№. 269 / 25.4.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
25.04.2019 година,. град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД МОНТАНА,. ІV-.ти граждански състав в ОТКРИТО съдебно заседание на 28.03.2019 година,. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна Иванова и с участието на прокурора.............................................................,. като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 1546 по описа за 2018 година,. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК,. във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът,. “Т. -. С.” ЕАД,. ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град С.,. район К. с. у. №. 2. Б.,. представлявано от С. П. Ч. -. Изпълнителен директор,. чрез процесуален представител Б. Ю.,. е предявило иск срещу Е.В.Е.,. ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx,. адрес на топлоснабдения имот: гр. С.,.1345,. общ. И.. ж. „. ф. б. 6.. в.. а. 8..
В исковата си молба твърди,. че на 15.02.2018 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,. вх. №. 3016528 срещу Е.В.Е. за сумата от 637,.76 лв.,. от които 582,.31 лв.-. главница,. представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ и за периода 01.05.2014 г. -. 30.04.2017 г.,. отразена в Общи фактури №. **********/30.09.2015г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. -. 30.05.2015 г.,. №. **********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г. -. 30.04.2016 г.,. №. **********/31.07.2017 г. за отоплителен сезон 01.05.2016 г. -. 30.04.2017 г. и 55,.45 лв.-. законна лихва за забава от 15.11.2015 г. до 07.02.2018,. като претендират и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението,. направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане,. постановено по ч.гр.д. №. 815/2018 г. описа на РС -. гр. Монтана,. втори състав е уважено искането им е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В срока по чл. 414 от ГПК Е.В.Е. е депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение,. с оглед на което със съобщение,. получено от дружеството ни на 25.05.2018 г.,. с указание да предявят вземането си в едномесечен срок,. като довнесат дължимата държавна такса.
С оглед изложеното,. в законоустановения срок по чл. 415,. ал. 1 от ГПК предявяват иск за установяване на вземането им за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу Е.В. Еаноилова за топлоснабден имот -. а. 8.,. гр. С.,. 1345,. общ. И.. ж. „. фабрика“,. б. 6.. вх. А,. за периода 01.05.2014 г. -. 30.04.2017 г.
Основанията,. обстоятелствата и фактите,. от които произтича вземането ни са следните: Е.В.Е. в качеството й на собственик на процесния имот,. е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла чл. 153 от Закона за енергетиката.
"Битов клиент" е клиент,. който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,. климатизация и горещо водоснабдяване,. или природен газ за собствени битови нужди. “Потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице -. собственик или ползвател на имота,. което използва електрическа или топлинна енергия или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,. климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Съгласно чл. 150,. ал. 1 от ЗЕ,. продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С.,. които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия,. без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,. отчитане,. разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответницата не е упражнила правата си по чл. 150,. ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а,. ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Т. С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С.,. одобрени с Решение №. ОУ-.002/07.01.2008г. на КЕВР,. публикувани във в-.к “Дневник” на 14.01.2008г. в сила от 13.02.2008г.; и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Т. С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С.,. одобрени с Решение ОУ-.02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,. публикуване във в-.к ,.,.24 часа” и в-.к ,.,.19 минути” в сила от 14.03.2014 г. В раздел VІІ от ОУ -. „Заплащане на ТЕ”,. чл. 32,. ал. 1 /чл.33 от ОУ-.02/03.02.2014/ е определен редът и срокът,. по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл,. задължението на ответницата за заплащане на дължимите от тях суми в размера,. посочен в ежемесечно получаваните фактури,. е 30-.дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача,. като с приетите ОУ е регламентирано,. че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон,. а такава се начислява в случай че клиента изпадне в забава т.е след изтичане на 30 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответницата е изпаднала в забава за тази сума и на основание чл.86,. ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.
В сградата – етажна собственост,. в която се намира имота на ответницата,. извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия се предоставя от „Т. С.” ЕАД.
Моли съда да постанови решение,. с което да се признае за установено по отношение на Е.В.Е.,. че дължи на „Т. С.” ЕАД сума в общ размер на 637,.76 лв.,. от които 582,.31 лв. -. главница,. представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ и за периода м.05.2014 г. -. м.04.2017 г.,. отразена в общи фактури №. **********/30.092015г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. -. 30.05.2015 г.,. №. **********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г. -. 30.04.2016 г.,. №. **********/31.07.2017 г. за отоплителен сезон 01.05.2016 г. -. 30.04.2017 г. и 55,.45 лв. -. законна лихва за забава от 15.11.2015 г. -. 07.02.2018 г.,. както и законна лихва от 15.02.2018 г. -. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Претендират да им бъдат присъдени направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Е.В.Е.,. ЕГН xxxxxxxxxx,.xxx,. в срока предвиден за отговор взема становище по иска.
