№ 3469
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. П.А
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. П.А Административно наказателно
дело № 20241110201796 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично
заседание на пети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ***
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 1796 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Е. П. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-
4332-022691/ 29.06.2023г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с
което на Д. Е. П., ЕГН-**********, са наложени адм.наказания, както следва: по. т. 1-за
нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДП е наложено наказание “Глоба” в размер на 20 (двадесет)
лева –на основание чл. 185 от ЗДП; по т.2- за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДП, на
основание чл. 174, ал. 3 от ЗДП е наложено адм. наказание-„Глоба“ в размер на 2000(две
хиляди) лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и по т.3- Глоба в
размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП, на основание чл.183, ал.1, т. 1 от
ЗДП.
Жалбоподателят-редовно призован, се явява лично и с проц. представител-адв. *** от
САК, която пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения. Излага
аргументи за незаконосъобразност на издаденото НП. Моли за присъждане на направените
по делото разноски. В жалбата са изложени аргументи за отмяна НП поради непълнота и
1
недоказаност на изложената фактическа обстановка съобразно въведената правна
квалификация на деянията и неправилно ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя.
Въззиваемата страна ОПП-СДВР, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща
представител. Приложено е писмено становище от ст.юрк.***, в което са изложени
аргументи за потвърждаване на НП като законосъобразно и правилно. Претендира
присъждане на направените разноски. Направено е възражение зя прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
СРС, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 18. 06. 2023 г. бил съставен АУАН от акт. Р. С.- мл.автоконтрольор към СДВР, на
ж-ля Д. Е. П.. В акта било отразено, че по данни на свидетели-очевидци на дата 18.06.2023г.
в 20.10ч. в гр. София, на ул.“Кота 1050“ с посока от ул.“Голям Братан“ към ул.“Преки път“
ж-лят Д. П. е управлявал МПС- лек автомобил „Ауди“ с рег. № *** и срещу № 27 не
контролира непрекъснато МПС-то, което управлява и реализира ПТП в паркиран от дясната
му страна л.а марка „Фолксваген Поло“ с рег. № ***. На процесната дата 18.06.2023 г.
водачът на л. а. „Ауди“ с рег. № *** го паркирал на паркинг в близост и действията му били
възприети от св. Р. П.. По сигнал на мястото на ПТП-то пристигнали служители на ОПП-
СДВР-акт. Р.С. и колегата му М.Г.. Водачът Д.П. бил приканен да бъде тестван за употреба на
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с № 0388 в 21:50 часа, при което тжой
отказал. Издаден бил талон за медицинско изследване № 0176953 за УМБАЛ “Св.Анна“ и
връчени седем броя стикер. Съставен бил Протокол за ПТП № 1871626 от св. П. Д. и скица
на произшествието от Р.С.. По време на проверката водачът не представил контролен талон
към СУМПС.
Снети били сведения от установения на мястото на ПТП-то св. Р. П. и от лицето М.Г.. В
хода на проверката било снето обяснение от жалбоподателя Д. П..
На място бил съставен АУАН от акт. Р.С., който приел, че са извършени нарушения,
които били квалифицирани от контролния орган като такова по чл. 20, ал.1 от ЗДП, по чл.
174, ал. 3 от ЗДП и по чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДП.
Актът бил предявен на жалбоподателя Д. П., който го подписал без възражения.
Въз основа на посочения АУАН било издадено обжалваното Наказателно
постановление.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено
обжалваното НП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля-
2
акт. Р. Соколв, св. П. Д., св. Р. П.; справка картон на водач; Заповед № 8121з-1632/02.12. 2021
г. на министъра на вътрешните работи; Заповед №513з-9166/02.12.2016г.; Заповед № 8121к-
13180/2019г.; Протокол за ПТП и скица ; сведения; Талон за медицинско изследване №
0176953 за УМБАЛ “Св.Анна“ и стикери; снимков материал и разпечатка от Гугъл Мапс;
Пълномощни и др.
НП е издадено от оправомощен за това орган. В този смисъл по делото е приложена
Заповед № 8121з-1632/02.12.21 г. на министъра на вътрешните работи. Видно от Заповед №
8121з-1632/02.12.21 г. на министъра на вътрешните работи служител на длъжност "младши
автоконтрольор" в О"ПП" при СДВР е компетентен да издава актове за установяване на
нарушения на ЗДвП.
По делото като свидетел е разпитан акт. Р. С., който първоначално не дава данни във
връзка със съставения АУАН и направените констатации на 18.06.2023г. Съдът намира за
обяснимо изложеното от актосъставителя, че не може да даде конкретни данни за съставения
акт, предвид естеството на заеманата длъжност и отминалия период от време. Съдът предяви
на актосъставителя АУАН № 924893 като след предявяването същият потвърди съставянето
и даде частични данни за извършената проверка и установеното при тази проверка. От
показанията му обаче не се установи същественият факт по делото, а именно
упрвлениетието от ж-ля Д. П. на процесната дата, както и времето на извършване на
проверка, при която е даден отказ от жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510. Актосъставителят не дава информация и относно конкретно
установеното във връзка с твърдяното ПТП и липсата на упражнен контрол от страна на
водача при управлението на л.а „Ауди“.
От показанията на св. П. Д. съдът не можа да изгради представа за възприетото от него
при посещаване на мястото на произшествието съвместно с колегата си. Посоченият
свидетгел не дава конкретни данни относно съставения протокол за ПТП, което наложи
предяваването му. Съдът намира липсата на спомен у св.Д. относно обстоятелствата,
отразени в Протокола за ПТП за напълно обяснимо предвид естеството на заемата от
длъжност. Посоченият свидетел е издал и талон за медицинско изследване № 077447 за
МБАЛ “Св.Анна“, който е приложен към материалите по преписката и съдът го прие като
годно писмено доказателство.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя и на посочения свидетел като ги
намери за правдиви и съответни на приложените писмени доказателства.
От показанията на св. Р. П. се установи, че от свой съсед е разбрала за ПТП-то като е
отишла веднага и е видяла водачът на процесния автомобил „Ауди А6“ в момента, в който
паркира автомобила си в близост на паркинг като е бил във видимо нетрезво състояние. Тя
не е пряк очевидец на случилото се и не е видяла механизма на ПТП-то, но свидетелства
относно останалите значими за случая обстоятелства-причинените щети по нейния
автомобил и възприетото паркиране от водача на л.а“Ауди“ в близост до ПТП-то, както и
3
пристигането на служителите на КАТ два часа след произшествието. Съдът кредитира
показанията като ги намери за последователни и нетендициозни, както и допълващи
показанията на актосъставителя и на писмените доказателства, събрани по делото.
Следва да се отбележи, че приложените писмени докадателства съответстват изцяло на
гласните такива, поради което съдът ги прие изцяло към доказателствената маса.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Относно нарушението по т.1 на НП:
Съдът намира, че в хода на адм. производствно са допуснати съществени по тежест нарушения на
процесуалните правила, регламентирани в разпоредбите на чл.42, т. 4 от ЗАННи чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, с
оглед на което направените възражения в жалбата, се явяват основателни. Направеното словесно описание
в АУАН и НП не покрива критериите на закона за точно е и пълно описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено. В АУАН и издаденото НП не е изложена в цялост фактическата
обстановка с отразяване на елементите от обективната страна на вменено за осъществено причиняване на
ПТП поради неконтролиране на превозното средство. Наред с това в хода на производството не бе
установен по ясен и несъмнен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП, нито кои законови
задължения не е изпълнил жалбоподателят. Свидетелските показания, събрани в хода на съдебното
следствие, също не допринесоха за установяване фактическата обстановка, доколкото нито един от
свидетелите не даде дадни за действията, осъществени от жалбоподателя по управлението на лекия
автомобил „Ауди“ с рег. № *** и причиняването на ПТП. Същевременно, недопустимо е с данни от
приложените към преписката доказателства да се попълват непълноти относно релевантните факти и
обстоятелства, предмет на настоящото производство. При така установената фактическа
обстановка, съдът счита, че
не се събраха доказателства жалбоподателят да е осъществил състава на чл.20, ал.1 от ЗДП.
Относно нарушението по т.2 на НП- В съставения АУАН и издаденото НП от обективна
страна е отразено, че ж-лят е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510. Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДП, под която е подведена
отговорността на ж-ля Д.П., има смесен характер, тъй като съдържа правилото за поведение
и наред с това и санкцията при неизпълнение на това предписание. Съгласно същата:“Водач
на МПС, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.“ За да е изпълнен съставът на
нарушението лицето следва да е отказало да бъде тествано и след това да не е изпълнило
предписанието по съставения му от органите талон за медицинско изследване. Посочената
норма на чл.174,ал.3 от ЗДП е административнонаказателна и следва да се прилага според
4
точния и тесен смисъл, вложен от законодателя. Задължението на водача на МПС да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
осигурява контрол върху спазването на забраната, регламентирана в чл.5, ал.3, т. 1 от ЗДП, а
именно да не се управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда. Тази цел не може да бъде постигната след като е изминал период от време
след преустановяване управлението на МПС. Във всеки конкретен случай следва да се
преценява дали все още съществува задължението по чл.174, ал.3 от ЗДП с оглед
определението по §6, т.25 от ДР на ЗДП, тъй като субект на отговорността по посочената
норма е именно и само водачът на МПС. Съобразно анализираната норма, за да притежава
лицето качеството "водач", то трябва към момента, към който се прави преценката, да
управлява МПС. Т.е, това, че лицето е управлявало МПС в един предходен момент, не е
достатъчно, за да се приеме, че то е водач по смисъла на закона. От момента на
преустановяване на дейността по управление на превозното средство, то лицето ще загуби
качеството си на водач, поради което и за него отпадат задълженията, субект на които е
именно водачът на МПС. С оглед изложеното, за да е осъществен съставът на процесното
административно нарушение от обективна страна, по делото следва по категоричен начин да
е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС-то преди акт. Р. С. да го е приканил да
бъде тестван с техническото средство Алкотест Дрегер 7510 за установяване употреба на
алкохол. В случая от показанията на актосъставителя това обстоятелство не бе установено.
По делото бе установено, че на процесната дата жалбоподателят Д.П. се е намирал на място,
различно от мястото на твърдяното ПТП-ул“Кота 1050“, което е посочено като мястото на
трите нарушения. От показанията на св. Р. П. бе установено, че около два часа след ПТП-то,
за което е узнала, са пристигнали служителите на КАТ, от което следва, че и проверката е
извършена към значително по-късен момент, което налага съждение, че ж-лят Д.П. не е имал
качеството „водач на МПС“. По изложените съображения съдът прие, че не е доказан
основният факт, свързан с предмета на производството, и съответно-недоказано, че
жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДП.
Относно нарушението по т. 3 на НП: Разпоредбата на чл.100, ал.1, т. 1 от ЗДП (в
редакцията към датата на извършване на нарушението) въвежда задължение за водачите на
моторни превозни средства да носят свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролен талон към него. Съгласно разпоредбата на
чл. 3 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е
бил в сила по време на извършването му /ал. 1/, като ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, се прилага онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя /ал. 2/. По-благоприятен във всички случаи е този закон,
който изключва наказауемостта на даден вид деяние, третирано дотогава като
административно нарушение, или предвижда по-леко наказание по-размер или вид. С
измененията на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП, обн. в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г.,
е отпаднало задължението на водача на МПС да носи контролния талон към свидетелството
5
за управление на моторно превозно средство. От това следва, че е отпаднала наказауемостта
по отношение на деянието за неносене на конролен талон, макар същото да е попадало под
административнонаказателния състав на изменената разпоредба към датата на извършването
му.
По изложените аргументи съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде изцяло
отменено.
При този изход на делото на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение, каквото се и претендира. От представения договор за правна защита и
съдействие се установи заплащането на договорено адвокатско възнаграждение в размер на
1320 (хиляда триста и двадесет) лева на адв. И. В.-Топакбашян от САК, като е налице
възражение за прекомерност, направено с изпаращане на матариалите по преписката от
въззиваемата страна. В случая са наложени три административни наказания и с оглед
актуалната редакция на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за заплащане на адвокатските
възнаграждения, според която възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата върху стойността всяка наложена глоба, съдът не намира договореното
адвокатско възнаграждение за прекомерно. Съдът намира, че оглед правилото на чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения,
следва да бъдат присъдени на жалбоподателя претендираните разноски в размер на 1320
лева, като отчита, че са проведени три съдебни заседания,на които се е явявал процесуален
представител на жалбоподателя и са разпитавани свидетели по тях. Поради изложеното
СДВР следва да заплати разноски по делото в размер на 1320 (хиляда триста и двадесет)
лева на жалбоподателя.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-4332-022691/ 29.06.2023г.,
издадено от Началник група в СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с което на Д. Е. П., ЕГН-
**********, са наложени адм.наказания, както следва: по. т. 1-за нарушение на чл. 20, ал. 1
от ЗДП е наложено наказание “Глоба” в размер на 20 (двадесет) лева –на основание чл. 185
от ЗДП; по т.2- за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДП, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДП е
наложено адм. наказание-„Глоба“ в размер на 2000(две хиляди) лева и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца и по т.3- Глоба в размер на 10 лева, за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП, на основание чл.183, ал.1, т. 1 от ЗДП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати на Д. Е. П.,
ЕГН-********** сумата в размер на 1320 (хиляда триста и двадесет) лева, представляваща
6
юразноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред административен съд – София град в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7