№ 1638
гр. София, 28.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
и прокурора Н. С. Анг.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно
наказателно дело № 20221100200472 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:58 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ А.В.. П. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява
лично и с адв. Т.Р. – САК – надлежно упълномощен защитник, с
представено по делото пълномощно.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА – гр.София – редовно призован, изпраща
процесуален представител М.М. – инспектор IV степен „Режимна дейност“ в
Затвора – гр. София, с представено по делото пълномощно.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните и наличието на
законоустановените предпоставки за даване ход на делото в днешното о.с.з.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА изискани от съда и постъпили документи,
изпратени с писмен отговор от Затвора – гр. София, входиран в СГС под №
23512 на 19.04.2022 г., който отговор ведно с приложените към него
документи, ПРЕДЯВИ на страните – за запознаване и становища.
СТРАНИТЕ (поотделно): Запознахме се, Да се приемат.
1
СЪДЪТ, като съобрази относимостта на изисканите и постъпили
документи, изпратени с писмен отговор от Затвора – гр. София – към
предмета на настоящото производство, СЧИТА, че същите следва да бъдат
приобщени към доказателствения материал по това производство, с оглед на
което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото постъпилия писмен
отговор от Затвора – гр. София, входиран в СГС под № 23512 на 19.04.2022
г., ведно с приложените към него документи, а именно – справка от ИСДВР
при ЗО „Казичене“ от 13.04.2022 г., относно осъденият А.В.. П.; справка от
Директора на СБАЛЛС при Затвора – гр. София, относно осъденият А.В.. П.;
2 бр. заповеди № 64/21.09.2021 г. и № 9/07.02.2022 г. относно замяна на
режима на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ спрямо
осъдения А.В.. П. и относно преместването му в ЗО „Казичене“; заповед №
39/01.03.2022 г. за възложена работа на осъдения А.В.. П., на външен работен
обект – „ВиК“ – София; диференцирано психологическо изследване на
осъденият А.В.. П., от 14.04.2022 г., изготвено от инспектор – психолог при
Затвора – гр.София.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София М.М.: Представям справка за изтърпяното наказание към днешна
дата.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ така представената справка от процесуалният
представител на Началникът на Затвора – гр. София, на останалите страни –
за запознаване и становища.
Адв. Р.: Да се приеме. Представям характеристика от външен обект.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ така представената от защитата работна
характеристика, на останалите страни – за запознаване и становища.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат доказателствата.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София М.М.: Да се приеме.
2
СЪДЪТ НАМИРА, че следва да приобщи към доказателствения
материал по делото, представената в днешното о.с.з. от процесуалният
представител на Началникът на Затвора – гр. София, актуална справка
относно изтърпяната и неизтърпяната част от наложеното по отношение на
осъдения А.В. П. наказание „Лишаване от свобода“, както и представената от
защитата работна характеристика за осъденото лице, от „ВиК“ ЕАД – София,
тъй като тези доказателства отразяват данни за правното приложение и за
осъществяваната от осъденото лице трудовата дейност, и в този смисъл са
относими към предмета на делото, воден от което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото, представената в
днешното о.с.з. от процесуалният представител на Началникът на Затвора –
гр. София, актуална справка относно изтърпяната и неизтърпяната част от
наложеното по отношение на осъдения А.В. П. наказание „Лишаване от
свобода“ – рег. № 38/28.04.2022 г., както и представената от адв. Р. работна
характеристика от 14.04.2022 г. за осъдения А.В. П., от Изпълнителния
директор на „ВиК“ ЕАД – София.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени
доказателства.
След като съобрази становищата на страните, че няма да сочат нови
доказателства, нямат доказателствени искания, както и, че делото е изяснено
от фактическа страна, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че е налице първата предпоставка за условно
предсрочно освобождаване, а именно лишеният от свобода А.В.. П. е
изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
От друга страна, обаче, не са налице доказателства, от които да е видно
трайна положителна промяна в поведението на осъденото лице. Видно от
3
становището на затворническата администрация, корекционният процес
следва да продължи, тъй като целите на чл. 36 от НК не са постигнати. Ето
защо считам, че не следва да бъда уважена молбата за условно предсрочно
освобождаване.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София М.М.: Становището на Началника на Затвора е идентично с това,
изказано от представителя на Софийска Градска Прокуратура – налице е само
първата предпоставка. По отношение на втората, доказателствата за
поправяне и превъзпитаване на лицето към момента не могат да обосноват
извод за това, като мотиви за това са подробно изложени в становището на
Началника на Затвора – София и придружаващите го документи, и са
еднопосочни в това отношение, оглед на което ви моля да оставите молбата
без уважение.
Адв. Р.: Поддържам изцяло молбата за условно предсрочно
освобождаване на осъдения А.В.. П., като в допълнение към обстоятелствата,
посочени в нея, искам да изложа допълнително факти, които се установяват
от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
На първо място считам, че обстоятелствата, че не е постигнато пълно
поправяне, посочени в доклада на ИСДВР и становището за затворническата
администрация, които са фрагментарни, напълно се опровергават от всички
останали събрани писмени доказателства, както и от изготвеното
диференцирано психологическо изследване. В доклада, изготвен от ИСДВР,
който най-добре познава осъденото лице, тъй като му е възложено да
изпълнява възпитателното въздействие върху него, са посочени единствено
положителни негови личностни характеристики, а именно, че осъдения е
добронамерен и неконфликтен, неподатлив на влияние. Положителните
характеристики са допълнени от установените в хода на психологическото
изследване, като е посочено, че той е подреден; силно организиран; упорит;
целенасочен; способен да контролира първичните си желания и импулси;
способен да структурира и добре да планира времето си; има адекватно
дългосрочно и краткосрочно целеполагане; добра социална и емоционална
зрялост. Като зони, нуждаещи се от продължаващо въздействие, са посочени
в доклада от ИСДВР две такива, а именно – изграждане на умения за мислене
и за приемане на отговорност за деянието. В точно противоположно на тези
констатации е посоченото в психологическото изследване, че по отношение
на уменията за мислене, осъденият П. има правилен по строеж, протичане и
съдържание мисловен процес, като е способен в достатъчна степен,
количествено и качествено да вниква в същността на явленията; да опознава и
да разбира важните закономерности. Волево е напълно способен да извършва
съзнателно различни дейности, насочени към осъществяване на
предварително поставени цели, като е последователен и методичен. Силно е
ангажиран и последователен по отношение на стремежа към развиване на
спортната си кариера; ползва се с безусловната подкрепа на родители и
4
партньорката си.
Отличните характеристични данни и уменията му както добре да
планира ежедневието си, така и отговорността към поставените му задачи, се
установяват и от приетите в днешното о.с.з трудови характеристики както от
болницата на Затвора – София, така и от външния обект на „ВиК“, в който
доверителят ми работи, считано от 02.03.2022 г.
Считам, че настъпилото поправяне на осъденото лице се установява и
от заповедите, с които той е награждаван 5 пъти, така и от заповедта за
изменение на режима на изтърпяване на наказанието от „строг“ в „общ“, и за
преместването му в заведение от открит тип. Като мотив на всички тези
заповеди са посочени доброто поведение, стриктното изпълнение на режима
на изтърпяваното наказание, като в заповед № 64 от 21.09.2021 г., като мотив
за замяна на режима за изтърпяване на наказанието е посочена
благоприятната прогноза за ресоциализация на осъденото лице.
В психологическото изследване са констатирани ниски нива на
криминогенни нужди, като те се формирани единствено от криминалното
минало на осъдения, който няма изградени криминогенни навици и има
негативно отношение към криминалните прояви. Ясно са очертани ресурсите
и силните страни на личността; степента на завършеното образование;
трудоспособната му възраст; постоянното жилище и емоционалната подкрепа
от близките му; липсата на сериозни финансови проблеми; изградените
трудови навици и умения; добри взаимоотношения в социалното обкръжение;
умението да отстоява позициите си и да си поставя адекватни цели. Няма
данни за проблемни обстоятелства, които да са рисков фактор, а напротив,
има нагласа за усилено самоактуализиране и усъвършенстване на вече
съществуващите способности. Психологическото изследване заключава, че
както миналата криминална дейност, така и криминологичната прогноза е
ситуативно обособена, зависи от средата, в която ще потърси реализация и
ресоциализация, но същевременно отбелязва, че А.П. прецизно подбира
хората, които допуска до вътрешния си свят, той е чувствителен и склонен да
проявява подозрителност.
Считам, че са налице безспорни доказателства както за отличните
характеристични данни на доверителят ми, така и за неговото поправяне, като
единственият легитимен критерий при преценката дали да бъде допуснато
условно предсрочно освободен на осъдения, следва да бъде готовността му за
ресоциализация, съгласно т. 2 от Постановление на Пленума на Върховния
съд № 7 от 1975 г.
По тези съображения моля да приемете, че са налице и двете
кумулативно предвидени от закона предпоставки за допускане на условно
предсрочно освобождаване, както и да отчетете малкия остатък от 4 месеца и
25 дни, и да уважите молбата на А.П. за допускане на условно предсрочно
освобождаване.
ОСЪДЕНИЯТ А.В.. П.: Поддържам казаното от моя защитник. Моля
5
да бъда освободен предсрочно, защото съм разбрал своите грешки, просто
бях доста по – малък, не съм знаел, че ще са точно такива тежки
последствията. Сега вече ги разбрах, имайки предвид вече колко нови години,
Великден, рождени дни ги посрещам без близките си. Разбрах, че от тези
работи, които съм направил, няма никакъв смисъл и просто искам да си
продължа със спорта отвънка и да прекарам времето си отвънка кротко без
проблеми и без никакви такива отрицателни емоции, и да съм си при
семейството най – вече.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъденият А.В.. П.:
Поддържам тезата на моята адвокатка и моля да бъда освободен.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите и възраженията
на страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и
доказателствените материали по делото, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. НПК, вр.чл.70, ал.1, т.1
НК.
Образувано е по повод депозирана молба от осъдения А.В.. П., подадена
чрез упълномощения от него защитник адв.Р. – от САК, с правно основание
чл.70, ал.1 и следв. от НК, за постановяване на условно предсрочно
освобождаване /УПО/ по отношение на конкретното осъдено лице, от
изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на общо 3 години.
В така депозираната молба, защитата излага обстойни съображения
относно наличието на законовите предпоставки за постановяване на акт, с
който искането за УПО на осъдения А.В.. П., да бъде удовлетворено, респ.
молбата да бъде уважена като основателна, предвид изпълнимостта на
основанията, регламентирани в закона за това – както относно първата
формална предпоставка, предвид изтърпяната част от наложеното по
отношение на П. наказание „Лишаване от свобода“, така и с оглед
съдържимостта на доказателства за трайното поправяне на конкретното
осъдено лице. Акцентира, че осъдения П. за първи път търпи ефективно
наказание „Лишаване от свобода“, като всички престъпения преди това са
извършвани от него поради невъздържаност, на млада възраст. Конкретизира,
че осъдения П. има съзнание за неправомерността на поведението си, за което
търпи рестрикциите на закона; осъзнава отговорността си и няма изградени
престъпни нагласи, което е оценено от затворническата администрация с
оглед изключително ниския риск от рецидив или вреди. Посочва, че през
месец септември 2021 г., режимът на изтърпяване на присъдата спрямо П., е
била заменен на „общ“, а рисковите точки са намалени от 42 т. на 36 т., което
според защитата, е достатъчно показателно за поправянето на конкретното
осъдено лице. Акцентира, че при изпълнение на възложените му задължения
по време на извършваните от него трудови дейности в местата за лишаване от
свобода, осъдения П. проявява отговорност, изпълнителност и коректност
6
към работния процес и служителите. Изтъква, че осъдения с готовност се
включва в организираните обучителни програми и социални дейности,
осъзнавайки тяхната полезност за личностно и социално развитие, като
многократно е получавал награди и похвали. Сочи и че, осъденото лице
поддържа безконфликтни взаимоотношения с останалите в общността и се
отнася с уважение към затворническата администрация, като с готовност
помага на всички. Конкретизира, че П. работи усилено и изпълнява точно
индивидуалния план за изпълнение на присъдата, което води до положителна
промяна в неговата поведенческа нагласа и трайност на същата, като осъзнава
причините за неправомерното си минало поведение и полага усилия за
преодоляване на рисковите фактори. В молбата, защитата акцентира и, че
осъдения П. се ползва с подкрепата на семейството си, което е достатъчен
личностен мотив да не допуска последващо правонарушение, което би го
лишило от значимите за него поддържащи отношения от семейната среда.
Поради всички така изложени съображения и предвид наличието на
изискващите се законови предпоставки, адв. Р. приема, че е нецелесъобразно
осъдения П. да продължава да изтърпява наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“, а продължаването на неговото ограничаване би се
явило безцелно, с оглед на което отправя молба конкретния осъден да бъде
условно предсрочно освободен.
В днешното о.с.з., прокурорът и процесуалният представител на Затвора
– гр. София, изразяват отрицателно становище относно така депозираната
молба, като приемат, че е налице само първата предпоставка за условно
предсрочно освобождаване на осъдения А.В.. П., предвид изтърпяната
законово изискваща се част от наложеното спрямо него наказание „Лишаване
от свобода“, но не са налице достатъчно доказателства за трайна положителна
промяна в неговото поведение. Прокурорът в конкретност приема, че с оглед
приложеното становището на затворническата администрация,
корекционният процес по отношение на осъдения П. следва да продължи, тъй
като не са постигнати целите на чл. 36 от НК.
Напълно идентично на изложеното от прокурорът е и становището на
процесуалния представител на СЦЗ, който заявява, че от доказателствата по
делото не може да се обоснове достатъчно необходим извод за трайно
поправяне на осъдения, извеждайки тези си съображения от подробно
изложените и еднопосочни мотиви в становището на Началника на Затвора –
София и придружаващите го документи.
В обратна насока и в синтез с изложеното в молбата, защитата в лицето
на адвокат Р. обосновава наличието в пълна степен на всички
законоустановени предпоставки за условно предсрочно освобождаване на П..
Посочва, че приложените по делото писмени доказателства изцяло
опровергават отрицателното становище на затворническата администрация,
което приема за фрагментарно, доколкото по никакъв начин не се основава на
писмените доказателствени материали, приложени както към затворническото
досие, така и приетите в днешното о.с.з., в това число и изготвеното
диференцирано психологическо изследване, които доказателствени
7
източници сочат изцяло положителни характеристики на осъдения П. – както
относно личността на осъденото лице, така и касателно неговото поведение,
нагласи за бъдещ законосъобразен начин на живот, и общо утвърждаващи
положителни склонности.
Акцентира, че в така приложеното психологическо изследване се сочи,
че П. демонстрира добра комуникативност; добронамереност и
неконфликтност; силна организираност; упоритост; целенасоченост.
Обосновава, че П. е напълно запазен в личностно–психологически аспект,
като не се наблюдават каквито и да било болестни разстройства на
възприятията и на волята. Изтъква констатираната при П. способност да
извършва съзнателно различни дейности, насочени към осъществяване на
предварително поставени цели, към които е последователен и методичен;
отстояващ своите позиции; съсредоточен към поставените задачи и проблеми.
Акцентира и, че П. е напълно волево съхранен и по отношение на
извършените от него съзнателни дейности, като контролира първичните си
желания и импулси; способен е да структурира и добре да планира времето
си; има адекватно дългосрочно и краткосрочно целеполагане; добра социална
и емоционална зрялост.
Изтъква, че положителните характеристики за осъдения П. се допълват
и от осъществяваните от него трудови дейности в пенитенциарните
заведения, за което свидетелстват приетите в днешното о.с.з. трудови
характеристики от СБАЛЛС и от „ВиК“ ЕАД, където по настоящем П.
работи. Обосновава, че с оглед приложените писмени доказателства, и най-
вече заповедите за награждаване на осъденото лице, за промяна на режима на
изтърпяваното наказание от „строг“ на „общ“ и за преместването му в ЗО
„Казичене“, може да се изведе достатъчно убедителен извод за настъпилото
положително поправяне на осъденият, целяно съгласно НК и визираните в чл.
36 от същия генерална и специална превенции, като отчита, че мотива на
всички тези заповеди е доброто поведение, стриктното изпълнение на режима
на изтърпяваното наказание, както и благоприятната прогноза за неговата
ресоциализация при живот на свободни условия.
Защитата конкретизира и, че при осъденият П. са констатирани ниски
нива на криминогенни нужди, формирани единствено от криминалното му
минало, като същия няма изградени криминогенни навици и има негативно
отношение към криминалните прояви. Обосновава като ясно очертани
ресурси степента на завършеното образование на П.; трудоспособната му
възраст; подкрепата от близките му; изградените трудови навици и умения;
добрите му взаимоотношения в социалното обкръжение; умението му да
отстоява правомерно позициите си и да си поставя адекватни цели. Изтъква,
че при П. няма данни за проблемни обстоятелства, които да са рисков фактор,
а напротив, има нагласа за усилено самоактуализиране и усъвършенстване на
вече съществуващите способности, в насока на което защитата приема, че са
налице безспорни доказателства за настъпилото поправяне на осъденият П. и
в контекста на установената тълкувателна практика от ВКС, която сочи, че
единствения легитимен критерий при преценката дали да бъде допуснато
8
условно предсрочно освободен на конкретен осъден, следва да бъде
съобразявана готовността му за ресоциализация, която в конкретика на
случая, предвид и проведения корекционен процес, се явява налична и
реална.
В своя защита и при последната си дума, осъденият А.В.. П. лице
заявява, че е осъзнал грешките от своето минало противоправно поведение,
като поради младата си възраст не е разбирал тежките последици от същото.
Заявява, че желае да бъде със семейството си и да води живот без проблеми и
закононарушения, в бъдеще време, декларирайки осъзната готовност за това.
Въз основа на приложените по делото доказателства, СЪДЪТ
КОНСТАТИРА, че осъденият А.В.. П. е постъпил в Затвора – гр. София на
25.06.2020 г., когато по отношение на същия е приведено в изпълнение
наложеното му общо наказание в размер на 3 години „Лишаване от свобода“,
въз основа на присъда на СГС, НО, 34 състав, постановена по НОХД №
2110/2018 г. по описа на СГС, с която П. е осъден за извършено от него
престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 3, алт. 2, вр. ал. 1 НК, на наказание 2
години „Лишаване от свобода“, като на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал.
1 от НК, спрямо същия е било определено едно общо наказание измежду така
наложеното му по цитираното производство и по НОХД № 1261/2016 г. по
описа на СпНС, а именно – „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години.
Съгласно приложените материали и в частност приобщената в
днешното с.з. актуална справка от Затвора–гр.София относно изтърпяната и
неизтърпяна част от наложеното спрямо П. наказание „Лишаване от свобода”,
СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, че към момента, от така определеното на осъдения
наказание в размер на 3 години „Лишаване от свобода“, същият е изтърпял
фактически – 01 година, 10 месеца и 29 дни; от работа – 08 месеца и 06 дни,
или всичко – 02 години, 07 месеца и 05 дни, който срок фактически
изтърпяно наказание, съотнесен към разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК,
приложима в конкретният случай с оглед правната квалификация на
престъплението, за което П. е осъден, следва да се приеме като относим
досежно наличието на първата формална предпоставка за постановяване на
УПО, доколкото П. е изтърпял фактически много повече от ½ от
определеното му наказание в размер на 3 години „Лишаване от свобода”, като
остатъкът, който следва да търпи, се равнява към момента на 04 месеца и 25
дни.
Що се отнася до останалите предпоставки, регламентирани в закона,
във връзка с преценка дали са налице основанията за УПО на осъдения,
следва да се имат предвид обстоятелствата, визирани в нормата на чл.439а,
ал.1 НПК, а именно – тези, които сочат на положителна промяна на осъденото
лице, като добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Освен това, положителни данни и
доказателства за осъдения, следва да се установят и от оценката за същия по
реда на чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от всички други източници на
9
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода”.
В конкретния случай, настоящият съдебен състав приема, че от
представените по делото доказателства, изготвени от затворническата
администрация – както приложените първоначално към материалите по
делото, така и тези, изискани впоследствие от Съда, приобщени в днешното
съдебно заседание, са налице изискуемите по закон такива – доклади,
становища, оценки, които дават основание на Съда да счете, че е налице и
другата предпоставка, визирана в закона за условно предсрочно
освобождаване на осъдения П.. В тази връзка СЪДЪТ отчита като
доказателствено обезпечени аргументите на защитата относно наличието и на
тази предпоставка, предвид приобщените по делото доказателства и най-вече
докладът на ИСДВР, който има най-пряк контрол и наблюдение по
отношение поведението на осъденото лице в местата за лишаване от свобода,
както и предвид приетите в днешното съдебно заседание актуална справка от
ИСДВР при ЗО „Казичене“ и диференцирано психологическо изследване на
П. от инспектор – психолог при Затвора – гр. София. В този смисъл,
независимо от изложеното от прокурора и от процесуалния представител на
Началника на СЦЗ в днешното съдебно заседание, настоящият съдебен състав
счита, че всъщност писмените доказателства по делото и най вече тези от
длъжностните лица, имащи пряко наблюдение и впечатление относно
личностното и поведенческото проявление на П. по време на престоя му в
местата за лишаване от свобода, а именно – неговият ИСДВР и психолога,
изобилстват от положителни данни за държанието, постъпките и изцяло
одобрителни проявления на осъдения по време на целия му престой в
пенитенциарното заведение. Впрочем, в приобщените по делото писмени
доказателства СЪДЪТ сезира, че се съдържат основно положителни
характеристики за личността и поведението на осъденото лице, като липсват
каквито и да било доказателства, които да насочват, че има колебливост или
нетрайност в проявяваната от П. позитивна линия на поведение по време на
целия му престой в местата за лишаване от свобода. В тази връзка, СЪДЪТ
приема за основателно становището на защитата относно наличието на
изискуемите по закон предпоставки за УПО на П., доколкото действително
приложените по делото писмени доказателства се намират в сериозни
противоречия с формалното становище на Началника на Затвора – гр. София,
изложено във връзка с подадената от осъдения молба, което становище
привидно застъпва, че не са налице данни за поправяне на осъденото лице в
рамките на пенитенциарното заведение; не са изпълнени в цялост целите на
наложеното на П. наказание; не са изпълнени докрай целите и задачите,
заложени в плана на присъдата, като оценката на риска от вреди към
обществото е с непроменени стойности, а оценката от риска от рецидив е
намалена в незначителна степен, поради което корекционната дейност спрямо
осъдения следва да продължи. Това формално, и както защитата поясни
фрагментарно становище на Началника на Затвора – гр. София, не намира
подкрепа в което и да е от приложените по делото писмени доказателства под
формата на заповеди, доклади, оценки и справки, а напротив – е грубо
10
противоречащо на събраните по делото доказателства, доколкото не се
потвърждава, а опровергава от същите. Така СЪДЪТ отчита всъщност, че в
доклада на ИСДВР, освен правното положение на осъденото лице във връзка
с постъпването му в местата за лишаване от свобода през месец юни 2020 г., е
констатирано, че още към онзи момент П. е с добро поведение; спазва
строгите правила за пребиваване в местата за лишаване от свобода и
режимните изисквания; солидарен е към затворническата общност, като
общува с ограничен кръг лица; няма регистрирани данни да участва в
затворническата субкултура; стреми се да избягна конфликтите; не проявява
дискриминационни нагласи; без изразени лидерски наклонности е и с
уважително отношение и личностна позиция към служителите от
затворническата администрация. Това поведенческо проявление на осъдения
П. всъщност е запазило своя стабилитет и до настоящият момент, в която
насока СЪДЪТ отчита, че през целия период на пребиваването му в
пенитенциарните заведения, П. няма нарушение на режимните изисквания; не
е наказван, а напротив – награждаван. Предвид това отчетливо позитивно
поведение, съгласно Заповед № 468/25.08.20 г. – два месеца след
постъпването на П. в пенитенциарното заведение, на същия му е било
възложено да работи в обслужващата и комунално-битовата дейност в
Затвора – гр.София, като санитар в СБАЛЛС, където работи в един не малък
период от време.
В изготвения доклад от ИСДВР се посочва, че дадената за П.
първоначална оценка на риск от рецидив е в средните стойности – 43 точки,
впоследствие намалени към ниски стойности – 40 точки, като са отчетени
проблемни две зони, а именно – зона „отношение към правонарушението“,
доколкото е прието, че П. формално приема отговорността за деянието и в
определена степан разбира мотивите за него; формално приема и присъдата
за справедлива; най-общо изразява нагласи в подкрепа на криминалното му
поведение, и зона „умение за мислене“, доколкото е констатирано, че П. не
разпознава проблемите си, като формално са отчетени способности за
разрешаването им; формално осъзнава последствията от собствените си
действия.
В приетата в днешното съдебно заседание актуална справка от ИСДВР
се посочва, че всъщност и към момента тези проблемни зони остават, но така
направените констатации от длъжностното лице при Затвора – гр. София,
СЪДЪТ приема, че контрастират и се опровергават от приложените по делото
доказателства касателно цялостната линия на поведение на осъденото лице в
местата за лишаване от свобода. В тази връзка СЪДЪТ отчита, че по време на
престоя на П. в местата за лишаване от свобода, същият е награждаван
четирикратно, като последната награда е със Заповед № 19/18.01.2020 г. на
ИФ Началника на Затвора – гр. София – „Свиждане с близки извън затвора за
срок от 8 часа“, на 19.01.2022 г., въз основа на мотив подчертана
дисциплинираност, съвестно и отговорно отношение към поставените задачи,
както и във връзка с изпълнение плана на присъдата, в който е заложено
стимулиране на социалните контакти на П. с близките си.
11
СЪДЪТ безусловно отчита, че по време на целият престой на П. в
местата за лишаване от свобода, същият не е наказван. Няма каквито и да
било данни за извършени от него дисциплинарни нарушения или прояви,
които да са в насока отрицателна характеристика за конкретният осъден.
Напротив, предоставените му награди са все във връзка с подчертана
дисциплинираност; активно сътрудничество при реализиране на социалните
дейности; съвестно и отговорно отношение към поставените му задачи и с
цел поощряване на позитивната линия на поведение на осъдения П., и
реализиране целите на плана за изпълнение на присъдата. Част от наградите
са били предоставени на П. и за оказвано системно съдействие на
пенитенциарните служители, и за съзнателно, добродетелно отношение по
време на пандемичната обстановка в България. Това обстоятелство безспорно
се установява и от приложените в днешното о.с.з. заповеди от Началника на
Затвора – гр. София – първата № 64/21.09.2021 г., с която е заменен режима
на изтърпяване на наказанието на П. от „строг“ на „общ“, като е отчетено, че
това облекчаване на правното положение на осъденото лице е с оглед липсата
на каквито и да било наложени наказания на осъдения, а напротив – наличие
на три награди; редукцията на риска от рецидив от 42 на 36 точки, както и с
оглед отлични положителни резултати при провежданата корекционната
дейност, които данни са все позитивни характеристики за поведението на
осъденото лице по време на престоя му в местата за лишаване от свобода, и
втората – заповед № 9/07.02.2022 г., с която осъдения А.В.. П. е преместен в
ЗО от открит тип „Казичене“, отново въз основа на изцяло констатираното
добро поведение в рамките на пенитенциарното заведение; наличните
изградени трудови навици и умения; настъпилата положителна промяна в
зоните „начин на живот и обкръжение“ и „междуличностни проблеми“, които
констатации между впрочем са в абсолютен антагонизъм със изложеното в
отрицателното становище на Началника на Затвора – гр. София. В последно
цитираната Заповед, като мотив за облекчаване на положението на
конкретния осъден е изложен отново многократното награждаване на П. и
липсата на наложени наказания; осъзнатото приемане от него на наложените
ограничения; постоянната му трудова заетост; поддържания от него актуален
социален контакт, като получаващ подкрепа и поддържа от близките си.
В пълен синхрон с изложените положителни характеристики на
осъдения, настоящият съдебен състав отчита и данните, касателно актуалното
психологично състояние на П., извеждащи се въз основа на приетото в
днешното о.с.з. диференцирано психологическо изследване. В същото се
посочва, че П. е със съхранена яснота на съзнанието; няма индикация за
наличие на каквито и да било количествени и психотични промени и
помрачения на съзнанието; няма предпоставки, които да насочват към
болестни разстройства на възприятията и представите; при него не се
наблюдават качествени и количествените разстройства на волята, като е
констатирана пълна способност П. съзнателно да извършва различни
дейности, насочени към осъществяване на предварително поставени цели, в
които е последователен и методичен. Констатира се и способност осъдения
съзнателно да насочва и съсредоточава своите усилия към поставените задачи
12
и проблеми. Установява се, че интелектуално развитие на П. е в границите на
нормата, като същия е способен в достатъчна степен количествено и
качествено да вниква в същността на явленията и да познава и разкрива най-
важните им закономерности. Констатирана е способност П. да контролира
първичните си желания и импулси, като в условията на социална изолация
осъдения е успял да изгради относително стабилни защитни стратегии за
справяне с негативните емоции и преживявания, които съпътстват
изтърпяваното от него наказание „Лишаване от свобода“. В психологическото
изследване се посочва, че натрупващото се напрежение в пенитенциарната
среда, възникващо от сериозна поведенческа и нормативна рамка, при П.
намира редуциране чрез високо самоструктуриране, както и в добро
планиране на времето си; адекватно дългосрочно и краткосрочно
целеполагане; добра социална и емоционална зрялост. Липсват каквито и да
било данни за болестно и проблематично състояние при осъдения, за
поведенчески кризи или значими личностни промени, както и за отрицателно
повлиян, наличен психологически статус на конкретното осъдено лице.
Впрочем, изложените в представените по делото становища, доклади,
оценки и изводи за изцяло положителна поведенческа и личностна проява на
осъденото лице в пенитенциарното заведение, СЪДЪТ черпи, както вече без
изложено, въз основа на приложените заповеди за предоставените награди на
осъденото лице; за промяна на режима на изтърпяване на наказанието от
„строг“ на „общ“, и за преместеното му в ЗО „Казичене“, а така също и въз
основа на изцяло одобрителните характеристики на П. във връзка с
осъществяваната от него трудова дейност на два обекта – в СБАЛЛС, като
санитар и на външен обект – фирма „ВиК“ ЕАД – София. В приобщената в
днешното с.з. справка от Директора на Специализирана болница за активно
лечение на лишени от свобода, където П. е работил в един продължителен
период от време, се посочва, че същият е изпълнявал стриктно своите
ежедневни задължения, при добро отношение към останалите санитари и
служителите; изпълнявал е своевременно грижи и в условията на
извънредната епидемиологична обстановка, за хигиената при повишени
изисквания и съблюдаване на установения ред; участвал е активно в главните
визитации и е съдействал за подобряване на битовите условия в болничните
стаи и санитарните им обработка. Сочи се, че П. с готовност е взимал участие
при необходимост, при изследвания и при манипулации на тежко болни и
инфектирани с Ковид – 19, лица. Показал е трайни и устойчиви трудови
навици, в съответствие с неговите задължения.
В синхрон с тези положителни данни за трудовите навици на осъдения
П., са изложените такива и в представената в днешното с.з. от защитата
работна характеристика, изготвена на 14.04.2022 г. и подписана от
Изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД – София, на който външен обект
понастоящем осъдения работи, в която се посочва, че в дружеството П. е
използван за трудова дейност по договор през последните 2 месеца, като
изпълнява стриктно задачите, възлагани от ръководството; проявява усърдие
по време на работният процес; осъществява трудовите си задължения добре в
екип; има висока степен на ефективност по време на работата, като спазва
13
установените правила за работа на външни обекти.
В този смисъл и предвид представените в днешното о.с.з. писмени
доказателства, както и приложените първоначално такива към делото,
настоящият съдебен състав прие, че всъщност са налице едни убедителни
доказателства за трайно поправяне на конкретното осъдено лице, въз основа
на провежданата спрямо него корекционна дейност по време на
пребиваването му в местата за лишаване от свобода. Установява се, че не
само от полагания труд от страна на П., който е в един действително дълъг
период от време – два месеца след постъпването му в Затвора – гр. София до
настоящият момент, но и от цялостното поведение на П. в местата за
лишаване от свобода, чрез оказаното от него съдействие при изпълнение на
задачите, поставени във връзка с изпълнение на плана на присъдата, П. е
доказал своята подчертана позитивна поведенческа позиция и одобрителна
личностна характеристика, като според СЪДА, са изпълнени в цялост целите
на наложеното спрямо него наказание, съобразно превенциите, визирани в чл.
36 НК. СЪДЪТ отчита напълно устойчива положителна и утвърдителна
тенденция в нагласите и отношението на конкретното осъдено лице, към
спазване на всички строги изисквания и правила за пребиваване в
пенитициарното заведение, и достигната и осъзната способност за достатъчно
последователно поведение и за спазване на обществено приемливите и
законоустановени порядки и норми на поведение при живот на свободни
условия, за демонстриране на съзнателен и законосъобразен начин на живот,
който следва да води. Липсват каквито и да било индикации за колебливост в
поведението в негативна насоченост от страна на П. по време на престоя му в
местата за лишаване от свобода; липсват каквито и да било нарушения на
режимните изисквания и на правилата на ЗИНЗС от страна на осъдения по
време на този престой, като са налице единствено и само предоставени му
награди, предвид отчетената от затворническата администрация подчертана
дисциплинираност, стриктно и съвестно изпълнение на възложените му
задачи и добър самоконтрол при изпълнение на наказанието, което доказва,
че П. е осъзнал в необходимата степен своите грешки в миналото; приел е
отговорността за своето неправомерно поведение; осъзнал е поуката и
въздействието от това неправомерно поведение, вследствие на провежданата
спрямо него корекционна работа, доказала указаният му необходим
превъзпитателен ефект върху него.
Налице е положителна оценка относно всички трудови дейности, които
П. е осъществявал по време на престоя си в местата за лишаване от свобода,
като СЪДЪТ отчита и липсата на каквото и да било дисциплинарно
нарушение от страна на П. по време на този му престой, и ниски оценки на
риска от рецидив и вреди, които сами по себе си сочат, че осъдения е приел
отговорността за собственото си противоправно поведение в миналото и е
готов да се ресоциализира напълно пълноправно, обществено съзнателно и
благоприятно в свободни условия, доколкото скринингът на риск от рецидив
и от вреди към настоящия момент, с оглед ниските стойности, не индикира
данни за вреди и за бъдещо незаконосъобразно поведение от страна на
конкретното осъдено лице; не се и индикират и фактори, които да обуславят
14
риск от сериозни вреди за обществото, като непосредствен във условията на
контролирана среда.
В този смисъл, настоящия съдебен състав прие, че доказателствата за
поправяне на осъдения П. са напълно устойчиви и категорични.
Формалността на отрицателното становище на Началника на Затвора – София,
поддържано от неговия процесуален представител и от прокурора в днешното
с.з., и заложеното в това становище повърхностно отношение във връзка с
изложените в него мотиви, налагат мнението, че всъщност това длъжностно
лице не е изцяло запознато с позитивите, проявили се по време на престоя на
П. в местата за лишаване от свобода и по никакъв начин не доказват
необходимостта от продължаващото пребиваване на П. в пенитенциарното
заведение, с оглед на което същото не може да бъде поставено в основата на
изводите на съда за това, че следва спрямо този осъден да продължи
корекционната дейност и занапред, доколкото СЪДЪТ отчита една стабилна
поведенческа характеристика при конкретното осъдено лице, която не търпи
укор, а напротив – само позитиви, от които същият и правилно се е
възползвал чрез молбата за условно предсрочно освобождаване. Наложеното
спрямо него наказание и изтърпяно до момента, е в нужната степен
осмислено, като са налице утвърдително позитивни данни и нагласи при
конкретния осъдения, с оглед на което искането на осъденото лице за УПО,
следва да бъде уважено.
СЪДЪТ намира, че с оглед на всички тези съображения, отчитайки все
пак и не без значение обстоятелството, че осъденото лице за първи път
пребивава в местата за лишаване от свобода, доколкото действително е бил
осъждан за извършено престъпление при непълнолетна възраст и както е
посочено в депозираната пред съда молба – в една млада възраст,
характеризираща се с особена импулсивност и невъздържаност, настоящият
съдебен състав прие, че всъщност П. достатъчно ясно е осмислим своето
противоправно поведение и е осъзнал грешките, което декларира и в
днешното о.с.з., поради което и счита, че тази декларация не се явява
неосъзната, а напротив, е достатъчен мотив за това на същият да бъде
предоставена в съответствие със закона възможност да докаже своето
поправяне и превъзпитание и да води занапред законосъобразен и нормален
обществен и социален живот.
Налице са и добри ресурси за ресоциализация, активно действени и
положителни за П. при живот в свободни условия, и те се свеждат до неговата
млада, трудоспособна възраст; завършено средно образование; изградените
трудови навици и умения; действително подкрепящата го семейна среда и
изцяло осъзнатите от него минали грешки и провинения, които ресурси ясно
доказват, че корекционната дейност по отношение на П. е изпълнила своите
цели и задачи, и същата не би могла да бъде ефективна за бъдещ период от
време, предвид настъпилото трайно и устойчиво поправяне на конкретният
осъден.
Така като отчете всички тези съображения, изцяло утвърдителната
характеристика за поведението на осъденото лице по време на целият му
15
престой в местата за лишаване от свобода, настоящия съдебен състав,
съобразявайки и доказателства за целеното трайно и устойчиво поправяне на
осъденото лице в нужната степен и изпълнението целите на наказанието,
прие, че така депозираната молба за условно предсрочно освобождаване на П.
се явява основателна, с оглед на което и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 70, ал. 1 и ал. 6 от НК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъденият А.В.. П. –
роден на ******* г. в гр. София, ЕГН – *******, българин, българско
гражданство, неженен, със средно образование, месторабота преди
задържането – в Кол център – като общ работник, жител и живущ в гр.София,
ул. “******* – от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 3 години, а именно – остатък в размер на
04 месеца и 25 дни.
На основание чл. 70 ал. 6 от НК, ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в
размер на остатъка от наказанието, а именно – 04 месеца и 25 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест, в 7 – дневен
срок от днес, пред Софийски Апелативен Съд, по реда на глава 22-ра от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО следва да бъде изпълнено незабавно след изтичане
на срока на обжалване и/или протестиране, освен ако подаденият протест и
жалба, не са в интерес на осъденото лице.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:01
ч.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
16