На същата е оказана правна помощ и за неин процесуален представител в процеса е назначена адвокат Д.С.,.xxx.
Оспорва предявения иск на „Т. С.” ЕАД,. с твърдение,. че не тя дължи,. а те трябва да и възстановят суми,. които организацията двойно е отчела и фактурирала. От Т. С. ЕАД отказали да и възстановят суми за грешно отчетено потребление на консумирана енергия за подгряване на топла вода в продължение на 8 /осем/ години,. под предлог,. че сроковете за рекламация на техните фактури и годишни изравнения са изтекли. Приели възстановяване само за последния отчетен период,. тъй като само за него срокът за рекламация бил спазен. Причината обаче за погрешното отчитане на консумираната топла вода е наличието на нередност в монтажа на водомерите в апартамента и,. която е открита едва през октомври 2016 г. Тъй като нямало как преди откриването на тази нередност да знае,. че е имало грешка в монтажа,. не би било и възможно да рекламира по-.рано в рамките на регламентираните срокове.
По подаден неин сигнал,. първоначално,. към Софийска вода АД през октомври 2016г. е направена проверка на водната инсталация и нередността в монтажа бе констатирана с протокол на Софийска вода от ноември 2016г. Този протокол доказал,. че водомерите и са били инсталирани погрешно,. така че да отчитат не само нейната консумация на топла и студена вода,. но и тази на съседния апартамент. Междувременно съседният апартамент също е имал водомери за отчитане,. показващи само неговата реална консумация,. и за тази консумация също са били издавани фактури. След този протокол изпратила писмо до Софийска вода АД,. с копие до Т. С. ЕАД,. с искане да се коригира нередността в монтажа и да се коригират грешно начислените суми,. като уведомила и двете организации,. че няма да заплаща фактурите към тях докато не се изясни проблема. Писмото било придружено и с констативен протокол от Софийска вода,. удостоверяващ дефекта в инсталацията. Реакцията на това писмо от Т. бил,. че те ще направят съответните корекции в случай,. че Софийска вода им подаде необходимите данни,. и че до този момент не е бил открит проблем по отчитането от техните служители.
Нередността в монтажа била отстранена и изправността била потвърдена от Софийска вода АД с нов протокол от януари 2017. След това Софийска вода изпратила по нейно искане – с цел да спази искането на Т. -. писмо до Т. С. ЕАД с обема на изразходена топла вода на съседния апартамент,. за чието топлинно енергийно затопляне нейния апартамент бил също задължен за този период,. поради грешното отчитане.
Подчертава,. Т. С. ЕАД е фактурирала два пъти едно и също количество топлинна енергия за топла вода (точният обем на топлата вода е 221 куб.м.,. подадени от Софийска вода на Т. на 07.04.2017г.) -. веднъж е формирано задължение към съседния апартамент (а. 805) и втори път към моя апартамент (а. 8.),. за същия обем затоплена вода на съседния апартамент,. който е бил отчетен и по нейния водомер за топла вода. Т. С. ЕАД не оспорва това,. че има двойно отчитане,. но категорично отказват да и възстановят надписаните суми за миналите години,. тъй като срокът за рекламация е изтекъл.
След водене на дълги преговори и спорове с Т.,. получила от служител на организацията намек за „конструктивно решение” на проблема. Много скоро след това изчезнали отворените суми за плащане до края на 2017г. от списъка със задълженията на интернет страницата на Т.. Приела това за компромисно решение и започнала да плаща отворените сметки от 01.01.2018г. насам като знак на взаимно разбиране. Когато получила иска,. разбрала,. че това е било подвеждащо.
В заключение,. иска да изрази мнението си като гражданин на Р. България,. а също и в защита на всички потребители,. че законът трябва да допуска отклонение от регламентираните срокове за рекламация,. в случаите,. когато е открит проблем в монтажа на съответните уреди,. който не е бил известен до този момент. Не смята за редно,. като краен потребител,. да бъда принуждавана да плаща за услуга или стока,. която не е поръчвала и консумирала,. и която неоснователно е начислена за нейна сметка. Не смята и за счетоводно оправдано това,. Т. С. ЕАД да изисква плащане и фактурира два пъти една и съща услуга в рамките на един период от двама потребителя.
Счита,. че иска е неоснователен и недоказан,. тъй като ищецът с нищо не е съдействал на назначените експерти да могат да изпълнят задачите си. От техническата експертиза е установено,. че разпределената топлинна енергия за апартамента е невярна и е имало двойно отчитане.
От икономическата експертиза е очевидно,. че ищецът не е водил счетоводните си регистри правилно и е подавал противоречива информация.
Доказателствата по делото са писмени.
Допуснати са и назначени: съдебно-.икономическа експертиза,. изпълнена от вещото лице И.А.,. приета от съда и не оспорена от страните,. съдебно-.техническа експертиза,. изпълнена от вещото лице н.с.маг.инж.Б..,. приета от съда и не оспорена от страните.
Изискано е и приложено частно гражданско дело №. 815 по описа за 2018 година на Районен съд Монтана.
Съдът,. след като прецени доводите на страните,. доказателствата по делото,. съобрази констатациите от съдебно-.икономическата и съдебно-.техническата експертизи,. на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Направено е искане за признаване за установено съществуване на вземане,. след проведено успешно заповедно производство по предвидения ред на чл.410 и сл ГПК по издадени фактури на дружеството – доставчик на топлинна енергия относно потребител на същата в лицето на длъжника.
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422,. ал. 1 ГПК за съществуване на вземане по договор за продажба на топлинна енергия,. относно дяловото и разпределение.
Между страните няма спор досежно обстоятелството,. че ответницата е собственик на недвижим имот в град С.,. ЖК Захарна фабрика,. блок 6.. вход А,. а.8.,. с абонатен номер на топлоснабдения имот 304088. Няма спор между страните,. а се установява и от представените писмени доказателства и съдебно-.техническата експертиза,. че сградата,. в която се намира недвижимият имот е топлоснабдена,. съответно в нея е въведена система за дялово разпределение. Следователно имота се намира в сграда,. в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди,. поради което и по силата на чл. 153,. ал. 1 от Закона за енергетиката,. всички собственици или ползватели имат качеството потребители на топлинна енергия и на основание чл. 150,. ал. 2 от същия закон,. са обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане,. като следва да се посочи,. че сключването на договор,. като източник на облигационно правоотношение между страните,. не изисква спазването на някаква форма,. включително и писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез действия,. изразени в извършване на доставка на топлоенергия и приемане на престацията без възражения от страна на потребителя.
Представени са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.” ЕАД на клиенти в град С.,. които според разпоредбата на чл. 150,. ал. 2,. изр. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите,. която норма е специална по отношение на общата,. съдържаща се в ТЗ и я дерогира,. което означава,. че писмено съгласие на потребителя не е необходимо,. за да бъде обвързан от общите условия.
Съгласно писмо на „Софийска вода” АД от 07.04.2017г.,. до ответницата,. „Т. С.” ЕАД сочи,. че в периода от 27.03.2008г. до 12.01.2017г. водомерът за БГВ в а. 805 е бил „контролен” за водомера за БГВ в процесния а. 8.,. при което последният е измервал сумарната консумация на БГВ в а. 805 и а. 8../ л.50 от делото/.
От заключението на изслушаната съдебно-.техническата експертиза,. което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява,. не оспорена от страните,. че от м.05.2014г. насетне има данни за липси и нередовности на частни водомери в СЕС,. съчетани с недиференцирано разпределение между абонатите в СЕС на разликите между отчетите на общите водомери за БГВ и частните отчети/начисления на БГВ,. респ. на ТЕ за БГВ,. което налага експертно преизчисляване на разпределената ТЕ за БГВ за абоната.
Съгласно ТЕЦ,. отоплението в СЕС е спряно от месец февруари 2003 г.
ТЕ е разпределяна общо между абонатите в топлозахранените входове/сгради. Няма данни за констативен протокол по чл.61 от НТ за техническа невъзможност за прилагане на ДР в СЕС.
ТЕ за разпределение се разделя само за БГВ. При определяне на ТЕ по пера в СЕС и последващото им разпределение по абонати се залагат данни по параграф,. тези от измерванията при абоната и някои константи,. всички те явяващи се входни параметри във формулите по методиката.
По чл.1З9А от ЗЕ ищецът е ползвал лицензиран софтуер за разпределение на ТЕ в СЕС. Система за дялово разпределение /СДР/ в СЕС е въведена преди началото на процесния период.
Категоричен е,. че спрямо процесния аб.№. 304088 ТЕЦ не са спазили методиката към НТ за разпределението на ТЕ.
Като приема писмото на „Софийска вода” АД за относимо и приложимо към съответните отчети на проц. ФДР,. установива,. че за периода от 27.03.2008г. до 12.01.2017г. отчетът на водомера за БГВ в проц. а. 8. е показвал сумарната консумация на БГВ в а. 805 и а. 8.;
Извършена е корекция на разходите за а.8. след 12.01.2017 г.,. за сезон 2016-.17г.,. когато е реконструиран водопровода в а. 8. и а. 805 с 9 куб.м. От тези констатации безспорно се установява,. че в периода 2008 година – 2017 година/ процесният период е месец май 2014 до месец април 2017 година/ е налице двойно отчитане и топлинната енергия е била заплащана за двата апартамента от абонат №. 304088.
От съдебно-.икономическата експертиза,. приета от съда и не оспорена от страните,. която съда кредитира и приобщава изцяло като доказателство по делото,. са налице констатации,. от които се установява,. че има данни за извършени от ответника плащания на суми за топлинна енергия,. касаещи процесния период,. които са отразени по претендираните фактури. В сьщото време има извършени „прихващания“,. с които е намален размера на задълженията.
Предвид противоречивата отчетна информация,. с които не е намален размера на задължението,. експертизата не може по категоричен начин до потвърди претендирания с исковата молба размер.
Принципът на отразяване на издадените фактури за задължения на клиентите е: издаване на месечни фактури за авансови плащания,. издаване окончателна фактура за отоплителния период,. който е от м. -.май на съответната година до м. април на следващата година. Следва издаване на кредитни известия към издадените 12 броя фактури за отоплителния период и издаване на фактура за целия отоплителен сезон.
Анализирайки информацията в съобщенията към процесните фактури,. в гореописания ред,. при наличие на извършени плащания на фактурите за авансови плащания се установява и размера на неплатени,. или надплатени от клиента суми.
Вещото лице твърди,. че при посещение при ищеца и е отказан разговор по предоставената от него информация,. затова експертизата приема,. че същото не е извлечение от счетоводна сметка.
От предоставената информация,. не е ясно регистрираните стойности на „рекламации“ какви са и свързаните с тях кредитни известия,. които по същество анулират рекламацнята. Също така не е ясно с кои „прихващання“ се намалява размера на задължението и с кои не.
От ищеца и е предоставена справка за изравнителните фактури,. в която срещу номерата на процесните фактури фигурират други стойности и за плащане и надплатени.
От тези констатации се установява,. че счетоводните записвания са непълни,. неточни и от тях не може да се направи точната преценка за разпределеното количество топлинна енергия,. което да обоснове извода за основателност на претенцията.
За да се признае за установено съществуване на вземане към един минал момент,. а именно към 15.02.2018 година,. когато е подадено Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,. в тежест на ищеца е да докаже,. че спорното право е възникнало,. а ответникът следва да доказва фактите,. които го правопогасяват,. правоизключват или унищожават. Въз основа на събраните по делото доказателствен материал се доказва,. че в периода 2008 година до 12.01.2017 година е извършвано отчитане и разпределение на дяловото участие невярно и нереално,. тъй като е имало нередност по отношение монтажа на водомер за топла вода. В хода на процеса не се установи,. ответникът да е потребил твърдяната ТЕ,. и задължението му да заплаща цената за дяловото разпределение,. в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови/стопански нужди. А от констатациите на вещите лица,. посочено по-.горе не може с категоричност да се обоснове извода за дължимост на претенцията за процесния период.
При този изход на спора на основание чл. 78,. ал. 3 ГПК на ответника се следват разноски,. но тъй като такива не са реализирани в производството,. то съдът не следва да присъжда.
Водим от горното,. съдът,.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска,. предявен от “Т. -. С.” ЕАД,. ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град С.,. община Столична,. район К. с. у. №. 2. Б.,. представлявано от С. П. Ч. -. Изпълнителен директор,. с правно основание чл.124 ал.1 ГПК,. във връзка са чл.422 ГПК,. ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ към 15.02.2018 година,. дължимо от Е.В.Е.,. ЕГН xxxxxxxxxx,.xxx,. адрес на топлоснабдения имот: гр. С.,.1345,. общ. И.. ж. „. ф. б. 6.. в.. а. 8.,. абонатен №. 304088,. за сумата,. в общ размер на 637,.76 лв.,. от които: 582,.31 лв. -. главница,. представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ и за периода м.05.2014 г. -. м.04.2017 г.,. отразена в общи фактури №. **********/30.092015г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. -. 30.05.2015 г.,. №. **********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г. -. 30.04.2016 г.,. №. **********/31.07.2017 г. за отоплителен сезон 01.05.2016 г. -. 30.04.2017 г. и 55,.45 лв. -. законна лихва за забава от 15.11.2015 г. -. 07.02.2018 г.,. както и законна лихва върху главницата от 15.02.2018 г. -. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението; 25.00 лв. за изплатената държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение,. за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №. 465 от 16.04.2018 година по частно гражданско дело №. 815/2018 година на Районен съд Монтана,. ИЗЦЯЛО,. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА “Т. -. С.” ЕАД,. ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град С.,. община Столична,. район К. с. у. №. 2. Б.,. представлявано от С. П. Ч. -. Изпълнителен директор,. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана сумата от 360.00 лв.,. доплатени за изготвената и приета съдебно-.техническа експертиза и 300.00 лв. изплатени за оказаната правна помощ на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: