Р Е Ш
Е Н И Е
София, 27.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 15166/2017 г., за да се произнесе1 взе пред вид:
Предявен е иск от В.Е.Г., ЕГН **********, с адрес: *** против И.Ц.Ц., ЕГН ********** с адрес:
***, с правно основание чл. 240 ЗЗД за
сумата 44 000 щ.д., от които 40 000 щ.д. – главница по Договор за паричен заем и 4 000 щ.д. – неустойка, съгласно чл. 10 от договора за заем, ведно със законната лихва,
считано от завеждане на делото до окончателното изплащане и сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че на 10.01.2011 г. ищецът В.Е.Г.
е предоставил паричен заем на ответника И.Ц.Ц., в размер на 40000 щ.д. За предоставянето на заема между страните е подписан и
Договор за паричен заем от 10.01.2011 г. Предаването на заемната сума от
заемодателя В.Г. на заемополучателя И.Ц. е извършено към датата на подписването
на Договора за заем, видно и от чл. 2 от подписания помежду им Договор за заем.
Впоследствие ищецът твърди, че датата на Договора за заем е 24.01.2011 г. и е
допусната промяна в обстоятелствената част на исковата молба в този смисъл.
Връщането на заема било обезпечено със запис на заповед с
дата на издаване 10.01.2011 г.
Съгласно чл. 4 от Договора за заем, заемателят И.Ц. се е
задължил да върне заема в срок до 23.11.2012 г. Съобразно уговореното,
издаденият от ответника запис на заповед е с падеж 23.11.2012 г.
Ищецът твърди, че, въпреки многократните устни покани към
ответника, нито на уговорената дата на връщане на заема, нито към момента на
подаване на исковата молба, ответникът не е върнал на ищеца каквато и да било
част от заетата сума.
Заявява, че записът на заповед също е предявен на
ответника, но последният не е погасил никаква част от задължението си.
Съгласно чл. 10 от Договора за заем, ако заемателят не
върне заетата сума на падежа, то същият дължи на заемодателя и неустойка, чийто
максимален размер е ограничен до 10% от сумата на заема.
В тази връзка ищецът предявява настоящия иск, с който
моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 44 000 щ.д., от които 40 000 щ.д. – главница по Договор за паричен заем и 4 000 щ.д. – неустойка, съгласно чл. 10 от договора за заем, ведно със законните
последици – лихви и разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства и назначаване на съдебно –
графологична експертиза.
Поискал е допускане на гласни такива, но, след приемане заключението на
назначената по делото графологична експертиза, не поддържаше това искане.
По
същество поддържа предявения иск и моли съда да го уважи изцяло със законните
последици, като основателен и доказан.
Възразява срещу размера на
адвокатското възнаграждение на повереника на ответната страна, поради
прекомерност.
Ответникът И.Ц.Ц. оспорва изцяло така предявения иск както
по основание, така и по размер. Претендира разноски.
На първо място заявява, че искът е недопустим, тъй като за
ищеца не е налице правен интерес за воденето му.
На следващо място оспорва наличието на валидно
правоотношение между страните по процесния договор за заем, като твърди, че
същият е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. последно ЗЗД, тъй като представлява
симулативна сделка, целяща да прикрие действителната сделка между страните, а
именно - договор за посредничество. Привидни са, според него, и разпоредбите на
чл. 2 и чл. 3 от Договора за заем, с които страните се съгласяват, че на
ответника е предадена заетата сума.
Твърди, че Договорът за заем е нищожен по смисъла на чл.
26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, тъй като с него се целяло заобикаляне на данъчното
законодателство.
Договорът за заем е нищожен и по смисъла на чл. 26, ал.
1, предл. 3 ЗЗД, като накърняващ добрите нрави и морала.
По – нататък в отговора ответникът заявява, че договорът
за заем е ищожен и по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД - поради
невъзможен предмет. Според него, реално предаване на сумата по този договор от
страна на заемодателя не е извършено, тъй като той не е разполагал с такава сума,
за да я предаде на заемополучателя.
