Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 482
гр. Пловдив, 13.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на
девети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
участието на секретаря Виолина
Шивачева, като разгледа
докладваното от съдията АНД №734/2020 г. по описа на ПРС, XXIV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 341743-F375589 от 14.06.2018 г. на М.П.С.– Зам.директор
на ТД НАП Пловдив, с което на Б.Я.Я., на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание глоба в размер
на 500 лв. /петстотин лева/ за извършено административно
нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
на МФ, вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят в жалбата оспорва фактическата обстановка в АУАН
и НП и иска отмяна на НП. В съдебно заседание не се явява, представлява се от
адв.С.Н., който твърди че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, допуснати са
съществени процесуални нарушения, случаят се явява маловажен и се иска отмяна
на наказателното постановление.
Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив,
представлявана в съдебно заседание от юрк. В.З., излага становище в съдебно заседание за
неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
издаденото наказателно постановление.
Съдът, като се
запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено против
жалбоподателя за това, че на 13.01.2018 г. в 09.40
часа при съвместна проверка на ОДБХ ТД
на НАП Пловдив, при извършена проверка на обект
сергия /преносима пластмасова маса/ в гр.Стамболийски, ул. „Марица“,.
Общински пазар органите по приходите преди легитимацията им, установили, че
жалбоподателят Б.Я. е извършил продажба на клиент на 3 броя свински крачета на
стойност 2.00 лева, за която не бил издаден фискален касов бон. При проверката
било установено, че в обекта няма монтирано фискално устройство, което да е
въведено в ескплоатация и да е регистрирано в НАП. Било установено и че Б.Я.Я.
не е регистриран като търговец, както и била установена положителна разлика в
размер на 105.00 лева. Констатираното било отразено в протокол за извършване на
проверка серия АА №
0298158. Б.Я.Я. саморъчно написал декларация, в която посочил че е регистриран
като земеделски производител, като за първи път е продавал. За деня посочил, че
е продал около 20 кг свинско месо на обща стойност около 100 лева. На
07.03.2018 г. спрямо жалбоподателят бил съставен АУАН с номер F375584
за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ, вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС и било
посочено, че нарушението води до неотразяване на приходи.
На основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС на жалбоподателят била наложена глоба от 500 лв. Видно от разписката към НП, същото е било
връчено на упълномощено лице.
Обстоятелствата, изложени в АУАН и описаната
фактология са аналогични, както и в обжалвания административен акт.
С оглед на обстоятелството, че въззивната инстанция е
такава по същество и задължението на съда е служебно да следи както за
материалната, така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, настоящият съд намира, че при издаването на
Наказателното постановление, както и на АУАН не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, което да го опорочава. АУАН е
съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН, съдържа изискуемите по чл. 42 от ЗАНН реквизити, връчено е срещу подпис
на управителя на дружеството. Респективно – издаденото въз основа на него
наказателно постановление също не страда от порок, който да опорочи изразената
в него диспозитивна воля на административно-наказващия орган.
В качеството на свидетел по делото бе разпитан
съставителя на акта С.П., който сочи какви действия са извършили проверяващите, както и как е установено че
в издадения касов бон не се съдържат всички изискуеми реквизити. Свидетелските показания на разпитания актосъставител
съдът кредитира като логични и в пълно съответствие с приетите по делото
писмени доказателства.
От доказателствата по делото може да се направи изводът, че жалбоподателят
попада в приложното поле на чл.3 от сочената Наредба, както и че не е имало
монтирано, въведено в експлоатация регистрирано в НАП фискално устройство. Ето
защо и съдът приема, че действително в случая е налице нарушение на приетата в
АУАН и НП разпоредба.
Според настоящия състав има достатъчно данни в АУАН и НП, от които да може
да се установи къде и кога е извършено нарушението. Описанието на нарушението
също се счита за достатъчно ясно от настоящия съдебен състав, доколкото се сочи
какви стоки са продадени на клиент, как е установено че няма монтирано фискално
устройство.
Изложените в жалбата твърдения от жалбоподателят не са доказани по никакъв
начин поради което и се приемат за защитна позиция. От друга страна е
безспорно, че в обекта не е имало монтирано фискално устройство, който факт не
се и оспорва от жалбоподателят.
На базата на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта,
така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18 на МФ, според която лицата по чл. 3 са
длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
АНО, при издаване на обжалваното НП, не е изложил
съображения защо е приел, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В
случая непосредствен обект на посегателство са обществените отношения, свързани
с данъчното облагане, за защитата на които законодателят принципно е предвидил
по-тежки санкции и по - дълги срокове за административнонаказателно преследване
на нарушенията, с които те се засягат. Същевременно
според съдебния състав не може да се счита случаят за маловажен с оглед
обстоятелството, че е реализиран оборот в размер на 105 лева, а от друга страна
самото нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайните случаи на това нарушение водещи до неотразяване на приходи. На този
извод не може да повлияе фактът, че констатираната продажба е била на
незначителна стойност, тъй като и самият жалбоподател собственоръчно е посочил,
че на денят е продал и други стоки – около 20 кг. свинско месо. Ето защо и
съдът счита, че с оглед установената положителна разлика в касата от 105 лева,
случаят не се явява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Що се отнася до наложената санкция съдът счита, че същата следва да бъде
намалена до предвидения в закона минимален размер, тъй като не са изложени
аргументи от наказващия орган защо е наложена санкция над минималната такава от
300 лева.
Що се касае до направеното процесуално искане от процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
участие в делото съдът счита същото за основателно. Съгласно разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН
вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита че
следва да определи минимално възнаграждение от 120 лева за участието на
юрисконсулта на въззиваемата страна, като следва тези разноски с оглед изхода
на делото да бъдат възложени на жалбоподателя.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 341743-F375589 от 14.06.2018 г. на М.П.С.– Зам.директор на ТД НАП Пловдив, с което на Б.Я.Я., на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/ за извършено административно
нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ, вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА
размера на наложената санкция на 300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА жалбоподателят Б.Я.Я., ЕГН ********** да заплати на въззиваемата
страна ТД на НАП Пловдив
направените в производството разноски в размер на 120 лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.