№ 48911
гр. София, 30.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110116350 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на М. П. С. против
ФИРМА с ЕИК: ********.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от същия.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146,
ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Доказателствените искания на страните за събиране на писмени доказателства са
допустими и относими за изясняване на спора, предмет на делото.
Ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да
представи цялата преписка по Договор за паричен заем № ******, което съдът намира
за основателно.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза по въпросите, посочени в исковата молба съдът намира за ненеобходимо.
Ответникът не оспорва, че е получил процесната сума от ищеца, което се цели да се
докаже с въпросите по т. 1 и т. 2, а въпросите по т. 3 и т. 4 са неотносими към правния
спор, предмет на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за
доклад на делото:
Предявени са обективно съединени искове от М. П. С. против ФИРМА с ЕИК:
******** с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване на
нищожността на клаузата от Договор за потребителски кредит № ****** от 08.08.2023
г., предвиждаща такса за експресно разглеждане, както и иск с правно основание чл.
55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД за връщане на платената по това задължение сума в размер на 5
лева, предявена като частичен иск от иск в пълен размер от 508 лева – недължимо
1
платена сума по договор за кредит, ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба - 21.03.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищецът М. П. С. твърди, че на 08.08.2023 г. между страните е сключен Договор
за паричен заем № ******. В чл. 3 от Договора страните са уговорили основните
параметри на правоотношението. Съгласно посочената клауза размерът на заема е 1000
лева с краен срок за погасяване 22.09.2023 г. За предоставения кредит
заемополучателят дължал възнаградителна лихва в размер на 44 % годишно, като в чл.
3, т. 5 от Договора бил посочен годишен процент на разходите в размер на 54,38 %.
Съгласно чл. 3 от Договора заемът следвало да бъде върнат на 1 месечна вноска в
размер на 1055 лева. Съгласно чл. 3.10 от Договора кредитополучателят дължал
сумата в размер на 508 лева за такса за бързо разглеждане. Посочва, че с оглед
качеството на ищцата на заемател по договор за потребителски кредит, то в
отношенията на страните намират приложение разпоредбите на ЗЗП и ЗПК. Счита, че
процесният договор е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК,
доколкото в същия не бил посочен правилно приложимият между страните ГПР, а
действителният такъв бил над максимално допустимия, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Твърди, че таксата за бързо разглеждане на кредита не била включена в ГПР, като по
този начин се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че
грешното посочване на размера на ГПР е равнозначно на липса на такъв. Сочи, че
посочения в договора размер на ГПР, който не бил реалният такъв, представлявал
заблуждаваща практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Счита, че
уговорката за заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита е нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК като аргументира, че същата представлява начин на
кредитора да си набави допълнителни средства и така нарушава принципа, забраняващ
неоснователното обогатяване и накърнява добрите нрави. Счита, че процесната клауза
е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, доколкото с нея се целяло
умишлено въвеждане на потребителя в заблуждение.
Ето защо предявява настоящите искове. Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК постъпил писмен отговор от ответника ФИРМА с ЕИК:
********, с който оспорва предявените искове като неоснователни, за което излага
подробни съображения. Навежда подробни аргументи, че оспорената клауза е валидна
и отговаря на законовите изисквания на ЗПК ЗЗП, като не били налице сочените от
ищеца пороци. В тази връзка сочи, че претендираната сума с клаузата за такса за
експресно разглеждане не представлява задължително условие за отпускане на
кредита, а е възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
такъв, за предоставянето на която ищцата била изразила изрично желание. Посочва, че
ищцата е имала възможност да се запознае предварително с конкретните финансови
ангажименти към кредитодателя по процесния кредит, респективно е направила
преценка дали да се обвърже с тях. В тази връзка сочи, че таксата за експресно
обслужване е фиксирана и е в размер на 508 лева, като в този смисъл не било налице
противоречието й с разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Противопоставя се на
доказателственото искане на ищцата за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, като сочи, че не оспорва получаване на процесната сума от ищцата. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени при условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД и чл. 55,
ал. 1 пр. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищцата по исковете с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за кредит с
2
посоченото в исковата молба съдържание, включително че част от съдържанието на
договора представлява клауза, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане.
В доказателствена тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно
правоотношение по договор за заем, размера и изискуемостта на вземанията по него, в
това число и наличието на валидна клауза, от която произтича процесното вземане, че
същата е индивидуално уговорена, респ. че е налице основание за получаването на
сумата.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за паричен заем №
****** от 08.08.2023 г. със соченото от ищеца съдържание, както и че ответникът е
получил от ищцата сумата в размер на 5 лева, представляваща плащане по клаузата за
експресно разглеждане на заявката за кредит.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответника писмени доказателства,
приложени към исковата молба и отговора на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът в едноседмичен срок от
съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна да представи заверен
препис от преписката по Договор за паричен заем № ******, като при неизпълнение
съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата,
за чието доказване страната е създала пречки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцата за допускане
на съдебно-счетоводна експертиза с въпроси, формулирани в исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 22.01.2025 г. от 11:00
часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а
ищецът – с препис и от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за
разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3