Навежда твърдения, че договорът за заем е нищожен и по
смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, поради липса на съгласие, тъй като
ответникът не е имал воля да сключва с ищеца договор за заем, с който да
признава, че е получил в брой заемна сума. Волята му е била да обезпечи плащане
към ищеца, представляващо възнаграждение по договор за посредничество. В този
смисъл е налице нищожност на Договора за заем по смисъла на чл. 26, ал. 2,
предл. 4 ЗЗД, поради липса на основание за сключването му.
По – нататък в исковата си молба ответникът заявява, че вземането
на ищеца за връщане на заемната сума не съществува, тъй като не е налице
изпълнение на задължение от страна на заемодателя за предоставянето на договорената
сума на заемополучателя.
Твърди още, че Договорът и записът на заповед са
антидатирани, тъй като за дата на сключването им се сочи 10.01.2011 г.,
същевременно при изписване на данните на заемодателя В.Е.Г., и по-точно при
изписване на номера и датата на издаване на личната карта на В.Е.Г. е посочена
дата 24.01.2011 г.
Твърди, че от страна на ищеца са извършени измамливи
действия, както и нарушения на данъчното и митническото законодателство.
Оспорва и предявения иск за неустойки като неоснователен,
поради неоснователност на главната претенция.
На основание чл. 193 ГПК
прави искане за откриване на производство по оспорване истинността на договор
за заем от 10.01.2011 г. и запис на заповед от 10.01.2011 г. и такова е открито
от съда.
Моли да бъдат допуснати и
приложени по делото писмени доказателства, ангажира гласни такива.
В хода по същество моли
съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан със
законните последици, вкл. и разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е
представен Договор за заем, носещ дата 10.01.2011 г., в който е отразено, че
страните са постигнали договорка за следното: ищецът - заемодател В.Е.Г. се е задължил да
предаде в собственост на ответника - заемател И.Ц.Ц. сумата 40 000 щ.д. , която сума заемателят се задължава да върне в срок до
23.11.2012 г.
В чл. 2 и 3 от цитирания договор е отразено, че предаването
на заемната сума от заемодателя на заемополучателя е извършено при подписването
на договора в брой, а, според чл. 6, връщането на дадената в заем сума ще бъде
обезпечено със запис на заповед.
В хода на производството ищецът заяви, че датата на
Договора за заем е 24.01.2011 г., а не погрешно изписаната такава 10.01.2011 г.
и в тази връзка бе допуснато изменение на обстоятелствената част на исковата
молба, което бе оспорено от ответника по същество.
От ищцовата страна по делото е представен и Запис на заповед
без протест и разноски, издаден на 10.01.2011 г., с падеж 23.11.2012 г. за
сумата 40 000 щ.д. Ищецът заяви, че претенцията му намира своето основание
в процесния Договор за заем и, в тази връзка, съдът счита, че не следва по
същество да бъде коментиран издаденият запис на заповед. Следва да се отчете,
обаче, че той носи дата 10.01.2011 г. – която фигурира и в договора за заем,
послужил като основание за завеждане на настоящата претенция, но, според допуснатото
изменение на исковата молба по искане на ищеца, към тази датата такъв договор
все още не е съществувал /като сключен едва на 24.01.2011 г./ и, поради това,
задължението по него все още не е било възникнало и, съответно, не би могло да
бъде обезпечено със запис на заповед.
Плащане
от страна на ответника във връзка с изпълнение на задължения по процесния
Договор за заем не е извършено.
По
искане на ответника
съдът допусна и изслуша свидетеля Б.М.С..
В съдебно
заседание той заяви, че познава ответника
много години, приятели са, а ищеца е виждал веднъж в офиса на Ц., когато двамата разговаряли за кредит. Г., който работел в
банка, обещал че ще му намери парични средства. Този разговор се състоял през
месец октомври 2012 г. – около 26.10.2012 г. Свидетелят присъствал на срещата,
тъй като по това време се занимавал с приватизация и му трябвали средства за
приватизацията на един завод в Сърбия. Присъствал е на обещанията на ищеца, че
ще подсигури парични средства – той се представил като човек, който работи във
финансова институция в чужбина и може да говори с банки и частни лица за
финансиране. В тази връзка, представил договори за заеми и запис на заповед,
които представлявали реална договорка на неговите комисионни във връзка с
подсигуряването на кредит, някъде около 20 % от сумата по бъдещия кредит. Г.
предоставил изготвените от него 5 или 6 документа на Ц. и той ги подписал, но
самият Г. отказал да подпише документи, които Ц. му предоставил, като заявил,
че, ако това се разбере от институцията, в която работи, ще има проблеми. Свидетелят
впоследствие се запознал по – подробно със съдържанието на документите,
подписани от ответника.
По делото е представено Писмо - намерение
за плащане от 26.10.2012 г., подписано от И.Ц. и двама свидетели, единият
разпитаният в настоящото производство Б.С., за удостоверяване на
обстоятелството, че от страна на ищеца е налице отказ да подпише съставения
документ.
От ищеца са представени и приети
Трудов договор от 17.08.2007 г., сключен между ищеца и „Ейч Ес Би Си
Банк", Цюрих, заедно със Сертификат за работа към договора от 17.08.2007 г.,
Трудов договор от 15.08.2008 г., сключен между ищеца и „Баркли Банк",
Женева, заедно със Сертификат за работа към договора, Трудов договор от
30.03.2009 г. сключен между ищеца и „Ейч Ес Би Си Банк", Цюрих, заедно със
Сертификат за работа към договора, за установяване размера на възнагражденията,
които е получил ищецът и, косвено - за произхода на паричните суми, които той твърди
да е предоставил в заем на ответника.
От него са
представени също и приети като писмени доказателства Договор за пазене от
03.01.2004 г., Писмено нареждане от 03.01.2011 г. и Споразумение към Договор за
пазене от 24.11.2017 г.„ сключени между ищеца и казахстанския
гражданин Б.А.за доказване на обстоятелството, че на В.Г. е
било възложено пазенето на сумата от 1 150 000 щ. д. за срок от 12 години, заедно
с учредена представителната власт - да сключва договори за заем с предоставената
сума, след изрично нареждане на доверителя Б.А.. Тези документи са оспорени от
ответника и съдът откри производство по оспорването им по реда на чл. 193 ГПК.
По искане
на ищеца и във връзка с оспорване на Договор за пазене от 03.01.2004 г., Писмено нареждане
от 03.01.2011 г. и Споразумение към Договор за пазене от 24.11.2017 г.„
сключени между ищеца и
казахстанския гражданин Б.А.по делото бе назначена, изслушана и приета съдебно - графологична експертиза.
Вещото лице
даде заключение, че в представения от ищеца Договор за пазене на сумата
1 150 000 щ.д. от 03.01.2004 г. и Писменото нареждане към него от
същата дата, името A.B. и подписа
след него не са изпълнени от
казахстанския гражданин А.Б.Н., а подписът и името под него в Споразумение от
24.11.2017 г. по повод изпълнение на цитирания Договор за пазене на парична
сума от 03.01.2004 г. са изпълнени от
него.
Пак,
според заключението, подписът в Договор за пазене на парична сума
от 03.01.2004 г. и Споразумение от 24.11.2017 г. по повод изпълнение правата и
задълженията на страните по цитирания Договор са изпълнени от ищеца В.Г..
Изложеното
се доказва от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства
и от показанията на разпитаните в хода на производството свидетели.
Други
доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума, респ. вещи от същия вид, количество и
качество.
В настоящия случай ищецът твърди, че между страните е
сключен договор за заем за сумата 40 000 щ.д., подробно описан по - горе.
Твърди, че, въпреки че ответникът е получил в деня на подписване на договора
дадената в заем сума, до настоящия момент не я е върнал, съобразно чл. 240, ал.
4 ЗЗД.
Наличието на договор за заем е оспорено от ответната
страна, като ответникът е заявил, че между страните на практика е сключен
договор за посредничество, че между тях липсва воля за сключване на договор за
заем, поради липса на две съвпадащи волеизявления, че договорът за заем няма
предмет, тъй като страните са желаели сключването на друг договор, както и че
ищецът не е разполагал със сумата 40 000 щ.д., която да предостави на ответника,
оспорена е и датата на сключване на процесния договор, и съдът дължи
произнасяне по всички възражения, сторени от ответната страна.
Съдът констатира, че договорът за заем носи дата
10.01.2011 г., въпреки че ищецът направи изявление, че той е сключен на
24.01.2011 г. - обстоятелство, което бе
оспорено от ответника, чиито представител в съдебно заседание и в депозираната
писмена защита по същество заяви, че договор за заем за процесната сума на
24.01.2011 г. не е сключван.
Според правната теория и
съдебната практика по своята правна същност договорът за паричен заем е
едностранен и реален договор, който се характеризира също и с типизиращо правоотношението
основание - кауза.
Договорът за паричен заем е
реален договор и той се счита сключен с факта на предоставяне на дадената в
заем парична сума от заемодателя на заемателя. Той е едностранен договор и се
сключва със самото предоставяне на заетата сума от заемодателя и поражда
едностранното задължение за заемателя за нейното връщане. С оглед на това в
настоящия съдебен процес ищецът следваше да докаже факта на предоставяне на процесната
сума от 40 000 щ.д. на заемателя на посочената в исковата молба дата.
Писмената форма на договора за
заем не е условие за неговата действителност, но е от съществено значение за
доказване на възникналото правоотношение, с оглед ограниченията, въведени в чл.
164, ал. 1, т. 3 ГПК за установяване на договори на стойност над 5 000 лв. със
свидетелски показания.
Договорът за заем е едностранен,
именно поради това, че, както бе посочено по – горе, се сключва със самото
предоставяне на дадената в заем парична сума от заемодателя и поражда едностранното
задължение за връщане на тази сума. Точно по тази причина, доказването на факта
на предоставяне на дадената в заем сума е изключително важно за сключването на
договора за заем, а, по – конкретно, е от съществено значение за решаване на поставения
за разглеждане пред съда спор.
В настоящия случай, видно от
отразеното в самия представен от ищеца Договор за заем, с него заемодателят –
ищец се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата 40 000
щ.д., която последният се е задължил да върне в след изтичане на определен в
договора срок. Съдът, при преценка на съдържанието на отразената обща воля на
страните, намира, че договорката, която те са постигнали при сключване на
процесната сделка, по – скоро би могла да бъде тълкувана в смисъл на бъдещо,
все още невъзникнало задължение, отколкото на поето вече такова със самия
договор. Тези изводи на съда се потвърждават и от факта, че досежно датата на
договора за заем съществува неяснота – тя е отразена като 10.01.2011 г., но
ищецът твърди, че истинската дата е 24.01.2011 г. – обстоятелство, което след
оспорването му от ответната страна, не бе доказано от ищеца с никакви
доказателства.
С оглед на това съдът счита за
недоказано обстоятелството, че сумата по договора за заем, който ищецът твърди,
че е сключен, е предадена на ответника и по какъв начин това е станало. Не е
доказана нито датата на предаване на сумата, нито мястото на предаването й, в
случай че същата е предадена в брой, така, както е отразено в договора.
По делото, във връзка със своята
платежоспособност, ищецът представи писмени доказателства за установяване
произхода на паричните суми, които той твърди да е предоставил в заем на
ответника. Тези доказателства бяха оспорени от Ц. и бе открито производство по
реда на чл. 193 ГПК. Назначеното вещо лице – графолог установи, че подписът и
изписаното име върху представения Договор за пазене на сумата
1 150 000 щ.д. от 03.01.2004 г. и Писменото нареждане към него от
същата дата, не са изпълнени от лицето, за което се твърдеше, че е упълномощило
ищеца Г. да управлява имуществото му за срок от десет години и му ги е
предоставило на отговорно пазене, С оглед на това съдът намира оспорването за
доказано и счита, че документите следва да бъдат обявени за неистински и изключени
от доказателствата по делото, съобразно чл. 194, ал. 3 ГПК.
Съдебният състав приема, обаче, че, дори и да бе
установено, че документите са истински и оспорването им да не е доказано, за
настоящия правен спор е ирелевантно обстоятелството, че ищецът е бил
упълномощен да управлява паричните средства на трето лице, тъй като, ако това е
така, договорът за заем, въз основа на който той базира претенцията си,
следваше да бъде сключен от името на това трето лице, като заемател, а ищецът Г.
щеше да действа от негово име и в рамките на дадените му в посочените, оспорени
и признати за неистински Договор за пазене на сумата 1 150 000 щ.д.
от 03.01.2004 г. и Писменото нареждане към него от същата дата правомощия.
Доказателства както за предаване на процесната сума, така и за твърденията на
ищеца за платежоспособност и установяване на произхода на паричните средства,
от страна на ищеца по делото не са представени.
При тези изводи, пред вид факта, че липсват доказателства
относно предаване на сумата по договора за заем – на посочена дата и по
посочения начин, съдът счита, че между страните не е сключен договор за заем,
който да е породил съответните права и задължения, с оглед своя реален и
едностранен характер.
При формиран извод за липсата на
сключен между страните договор за заем, съдът не следва да обсъжда другите
възражения на ответната страна, тъй като те касаят нищожност на съществуващ
договор, какъвто между страните няма.
С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск за заплащане на задължение, породено от договор за заем е
изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявения иск за присъждане на договорена неустойка на
основание чл. 92 ЗЗД:
Претенцията за неустойка е акцесорна и нейното
уважаване или отхвърляне следва да е в зависимост, съответно, от изхода на
основния предявен иск.
Съгласно чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
В настоящото производство съдът прие, че между
страните липсва договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника в заем парична сума, а ответникът е поел задължение за нейното
връщане в определен срок. С оглед на това и при липсата на възникнало задължение
за ответника за връщане на дадената му в заем сума, липсват и вреди от неизпълнение,
защото такова неизпълнение не е налице.
Съдът приема, че, пред вид отхвърляне на главния
предявения иск, искът за неустойка с правно основание чл. 92 ЗЗД също следва да
бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.
Във връзка с открити производства в хода на съдебния
процес на оспорване на представени от ищеца писмени доказателства, съдът счита,
че, пред вид факта, че оспорването бе доказано в процеса, с диспозитива на
съдебното решение, Договор
за заем от 10.01.2011 г., Договор за пазене на сумата 1 150 000 щ.д.
от 03.01.2004 г. и Писмено нареждане към него от същата дата следва да бъдат обявени за неистински, на основание
чл. 194, ал. 3 ГПК.
Пред вид изхода на спора на ответника
следва да бъдат присъдени разноски, съобразно представения списък – адвокатско
възнаграждение в размер 1 500 лв. Съдът не уважава възражението на ищцовата
страна за прекомерност на адвокатския хонорар на адвоката – повереник на
ответника, пред вид факта, че претендираното и заплатено такова е под
определения минимум.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Е.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** иск против И.Ц.Ц., ЕГН ********** с адрес: ***, с правно основание чл. 240 ЗЗД
за сумата 40 000 щ.д., от които 40 000 щ.д. – главница по Договор за паричен заем и 4 000 щ.д. – неустойка, съгласно чл. 10 от договора за заем, ведно със законната лихва,
считано от завеждане на делото до окончателното изплащане и сторените разноски,,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПРИЗНАВА
за неистински следните документи: Договор за заем от 10.01.2011 г., Договор за пазене на сумата 1 150 000
щ.д. от 03.01.2004 г. и Писмено нареждане към него от същата дата, представени
по делото от В.Е.Г., и ГИ ИЗКЛЮЧВА от
доказателствата по делото, на основание чл. 194, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА В.Е.Г.
да заплати на И.Ц.Ц. разноски разноски
по делото в размер 1 500 лв. - адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: