Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

 

гр. Добрич, 06.03.2018г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 1379 по описа на Добричкия районен съд за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В.И.К. ЕГН ********** срещу НП № 17 – 0851 - 001863 от 06.10.2017г., издадено от Началника на сектор ПП към ОД на МВР – гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 25 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179 ал. 2 във вр. с чл. с чл. 179 ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. В тази насока материалноправната компетентност на наказващия орган и на длъжностното лице, възбудило административнонаказателното производство произтичат от МЗ № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи, служебно известна на съда. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 07.09.2017г. около 10.10 часа в Община Д. на път Втори клас № 71 – в посока гр. Д. на разклона за село М.С.управлява ***, с прикачено към него ***, като при извършване на маневра завой на ляво в посока село М.С.не се е убедил, че пътят е свободен, в резултат на което удря в задната част неправилно изпреварващият го лек автомобил „***. Допуснато е ПТП с материални щети.

С оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че с допускането на процесното ПТП по време на маневрата – завой на ляво, жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение на чл. 25 ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно цитираната законова разпоредба, водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

В настоящия случай, актосъставителят и свидетелят по АУАН не са възприели процесното ПТП, не са установили товарния автомобил на мястото на произшествието, а са съставили АУАН по показания, като такива няма представени по делото. Така от представените доказателства на процесното ПТП не е имало очевидци и по делото липсват каквито и да било доказателства, при извършване на маневрата в движението да е имало други участници, с които водачът да е трябвало да се съобрази.

Разпоредбата на чл. 25 ал. 1 от ЗДвП съдържа състави на нарушения, чиито елементи, отнасящи се до обективната им страна, не съответстват на словесно посочените такива в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП. Видно от така цитираната разпоредба, същата визира предписания за поведение на водач на ППС по време на движение, без обаче посочената разпоредба да визира хипотеза, при която следва да е причинено ПТП в резултат на маневрата. Ето защо съдът счита, че в случая фактическият състав на описаното в АУАН и в обжалваното НП нарушение и санкцията за това същото едновременно се съдържат в разпоредбата на чл. 179 ал. 2 от ЗДвП, предвиждаща наказание глоба от 100,00 до 200,00 лв. за водач, който поради неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 (в случая по т. 5) причини ПТП, ако деянието не съставлява престъпление. В случая и актосъставителят, и административнонаказващият орган неправилно са приложили материалния закон като са квалифицирали допуснатото от жалбоподателя ПТП като нарушение на чл. 25 ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят се е движел в дясна лента, при което е позиционирал автомобила си за предприемане на маневра ляв завой, в посока село Малка Смолница.

Водачът на лекия автомобил „*** също се е намирал в дясната пътна лента и е предприел маневра изпреварване на товарния автомобил управляван от В.К.. Така предприетата маневра изпреварване е била забранена съгласно чл. 63 ал. 1 т. 1 ППЗДвП съгласно, който е забранено на ППС да застъпват и пресичат единичната непрекъсната линия М1. За тази маневра възпроизвежда и актосъставителя Т.Г., който си спомня, че на процесния пътен участък, където е настъпило ПТП е забранено изпреварването.

Следователно, след като е забранено изпреварването от страна на водача на лекия автомобил „***, то жалбоподателят не би могъл да бъде в нарушение на закона и да се изисква от него да пропусне неправилно изправарилото го МПС. Изпреварването от ляво е в основата на причинно-следствения процес за допускане на ПТП, като неправилно наказващия орган вместо да санкционира водача на „*** е наказал жалбоподателя К.. Тъй като, именно е налице нарушението на чл. 25 ал. 1 ЗДвП – като е предприел маневра, която създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях и при нарушение на чл. 6 ал. 1 ЗДвП, при който водачът на лекия автомобил. не е съобразил поведението си с пътната маркировка и е предприел маневра изпреварване, която е в нарушение на закона.

Поради това, не може да се вмени административно нарушение по чл. 25 ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя К., защото същия нито е бил длъжен, нито е можел да предвиди, че водачът на „*** ще извърши нарушение – неправилно изпреварване. С отпадане виновността на жалбоподателя, отпада и съставомерността на административното нарушение и същото повече не може да се квалифицира като противоправно деяние. Вън от горното К. не създава опасност от предприетата маневра, а такава опасност се създава от другия водач, който е започнал неправилното изпреварване. К. е имал право да извърши левия завой в посока село М.С.и по никакъв начин не е създал опасност за участниците в движението по пътищата, тъй като неговото поведение не е противоправно.

Предвид изложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ОТМЕНЯ НП № 17 – 0851 - 001863 от 06.10.2017г., издадено от Началника на сектор ПП към ОД на МВР – гр. Добрич, с което на В.И.К. ЕГН ********** за нарушение по чл. 25 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179 ал. 2 във вр. с чл. с чл. 179 ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

Председател:

/Мариана Момчева/