗДДС е предвидено
налагане на наказание - имуществена санкция.
В настоящия
случай, съобразно установената по делото фактическа обстановка /обективирана
Протокола за извършена проверка – официлен документ, ползващия се с
доказателствена сила/, която не се и оспорва, при извършената от органите по приходите
проверка в търговския обект, находящ се в гр.Т. и стопанисван от „Бентлис“ ЕООД, което е лице регистрирано по ЗДДС, проверяващите са констатирали, че От въведения в
експлоатация в обекта ЕКАФП, регистриран в приходната администрация, на
клиентите не се издават фискални касови бележки, които съответстват на
образеца, съгласно Приложение № 1 от Наредбата. Тези констатации,
освен че не се оспорват от дружеството, се установяват по безспорен начин от
събраните в хода на проверката писмени доказателства – копия на касови бонове.
При това
положение съдът намира, че установяванията на органите по приходите при
извършената проверка са обосновани и правилни.
Следва да се
отбележи и това, че липсата на вредни последици от деянието не е предвидено от
закона като основание да не се образува производство от рода на процесното,
което е завършило с издаване на оспорената
заповед.
Няма спор в
съдебната практика, че налагайки ПАМ в хипотезата на чл.186 от ЗДДС административният орган
действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка по
същество дали да наложи ПАМ или не. Това обаче не може да доведе до колизия с
основните принципи на административния процес – чл.4 и чл.6 от АПК, изискващи административните
актове да се издават за целите на закона и при спазване принципа на
съразмерност, според който административните органи упражняват правомощията си
по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая,
противно на твърденията в жалбата, съдът намира, че горните принципи не са
нарушени.
Преценката,
която административният орган е оправомощен да извърши е по отношение срока на
принудителната административна мярка. В конкретния случай такава преценка е
била направена и подробно аргументирана от същия с мотиви, които съдът намира
за достатъчни за формиране на извод относно спазване изискванията на
съразмерност, приложими при упражняването на оперативна самостоятелност - в
оспорения акт се съдържат конкретни обстоятелства, при които са извършени
нарушенията, взети са предвид вида на търговската дейност, големината и
местоположението на обекта, като е съобразен с другите констатирани при същата
проверка нарушения.
При това положение, съдът намира, че срокът за продължителността на мярката от
10 дена кореспондира както с тежестта на нарушението така и с целите на закона,
които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване
на установения правов ред.
Констатираното в значителна степен обуславя невъзможността да се извърши
проверка относно правилното отчитане на оборота и цялостното спазване на
финансовата дисциплина.
Оспорената заповед е издадена и
в съответствие с целта на закона. Видно от изложените в същата мотиви, мярката
цели преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и необходимостта
от време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на
търговеца с пряк резултат – възстановяване на законно регламентирания ред за
съхраняване на документи и индиректен – недопускане вреда за фиска. Изложеното
кореспондира с общата и частна превенция на принудителните административни
мерки по чл.22 от ЗАНН - за предотвратяване /да не се допускат нови нарушения/ и преустановяване /да се прекратят вече допуснати такива/, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях.
При преценката
дали с мярката се предотвратяват/не се допускат нови нарушения следва да се
държи сметка за цялостното поведение на лицето и конкретно – какви са данните
за допуснати досега нарушения на данъчното законодателство, а при липса на
такива – какви нарушения са установени при конкретната проверка, дала повод за
налагане на ПАМ. В тази връзка настоящият съдът съобрази наличието и на други
констатирани нарушение в обекта – установена разлика в касовата наличност и отпечатване на
дневните финансови отчети без нулиране и запис във фискалната памет при
приключване на работния ден – нарушения на чл.33 ал.1 и на чл.39 ал.1 от същата
Наредба, поради
което намира за правилен изводът на административния орган, че запечатване на търговския обект за
срок от 10 дни би
постигнало горните цели.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че обжалваната заповед, като издадена от компетентен административен
орган, съобразена с процесуалните правила и с материалния закон, е
законосъобразна. Жалбата против нея се явява неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на спора на основание чл.143
ал.4 от АПК, вр. чл.78
ал.8 от ГПК, в полза на НАП следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна
сложност на спора, и предприетите от представителя на ответника процесуални
действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния
такъв, установен в чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно - 100 лв.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бентлис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.*,общ.*,обл.*, представлявано от управителя Т.М.И., против
Заповед № Ф67-К/10.02.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б „а” от ЗДДС на дружеството е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/
запечатване на стопанисван от същото търговски обект: кафе-клуб „Е.“, находящ
се гр.Т., бул.“С.“ и забрана достъпа до него за срок от 10 дни.
ОСЪЖДА „Бентлис“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.*,общ.*,обл.*, представлявано
от управителя Т.М.И., да заплати в полза на НАП сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: