Решение по дело №364/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на Г. Г. Ж. против Решение № ****-**-**/06.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ, [населено място], с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане [номер]-**-***-*/18.10.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол. Сочи се, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като при безспорно завършен период на заетост с прекратен трудов договор в съответната държава-членка на ЕС и намерение за пребиваване в Република България, заявлението за отпускане на обезщетение за безработица следва да бъде разгледано по същество по реда и условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален представител поддържа жалбата изцяло така, както е депозирана.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Последният изразява становище за неоснователност на същата, като твърди, че през по-голямата част от времето, жалбоподателят е пребивавал в Германия. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани и приложени към делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 16.06.2023 г. жалбоподателят Г. Ж. подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, което получило вх. № ЗПОБ-210-792 от същата дата, като посочил, че за времето от 01.03.2016 г. до 15.06.2023 г. е упражнявал трудова дейност в ермания. ГГ Германия. Към заявлението си същият приложил и акт за прекратяване на трудовото правоотношение, а на 19.06.2023 г. представил и Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., в която декларирал, че настоящият му адрес е в [населено място], общ. Стралджа, обл. Ямбол, че последният му период на заетост в чужбина е от 16.11.2017 г. до 15.06.2023 г., работил е като наето лице от работодател в Германия, както и че съпругата му и децата са живели през периода на последната му заетост в държавата по последната заетост, а останалите му роднини са живели през същия период от време в България. Декларирал е още, че не притежава собствено жилище, че преобладаващата част от социалните му контакти са в България, както и че възнамерява да се установи трайно в България. Жалбоподателят Ж. представил също и U1 от Германия.

С разпореждане [номер]-**-***-* от 20.06.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, на осн. чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по отпускане на парично обезщетение за безработица е спряно до получаване на структуриран електронен документ (СЕД) Н006, относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, т. 2 от Регламент 883/2004 г., (СЕД) U017 за удостоверяване на осигурителна заетост и (СЕД) U004 за удостоверяване на осигурителни доход от осигурителната институция на Германия.

С разпореждане [номер]-**-***-* от 16.10.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, на осн. чл. 55 от АПК производството по отпускане на парично обезщетение за безработица е възобновено, като е посочено, че структурираните електронни документи са получени.

С разпореждане [номер]-**-***-* от 18.10.2023 г. Ръководителят на осигуряването за безработица отказал отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, като в мотивите си посочил, че „съгласно чл. 65, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност, обезщетенията за безработица се предоставят от институцията на държавата по пребиваване на лицето по време на последната заетост. Член 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004 предвижда сумиране на периоди на осигуряване и заетост, осъществени в съответствие със законодателството на която и да е друга държава членка, ако работникът е завършил последно периоди на осигуряване или заетост в съответствие със законодателството, по силата на което се търси обезщетението за безработица. На държавите членки е позволено да изискват минимален осигурителен период, за да вземат предвид периодите в държавата по предходна заетост. Правило е, че обезщетението за безработица може да бъде търсено само в държавата по последната заетост, която е и компетентната държава. Регламентът предвижда възможност за изместване на тази принципна компетентност към държавата по пребиваване по време на последната заетост, когато тя е различна, по съображения, че през периода на последната заетост лицето е запазило тесни връзки в държавата по пребиваване, където се завръща след края на заетостта, съответно в тази държава има по-голяма вероятност да намери нова работа. Поради тези съображения, регламентът установява критерии за определяне на държавата по пребиваване, като я определя като държавата, в която се намира центърът на жизнените интереси на лицето.Основен критерий при определяне на държавата на пребиваване на трудово активните лица е трудово правната връзка със съответната държава, характерът й и нейната продължителност (в този смисъл и трайната практика на СЕС, т. 19, дело С-76/76). В случая, продължителността на заетостта е 6 години 9 месеца и 29 дни. Наред с това, принципно това би могло да означава, че след изтичането на 5 – годишен срок за лицето е било породено и правото му на постоянно пребиваване в другата държава. Европейското законодателство е възприело този 5 – годишен период като срок с достатъчно голяма продължителност, след изтичането на който дадено лице има право да придобие статут на постоянно пребиваващо в дадена държава, т.е. този период от време се счита за достатъчно продължителен, за да обоснове стабилна връзка между лицето и съответната държава и се явява индикатор за връзката с тази държава (в този смисъл – становището на Европейската комисия по дело С-30/22, ч. III, т. 11). От събраните доказателства и налични данни се обосновава извод, че държавата по пребиваване съвпада с държавата по последната заетост. Следователно, на основание чл. 61 и по аргумент от чл. 65, ал. 2 и ал. 5, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, България не е компетентната държава нито по последна заетост, нито по пребиваване, поради което няма основание да се извършва преценка на право на обезщетение за безработица по българското законодателство.“

Срещу разпореждането е депозирана жалба от Г. Ж., но с Решение № ****-**-** от 06.12.2023 г. Директорът на ТП на НОИ – Ямбол е оставил същата без уважение, като е възприел изцяло съображенията на Ръководителя по осигуряването за безработица. Решението е получено от жалбоподателя на 12.12.2023 г. и на 18.12.2023 г. последният е депозирал жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

По делото са представени документ от 09.06.2023 г. за дерегистрация на жалбоподателя и семейството му от жилището, което са обитавали в Германия; удостоверения за постоянен адрес на жалбоподателя и съпругата му, от които се установява, че Ж. е с постоянен адрес в [населено място], общ. Стралджа, обл. Ямбол от 14.06.2017 г. , а съпругата му – от 14.06.2014 г. , както и служебна бележка от Атенцията по заетостта, от която е видно, че жалбоподателят е регистриран като лице, търсещо работа. Отделно от това, по делото са приложени и два нотариални акта ( № ***, том. V, рег. № ****, н. дело № *** от 17.05.2013 г. и № ***, том II, рег. № ****, н. дело № *** от 29.06.2023 г., и двата на нотариус Т. Д.), от които се установява, че съпругата на жалбоподателя Ж. притежава поземлени имоти и жилищна сграда – еднофамилна в [населено място], общ. Стралджа и в [населено място], общ. Тунджа, и двете находящи се в обл. Ямбол. Представено е също така Свидетелство за регистрация на МПС, от което е видно, че посоченият в него адрес също е в [населено място].

Като свидетел по делото е разпитана Г. С. С., от показанията на която се установява, че жалбоподателят и семейството му са изцяло установени в България от м. юни 2023 г., когато са се завърнали от Германия, купили са си имот, в който живеят, регистрирали са автомобила си в България, както и че по времето, когато са работили в чужбина, непрекъснато са се връщали в България и са прекарвали отпуските и почивките си в страната.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подаден в срок и е допустима. Разгледана по същество, тя е и ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Спорът в настоящото производство касае материалната законосъобразност на акта.

Доколкото в настоящият казус жалбоподателят Ж., който е гражданин на Република България, е с последна заетост в друга държава-членка на ЕС – Федерална република Германия, а претендира изплащане на обезщетение за безработица от НОИ на РБ, приложение намират нормите на европейското законодателство, определящи общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони. Същите се съдържат в Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, както и в Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедура за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Като източник на вторичното право на ЕС, регламентът се прилага пряко, т.е. съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави – членки и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства.

Съгласно чл. 3, § 1, буква з) от Регламент (ЕО) № 883/2004, същият се прилага към всички законодателства относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи), в т. ч. и относно обезщетенията за безработица. Посоченият регламент въвежда материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите-членки. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето (чл. 11, § 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004), като чл. 6 въвежда и принципа за сумиране на периоди, т.е. компетентната институция на държава – членка, съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателство на всяка друга държава – членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост, като компетентна държава, отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Съгласно § 1 на чл. 65 от този регламент лице, което е безработно частично или през различни периоди и което, по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице, е живяло в държава-членка, различна от компетентната, се поставя на разположение на неговия работодател или на службите по заетостта в държавата – членка. То получава обезщетения в съответствие със законодателството на компетентната държава-членка, както ако е пребивавало в тази държава-членка. Тези обезщетения се отпускат от институцията на компетентната държава – членка. Видно от разпоредбата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване, а съгласно § 5, б.а от същия член, безработното лице по първото и второто изречение на § 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване.

Определение за компетентната институция, която следва да отпусне и предостави обезщетението за безработица, се съдържа в чл. 1, буква р) от Регламент № 883/2004, като това е институцията, от която заинтересованото лице има или би имало право на обезщетения, ако то, член или членове на неговото семейство пребиваваха в държавата-членка, в която се намира институцията.

Легално определение на понятието „пребиваване“ се съдържа в чл. 1, §3, буква „й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 и това е мястото, където лицето обичайно пребивава. Последното се определя с оглед центъра на интересите на лицето въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти – продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки, семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т. ч. постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, семейното положение и роднинските връзки на лицето и други примерно изброени в чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (Регламента по прилагането) . Съгласно § 2 на чл. 11 от последният регламент, решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е намерението на лицето, което намерение произтича от горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето.

В чл. 1, букви й) и к) от Регламент (ЕО) № 883/2004 се прави разграничение между понятията „пребиваване“ и „престой“. Тези определения са необходими, за да се установи коя държава-членка е отговорна за предоставянето на обезщетения по социалноосигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в различни държави-членки. Въз основа на правилото за само едно приложимо законодателство (чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004) се налага извод, че по смисъла на регламентите всяко лице може да има само едно обичайно място на пребиваване и съответно само една държава-членка, която отговаря за плащанията на обезщетения по социално осигуряване, отпускани по местожителство.

Спорът в настоящия казус е обусловен от отговора на въпроса дали престоят във връзка с упражняването на право на труд в друга държава-членка за период, по-голям от 5 години се превръща автоматично в право на пребиваване в тази държава-членка, което изключва възможността за прилагането на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Правото на постоянно пребиваване по смисъла на чл. 16, § 1 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, не се покрива с дефиницията на „пребиваване“ по смисъла на чл. 1, б. й) от Регламент (ЕО) № 883/2004. Постоянното пребиваване по смисъла на Директивата, възникващо за граждани на Съюза, които са пребивавали законно в приемащата държава-членка в продължение на непрекъснат срок от пет години, цели да обезпечи сродните права и еднаквите възможности на гражданите на съюза и на гражданите на приемащата държава, но разпоредбите на Директивата не засягат законовите, подзаконовите или административните разпоредби, определени от държава-членка, които биха били по-благоприятни за лицата (чл. 37), т.е. получените права въз основа на нормите на директивата, респ. на нормите от националните законодателства, с които е транспонирана, не би следвало да засягат по-благоприятните права, произтичащи от националните норми. По аргумент на по-силното основание и приоритета на Регламента на ЕС пред вътрешните норми, разпоредбите на Директивата не би следвало да засягат правата, които гражданите на ЕС биха имало по силата на регламент на ЕС, какъвто е Регламент (ЕО) № 883/2004. В конкретния случай следва да се извърши преценка въз основа на елементите за определяне на пребиваването по чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) 987/2009 г.

Действително в периода на заетост, продължил повече от 5 години, жалбоподателят е живял със семейството си на територията на друга държава-членка (Федерална република Германия), което пребиваване обаче е било обусловено единствено от съществуването на трудово правоотношение. След прекратяването на трудовата му заетост жалбоподателят, заедно със семейството си, се е завърнал в Република България, закупили са недвижим имот и са се установили да живеят в него. И жалбоподателят, и съпругата му са български граждани, имат български лични документи и постоянни адреси в страната. Жалбоподателят, видно от данните по делото, няма нито жилище, нито адрес на пребиваване в Германия, няма и роднини там, нито пък друга връзка със страната, въз основа на която би могло да се приеме, че центърът на жизнените му интереси е там. След прекратяването на трудовото правоотношение с работодателя в Германия и със завръщането си на територията на България, центърът на жизнените интереси на жалбоподателя несъмнено е в България, в който смисъл е и информацията в Декларацията относно определяне на пребиваването, неопровергана от данните, събрани от осигурителния орган.

Съгласно чл. 11, § 2 от Регламент 987/2009 решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е неговото намерение, а от изложените обстоятелства е очевидно намерението на жалбоподателя за трайно установяване в страната. Следователно НОИ, чрез своето териториално поделение (ТП на НОИ – Ямбол), се явява компетентната институция, която следва да отпусне и предостави обезщетението за безработица. В този смисъл е и т. 3 от Решение № U3 от 12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, съгласно която, ако при отсъствието на каквото и да е трудовоправно договорно отношение, дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата членка на заетост (например понеже трудовоправното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл), то се разглежда като напълно безработно в съответствие с чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване.

След като е доказано, че е налице завършен период на заетост с прекратен трудов договор в съответната държава-членка на ЕС и намерение за пребиваване в Република България на български гражданин, съответно има подадена декларация относно определянето на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, заявлението за отпускане на обезщетение следва да бъде разгледано по същество със зачитане на осигурителния стаж и доход при определяне на обезщетението в държава-членка на ЕС. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд на Република България, обективирана в Решение № 10291/03.07. по адм. д. № 15067/2018 г., Решение № 2695/22.02.2019 г. адм. д. № ****/2018 г., Решение № ****/27.03.20219 г. адм. д. № ******/2018 г. и др.

С оглед всичко изложено съдът намира, че оспореното Решение № ****-**-**/06.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е потвърдено разпореждане [номер]-**-***-*/18.10.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с изложените в настоящото решение указания по прилагане на материалния закон.

При този изход на делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски, които възлизат на общо 510 лева, 10 лева от които съставляват държавна такса за образуване на делото и 500 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото съобразно § 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт юридическото лице, в структурата на което е ответната страна е Националният осигурителен институт, разноските следва да се възложат в тежест на НОИ.

Водим от горното, А. съд Ямбол, първи състав:

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № ****-**-**/06.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е потвърдено разпореждане [номер]-**-***-*/18.10.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол, с което на осн. чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във вр. с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 52а от КСО по подаденото от Г. Г. Ж. от [населено място], общ. Стралджа, обл. Ямбол, [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], кантора ***, чрез адв. Б. В. – А..

ВРЪЩА преписката на Директора на ТП на НОИ – Ямбол за ново произнасяне по жалбата на Г. Г. Ж. против разпореждане [номер]-**-***-*/18.10.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – СОФИЯ да заплати на Г. Г. Ж. сумата от 510 (петстотин и десет) лева за направените по делото разноски.

Решението е ОКОНЧАТЕЛНО.