П Р
О Т О
К О Л
Година
2018 Град Г.
Районен
съд Наказателен състав
На 31
Октомври Година
2018
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ
СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. К.А.
2. Г.С.
Секретар
АНТОАНЕТА ДЕЛЧЕВА
И.Д.Районен
прокурор ЖЕЛЯЗКО РОБАКОВ
Сложи
за разглеждане докладваното от съдията АНГЕЛОВ
НОХД № 387 по описа за 2017 година.
На
именното повикване в 11:00 часа се
явиха:
СЪДЪТ
пристъпи към проверка на явилите се лица:
ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – Г. се
явява И.Д.Районен прокурор Желязко Робаков.
ПОДСЪДИМАТА П.К.Д.,
редовно и своевременно призована, се явява лично и с адв.Ж.К.
***, редовно упълномощен от по-рано.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.Х.П.,
налице.
ПРОКУРОРЪТ: Да се
даде ход на делото.
АДВ.К.: Считам,
че няма процесуални пречки за даване ход на делото. Моля съдът да даде ход на
делото.
ПОДСЪДИМАТА П.К.Д.:
Да се гледа делото.
СЪДЪТ, с
оглед становището на страните счита, че ход на делото следва да се даде на
основание чл.271 от НПК, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДИЯТА-ДОКЛАДЧИК:
Постъпило е заключението на съдебно-психиатрична експертиза, изготвено от
вещото лице д-р Т.Х.П..
СНЕ СЕ самоличността на вещото лице
д-р Т.Х.П.:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Т.Х.П. –
родена на ***г. в гр.Х., българка, българска гражданка, с в. образование,
работи в ДПБ “Д.Г.К.” гр.Р., р., неосъждана, ЕГН: **********,
без родство с подсъдимата.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на заключението на
съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от вещото лице д-р Т.Х.П..
ВЕЩОТО
ЛИЦЕ д-р Т.Х.П., със снета по делото самоличност, обещава да даде
добросъвестно заключение, предупредена за отговорността по чл.291 от НК.
/Съдът прочита заключението/
Поддържам
заключението на изготвената от мен съдебно-психиатрична експертиза. Налице са съчетания
дори от два фактора, при които и дори самостоятелно всеки един от тях води до невменяемост.
Деменцията е вече
в напреднала форма. Някои от рецепторите на паметта са цялостно увредени. Психотичното разстройтво е на
базата на деменцията - има органична основа и психологичният
механизъм е, че празнините в паметта се измислят с конфабулации
и това са измислени от него неща. Той си ги
въобразява и така се рационализира, защото деменциите
нямат критика, те не разбират, че са пълни и така се рационализира чувството му
за обърканост. Например в събота и в неделя не носят храна от патронажа, а той
си мисли, че го тровят. В случая това датира от исхемичния
инсулт и това рязко се е получило. Преди това не
мога да кажа. Близките му казват, че дотогава е бил с по-особен характер, но се
е справял съвсем добре. Това състояние му е от
месец август 2017г. Събитията са от четвърти месец, но никой не може да каже вече
какво може да възпроизведе този човек. Аз го изследвам към момента, но вече деменцията е започнала и най-вероятно ще напредне. За съжаление
това е необратим процес. При нас анамнезата се събира от
близките, тъй като този човек при нас не е регистриран.
Има една медицинска документация, когато е бил лекуван в нервно
отделение, когато му е правен и скенер на мозъка, установена е корова атрофия, но това е
след инсулта. Може да е наследствено заболяване. Може да има фамилна обремененост, тъй като аз не съм го изследвала за
хипертония, а само за психоза, но това заболяване не е генетично. То е на
базата удар в главата – инсулт, като най-често се получава от високото кръвно. Високото кръвно от време на време изстрелва някакви малки
тромбчета, които не дават хемипареза
и не налагат лечение, но си дават някакви малки отражения в мозъка.
Към датата на инкреминиране на деянието няма
данни и той не е страдал от каквото и да е психично заболяване. При инсултът умира
рязко някаква част от мозъка, която не се кръвоснабдява
и става като пещера. Оттогава няма нито медицински данни, нито от близките му. Преди няколко месеца инсултът е прекаран и никой не
може да каже каква е паметта, какво си спомня и колко му е разбъркано след този
инсулт на този човек и как са му подредени спомените. Няма данни преди това да
е имал някакви паметни нарушения. Докато няма
доказано такива данни, човек се бори, че е в ясно съзнание. Няма данни да е
нещо, което уврежда функцията и структурата, както и близките му да са
забелязали нещо.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси към
експерта. Да се приеме заключението. Считам, че същото е изготвено
добросъвестно.
АДВ.К.:
Нямам повече въпроси към експерта. Да се приеме заключението на експерта.
ПОДСЪДИМАТА П.К.Д.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
СЪДЪТ счита, че следва да приеме
заключението на съдебно-психиатричната експертиза на Т.Х.П., като компетентно и
добросъвестно изготвено, предвид което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
заключението на съдебно-психиатричната експертиза, като компетентно и
добросъвестно изготвено от Т.Х.П..
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на вещото лице Т.Х.П. в размер на 304,98 лева /триста и четири лева и 98 стотинки/, които да бъдат
изплатени от бюджета на съда. Издаде се разходен касов ордер.
ДОКЛАДВА СЕ ОТ
СЪДИЯТА-ДОКЛАДЧИК: В предното съдебно заседание от прокуратурата
беше направено искане за разпит на служителя от полицията – В.Р., който е
извършвал предварителна проверка във връзка с жалбата на пострадалия.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам
така направеното искане.
АДВ.К.: Моля
прокуратурата да уточни какво ще установява с този свидетел, за да мога да
взема и аз становище.
ПРОКУРОРЪТ: Този
свидетел е водил лични разговори, както с пострадалия И.П.И., така и с подсъдимата
Д., така и със свидетелката Я.И.Т., която така или иначе не можем да разпитаме
тук и към настоящия момент и с оглед на заключението на експертизата, която
току що приехме, пострадалият И.П.И. не може да дава достоверни показания по
това дело. Свидетелката Я.И.Т. не може да бъде призована и тъй като защитата
отказва да бъдат прочетени показанията на свидетеля И.П.И., дадени на
досъдебното производство. Аз искам да бъде разпитан този свидетел, за да се
установи какви са били обясненията и какво е обяснила на свидетеля, както и другата
липсваща свидетелка какво е обяснила.
АДВ.К.: Както
в предишното съдебно заседание, така и сега
възразявам срещу разпита на този свидетел. Този полицейски служител е водил
преписката по предварителната проверка и той може да изрази само свои лични впечатления,
които нямат никаква връзка с предмета на делото, тъй като това, което той е
правил, е месеци след деянието, за което моята подзащитна
е обвинена. Минал е голям период от време от когато той е водил преписката и
това, което обвинението иска да изясни от показанията на свидетеля В.Р. тези
обстоятелства и фактори са изяснени и моля съда да не уважи това искане.
СЪДЪТ счита,
че не следва да уважава така направеното искане от Районна прокуратура Г.. По
време на извършване на предварителната проверка, която е през месец юли и август, свидетелят И.П.И., вече е бил със заболяването,
което както стана ясно от днешната експертиза го прави негоден да дава
показания, тъй като не може да възприема правилно факти и обстоятелства от
действителността и да ги интерпретира правилно. Ето защо съдът счита, че
разпитът на св. Р. няма по какъв начин да допринесе за разкриване на
обективната истина, още повече, че той не е очевидец, а е извършвал разследване
по случая. Ето защо съдът не следва да уважава така направеното искане за
разпит на свидетеля В.Р..
Предвид гореизложеното, Съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
НЕ УВАЖАВА
искането на РП Г. за разпит на свидетеля В.Райчев.
Съдът даде
почивка в 11:15 часа.
След почивката
заседанието продължи в 11:20 часа.
АДВ.К.: Уважаеми
г-н съдия, уважаеми Съдебни Заседатели, подсъдимата иска да даде обяснение.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам.
Подсъдимата има право, когато желае да дава обяснение.
ПОДСЪДИМАТА П.К.Д.:
Не помня месеца, но беше ранно лято, когато И. ми сподели, че пише стихове. Той
беше настанен в дома при нас, като аз не стоях много часове там, тъй като бях
на трудов договор с друга фирма. Той носеше всяка сутрин на персонала да ги четат.
Каза: „Искам да ми се издаде стихосбирка, тъй като ходих в гр.С.З. и никой не ми
свърши тази работа”. Понеже аз имах един познат началник, който пишеше стихове
и му съдействах, тъй като тогава издавахме стихосбирка. Дори аз бях една от спонсорите,
обаче той ми даде стиховете си - две папки. Първо ми даде една папка и 300 лева.
Аз отидох в гр.Д., потърсих ги, но ги нямаше. Потърсих роднините им на тези,
които имаха печатница, но се оказа, че ги няма в България и аз там малко се
позабавих във времето. Той ми даде отново втората стихосбирка – папка със 150
стиха. Искаше двете стихосбирки заедно да му се издадат, но за срокове с него
не сме се разбирали. Беше лятото и оттам отидох в гр.С.З., помолих И.Ж.И.,
който беше свидетел на едно от заседанията по делото и той ме насочи към едната.
Отидох и оставих двете папки с титулна страница с едно дърво със снимки, но там
пък имаха много голяма поръчка и не успяха. След месец се наложи и отидох да си
взема папките ненаправени стихосбирки. В последствие вече получавам призовки,
намирам друга, направиха ги, като вече беше късна есен. Той ми даде общо 600 лева
за издаване на тези стихосбирки. Платих 600 лева за издаването на стихосбирките.
Нямам други уговорки друг да му издава стихосбирките. Оплакването му в
полицията се случва една сутрин и същия ден в присъствието на г-н В.Р. и още
един господин, той напусна дома и аз повече не го видях. Той напусна дома на 11-ти юли.
През месец декември платих 600 лева и след като разбрах, че ще имам
проблем и вече отивам на дело, си поисках и квитанцията, като същата мисля, че е
издадена на втори януари. Когато ме извикаха в полицията, аз мисля, че съм дала
показания пред В.Р., че съм предприела издаването на тези стихосбирки. С тези
600 лева от „А.В.“ издадоха две стихосбирки, т.е. по един брой от двете - общо
две книги за 600 лева. Няма друг екземпляр - набор, предпечат и печат. Така се
изрази г-жа Н. и още ако искаме примерно 50 или 100 броя, вече се плащат повече
отделно. Наборът си стои и печатът си стои и ако някой заплати, ще му се
издадат колкото си иска бройки.
Нямах уговорка с И.П.И. от тези стихове да бъдат издадени от всяка
стихосбирка по 100 броя. На 11-ти юли И.П.И. напусна дома и аз оттогава не съм
го видяла. Единствено го видях, когато трябваше да му предоставя двете книги. Аз
му предоставих на него две книги в присъствието на свидетели, но датата не я
помня. Аз отидох още веднъж да искам да издадат двете стихосбирки, за да ги
предоставя на съда. За тези две стихосбирки, които са предоставени на съда, отново
отидох в печатницата и помолих за още две стихосбирки, но нямам спомен дали съм
платила за тях. Двете стихосбирки са две книжки. Отидох
да потърся И.П.И. в пенсионерския клуб и предадох на жената, че искам да му
предам стихосбирките и вече той ще каже иска ли 20-30-50 или 100 броя, но него го
нямаше. Жената обеща, че като се появи в пенсионерския клуб, ще ми се обади.
Оставих си телефонния номер за контакт. Тя ми се обади по телефона, той беше
там и му предадох две книжки отвън. Той се държа доста арогантно. Между нас нямаше
диалог. Включително в дома като беше, винаги го „тровехме“, винаги го „мамехме”
и го „лъжехме”. Когато И. беше в дома, други пари лично на мен не ми е давал. Домът
си имаше друг собственик, аз само бях пълномощник.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
повече въпроси.
АДВ.К.: Нямам
въпроси.
СЪДЪТ счита,
че от всичко установено до момента в хода на съдебното следствие е изяснено
само едно – липсата на извършено престъпление. Ето защо, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, във
връзка с чл.289, ал.1 от НПК, следва да прекрати наказателното производство.
Предвид гореизложеното, Съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
наказателното производство по НОХД № 387/2017г. по описа на Районен съд Г..
Определението
подлежи на обжалване и протестиране в 15 /петнадесет/ дневен срок от днес пред ОС
– Стара Загора.
Протоколът, написан, се изготви в с.з., което приключи в 11:35 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: